№ 10593
гр. С., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110160556 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника С. Б. А.В., че дължи на ищеца сумата от 10 182,84 лв.
част от претендираната в заповедното производство главница от непогасени вноски
съгласно погасителен план по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
44337 за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2937,65 лв. – част от
претендираната в заповедното производство непогасена по давност възнаградителна
лихва върху главницата, като сбор от непогасените вноски съгласно погасителен план
по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 44337 за периода от 01.12.2019
г. до 10.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64487/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 11.12.2020 г. с прехвърлител
на вземанията „КОЛЕКТ БГ“ ООД (с предишно наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ
ГРУП“ ЕАД), което от своя страна е било цесионер по договор за цесия от 27.03.2020 г.
с прехвърлител на вземания „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е титуляр на процесните
вземания. Сочи, че съгласно сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 44337 между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е усвоил сумата от
60 000 евро с цел закупуване на имот с адрес гр. С., ж.к. Красно село, ул. „Червена
роза“, бл. 36, ет. 1, ап. 41, както и за други разплащания. Ответникът е следвало да
погаси задължението си към банката за 336 месеца с вноски в размер на 477,12 евро.
Към договора били сключени допълнителни споразумения от 08.02.2010 г., 31.01.2012
г., 28.02.2013 г., 17.03.2014 г., 08.05.2015 г. и 03.05.2016 г., с които се променял
погасителния план. Претендира плащане на сумите по последния погасителен план от
03.05.2016 г., както следва: за главница за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2021 г. и за
възнаградителни лихви за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва в цялост предявените искове. Не
1
спори, че е сключен процесният договор HL 44337 между ответника и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД. Сочи, че споразумението от 03.05.2016 г. определя остатък от
задължението по договора в размер на 9324,12 евро, включващ главница, просрочена
главница, начислени лихви по редовна главница и по просрочия, както и просрочени
такси. Не оспорва двете цесии, както и това, че са били съобщени на ответника с
уведомления, приложени към исковата молба. Оспорва размера на претендираната
главница. Сочи, че с всяко от шестте допълнителни споразумения към размера на
главницата са били включвани и изтеклите възнаградителни лихви, което означавало
капитализиране на възнаградителната лихва, съответно клаузите били неравноправни.
Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за сума от 5758,77 лв.,
представляваща левовата равностойност на задълженията на ответника за главница за
периода от 01.12.2016 г. до 01.11.2019 г. Оспорва размера на претендираната лихва в
размер на 2937,65 лв. с аргумента, че е изчислена на база на нищожни неравноправни
клаузи. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на целия дълг с
всички акцесорни задължения от 01.02.2017 г. Прави възражение за нищожност на
неравноправни клаузи поради противоречието им с чл. 143 ЗЗП и чл. 3 от Директива
93/1/ЕИО. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за ипотечен кредит между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; валиден договор
за цесия между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „КОЛЕКТ БГ“ ООД; валиден договор
за цесия между „КОЛЕКТ БГ“ ООД и ищеца; съобщаване на цесиите на длъжника от
страна на цедентите по всеки договор за цесия; неизпълнение на задълженията на
ответника, както и размера и периодите на претендираните суми. В тежест на ищеца
също е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, както и останалите си възражения.
С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното
право: 1) че между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 44337; 2) между ответника и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД във връзка с договор HL 44337 са сключени 6 допълнителни
споразумения от 08.02.2010 г., 31.01.2012 г., 28.02.2013 г., 17.03.2014 г., 08.05.2015 г. и
03.05.2016 г. 3) по силата на договор за цесия от 11.12.2020 г. с прехвърлител на
вземанията „КОЛЕКТ БГ“ ООД (с предишно наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП“
ЕАД), което от своя страна е било цесионер по договор за цесия от 27.03.2020 г. с
прехвърлител на вземания „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ищецът в настоящото
производство е титуляр на процесните вземания по договор HL 44337; 4) цесиите са
били съобщени на ответника.
Следователно по делото се установява, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е активно
материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на
ответника по договор за кредит № HL 44337.
Спорни въпроси по делото са размерът на дълга и дали вземанията са погасени по
давност.
Съгласно представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим №
44337 от 15.10.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (в
качеството на кредитодател) и С. Б. А. В. (в качеството на кредитополучател), се
установява, че „Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставило на ответницата
кредит в размер на 60 000 евро, като кредитополучателят се е задължил да върне
предоставената му сума в срок 336 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка по кредита. Съгл. т.3.1. кредитополучателя заплаща лихва в размер на БЛП на
„Юробанк“ за жилищни кредити за покупка на недвижими имоти в евро, плюс
2
договорна надбавка 0,5 ℅ , като към датата на сключване на договора БЛП е в размер
на 8,20 ℅.
На 03.05.2016 г. е подписано допълнително споразумение между страните, съгл.
