№26001
гр. Силистра, 25.08.2020г.
Силистренският
окръжен съд, наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КРАЕВА
ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Д. ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора И. ЧАФАЛАНОВ разгледа
докладваното от съдия К.КРАЕВА ВНОХД № 307 по описа за 2020г. и установи:
С
присъда №132/12.07. 2019г. по НОХД №358/2018г. Районен съд гр. Тутракан е признал
подсъдимия С.Р.Т., за това, че на
13.10.2015 г. в гр. Главиница, обл. Силистра, в двора на частен дом, намиращ се
на ул. „Чайка" № 4, в условията на опасен рецидив, причинил чрез удар с
кол в областта на устата, средна телесна повреда на Димитър Атанасов Димитров,
от същия град, изразяваща се в избиването на 3 бр. горни фронтални зъба, довело
до трайно затруднение на храненето във фазата на отхапване и дъвчене и на
говора, поради което на основание чл. 131а, пр. 2, във вр. с чл. 129, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК му е определил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ПЕТ ГОДИНИ.
ПРИЗНАЛ
го е ЗА ВИНОВЕН за това, че на
13.10.2015 г. в гр. Главиница,
обл. Силистра, противозаконно повредил и унищожил чужди движими вещи - преден
ляв фар, преден ляв мигач, декоративна решетка (унищожени) и вентилатор на
климатик (повреден) на л. а, марка „БМВ”, с per. № СС 1043 МС, собственост на
св. Гюнайдън Адем Ферад от гр. Главиница, с което причинил имуществена щета общ
в размер от 385 лв„ поради което на основание чл. 216, ал. 1 от НК му е
определил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАЛ го е за НЕВИНОВЕН по възведеното му обвинение, за
това че на 13.10.2015 г. в гр. Главиница, обл. Силистра, противозаконно е
повредил и унищожил чужди движими вещи - преден ляв фар, преден ляв мигач и
заден ляв стоп на л. а. марка „Рено”, модел „19” с per. № СС 07 39 ВА,
собственост на Димитър Атанасов Димитров, с което причинил имуществена щета
общо в размер от 175 лв., като оправдава подсъдимия по повдигнатото обвинение
по чл. 216, ал. 1 от ЯК.
ОПРЕДЕЛИЛ на осн. чл. 25, ал. 1, във вр.
с чл. 23, ал. 1 от НК осъдения С.Р.Т., да търпи едно общо наказание измежду
наложените му по настоящото НОХД № 358/2018 г. по описа на PC - гр. Тутракан и
по НОХД № 246/2017 г. по описа на PC - гр. Тутракан, като е наложил най - тежкото
от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
УВЕЛИЧИЛ е на осн. чл. 24 от НК така определеното най -
тежко наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА, което да се търпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ режим.
На осн. чл. 23, ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНИЛ
наказанието „ГЛОБА” в размер на 700 лв. (седемстотин) лева, наложено по НОХД №
246/2017 г. по описа на PC - гр. Тутракан, към определеното най - тежко
наказание.
На осн. чл.198, ал.3 от НПК е възложил
и съответните разноски , направени в наказателното производство.
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият Т.. Същият и чрез процесуалният си представител, считат
присъдата за неправилна, постановена при нарушаване на закона и при допуснати
процесуални нарушения. Намират определеното наказание за явно несправедливо.
Навеждат доводи за твърдяното и молят
съда да отмени така постановената присъда и върне делото за ново разглеждане от
друг състав, или в условията на евентуалност, да постанови съдебен акт, с който
да признае въззивника Т. за невиновен по възведените обвинения.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Б. -
упълномощен от преди. Поддържат жалбата
изцяло. Излагат обстойно и пространствено тяхно виждане, довело ги иницииране
на настоящата въззивна жалба, като твърдят, че ТРС е постановил акта си при
неправилно интерпретиране на доказателствата по делото. Направените изводи
некореспондират с фактите по делото. Релевират се доводи за наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанциония съд.
Прави се искане постановяване на оправдателна, тъй
като престъплението не е доказано, алтернативно- делото да се върне за ново
разглеждане.
В
последната си дума подс.Т. заяви, че е невинен и моли да се отмени присъдата.
Представителят
на прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и
законосъобразна. Неоснователна и моли същата да бъде потвърдена.
Силистренски окръжен съд на основание
чл.314 ал.І от НПК извърши цялостна проверка на обжалвана присъда и след като
взе предвид доводите изнесени в жалбата и становището на страните изразено в
съдебно заседание констатира следното:
Решаващия
съд е приел следната фактическа обстановка:
На
процесната дата св. Димитров бил в казиното на гр. Главиница, където говорил
със св. Реджеб. След това си тръгнал. Било след дванадесет часа, вечерта,
(според св. Николай Николов между дванадесет и един часа). Според св. Николов и
Реджеб - Димитров бил във видимо нетрезво състояние.
Димитров
сочи, че колата му била спряна от другата страна на казиното. Видял, че към
него приближава трактор. Изчакал го да премине. Тракторът се насочил директно
срещу него. Димитров запалил колата и карал около километър на заден ход, за да
избегне сблъсъка. Трактора бил шофиран от подсъдимия Т.. При този развой,
Димитров се обадил на Единен европейски номер (ЕЕН) „112”, като обяснил, че го
гони трактор. Операторът го попитал дали не е пиян или дрогиран и не приел
обаждането като сериозно. Изводът, че обаждането не квалифицирано като сериозно
от операторът на ЕЕН „112” и от дежурния служител в РУ на МВР - гр, Тутракан,
се подкрепя и от изслушаният по съответния процесуален ред запис от проведения
телефонен разговор. След обаждането, Димитров се отправил към дома си, като в
център на селото отново срещнал подсъдимия, който управлявал негов автомобил.
Св. Димитров завил, че имал усещането, че подсъдимият го гони. Впоследствие,
Димитров паркирал пред дома си и влязъл в двора на къщата. Решил да погледне
през уличната порта дали подсъдимият не продължава да го гони. Тогава С.Т. го
ударил със „сопа”. Двамата се сбили. Подсъдимият ударил Димитров няколко пъти с
дървената пръчка в областта на главата, гърба и на други места. Един или два от
ударите попаднали в областта на зъбите. Тоягата била подобна на тази, иззета по
делото като веществено доказателство. По време на сбиването Димитров започнал
да вика баща си - св. А. Атанасов. Последният и св. В. Атанасова се събудили.
Св, А. Атанасов излязъл от къщата. Подсъдимия посегнал да удари и него, но
последният хванал дървената пръчка и тя паднала на земята.
Подсъдимият
побягнал през градинката, в която останали маратонките му.
Свидетел
на случилия се инцидент станала и св. Маркова, която излязла да провери какво
става навън и видяла кръв по лицето на св. Димитров. Тогава установила и
увреждане от сблъсък върху техния автомобил. Последвали нови три обаждания до
ЕЕН „112”, след което адресът бил посетен от екипи на МВР и ЦСМП.
Св.
Св. Валянов и Лазаров (служители на
ЦСМП) посетили адреса около два, два и половина часа. Констатирали обърнати
маса и столове наличието на кръв и едно
„дърво”, около 60 - 70 см. Димитров бил окървавен и с избити зъби. Имал рана от
лявата страна на главата, като ръката му била ударена. Негово яке било скъсано,
раздрано. Имало дири от кръв. За намерените на произшествието – избити зъби и
кръв , потвърждава и св. Слободанов. Същият твърди, че преди инцидента е имало
регистрирани сигнали за отправени заплахи от подсъдимия към св. Димитров. За
инцидента свидетелства и св. Николов, който твърди, че е бил заедно с
подсъдимия до един или два часа. След това подсъдимия си тръгнал и свидетелят
легнал да спи. След час съпругата му го събудила, защото имало „гюрултия”.
Тогава св. Николов минал покрай дома на св. Димитров и установил случилото се.
При огледа на местопроизшествието на 13.10.2015 г. в дома на св. Атанасов (баща на пострадалия св. Димитров) са открити дървен кол, 3 бр. човешки зъби (зацапани с червеникава течност) и 1 чифт маратонки „Адидас”
По
делото е разпитан св. Валентин Колев, който заявява, че той е извършил
деянието, за което Т. е обвинен, но съдът стигнал до заключението, че не могат
да бъдат кредитирани показанията на този свидетел, вкл. и останалите ангажирани
в тази насока от защитата доказателства.
От
назначената КСМЕ е видно, че на пострадалия Димитров, в резултат на процесния
инцидент са причинени: контузия на главата, умерено изразена церебрастенна
симптоматика, хематом и разкъсно - контузна рана на темето, контузия на носа са
кръвотечение от носните ходове, хематом и разкъсно - контузна рана на дясната
скула, пряко счупване на коронките на горни централни резеца и на горен ляв
яатерален резец с пълното им отпадане, кървене от експулсионните рани на
венеца, луксация на горен десен латерален резец и на горен десен кучешки зъб,
контузия на устните с оток и ожулвания по лигавичните им повърхности, контузия
на гръдния кош, разкъсно - контузна рана с хематом и кръвонасядане на първи
пръст на дясната ръка, разкъсно - контузии рани но предните повърхности на
колената.
Травматичното
увреждане на горните фронтални зъби с отпадане на коронките на три от тях
обуславя наличието на трайно затруднение на храненето във фазата на отхапване и
дъвчене, и на говора. Мекотъканните наранявания по главата устната кухина и
тялото обуславят наличието на временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Уврежданията
са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи / тъпоръбести
предмети и повърхности с ограничена удряща повърхност и могат да бъдат получени
по време, начин и място, както сочат данните от медицинските документи и
свидетелите, а именно от нанасяне на удари с дървена пръчка в областта на
главата, лицето и дясната ръка. Травмите по краката съответно могат да са причинени
от съприкосновението с циментовата настилка на двора.
По
отношение на второто възведено обвинение по смисъла на чл. 216, ал. 1 от НК,
ТРС възприема фактическа обстановка, както следва :
След
случилия се инцидент на процесната дата, според св. Димитров, Атанас и Вяра
Атанасови, след като избягал, подс. Т. влязъл в неговия, жълт автомобил, марка
„Лада” (ВАЗ) и при тръгването си блъснал автомобила на св. Димитров и на
съседите.
За
същото свидетелства и св. Маркова, която,
около два или три часа се събудила от викове. Излязла на терасата и пак
се прибрала. Излизайки втори път на терасата след 5-10 мин видяла автомобила на
комшията си Димитър Димитров, „забит” в техният автомобил. При предходното си
излизане, /по рано/, видяла оранжев автомобил, марка „Лада” (ВАЗ), който бил
зад автомобила на св. Димитров. Оранжевия автомобил „обърнал” и се отдалечил.
Автомобилът бил шофиран от подсъдимия, като свидетелката разпознала лицето му,
когато „обръщал” на кръстовището.
В
своите свидетелски показания св. Адем заявява, че е спял по време на
инкриминираното деяние. Автомобилът на баща му бил паркиран пред тяхната къща.
Майка му - св. Маркова го събудила. Когато излязъл, колата на св. Димитров била
блъсната в колата на баща му. Била счупена решетката на автомобила и радиатора
бил засегнат. Автомобилът на св. Димитров бил със счупен фар.
При
пристигането на органите на реда Св.
Лазаров и Св. Слободанов потвърждават, че имало повредени автомобили на
улицата, като при огледа на местопроизшествието на 13.10.2015 г. е установено,
че:
Пред
къщата на св. Атанасов са били паркирани л. а. марка „Рено”, модел „19” с per.
№ Р 0739 ВА чиято предница се е сблъскала с предницата на л. а. марка „БМВ”, с
per. № СС 1043 МС, До автомобилите имало пластмасови частици, червени на цвят.
л. а. марка „БМВ” е бил със счупен преден ляв фар, декоративна решетка пред
радиатора, набитости на предния капак, както и счупен вентилатор на климатика.
Л. а. марка „Рено” е бил със счупен преден ляв фар, преден ляв мигач, изкривен
преден ляв калник, счупени маска на предницата, заден ляв стон и спукана броня
под стопа.
Извършен
е и оглед на л. а. марка „ВАЗ”, модел „32103” с per. № СС 9225 СВ, оранжев на
цвят , паркиран на адрес: гр. Главиница, ул. „Оборище” № 20 (настоящия адрес на
подсъдимия). Предната броня и регистрационният номер на автомобила е била
деформирана. На предния капак са констатирани побитости с червен цвят.
След
анализ на доказателствата ТРС е стигнал до извода, че подсъдимия с управлявания
от него оранжев л. а. марка „ВАЗ”, потегляйки напред се е сблъскал със задната
част на л. а. марка „Рено”, модел „19” с per. № Р 0739 ВА, като в следствие на
удара последният автомобил се сблъскал с предната си част в предната част на л.
а. марка „БМВ”, с per, № СС 1043 МС. Следователно действията на подсъдимия са
довели до повреждането на л. а. марка „БМВ”, с per. № СС 1043 МС, като
стойността на щетите възлиза, съгл. кредитираната от съда ДСЦЕ на 385 лв. В
тази насока съдът намерил, че престъпния състав по чл. 216, ал. 1 от НК се
явява доказан.
Намерил
за недоказано обвинението по отношение на повреждането на другия автомобил.
При
горната, възприета фактическа обстановка съставът на Тутракански районен съд е
постановил съдебния си акт.
Силистренският
окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните, запозна се с
материалите по делото и извърши цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Настоящото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция е второ поред. С първото по
делото решение по ВНОХД №172/2018г. Силистренският окръжен съд отменил изцяло
присъда №147 от 06.07.2017г. по НОХД №308/2016г. на РС Тутракан и върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като приел, че при
разглеждането на делото са били допуснати нарушения на процесуални правила.
Тутраканският
районен съд, при новото разглеждане на делото, е съблюдавал стриктно правилата
на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, задълбочено е анализирал събраните в хода на разследването и по
време на съдебното следствие доказателства, извършил е всички следствени
действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите
по делото и след правилна преценка на наличния доказателствен материал, приел
за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата.
Събирайки,
проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства,
първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която
въззивният съд приема за обосновано и напълно изяснена. Въз основа на нея
решаващия съд е достигнал до верни изводи, свързани с фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Направената от тази
инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази
на първата инстанция.
Съставът
на ОС – Силистра не споделя наведените във въззивната жалба и пледоария по
същество съображения в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правил, които изискват приоритетното им разглеждане.
На
първо място, възражението от жалбата за неправилно отстранена очевидна
фактическа грешка в съдържанието на обвинителния акт е неоснователно. Възраженията
имат своето основание в неизпълнение на разясненията при изпълнение
задължителните указания, дадени от въззивния съд в решението, с което е била
отменена първоначално постановената присъда по случая с връщане делото за ново
разглеждане на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание. По този
въпрос въззивният съд съобрази следното : В съдебно заседание пред районния, след
даване ход на съдебното следствие, прокурорът е изложил за допусната фактическа
грешка в обвинението, като второто обвинение по чл.216, ал.1 НК е извършено на
13.10.2015г., вместо посоченото – на 13.10.2016г. Защитата и подсъдимият изрично
са заявили липса на възражения и са изразили съгласие за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото, като са посочили, че не желаят
допълнителен срок за организиране на защитата. При това положение е излишно да се провежда процедура по чл. 248а НПК и
допуснатото несъответствие може да бъде отстранено чрез поправка от прокурора
на съдържанието на обвинителния акт в сгрешената част, което е било направено в
о.с.з., поради което извършеното не съставлява процесуален пропуск със
съществен характер.
Неоснователни
са и оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и
оценката на доказателствата при постановяването на присъдата. Фактите, свързани
с времето, мястото, средствата и механизма на извършване на деянията, техният
автор, причинените на пострадалия наранявания и техните медико-биологични
характеристики са правилно изяснени от първостепенния съд. Съображенията, които
съдията е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства, относно
средствата за тяхното установяване, както и относно анализа и оценката на тези
доказателствени средства, са убедителни и изчерпателни и настоящата инстанция
напълно ги възприема. Действително по намерената в дома на пострадалия дървена
пръчка не са открити следи от удар или кръв, което обаче според становището на
вещите лица не изключва възможността телесните повреди да са нанесени с този
предмет. По делото експертът д-р Павлов е защитил мнението, че е възможно по
предмета да няма следи, ако времето за съприкосновение между удрящия предмет и
тъканите ( при пострадалия)
е било кратко – ударено е отдалеч; ако
ведната бъде отдалечен удрящият предмет, е възможно да няма видимо зацапване /
л. 5 от делото – устни обяснения на посоченото вещо лице/. Също така от
приобщените маратонки не може да се определи ДНК - профил, което може да се
дължи на начина на съхранението им на взаимодействието между тяхната повърхност
определени органични елементи от крака на носилият ги и т. н. Така не би могло
да се приеме, че липсата на органични и механични следи върху тези две
доказателства опровергават показаният на свидетелите. Те всъщност са изяснили
по какъв начин са нанесени ударите и техните показания съответстват на изводите
по КСМЕ. Предвид това поначало за спора е без съществено значение, дали именно
с приобщения по делото предмет са нанесени ударите, където са локализирани
тежките механични увреждания при пострадалия.
Според
защитата на подсъдимия, за да стигне до извод за виновността на подсъдимия Т., съдът
се е позовал основно на показанията на пряко заинтересовани от изхода на делото
лица - родителите на пострадалия, че
тъкмо подсъдимия е лицето, което е извършило деянието. Тези оплаквания не могат
да бъдат споделени. Внимателният анализ на проверявания съдебен акт дава повод
за други изводи. На първо място фактически неверни са твърденията, че само тези
свидетели посочват конкретна съпричастност на Т. относно изпълнителните деяния,
за които е осъден с присъдата. В такава
насока са били и последователните показания на свид. Димитров. Тезата на
обвинението косвено се подкрепя и от обажданията на свид. Димитров на ЕЕН „112”,
като записите от проведения разговор са изслушани в о.с.з. на 24.04.2019г. На
следващо място - не може да има съмнение за недостоверност на показанията на родителите
на пострадалия (който впрочем не
се е конституирал като граждански ищец или частен обвинител) и за които липсват данни за
заинтересованост от изхода на делото. В показанията на посочените свидетели (л.
64 и л. 76 от НОХД №308/2016г. - прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. чл. 281,
ал. 1, т. 4 от НПК), както и между тях и останалите доказателствени средства,
липсват противоречия относно правнорелевантните за спора обстоятелства: мястото
– изрично посочени в показанията на двамата свидетели,съответстващо на
показанията на св.Маркова и тези на пострадалия;
времето и лицето, намиращо се в дома им в момента на нападението – изрично
посочени в показанията на двамата свидетели които познават авторът на
инкриминираното престъпление и могат да го разпознаят, респ. съответстващо на
показанията на св.Маркова и тези на пострадалия;
действията на това лице – изрично посочени в показанията на бащата на
пострадалия и тези на пострадалия, механизма на нанасяне на ударите – изрично
посочени в показанията на бащата на пострадалия, съответстващи на данните от
КСМЕ и показанията на пострадалия; използваните за
това средства – изрично посочени в показанията на бащата на потрадалия, съответстващи на данните от КСМЕ и
показанията на пострадалия; причинените на
пострадалия наранявания – изрично посочени в показанията на двамата свидетели и
съответстващи на безспорните за страните медико-биологичните характеристики на
телесните увреждания на пострадалия. Предвид това законосъобразно съдът е
кредитирал въпросните доказателства.
В
същото време, за да изключи тезата на защитата, че друго лице, а не подсъдимият
е нанесъл тези удари, съдията убедително
и аналитично приел, че показанията на свидетелите Колев и Асенова не следва да
бъдат взети предвид, доколкото същите са изолирани от останалите показния и са
дискредитирани от заключенията на двете СПЕ; налице са данни за намерения
двамата свидетели да се опитват да прикрият извършеното от подсъдимия
престъпление - сключено впоследствие споразумение между свид. Колев и свид.
Димитров, съгласно което първият се задължава да заплати на втория претърпените
в резултат на инкриминираните деяния вреди. Това споразумение съдът обсъдил с
подробни мотиви като създадено за целите на настоящото производство, за да се
формира убеждение у съда, че телесните повреди са нанесени от свид. Колев.
