РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. гр. Хасково, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20255640100235 по описа за 2025 година
Предявени са от И. А. К., от гр.София, против „МБАЛ - Хасково" АД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от
Кодекса на труда, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от
Кодекса на труда, се обяви недействителността на клаузите от Допълнително
споразумение № 25 от 29.04.2021г. към Трудов договор от 31.03.2006г.,
определящи трудовото правоотношение като „срочно - за заместване на
отсъстващ работник на основание чл.68, ал.1 т.3 от КТ", както и да бъде
признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ЧР-17-
87/03.05.2022г. на изп. директор на дружеството, за незаконно и за неговата
отмяна; да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението
длъжност "медицинска сестра" и да се осъди ответникът да й заплати
обезщетение в размер на 12 042 лева за времето, през което е останала без
работа, считано от 04.05.2022г. до 04.11.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 31.03.2006г. депозирала молба, с която поискала
да бъде назначена на работа при ответника, на длъжност „клиничен лаборант"
по заместване на служителката В. П.. На същата дата между страните бил
сключен Трудов договор с изх. № 00032, на осн. чл.70 от КТ, по силата на
който ищцата била назначена на длъжност „клиничен лаборант" в Звено
1
„Клинична лаборатория", на мястото на И. Т. Д.. В договора било отбелязано,
че същият бил със срок на изпитване и изтичал на 03.07.2006г.
Последователно на 04.05.2006г., 03.07.2006г. и 19.02.2007г. между страните
били сключвани допълнителни споразумения за промяна на основното
трудово възнаграждение на ищцата, във всяко от което имало изрично
отбелязване, че тя била назначена по заместване на И. Т. Д..
На 29.11.2007г. ищцата депозирала молба до ответника, с която
поискала да бъде назначена на длъжност „клиничен лаборант" „на постоянна
работа". На 14.12.2007г. между страните било сключено Допълнително
споразумение № 4 от 14.12.2007г. на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, с което
К. била назначена на длъжността „медицински лаборант", в който било
изрично отбелязано: „трудовият договор е безсрочен". С допълнително
споразумение № 5 от 15.02.2008г., сключено на основание чл. 67, ал.1, т.1 от
КТ било променено основното месечно възнаграждение на ищцата.
На 28.02.2008г. ищцата депозирала молба, с която поискала да й бъде
разрешено вътрешно съвместяване на 1/3 вакантна длъжност на мед.
лаборант, считано от 01.03.2008г. и на 28.02.2008г. било сключено
Допълнително споразумение № 6, на осн. чл.119 КТ, с което без да се изменят
условията на предходното допълнително споразумение, било постигнато
съгласие „Да отработва 1/3 вътрешно съвместяване като мед.лаборант на
вакантна длъжност в клинична лаборатория". На 03.10.2008г. към трудовия
договор между страните било сключено Допълнително споразумение № 8, на
осн. чл. 119 КТ, с което било променено основното месечно трудово
възнаграждение на ищцата, с посочване на други условия - „Да отработва 1/3
вътрешно съвместяване като мед. лаборант на вакантна длъжност." На
17.06.2009г. ищцата депозирала молба до ответника за прекратяване на 1/3
вътрешно съвместяване на вакантна длъжност в клинична лаборатория от
01.07.2009г., а на 02.07.2009г. между тях било сключено Допълнително
споразумение № 9 към трудовия договор, с правно основание чл.119 КТ, в
което било посочено, че трудовият договор бил безсрочен. Впоследствие към
трудовия договор последователно на 11.10.2011г., 31.02.2012г., 28.05.2012г.,
01.02.2013г., 22.01.2014, 09.07.2015г., 04.02.2016г. и 02.02.2017г. между
страните били сключвани допълнителни споразумения съответно от № 10 до
№18, с които бил променян размерът на основното месечно трудово
възнаграждение на ищцата.
На 13.11.2017г. ищцата депозирала Заявление за преназначаване на
длъжност „медицинска сестра" в „Очно отделение".