което е констатирано, че към датата на подписването му между страните съществува
непогасено задължение по кредита в общ размер на 64 324,12 лева, посочено съответно
по пера. Банката е дала своето съгласие и е разрешила на кредитополучателя да
осъществи доброволна продажба на ипотекирания имот за сумата от 55 000 евро като
сумата е постъпила по сметка на банката за погасяване на кредита. С посоченото
допълнително споразумение, представено към исковата молба, страните са се
съгласили, че задължението на ответника по договора за кредит, след извършеното
погасяване, възлиза на сумата в размер на 9324,12 евро, като ответникът С. В. се е
съгласила да погаси посочената сума на 92 месечни анюитетни вноски, дължими
ежемесечно на 1-во число, съгласно погасителен план към споразумението. В т.5
страните уговорили лихвен процент в размер на 5,36 ℅ равен на сбора на действащия
към същата датата референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в евро
плюс надбавка в размер на 2,96 ℅. Към датата на сключване на споразумението
референтния лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити бил в размер на 2,40 ℅.
Следва да се установи какъв е размерът на непогасеното от ответника
задължение. В тази връзка по делото е допусната и приета основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на допълнителната съдебно-
счетоводната експертиза, в което вещото лице е взело предвид размерът на
непогасените вноски за главница и възнаградителна лихва за процесния период, което
съдът кредитира, като се вземат предвид извършените плащания от кредитополучателя
с оглед действащия по договора нов погасителен план, приет с подписване на
допълнително споразумение от 03.05.2016 г., се установява, че непогасената главница
по договор за кредит за покупка на недвижим № 44337 от 15.10.2008 г., преизчислен от
експертизата, падежирали за периода от 11.12.2016 г. до 10.11.2021 г. възлиза на
5685,47 евро, с левова равностойност 11 119,81 лева, а непогасените вноски за
възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2021 г. е в размер на 458,74
евро, с левова равностойност от 897,22 лева. В основното заключение и в съдебно
заседание, проведено на 31.05.2023 г., експертът посочва, че при изготвяне на
изчисленията е взел предвид договорения между страните с допълнително
споразумение лихвен процент в размер на 5,36 ℅, тъй като е установил, че
представения по делото погасителен план (л. 38 по делото) е изготвен при лихвен
процент от 9,611 ℅.
Ответникът навежда възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора
за банков кредит и сключените между страните допълнителни споразумения – чл. 3,
ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1 от договора за кредит, т. 5 от Допълнително
споразумение от 08.02.2010 г., чл. 6 от Допълнително споразуемние от 31.01.01.2012 г.
и чл. 5 от допълнително споразумение от 28.02.2013 г., касаещи предвидена
едностранна възможност на банката да променя лихвата по предоставения кредитен
лимит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в чл. 143 ЗЗП. Съдът намира,
че горните доводи са неоснователни. От една страна, твърдението на ответника пред
съда, че клаузите от договора не са в негов интерес, тъй като ищецът едностранно има
право да изменя определени условия по договора, не означава непременно, че са
неправноправни. Ответникът е имал възможност да не се съгласява и да не подписва
договора и допълнителните споразумения. Следователно той е имал възможност да
влияе върху съдържанието на тези уговорки. Клаузите могат да бъдат неравноправни,
ако се установи, че противоречат на изискването за добросъвестност и причиняващо
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по конкретната
сделка. Не се установи такова неравноправие на клаузите от договора, тъй като тези
точки, визират такива клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на
негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойки или
3
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. От доказателствата по делото се установява,
че между страните по делото е сключен договор за кредит, от което и следва, че
ответника е бил запознат с условията на договора. Наред с това липсват доказателства,
че ответника е предложил различни условия от тези по договора, които условия
ищцовата страна да е отказала да обсъди и приеме. Освен това, по делото не се
установи банката да е променяла лихвените проценти, или пък датата на издаване на
извлечението, т.е., да се възползвала от уговорката в договора, че може едностранно да
променя договореностите между страните и по този начин да е ощетила ответника.
Също така, нищожността на една от клаузите на договора не влече след себе си
нищожност на целия договор, а е единствено на съответната клауза. А както бе
посочено по-горе дори да се приеме, че посочената клауза за едностранно променяне
на условията по договора, не е произвела своето правно действие, тъй като не се
събраха доказателства за осъществена такава промяна. Отделно от това, предмет на
изследване в настоящото производство е сключеното между страните допълнително
споразумение от 03.05.2016 г., с което страните са договорили уговорили лихвен
процент в размер на 5,36 ℅ равен на сбора на действащия към същата датата
референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в евро плюс надбавка в
размер на 2,96 ℅, а към датата на сключване на договора същия е бил в размер на 8,20
℅. В основното заключение и в съдебно заседание, проведено на 31.05.2023 г.,
експертът посочва, че при изготвяне на изчисленията е взел предвид договорения
между страните с допълнително споразумение лихвен процент в размер на 5,36 ℅.
В случая при сключването на договора съдът изследва въпросът дали при
установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на ЗПК, който определя
правилата за потребителска защита на кредитополучателите в приложимата му
редакция към датата на действие на договора. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишния
лихвен процент не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения за левове и валута, определена с Постановление на МС.
