№ 2779
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Димитър Ковачев
Биляна Симчева
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100505138 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника Български
ветеринарен съюз срещу Решение № 877/19.01.2023 г. по гр.д. № 67640/2021
г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, /поправено по реда на чл. 247
ГПК с решение № 19418/24.11.2023 г./, в частта, с която “Български
ветеринарен съюз” е осъден да заплати на М. Т. К., на основание чл. 286 от
ЗЗД сумата от 19 600 лв. - сбор от дължими месечни възнаграждения за
периода от 01.04.2013 г. - 01.06.2014 г. по Договор за абонаментно
предоставяне на консултантски услуги от 01.06.2010 г. и Анекс към Договора
от 01.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата исковата молба –
30.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и на, основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД, сумата от 4865.44 лв. - мораторно обезщетение върху всяка една от
просрочените главници, считано от датата, следваща датата на падежа на
всяко месечно вземане до 29.03.2016 г., включително.
Решението, в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
горницата над сумата от 4865.44 лева до пълния му заявен размер от 4865.86
лв., не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.
Срещу постановеното решение в осъдителната му част е подадена
въззивна жалба от ответника Български ветеринарен съюз, в която се излагат
подробни съображения за недопустимост, неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт. Сочи се, че съдът
е дал ход на делото по нередовна искова молба, с оглед липсата на посочена
1
банкова сметка за заплащане на задължението, съобразно изискването на чл.
127, ал. 4 ГПК. Твърди се, че постановеното решение не съдържа ясен
осъдителен диспозитив, който порок налага отмянанта му. Излагат се доводи
за нарушение на съдопроизводствените правила досежно събирането на
доказателства по делото, за неправилно приложение на материалния закон,
неточна преценка на събраните по делото доказателства и за тяхното
необсъждане в цялост. По същество на спора се твърди, че в сключения
договор между страните е уговорено месечното възнаграждение да бъде
изплащано само при изпълнение на предмета на договора, а по делото не е
доказано по безспорен начин, че ищцата е осъществявала своите задължения.
С оглед това, въззивникът намира, че на ищцата не се дължи уговореното
възнаграждение за абонаментно правно обслужване. Отправя искане за
отмяна на постановеното от СРС решение и цялостно отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна /ищец в
производството/ М. Т. К. изразява становище с подробни аргументи за
неоснователност на въззивната жалба и изложените в нея правни и
фактически доводи. Отправя искане за потвърждаване на постановеното
решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Не претендира
разноски.
Софийски градски съд, II-А въззивен състав, като взе предвид
доводите на страните и изложените твърдения за пороци в обжалвания
съдебен акт, намира за установена следната, релевантна за спора,
фактическа обстановка:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 286 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по
сключен между страните договор за правно-консултантски услуги и
мораторно обезщетение, дължимо от датата на падежа на всяко незаплатено
месечно възнаграждение.
Съгласно правилото на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по така
предявения иск е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидно договорно правоотношение между страните, по силата
на което за ответната страна е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в твърдения в исковата молба размер; падежа на всяко
месечно задължение и изпадането в забава на ответника;
В тежест на ответника, при липса на правопогасяващи възражения, е
да докаже своите правоизключващи такива, в случая - че задължение за
заплащане на възнаграждение не е възникнало за възложителя, тъй като на
ищцата-изпълнител не е възлагана работа в искова процес, съответно - не е
изпълнявала договорните си задължения.
За установяване на релевантните за спора обстоятелства, пред
първоинстанционния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства,
като е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че същите са сключили Договор за абонаментно
2
предоставяне на консултантски услуги от 01.06.2010 г. и Анекс към Договора
от 01.02.2013 г.
От представения Договор за абонаментно предоставяне на
консултантски услуги от 01.06.2010 г. се установява, че Българският
ветеринарен съюз (БВС) е възложил на ищцата, в качеството й на адвокат, да
предоставя срещу възнаграждение правно-консултантски услуги за срок от
една година, като същите се извършват в устна форма, доколкото характера
на тези действия позволява това и няма нормативно изискване същите да
бъдат извършени в писмена форма.
При изрично писмено искане от страна на възложителя, услугите се
предоставят в писмена форма, като за процесуално представителство по
заведени от и срещу възложителя съдебни дела, изготвяне на договори,
правни анализи и други книжа във връзка с дейността на ВБС, работа или
услуги, включващи други дейности извън консултативните, на изпълнителя
се дължи отделно възнаграждение, договорено между страните чрез анекс
към договора (чл.1-1.3 от Договора).
В чл. 2.1. е уговорено, че едногодишният срок, който започва да тече
от датата на подписването му от страните, се удължава за същия срок, ако
след изтичането му никоя от страните не се противопостави на
продължаването му.
Уговореното възнаграждение е в размер на 700 лв. месечно без ДДС,
платима до пето число на конкретния месец, за който договорът има действие
в брой или с платежно нареждане по посочена от изпълнителя банкова
сметка. Уговорено е и допълнително възнаграждение при особена
юридическа или фактическа сложност на поставения проблем или исканата
консултация, както и за явяване на съдебни дела, изготвяне на договори,
правни анализи и други книжа във връзка с дейността на възложителя, която
цена се уговаря за всеки отделен случай с анекс към договора и не може да е
по-малка от предвидената стойност в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (чл.3.2. от договора), като всички
присъщи и необходими разходи за текущия месец за пътни, дневни и
квартирни и други разходи са за сметка на възложителя.
В Раздел 4 от Договора „Задължения на изпълнителя-консултант“ са
посочени задълженията на изпълнителя дава правни консултации на
възложителя писмено или устно при негово поискване, веднага /в случай, че
запитването не изисква допълнително проучване/, както и да извършва
възложената работа в подходящи срокове.
В Раздел 5 „Задължения на възложителя – абонат“ са уговорени
задълженията на възложителя, в това число заплащането на уговореното
възражение редовно и в срок.
Начините за прекратяване на Договора са уредени в раздел 7, като
според чл. 8 възложителят може да се откаже от договора във всеки един
момент по време на изпълнението му, стига да има основателна причина за
това и ако заплати на изпълнителя направените разходи, извършената до
развалянето на договора работа и обезщетение в размер на полагащото се
3
възнаграждение до изтичане срока на договора, като този отказ става с
писмено уведомление до изпълнителя.
С Анекса към договора от 01.02.2013 г. е уговорено, че
възнаграждението за услугите на изпълнителя се променя на 1400 лв. месечно
без ДДС, считано от датата на подписване на анекса, като изпълнителят се
задължава да участва в работата на работните групи при разработването и
съгласуването на конкретно изброени документи в букви от „а“ до „е“.
Срокът на договора е определен до 01.06.2014 г.
Страните не спорят, че с Писмо от 23.05.2014 г. ответникът е
уведомил ищцата, че след 01.06.2014 г. договорът няма да бъде продължен.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза
(ССчЕ), приета по делото като неоспорена и компетентно изготвена. Вещото
лице е установило, че размерът на дължимите лихви за забава, изчислени за
всяко неизплатено месечно възнаграждение от деня, следващ датата на
падежа за всяко месечно плащане за процесния период от 06.04.2013 г. до
30.03.2016 г. (датата на подаване на исковата молба) е в общ размер на
4865.44 лв., като изчисленията са представени в табличен вид за всяка
месечна дължима месечна главница от 1400 лв.
Във връзка с проведеното от ищцата доказване на изпълнението на
поетите от нея договорни задължения за предоставяне на абонаментно
обслужване, по делото са представени са и приети множество писмени
документи, приложени на л. 22 до л.126; 150-226 от делото /останалите
представени писмени документи от ищцата не са приети като доказателства
по делото и съдът не формира правни изовид въз основа на тях - вж.
Протокол от ОСЗ на л. 129/ . От същите се установя, че в рамките на исковия
период между страните е водена активна онлайн кореспонденция, като
ищцата е давала консултации за изготвянето на различни документи /в това
число становища относно законопроекти, писма до различни министерства и
държавни дирекции, както и до Европейската комисия/, с указания за тяхното
коригиране /чрез премахване на текстове или тяхното изменение или
допълването им/, както и отбелязани акценти към точки, които следва да
бъдат обсъдени;
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. З. и
П.Д. и обяснения, дадени от председателя на ответния съюз по реда на чл. 176
от ГПК.
Съгласно показанията на свидетеля З., които съдът цени като дадени
добросъвестно, подробни и логически свързани, се установява, че свидетелят
е един от основателите на Българския ветеринарен съюз и негов член от 2008
г. З. сочи с категоричност, че в рамките на исковия период ищцата е
извършвала активна консултантска дейност във връзка с договора, сключен
между страните, като е подпомагала ответника при настъпилите
законодателни и ръководни промени, касаещия Българския ветеринарен съюз.
Сочи, че ищцата е извършвала дейност във връзка с нотификацията, схемата
за държавна помош, индивидуалните договори, свързани с това, наредбите,
които са били актуални към онзи момент, предоставяла е документи във
4
връзка с изменението на ветеринарния закон, като е написал и становище;
била специалист в работата по Европейски въпроси. Свидетелката уточнява,
че е била член на комисията по нормативн документи и член на комисията по
промяна на устава. Сочи, че всички, с които е работила, са възлагали работа
на адв. К. и изброява конкретни имена. Сочи, че е взето решение от
Националния съвет да се ангажира юрист /адв. К./ не за конкретна дейност, а
за да може да услугите й да бъдат ползвани ежедневно, за всякакви проблеми,
предвид множество изисквания от държавни институции, които трябвало да
бъдат адресирани в кратки срокове.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че задачи на ищцата са
възлагани по телефон и имейл, като са водени и общи конферентни разговори
по скайп.
Свидетелят Д. сочи, че през 2013 г. е бил заместник-председател на
Български ветеринарен съюз, като сочи, че в рамките на исковия период
ответникът не е ползвал услугите на адв. К., тъй като финансовото положение
на Съюза не го е позволявало. Уточнява, че той лично не е възлагал задачи на
адв. К., но не може да каже дали някой друг не го е правил. Твърди, че не му е
известно Ц. /председател на БВС/ да е възлагал работа на ищцата.
В дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК на председателя на
Българския ветеринарен съюз, Ц. сочи, че той лично не е възлагал работа на
адв. К., а е използвал услугите на друг юрист.
Други релевантни за спора доказателства не са ангажирани от
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда
от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, когато следи служебно за интереса на някоя от
страните /съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
Неоснователно се явява направеното оплакване във въззивната
жалба за неотстранена от първоинстанционния съд нередовност на исковата
молба, поради неспазване изискването за представяне на информация за
банкова сметка на ищеца.
На първо място, разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК е въведена с ДВ,
бр. 86 от 2017 г., т.е. след датата на подаване на исковата молба през 2016 г.
5
/първоначално пред Пловдивски районен съд./ На следващо място,
непредставянето на банкова сметка не представлява нередовност на исковата
молба, за която съдът следва да следи и да даде указания по реда на чл. 129,
ал. 2 ГПК - видно от цитираната разпоредба, указания за отстраняване на
нередовности се дават при констатирано несъответствие с изискванията на
чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, като препращане към чл. 127, ал. 4 ГПК
липсва.
Несъстоятелно е и оплакването във въззивната жалба за наличието
на порок, налагащ отмяна на обжалвания съдебен акт, доколкото страната
твърди, че липсва “осъдителен диспозитив”. Действително, съдът е
постановил диспозитива на съдебния акт с непрецизен израз, но волята му е
ясно изразена, в съответствие с формираните мотиви, като не буди съмнение
у и страните - за което свидетелства и самата подадена въззивна жалба.
Независимо от това, дори да беше налице твърдения от въззивника порок,
същият не се явява основание за отмян като неправилно на постановеното
решение, а би могъл да обоснове производство по отстраняване на очевидна
фактическа грешка или тълкуване.
По конкретно наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд
намира следното:
По иска с правно основание чл. 286 ЗЗД.