На 16.11.2017г. на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ било сключено
Допълнително споразумение № 19 от 16.11.2017г., с което ищцата била
назначена на длъжността „медицинска сестра", в звено „Очно отделение" при
2
8-часов график, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 565
лева, допълнителни възнаграждения за ПТС и ПО 30% -169.50 лева, като
изрично било посочено „трудовият договор е безсрочен".
С допълнителни споразумения от 09.02.2018г., 31.01.2019г. ,
08.07.2019г., Заповед № 0461/28.06.2019г. и допълнителни споразумения от
28.01.2020г. и 09.02.2021г., всички с основание чл.118, ал.3 от КТ, основното
месечно трудово възнаграждение на ищцата било променено.
В края на месец април 2021г. ищцата поискала среща с ръководството
на болницата и заявила, че желае да бъде преместена от Отделение „Очно" в
Отделение „Уши, нос, гърло", като след проведен разговор и изразено от
страна на ръководството съгласие това да се случи, на 28.04.2021г. й било
предоставено Заявление, под формата на бланка, изготвена от ответника,
която тя да попълни. Твърди се, че на същата дата тя попълнила
предоставената й бланка и депозирала Заявление до Изпълнителния директор
на ответното дружество със саморъчно изписан от нея текст: „Моля да бъда
преназначена на работа в поверената Ви болница като Медицинска сестра в
УНГ отделение", като посочва, че копие от това заявление не й било
предоставено към момента на подаването му.
На 29.04.2021г. ищцата била повикана от Отдел „Човешки ресурси" и
била уведомена, че Допълнителното споразумение за преназначаването й от
„Очно" отделение в Отделение „Уши, нос, гърло" било изготвено и трябвало
да го подпише, след което същото щяло да бъде подписано и от
Изпълнителния директор на болницата д-р Георги Гелов. Тя посетила Отдел
„Човешки ресурси", подписала Допълнително споразумение № 25 от
29.04.2021г. и продължила да изпълнява трудовите си задължения. Твърди, че
в този момент имало чакащи пациенти и тя бързала, поради което не била
прочела внимателно предоставеното й за подпис допълнително споразумение,
екземпляр от което не й бил връчен, нито на датата, на която било подписано
същото, нито впоследствие. Отбелязва, че от момента на постъпването й на
работа в болницата, многократно й били предоставяни за подпис документи,
вкл. допълнителни споразумения, без да й бъде връчван препис от тях, което
било видно и от приложените множество допълнителни споразумения.
Посочва се още, че на 04.05.2022г. ищцата била внезапно извикана в
Отдел „Човешки ресурси", където й било заявено, че трудовото й
правоотношение било прекратено и трябва да събере вещите си и да напусне
болницата. На същата дата й била предоставена за подпис Заповед с изх. №
ЧР-17- 87/03.05.2022г., с която сключеното с ответника трудово
правоотношение, по силата на което заемала длъжността „медицинска сестра"
с НКПД 22216001, било прекратено на основание чл.325, т.5 от КТ -
завръщане на замествания, считано от 03.05.2022г.
3
Ищцата поискала да се запознае със заповедта и след като установила,
че в нея се сочи причина за прекратяване - „завръщане на замествания",
провела телефонен разговор със сина си, който бил с юридическо
образование. Помолила го да отиде в болницата, за да разговарят заедно със
служителите на отдел „Човешки ресуси", смятайки, че е станало
недоразумение, тъй като самата тя не била декларирала желание да замества
отсъстващи служители, а още по-малко да премине на работа от безсрочен
трудов договор на срочен такъв. Синът й я посъветвал да подпише заповедта и
да поиска копие от нея, а след като пристигнал в болницата, разговарял със
служителите и поискал да се запознае с трудовото досие. След като досието
му било предоставено, той заснел с мобилния си телефон приложеното в
трудовото досие Допълнително споразумение № 25 и Заявление от
28.04.2021г. с текст: „Моля да бъда преназначена на работа в поверената Ви
болница като Медицинска сестра в УНГ отделение", като под текста било
изписано „Дата: 28.04.2021г., С уважние: /подпис/", а в долния десен ъгъл
молбата била резолирана от ръководителя на Отдел „Уши, нос, гърло ", като
бил изписан текст „С мнение: ДА д-р Г.Х. УНГ /подпис/ ". Тъй като му била
направена забележка, той преустановил действията си, след което посъветвал
майка си да подаде молба за предоставяне на копие от трудовото досие, за да
се запознаят с всички документи. Тя входирала молбата за предоставяне на
копие от досието на 04.05.2022г. в „МБАЛ - Хасково " АД, след което
напуснали сградата на болницата. На 12.05.2022г. й било предоставено копие
от цялото трудово досие, с изключение на Допълнително споразумение № 7 и
Допълнително споразумение № 15, и тя се е запознала със съдържанието му,
вкл. с всички подписани от нея допълнителни споразумения към трудовия
договор. Съгласно представеното с трудовото досие Допълнително
споразумение № 25 от 29.04.2021г., освен, че считано от 01.05.2021г. било
променено звеното, в което ищцата осъществявала трудова дейност /от
Отделение „Очно" в Отделение „УНГ/, каквото било желанието й, в него било
посочено и правно основание чл. 68, ал.1, т.3 от КТ, и било направено
отбелязване „Трудовият договор е срочен - за заместване на отсъстващ
работник титуляр П. А. Ш.", въпреки че ищцата никога не била заявявала
желание да премине на работа от безсрочен трудов договор към срочен трудов
договор. Твърди, че към момента на подписването му, за нея не било
възникнало каквото и да е съмнение относно съдържанието на
допълнителното споразумение, тъй като била провела предварителен разговор
с ръководството и била подала изрично заявление, че желае единствено да
бъде преназначена в друго отделение. Посочва, че подходила с прекомерно
доверие към служителите при ответника, тъй като била служител на
болничното заведение повече от 15 години, познавала повечето от тях и
4
никога не смятала, че било възможно да бъде подведена. При запознаване с
документите от трудовото досие, ищцата била установила и това, че след
датата, на която били направени снимки с мобилен телефон - 04.05.2022г. на
Молба с вх. № ЧР - 12-184/28.04.2021г., но преди предоставянето й на копие от
досието, била направена поправка в Молбата, според нея от служител на
болницата, като бил добавен допълнителен текст, след резолюцията на д-р
Г.Х., който гласял „На мястото на м.с. П. Ш.". Твърди, че резолюцията на д-р
Г.Х. била антидатирана и макар това да било основание за ангажиране на друг
вид отговорност на ответника, това било и индикация че ответникът бил
действал недобросъвестно, което следвало да се вземе предвид.
Сочи се, че съгласно чл.67, ал.3 от КТ трудовият договор за
неопределено време не можел да се превръща в договор за определен срок,
освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено,
като съгласно константната съдебна практика, включително задължителната
такава, прилагането на ограничението за превръщането на безсрочния в
срочен трудов договор за определено време, изисквало наличието на следните
предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника или служителя,
отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно да изразява волята
му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време;
волеизявлението на работника и служителя трябва да предхожда по време
сключването на споразумението по чл.119 от КТ; същото трябва да е различно
споразумението между страните по чл. 119 от КТ, като то трябва да бъде
отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работника и
служителя споразумение по чл. 119 от КТ. В тази връзка се поддържа, че
ищцата никога не била адресирала волеизявление до работодателя, с което да
декларира желание за превръщане на сключения с ответното дружество
безсрочен трудов договор в срочен такъв, поради което клаузите от
Допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г., съгласно които „трудовият
договор е срочен - за заместване на отсъстващ работник" и е посочено като
основание за сключването му „чл.68, ал.1, т.3 КТ" били недействителни, като
противоречащи на императивните разпоредби на закона, а оттам -
недействителността на клаузите, определящи трудовото правоотношение като
срочно водела до незаконосъобразност на процесната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т.5 от КТ - със завръщане
на замествания на работа.
Посочва се още, че от прекратяване на трудовото правоотношение, до
настоящия момент ищцата не била постъпила на работа при друг работодател,
поради което за същата възниквал правен интерес от предявяване на искове за
заплащане на обезщетение по чл.225 о т КТ и за възстановяването й на
заеманата преди прекратяването длъжност при ответника.
5
Предвид изложеното, моли съда да се постанови решение, с което да
се обяви недействителността на клаузите от Допълнително споразумение №
25 от 29.04.2021г. към Трудов договор от 31.03.2006г., определящи трудовото
им правоотношение като „срочно - за заместване на отсъстващ работник на
основание чл.68, ал.1 т.3 от КТ", както и да бъде признато уволнението на
ищцата, извършено със Заповед № ЧР-17-87/03.05.2022г. на изп. директор на
дружеството, за незаконно и за неговата отмяна; да бъде възстановена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност "медицинска сестра" и да се
осъди ответникът да й заплати обезщетение в размер на 12 042 лева за
времето, през което е останала без работа, считано от 04.05.2022г. до
04.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че
ищцата е започнала работа при него с трудов договор с № 00032 от 31.03.2006
година, който неколкократно бил изменян, без да бъде прекратяван. Със
заявление ЧР-12-184 от 28.04.2021г. тя поискала да бъде преназначена на
работа като медицинска сестра от Очно отделение в Отделение „УНГ". На
29.04.2021г. страните постигнали съгласие за изменение в трудовото
правоотношение, обективирано в Допълнително споразумение № 25, съгласно
което тя била преназначена в УНГ отделение на срочен трудов договор,
сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ за заместване на отсъстващ
работник - П. А. Ш.. Поддържа, че както основанието, така и имената на
титуляра били коректно изписани в допълнителното споразумение. Сочи още,
че към момента на изменение на трудовото правоотношение с ищцата
липсвала свободна щатна бройка за медицинска сестра в УНГ, тъй като
предвидените 4 щата там били заети, като единственото свободно работно
място било за заместване на отсъстващ работник/служител. Със заявление вх.
№ ЧР-18-6 от 29.04.2022г. П. А. Ш. поискала прекратяване на отпуска за
отглеждане на дете, като заявила желанието си за завръщане на работното си
място на 03.05.2022г., като със Заповед № ЧР-08-7 от 03.05.2022г. на
Изпълнителния директор на ответното дружество отпускът й бил прекратен и
тя се завърнала на работното си място.
Така, след завръщането на работа на титуляра, трудовото
правоотношение с ищцата било прекратено със Заповед № ЧР-17- 87 от
03.05.2022г. на основание чл.325, т.5 от КТ - поради завръщане на
заместващия работник. Поради изложеното, според ответника прекратяването
на трудовото правоотношение с ищцата било законосъобразно и фактическият
състав на чл.325, т.5 от КТ бил изпълнен. Изцяло се оспорват твърденията на
ищцата за недействителност на оспорваната клауза на основание наличие на
6
нарушение по чл. 67, ал.3 от КТ и недоглеждане от нейна страна при
подписване на допълнителното споразумение. Поддържа се, че
недоглеждането на ищцата не представлявало нарушение нито по КТ, нито по
ЗЗД, който се прилагал субсидирано, поради което не било основание за
обявяване на недействителност на клауза в трудов договор. Излагат се
насрещни твърдения, че всички разговори, водени с нея от ръководството на
болницата , били за сключване на допълнително споразумение за заместване
на отсъстващ работник, като при подписването му подробно й били обяснени
правните последици от изменението на трудовото правоотношение. Освен
това, след предоставяне на екземпляра от него, ищцата го била прочела преди
да го подпише, като наведеното в исковата молба възражение, че ищцата не го
прочела внимателно, не било поведение, скрепено със съдебна защита. По
отношение на възражението за нарушение по чл.67, ал.3 от КТ се поддържа, че
тази разпоредба касаела превръщането на безсрочен трудов договор в такъв за
определен срок по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, а не в такъв по чл.68, ал.1, т. 3 от КТ,
поради което и посочената от ищцата константна съдебна практика била
неотносима. В допълнение се отбелязва, че самото обявяване на трудовия
договор за безсрочен щяло да доведе до недействителност, тъй като по този
начин ищцата би заела допълнително място в отделение „УНГ", за което
нямало предвиден щат. С оглед на това се поддържа, че фактическият състав
на уволнението бил завършен и същото било законосъобразно. Претенцията за
заплащане на обезщетение на ищцата ответникът оспорва както по основание,
така и по размер. Възразява, че при изчисление на размера й в същия били
включени доходи, които не били част от брутното трудово възнаграждение.
Освен това я оспорва и на самостоятелно основание, като твърди че ищцата не
била останала без работа.
В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения си процесуален
представител, поддържа предявените от нея искове и моли да бъдат уважени
като основателни и доказани. Претендира разноски. Ответникът, чрез
упълномощения си процесуален представител оспорва исковете и моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че са били в трудовоправни отношения,
възникнали по силата на Трудов договор № 00032/31.03.2006г., сключен на
основание чл. 70 от КТ, със срок за изпитване до 03.07.2006г. Според така
сключения договор ищцата е заемала длъжността „медицински лаборант" с
място на работа Клинична лаборатория в МБАЛ АД-Хасково. В договора е
7
посочено, че срокът за изпитване е в полза на работодателя, като
същевременно е записано и че се сключва за заместване на И. Т. Д..
Последвало е Допълнително споразумение от 04.05.2006г., сключено при
същите условия и с единствено изменение на размера на трудовото
възнаграждение. С Допълнително споразумение от 03.07.2006г., т.е. след
изтичането на срока по предходното такова, е било сключено ново
Допълнително споразумение № 00548/03.07.2006г., според което ищцата се
назначава на мястото на отсъстващата И. Т. Д., като отново е за длъжността
„медицински лаборант"
С молба от 29.11.2007г. ищцата е поискала да бъде назначена на
постоянна работа. Между страните било подписано Допълнително
споразумение № 4/14.12.2007г., според което ищцата е назначена на длъжност
„медицински лаборант" при условията на безсрочен трудов договор.
Сключени са били между страните още няколко допълнителни споразумения
към трудовия договор, които са засегнали единствено и само размера на
трудовото възнаграждение на ищцата. Други съществени изменения не са
засегнали трудовото правоотношение.
Установи се още, че със Заявление от 13.11.2017г. ищцата е поискала
да бъде преназначена като медицинска сестра в „Очно отделение“ в МБАЛ
Хасково . Не се спори, че между страните, че по повод на така подаденото
заявление е сключено Допълнително споразумение № 19/16.11.2017г., като
ищцата е назначена на длъжност „медицинска сестра" в „Очно отделение"
при ответника – МБАЛ Хасково. В споразумението изрично е посочено, че се
преназначава от длъжността „клиничен лаборант". Така сключеното
допълнително споразумение е за безсрочно трудово правоотношение.
Със заявление от 28.04.2021г. ищцата е поискала да бъде преназначена
на длъжността „медицинска сестра" в УНГ отделение, т.е. отново на
длъжност „медицинска сестра", но в друго отделение, т.е. при същия
работодател, н на различно място на работа.
Подписано било Допълнително споразумение между страните №
25/29.04.2021г., по силата на което ищцата заела длъжността „медицинска
сестра" в отделение „УНГ". В споразумението е посочено, че трудовият
договор е срочен - за заместване на отсъстващ работник титуляр П. А. Ш.. В
същото е посочено правното основание - чл.68, ал.1, т.3 от КТ.
Със Заявление от 29.04.2021г. титулярът на длъжността П. А. Ш.
уведомила работодателя, че ще се върне на работа след отпуска си за раждане
и отглеждане на малко дете, считано от 03.05.2022г.
От своя страна работодателят е издал процесната Заповед с изх.№ ЧР-
17-87/03.05.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата,
8
предмет на спора, на основание чл.325, т.5 от КТ - поради завръщане на
замествания, считано от 03.05.2025г. Заповедта е връчена на ищцата на
04.05.2022г. и е породила своето правно действие.
Не се спори между страните, че последния отработен месец на
ищцата е м.02.2022г. По делото са приложени тредов договор, допълнителни
споразумения, фишове за работна заплата, вътрешни правила наответника за
работната заплата. От същите се установява наличието на трудово
правоотношение, заеманата длъжност, работна заплата и др. Приложена е
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, от което е
видно основанието, на което е прекратено същото. Приложена е трудова
книжка и справки за актуални действащи трудови договори, от които се
установява периода на оставане без работа. Назначени са две икономически
експертизи, които се кредитират.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По въпроса налице ли е правен интерес и допустим ли е иск по чл. 74
КТ за признаване недействителност на клауза "срок" на трудов договор,
предявен при прекратено трудово правоотношение и при висящ съдебен спор
между същите страни относно законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение е налице трайно установена съдебна практика на
Върховния касационен съд ( решение № 161/08.05.2015 г. по гр. д. №
4848/2014 г. на ІV г. о; решение № 435/02.02.2016 г. по гр. д. № 2299/2015 г. на
ІV г. о.; решение № 64/22.05.2019 г. по гр. д. № 1414/2018 г., ІІІ г. о.; решение
№ 147/28.11.2017 г. по гр. д. № 5534/2017 г., ІІІ г. о.). Според дадените в нея
разрешения, всяка от страните по трудово правоотношение има правен
интерес от обявяване недействителността на трудовия договор или отделни
негови клаузи. Упражняване на правото може да стане в самостоятелен исков
процес или по пътя на възражението във висящо производство по трудов спор.
Искът по чл. 74 КТ може да бъде предявен както по време на действие на
трудовото правоотношение, така и когато трудовият договор е прекратен. Във
втората хипотеза правният интерес от него произтича от уреждане на
отношенията във връзка с прекратеното трудово правоотношение – има
преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е
прекратен трудовият договор, съответно за възстановяването на заеманата
преди уволнението длъжност или за дължимостта на трудови възнаграждения,
обезщетения или други престации по трудовото правоотношение.
Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от
основанията по чл. 325-331 и чл. 334 от КТ (каквато е и настоящата
хипотезата), обявяването на недействителността от съда няма да има за
последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и
9
правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от
уреждане на последиците от недействителността. По-конкретно, в
разглежданата хипотеза на вече прекратено трудово правоотношение страните
по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на
недействителността му (или на отделна негова клауза - чл. 74, ал.4 и чл. 75,
ал.2 КТ), когато недействителността (по-точно - претендираната такава от
заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността
на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение
(на уволнението - в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на
работника или служителя, т. е. - за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ
( решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на III-то
гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г. по гр. дело № 3022/2008 г. на III-
то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на трудови възнаграждения, на
обезщетения по Кодекса на труда или на други престации по трудовото
правоотношение ( решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на
III-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010
г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 663/02.11.2010 г. по гр. дело №
1477/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело
№ 309/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). В тези случаи е процесуално
допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за
недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него), чрез
иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове) - за
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение
(уволнението в широк смисъл –чл.344, ал.1 КТ) , за заплащането на трудово
възнаграждение (чл. 128, т.2 КТ), на различни обезщетения по КТ и пр., което
следва да стане в рамките на установените от закона преклузивни
процесуални срокове – при подаването на първоначалната искова молба,
каквато и е настоящата хипотеза.
По тези съображения предявения иск по чл.74, ал.1 от КТ се явява
допустим. Разглеждан по същество, същият се явява основателен.
Съгласно правилото на чл.67, ал.1 КТ трудовият договор може да бъде
сключен за неопределено време и като срочен трудов договор. Съгласно
правилото на чл.67, ал.3 КТ трудовият договор за неопределено време не
може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично,
писмено изразено съгласие на работника. Предпоставките, при които
законодателят допуска тази възможност, са: 1) категорично писмено съгласие
на работника; 2) то да е отправено до насрещната страна по
10
правоотношението; 3) да предхожда по време сключването на допълнителното
споразумение за изменението в срока на договора; 4) да е отделно
волеизявление от това по договора за изменение на съществуващото трудово
правоотношение, защото съществено е инициативата за превръщането на
безсрочния в срочен трудов договор да е на работника, волята му да не е
опорочена, изявлението да е доброволно и изменението да се желае
действително, доколкото такова изменение е неблагоприятно за него; 5) да са
налице условията по чл. 68, ал.1, съответно ал. 3 и ал.4 КТ; 6) конкретните
причини, попадащи в приложното поле на ал. 4 да са изрично посочени в
споразумението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за
определено време; 7) срокът на действие на договора да е съобразен и
съответен на причините за изменението по конкретното правоотношение, с
оглед трудовите функции на работника.
По делото не е спорно, че между страните е сключено допълнителното
трудово споразумение - Допълнително споразумение № 25/29.04.2021г..
силата на което ищцата заела длъжността „медицинска сестра" в отделение
„УНГ", за каквато длъжност е подала заявление. Липсва обаче изрично
писмено изявление на ищцата в качеството й на работник/служител,
отправено до насрещната страна по правоотношението, което да е отделно и
предхождащо по време сключването на допълнителното споразумение и да
касае изменение на срока на договора. По делото се установява единствено
факта на подадено от ищцата заявление за преназначаването й в друго
отделение на болницата, но в същото не се съдържа изявление и съгласие за
трансформиране на трудовото й правоотношение от безсрочно в срочно,
липсва и друго изявление на работника за съгласие за заемане на срочна
длъжност, предхождащо сключването на допълнителното споразумение за
изменение срока на договора. Предвид това липсва и една от изискуемите
предпоставки за трансформация на безсрочно трудово правоотношение в
срочно, каквото се изисква съгласно правилото на чл. 67, ал.3 от КТ.
Подписаното от работника/служителя споразумение, не може да се приравни
на даването на съгласие за изменение на срока на договора по вече
коментираните по-горе причини и приравняването му на такова би било в
противоречие на закона. По отношение на изписания ръкописно текст в
заявлението – „мнение“ на доктор Г.Х., то същото е правноирелевантно, а и
видно от приложеното заявление, текстът е вписан непосредствено под
ръкописното направеното изявление и подпис на ищцата, а не над тях, за да се
приеме, че евентуално ищцата е била запозната с това становище и е изразила
информирано съгласие със същото, удостоверено, чрез полагане на подпис
под този текст.
Предвид това, клаузата в Допълнително споразумение № 25 от
11
29.04.2021г., сключен между страните, предвиждаща срок на договора – по
заместване на отсъстващ работник на основание: „чл. 68, ал.1,т.3 КТ“, се
явява недействителна.
Тук е мястото да се посочи, че настоящия съдебен състав не споделя
доводите на ответника, че разпоредбата на чл.67, ал.3 от КТ касае само
превръщането на безсрочен трудов договор в такъв за определен срок по
чл.68, ал.1, т.1 от КТ и именно в този смисъл била и цитираната съдебна
практика в Решение № 13/14.01.2026.5г. по гр.д.№ 50/2024г. на ВКС, IV ГО,
по допуснатата касационна жалба срещу постановеното при първоначалното
разглеждане на делото съдебно решение. Липсва причина за такова
стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 67, ал.3 от КТ и препратка
единствено към разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 КТ. Видно от разпоредбата на
чл.67, ал.3 от КТ такава препратка към конкретна правна норма и вид договор,
няма. Напротив, видно от систематическото място на уредбата, забраната за
превръщането на безсрочен в срочен трудов договор е включено в нормата на
чл. 67 от КТ регламентиращ разделението на трудовите договори според
времетраенето им на две групи – за неопределено време /т.1/ и за определен
срок /т.2/, така че логичното тълкуване е забраната по ал.3 на чл.67 да касае
всички договори, при които има фиксиран срок, т.е. не са за неопределено
време, а са с определено времетраене. Отделно, при тълкуване на нормата на
чл. 67, ал.3 от КТ трябва да се има предвид и целта на законодателя, а именна
защита на работника/служителя чрез забрана за трансформация на
безсрочното му трудово правоотношение в такова за определен срок, т.е. в
срочно без значение дали срокът е определен като такъв за заместване или за
извършването на определена работа или по друг начин, предвиждащ някакъв
сро
Работодателите, които не са физическо лице извършват действия и
получават знание за определени факти чрез своя законен или упълномощен за
това представител. Представителната власт има пряко действие и узнаването
на факт с правно значение от представителя се счита за узнаване от
работодателя. В случая при сключване на Допълнително споразумение № 25
от 29.04.2021г. с ищцата, работодателят ответник е действал
недобросъвестно чрез своя представител, тъй като е предвидено
преминаването от безсрочен договор, за който работодятелят е знаел, към
такъв по ч. 68,ал. 1, т.3 КТ.
Тъй като работодателят чрез своя управител и представител е
действал недобросъвестно при сключването на трудовия договор чрез
уговарянето на клауза , то тази клауза от трудовия договор следва да се обяви
за недействителна поради заобикаляне на закона и постигането на резултат в
противоречие с чл. 8, ал.1 КТ.
12
По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ - за отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна и съответно
последиците от това, съдът намира следното:
След като клаузата е недействителна, уволнението основано на нея е
незаконно, тъй като от недействителна уговорка за изпитателен срок не може
за произтече право за работодателя да прекрати трудовия договор на
посоченото в заповедта основание – чл. 325, т.5 от КТ – завръщане на
замествания. С оглед изложеното, съдът намира, предявения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Предвид обусловеността на о кумулативно съединения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за
основателен, следва да се уважи и обусловения от него иск по чл.344, ал.1, т.2
КТ. След като прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно,
ищцата следва да бъде възстановена на работата, от която е уволнената.
Основателен е и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ за плащане на обезщетение
за оставането без работа – 04.05.2022г. до 04.11.2022г., което обстоятелство е
установено от приложените писмени доказателства (трудова книжка, справки
за актуално състояние на трудовите договори). От доказателствата по делото
(допълнитлни споразумения, фишове за заплата и др.) се установява брутното
трудово възнаграждение за последния пълен работен месец, като предвид
същите размерът на дължимото обезщетение от работодателя за времето на
оставане без работа за период от 6 месеца, а именно периода 04.05.2022г. до
04.11.2022г. се определя в размер на 6633,00 лева. В този размер следва да се
уважи иска, а за разликата до пълния предявен размер от 12042 лева, да се
отхвърли. Съдът намира, че т.нар. „ковид добавка“ не е измежду
възнагражденията, имащи постоянен характер и не следва да се включва при
определяне размера на обезщетението по чл.225 КТ.
Основателно е и акцесорното искане за присъждане на законна лихва за
забава върху дължимото обезщетение от датата на исковата молба до
окончателното плащане, тъй като подаването на исковата молба представлява
и покана за плащане и поставя длъжника в забава.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за всички
инстанции, за което има направено своевременно искане в размер общо
7540,75 лева, съобразно на уважената част.
13
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника също се следват
разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, в размер на
898,36 лева, съобразно отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС Хасково дължимите за производството държавни
такси за всички инстанции и разноски, съразмерно на броя и размера на
уважените искове или сумата от 898,64 лв., от която 698,64 лева за държавна
такса по предявените искове за всички инстанции и 200,00 лв. за експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата, предвиждаща срок
на договора – по заместване на отсъстващ работник на основание чл. 68,
ал.1,т.3 КТ от Допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г., сключено
между „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК
********* и И. А. К., ЕГН **********, на основание чл. 74,ал.1 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ, уволнението И. А. К., ЕГН **********, извършено със
Заповед № ЧР-17-87/03.05.2022г. на изп. директор на „МБАЛ - Хасково" АД
на основание чл. 325, т.5 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, И. А. К.,
ЕГН ********** на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност „медицинска сестра“ в УНГ отделение при „МБАЛ
Хасково“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1,т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ,
„Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул."Съединение" № 49, да
заплати на И. А. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.С.,********************************, сумата 6633,00 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в
резултат на незаконното уволнение за периода от 04.05.2022г. до 04.11.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба -
01.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над 6633,00 лева до пълния предявен размер от 12042,00
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково,
14
бул."Съединение" № 49, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на И. А.
К., ЕГН **********, от гр.С.,********************************,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за всички
инстанции в размер на 7540,75 лева.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН **********, от
гр.С.,********************************, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково,
бул."Съединение" № 49, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за всички инстанции в размер на 898,36 лева.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково,
бул."Съединение" № 49, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза
на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 898,64 лева,
представляваща дължими държавни такси и разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
15