Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 06.01.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 6358 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата Л.А.А., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 14.04.2014 год. в гр.П., водачът В.Н.Б., при управление на лек автомобил „Ситроен“ с ДК № *******, при движение на заден ход, нарушила правилата за движение по пътищата и реализирала пътно-транспортно произшествие при което я блъснала, докато изпълнявала задълженията си като служител на „Чистота“ АД. Поддържа, че вследствие на ПТП-то й били причинени телесни увреди, които довели до продължително разстройство на здравето. Поддържа, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ АД, правоприемник на „ХДИ З.“ АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, счита същия за силно завишен с оглед извършеното доброволно плащане на застрахователно в размер на 3 300 лева и моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Решение № 104 от 21.01.2015 год. постановено по НАХД № 7539/14 год. по описа на РС П., влязло в сила на 06.02.2015 год., се установява, че съдът е признал за виновна В.Н.Б. в това, че на 14.04.2014 год. в гр.П., на кръстовището на ул. „Иван Радославов“ и ул. „Севастопол“, при управление на лек автомобил „Ситроен“ с ДК № *******, нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Л.А.А., изразяваща се в компресивно счупване на втори лумбален прешлен, което причинило трайно затрудняване движенията на снагата.

          По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът кредитира, от която се установява, че в случай на възприемане от страна на пешеходката, на автомобила, то удара за нея е бил предотвратим. По делото е допусната повторна експертиза, която не установява различни факти, а по-скоро борави с предположения, поради което не следва да се обсъжда и цени.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

          По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице травматолог д-р Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, както и контузия на коремната стена и повърхностна травма на гръдния кош, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Дава заключение, че болката е била най - интензивна непосредствено след травмата в първите 10-15 дни при спазване на постелен режим за 1 месец; в първите 2-3 месеца след раздвижването и е проведен общ възстановителен режим около 6 месеца. Понастоящем при натоварване и промени във времето може да се оплаква от болка ограничена подвижност в мястото на счупването, но оперативни процедури не са проведени. В заключението си заявява, че счупването на тялото на втори поясен прешлен е довело до ускоряване на вече съществуващите възрастови изменения на гръбначния стълб и за в бъдеще при натоварване и промени във времето, ищцата ще има периодични оплаквания от болка, дискомфорт и ограничена подвижност в мястото на счупването.

Не се оспорва от страните обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно лек автомобил „Ситроен” с ДК № *******, като въз основа на това, на ищцата е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 300 лева.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събрание в хода на производството доказателства, че на 14.04.2014 год. в гр.П., водачът В.Н.Б., при управление на лек автомобил „Ситроен“ с ДК № ******* е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила на Л.А. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Не се спори по делото, че лекия автомобил, управляван от Б. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ АД, правоприемник на „ХДИ З.“ АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ АД, правоприемник на „ХДИ З.“ АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за З.то /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата, последната е търпяла интензивни болки непосредствено след травмата в първите 10-15 дни при спазване на постелен режим за 1 месец и в първите 2-3 месеца след раздвижването, като общия възстановителен период е около 6 месеца. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че при пострадалата не са се наложили оперативни интервенции.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /59 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 10 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното от ответника обезщетение в размер на 3 300 лева. В тази връзка предявения иск е основателен и доказан за сумата от 6 700 лева и като такъв следва да бъде уважен, и отхвърлен до пълния размер като неоснователен и недоказан.  

Наведените от ответната страна доводи за съпричиняване са неоснователни, тъй като по делото не събраха доказателства за поведение на пострадалата с което да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски, изчислени по компенсация в размер на 124 лева /ищеца има право на разноски в размер на 210 лева, съгласно изхода на делото и представения списък по чл.80, при уважено възражение за прекомерност при което адвокатския хонорар е редуциран до сумата от 665 лева, а ответникът има право респективно на сумата от 334 лева/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 304 лева. Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.8 от ГПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 109 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ АД с ЕИК **********, правоприемник на „ХДИ З.“ АД с адрес гр.С., бул. „****“ № ** да заплати на Л.А.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ч., сумата от 6 700 /шест хиляди и седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 14.04.2014 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2014 год., до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ АД с ЕИК ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 304 /триста и четири/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Л.А.А. с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ АД с ЕИК ************ сумата от 124 /сто двадесет и четири/ лева, разноски по делото, както и на правно основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 1 109 /хиляда сто и девет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: