Решение по дело №10274/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 233

гр. В. Търново, 24.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИВЕЛИНА  ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ  ДИАНКА  ДАБКОВА

 

 

при секретар	М.Н.	и с участието
на прокурора	С.И.	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10274 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ... Х.К., в качеството й на пълномощник на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, срещу Решение №31/25.07.2023г. по АНД №23/2023г. по описа на Еленския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №685262-F683920/09.01.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на „Диком“ ЕООД от гр. Елена за извършени нарушения по чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС са наложени 2 бр. „имуществена санкция”, всяка в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – „Диком“ ЕООД от гр. Елена, чрез- пълномощника си по делото оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение, както и да присъди на ответника разноски в това производство.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №31/25.07.2023г. по АНД №23/2023г. по описа на Еленския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №685262-F683920/09.01.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на „Диком“ ЕООД от гр. Елена за извършени нарушения по чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС са наложени 2 бр. „имуществена санкция”, всяка в размер на 500 лв. за да постанови този резултата съдът е приел, че не  е извършено нарушение по Наредба №Н-18, което да се вмени във вина на ответника по касация, тъй като последният има задължение за определено поведение, а не за краен резултат. Извън това съдът е посочил, че не е изяснен в хода на административнонаказателното производство въпросът на какво се дължи констатираното отклонение в данните и дали това не е в резултат на обективни фактори. Направен е окончателен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. 

Така постановеното решение е правилно.

 

От обективна страна по делото е прието за установено, че 11.10.2022г. служители на Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП са извършили проверка в търговски обект – бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Е.стопанисвана от дружеството ответник по касация. При извършената проверка било констатирано несъответствие в данните, посочени по АДД №7229988/04.10.2022г. за получена доставка от пропан-бутан и данните, отчетени по нивомерната система в обекта и подадени към НАП, като разликата е отчетеното гориво е 821,44 литра, както и в данните, посочени по АДД №7214785/26.09.2022г. за получена доставка от пропан-бутан и данните, отчетени по нивомерната система в обекта и подадени към НАП, като разликата е отчетеното гориво тук е от 1 061,33 литра. Така установените обстоятелства са били квалифицирани от административнонаказващият орган като две нарушения по чл. чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за което е ангажирана админисративнонаказателната отговорност на „Диком“ ЕООД по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС.

Въззивният състав е приел, че установеното не съставлява нарушение по посочените текстове от ЗДДС, а и не е доказано по надлежен ред констатираните несъответствия да се дължат на действия или бездействия от страна на проверявания субект. Така направените изводи са правилни и се споделят от настоящия състав.   

Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива", а алинея 10 на същата разпоредба предвижда и подаване на "данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях". В конкретния случай в наказателното постановление е посочено наличието на административно нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006г., във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, т. е. претендира се неподаване на данни, които дават възможност за определяне на количествата горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Същевременно от описаните в оспорената заповед факти е видно наличието на изпратена неточна информация, относно количеството на горивото от нивомерната система в обекта, което деяние не представлява соченото от органа административно нарушение. От доказателствата по делото и от твърденията на административно наказващия орган по безспорен начин се установява наличието на подадени данни от фискалната система на документите за получено гориво и подаването на данни от нивомерната систевм в обекта, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба  №Н-18/2006г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Това задължение на търговците на горива не е обвързано с верността на подадените данни, възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти, получаването им от НАП и отразяването им в системата. От самия текст на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е видно, че не е препятствана възможността на контролните органи за установяване на количеството гориво, тъй като и двата вида данни са получени, извършен е анализ на тази информация и е установено несъответствие. Липсват обаче действия на органите по приходите, за проверка на действителното количество заредено гориво, доколкото не може да се приеме а приори, че задължително верните количества са отразени именно в документите за доставка, а не е извършван анализ на продаденото гориво в периода между доставките и действителните количества към момента на проверката. Като краен извод, не са доказани административни нарушения по чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006г., вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, доколкото изискуемите от закона данни са подадени. Възможно е разминаването на подадените данни да се дължи както на неизправност на самата нивомерна система, която използващото я дружество не е в състояние да установи, независимо от полагане на дължимата грижа /ангажиране на специализирани сервиз и поддръжка/, така и на други обективни фактори за които оспорващият не може да носи отговорност /да се вмени във вина на негови длъжностни лица/, които обстоятелства също не са били обследвани при извършените проверки. Константната практика на АСВТ и на ВАС изисква в случая, когато се твърди извършване на посоченото нарушение да се установи по надлежния ред, че посочените несъответствия не се дължат на обективни фактори – непреодолима сила, случайно събитие или действия на трети лица, а са последица от поведението на субекти, за които отговаря задълженото лице. Това в конкретния случай не е доказано.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила. 

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за  присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият състав присъжда такива в размер на 400 лв., предвид възражението на касатора, действителната фактическа и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 2 от наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №31/25.07.2023г. по АНД №23/2023г. по описа на Еленския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №685262-F683920/09.01.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА  ЦУ на НАП да заплати да заплати на „Диком“ ЕООД от гр. Елена разноски по делото в размер на 400/четиристотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

          

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

 

                                                                                         2.