Въззивната
инстанция се съгласи напълно с оценката на първата такава за достоверност на
показанията на тези свидетелите и представената пред съда декларация съдържаща
признание на соченото за автор лице. Няма основание да се отдава изложеното в
жалбата значение на подписаната от св.Димитров декларация, тъй като при
повторния си разпит пред съда - той не се отрича от първоначалните си
показания, а отговаря уклончиво, без обаче да твърди, че телесните повреди са
нанесени от свид. Колев. Съдът
е отделил специално внимание на показанията на св. Колев при повторния разпит
като не е пропуснал да отрази в протокола и мотивите непосредствените си
впечатления от поведението на свидетеля в съдебно заседание; липсата на данни, въз основа на които да може да
бъде направен извода, че свид. Колев, който живее в базата на работодателя си и
получава възнаграждение от 500 - 600 лв„ е разполагал към 22.02.2019 г. със
сумата от 3 850 лв. Въззивният
съд, както и първоинстанционния, не се довери на показанията на свидетеля и
приема, че те правилно не са оценени като
съдържащи изясняващо авторството на деянието обстоятелство. Така въззивният
съд също намери, че телесните увреждания съгласно назначената КСМЕ са нанесени
на свид. Димитров от подсъдимия, в каквато насока са събраните от двата съдебни
състава доказателства
Въззивният
съд не констатира основания да бъде оспорен осъщественият от районния анализ на
посочените източници на доказателства, както и достигнатият въз основа на него
извод, че в своето единство те установяват по несъмнен начин авторството на
престъплението – предмет на второто обвинение. В тази връзка следва да се
отбележи, че начинът на извършване на деянието през процесната вечер, отличаващ
се с дързост и демонстративност, както и стойността на причинената вреда не дават основание за оценка на
престъплението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.216 ал.4 от НК или по
чл.216, ал.6 НК, поради което не са налице предпоставки за смекчаване или
отпадане на отговорността му.
Конкретни
доводи по приложението на материалния закон и справедливостта на наказанието не
са отразени в жалбата и пледоария в о.с.з., изкл. продължителността на процеса.
Оплакването е обвързано основно с оспорените от защитата факти по
престъплението, което въззивният състав намери за неоснователно. Затова следва
да се посочи, че при правилно изведената фактическа обстановка, съдът
законосъобразно е приложил материалния закон, осъждайки подсъдимия за престъплението за което е
предаден на съд. Наказанието е индивидуализирано по правилото на чл. 54 ал.1 от НК и не е явно несправедливо. РС при определяне на същото се е съобразил с
предпоставките на чл.54 НК и имащите значение за това смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и е определил наказание в размер установен от закона. Тежестта на извършеното
престъпление, ръста и динамиката на подобни посегателства, обществената
опасност за личността на дееца не дават възможност за по-голяма снизходителност.
Въззивният
съд оцени продължителността на процеса, която не е по вина на подсъдимия. Това
действително дава основание съдът да съобрази посоченото обстоятелство като
смекчаващо отговорността му, но не и в хипотезата на чл.55 НК, в рамките на
индивидуализацията съгласно чл.54 НК, като наказателната отговорност на Т.
следва да се реализира в рамките на минимума, предвиден в закона за този вид
деяния – както е сторено от първоинстанционния съд. При установените факти, и
предвид всички осъждания на Т., ТРС е стигнал до единствения извод, а именно -
наличието на съвкупност измежду множество присъди, като същите следва да бъдат
групирани и приложен състава на чл. 25 от НК.
Предвид
това и съобразявайки се с разпоредбите на закона е групирал наказанията и е
определил едно общо,а именно най тежко наказание от пет години лишаване от
свобода, като предвид изградените трайни престъпни навици на подсъдимия е
приел, че са налице условията за приложението на чл. 24 от НК и е завишил така
определеното наказание с шест месеца.
Приложението
на разпоредбата на чл. 24 от НК, съдебният състав на СОС, счита, че същата
следва да се приложи и макар и утежняваща положението на осъдения С.Т., той
следва да търпи тази репресия. Аргумент
за това съдът намира в събраните в кориците на делото доказателства относно
съдебното минало на осъдения, навеждащи
състава към изграждане на мнение, че Т., не е отчел противоправните си действия
довели го до множеството наказания. Самонадеяността му и продължаването да
върши идентични престъпни деяния, видно и от еднородната реална съвкупност, не
сочат за неговото поправяне и желание за вписване и намиране на достойно място
в гражданското общество.
С оглед на изложеното, което съдът
изтъква като аргумент в подкрепа на становището си, че липсват основания за
изменение или отмяна на присъдата,на основание чл. 338 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда №132/12.07.2019г.
по НОХД №358/2018г., по описа на Районен съд гр.Тутракан.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.