Доколкото основния годишен лихвен процент на БНБ за периода в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година за просрочени парични задължения е в размер
на плюс 10 процентни пункта, съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС, то
съдът намира че ГПР не надхвърля този размер. В случая договорът е писмен, написан
е на разбираем език, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, както и лихвения процент по кредита. След като всички условия по
договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са
нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи.
От експертизата се установява, че размерът на непогасената главница по договор
за кредит за покупка на недвижим № 44337 от 15.10.2008 г., преизчислен от
експертизата, падежирали за периода от 11.12.2016 г. до 10.11.2021 г. възлиза на
5685,47 евро, с левова равностойност 11 119,81 лева. Доколкото ищецът претендира
главница в по-малък размер, спазвайки принципът на диспозитивното начало съдът
следва да признае за установена дължимостта на сумата, за която е предявен иска.
Поради изложеното искът за главница е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Искът за договорна лихва следва да бъде уважен за сумата от 458,74 евро, с левова
равностойност от 897,22 лева и за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2021 г. като за
разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По възражението за давност, релевирано от ответника във възражението срещу
заповедта за изпълнение, издадена за процесните вземания:
Съгласно т. 11а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, релевираното от длъжника възражение за давност във възражението срещу
заповедта за изпълнение следва да бъде разгледано в исковото производство, дори
такова възражение да не е направено в срока за отговор на исковата молба.
Както беше посочено, по делото се претендира главница, както и възнаградителна
лихва. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва
4
с предявяването на иск за вземането. Исковата молба, по която е образувано
настоящото дело за вземанията по договора за кредит, се счита за предявена от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2021 г.,
от която дата е прекъсната давността. За вземането за главница намира приложение
общата 5 - годишна давност за погасяване на вземанията, тъй като отделните
погасителни вноски за главница не превръщат договора за кредит като такъв с
периодично изпълнение. Периодичните плащания, които се погасяват с изтичането на
специалния 3-годишен давностен срок, представляват задължения за трайно
изпълнение, като се касае за самостоятелни задължения, имащи общ правопораждащ
факт, но за възникването на които следва да се осъществят определени юридически
факти, извън правопораждащия факт. В случая се касае за задължение, имащо един
правопораждащ факт, а именно – сключен договор за кредит, като за възникване на
задължението не е необходимо да се осъществят други юридически факти, извън
правопораждащия факт и изтичането на срока за плащане. На основание чл. 111, б. „в”
ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихва и неустойка.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 161/08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014
г. по описа на ВКС, II ТО относно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Обстоятелството, че банката не
е се е възползвала от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем не
освобождава длъжника от задължение да плаща месечните погасителни вноски на
съответните им падежи. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж, поради което
ако искът бе предявен за плащане поотделно на всяка месечна погасителна анюитетна
вноска, то претенцията би била погасена по давност единствено за незаплатени
дължими вноски, чиято изискуемост е настъпила преди повече от пет години за
главницата, респ. 3 години за възнаградителната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, каквито не са предмет на
настоящия установителен иск. С Решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. по
описа на ВКС, II ТО е прието, че петгодишната давност по отношение на задължението
на кредитополучателя да върне сумата започва да тече от датата на уговорения краен
срок за погасяване на кредита. От изложеното следва, че независимо кое схващане
възприето от касационната инстанция ( че давността започва да тече от падежа на всяка
отделна погасителна вноска или че давността започва да тече от уговорения краен срок
за погасяване на задължението) бъде прието, то процесните вземания не са погасени по
давност към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение на 11.11.2021 г.
По разноските:
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода
на спора разпределя отговорността за разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в заповедното и
исковото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът
претендира сумата от 262,41 лв. – държавна такса за исковото производство и 350лв. –
депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, като за същото не
са представени доказателства за заплащане. В заповедното производство ищецът е
сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 327,01 лева и 180 лева за
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от претенциите в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер от 517,17 лева за исковото
производство и сума в общ размер от 343, 57 лева за заповедното производство.
На ответника в исковото производство е предоставена безплатна правна помощ
по чл. 38, ал. 2 ЗаДв от адв. Х. К. М.. Предвид отхвърлената част от претенциите в
полза на адв. М. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в размер на 256,60 лева.
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Б. А. –В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., бул. М., ет ап., дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ...., с адрес: гр.
С., ул. „Р.П.К.“ № на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 сумите, както следва: 10 182,84 лв.
главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 44337 от 15.10.2008 г.
за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 897,22 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2021 г. по посочения
договор за кредит от15.10.2008г., за които в полза на ищеца срещу ответника в
производството по ч.гр.д. № 64487/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, и издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна
лихва до пълния предявен размер от 2937,65 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Б. А. –В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. М., ет
ап., да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ...., с адрес: гр. С., ул. „Р.П.К.“ № на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 517,17 лева за разноски в исковото
производство и сума в общ размер от 343, 57 лева за разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ...., с адрес: гр. С., ул. „Р.П.К.“ № да
заплати на адв. Х. К. М., САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАДВ
сумата в размер на 256,60 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ответника С. Б. А. –В. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6