Безспорно е между страните по делото, че същите са сключили
Договор за абонаментно предоставяне на консултантски услуги от 01.06.2010
г. и Анекс към Договора от 01.02.2013 г. Страните не спорят относно
лексикалното съдържанието на клаузите на договора и анекса към него, както
и за това, че ответникът не е заплащал възнаграждение на ищеца за периода
на исковата претенция - от месец април 2013 г. до месец май 2014 г.,
включително. Безспорно е, че с анекса е уговорено възнаграждение в размер
на 1400 лв. за всеки календарен месец, както и че е увеличен обемът на
дължимата от изпълнителя работа. Няма спор също така, че ответникът не е
извършил отказ от услугите на ищеца, нито е отправил волеизявление за
прекратяване на договора преди изтичане на предвидения в анекса срок на
договора 01.06.2014 г.
На основание чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
С оглед цитираната разпоредба и извършването на цялостен анализ
на постигнатите между страните договорки, съдът достигна до изводът, че
ищецът–адвокат не е поел задължение да изпълнява конкретни задачи, а се е
задължил да поеме изпълнението на определени по вид задачи, които ще му
бъдат възлагани през определен период от време от доверителя - писмено или
устно. Съобразно волята на страните, уговореното месечно възнаграждение се
дължи за времето, през което ищецът е изпълнявал възложена текуща работа
от ответника, като е бил на разположение /поддържал е необходимата
6
организация работата да бъде извършена при възлагане/ за срока на действие
на договорите за консултантско правно обслужване. До този извод води и
използваната терминология от страните - “абонамент”, “възложител-абонат”,
обстоятелственото, че възнаграждението е уговорено като платимо
“ежемесечно”, без изискване от представяне на конкретен отчет или
извършването на конкретна или поне определена по обем работа.
Предвид това, за основателността на така предявения иск се явява
достатъчно да бъде доказано обстоятелството /което в случая е безспорно/, че
страните са обвързани от валиден договор за поръчка /с който се родее
договорът за правни и консултантски услуги/, както и незаплащането на
възнаграждение в срока на действието на договора - факт, който също не е
спорен по делото.
В този смисъл, настоящият състав възприема изцяло изразеното
становище в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 482 от
13.12.2011 г. по гр. д. № 1486/2010 г., ІV г. о., съгласно което липсата на
изпълнена дейност при поръчката не може да е основание за недължимост на
уговореното възнаграждение, тъй като при поръчката не се дължи определен
резултат. Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако
довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното
правоотношение, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се
приеме, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се
дължи - аргумент от чл. 288 ЗЗД. След като не е поискано разваляне на
договора, то уговореното възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, включително
цитираната от въззивника в жалбата му, като следва да бъде посочено, че
конкретно при договора за адвокатска услуга /като вид договор за поръчка/,
вкл. при договора за текущо правно обслужване, независимо от естеството на
поетите задължения, този договор е винаги възмезден, освен ако не е
уговорено друго (в с. см. - решение № 224/11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010
г., IV г. о., решение № 495/25.06.10 г. по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о.,
решение № 482/13.12.2011 г. по гр. д. № 486/2010 г., IV г. о., решение №
127/27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г., IV г. о. на ВКС и др.), поради което
на изпълнителя не може да бъде отказано заплащане с аргумент, че не е
възлагана конкретна работа в определен период от време.
Неточното изпълнение на поетите задължения по договор за поръчка
дават право на доверителя да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД, както и
да оттегли поръчката по чл. 287 ЗЗД; дори довереникът да наруши
задължението си да извърши възложеното действие лично, то правната
последица от това е, че той отговаря за действията на заместника си като за
свои и евентуално за вреди, ако и доколкото такива са настъпили за
доверителя, но законът не предвижда възможност за доверителя да откаже
заплащането на възнаграждение, а дори и оттеглянето на поръчката не
лишава довереника от правото да получи уговореното възнаграждение.
В случая не е установено възражение на доверителя по изпълнението
на договора. Не е налице и разваляне на договора или оттегляне на поръчката
7
преди 01.06.2014 г., поради което възнаграждение по договора за времето
април 2013г. до май 2014 г./вкл./ се дължи в уговорения му размер от 1400
лева/месечно, или общо - 19600 лева за целия период.
С оглед на това, съдът намира за ирелевантни за спора събраните по
делото доказателства във връзка с конкретното изпълнение на правно-
консултантско обслужване от страна на ищцата по сключения договор,
ангажирани за опровергаване на твърденията на ответника, че не е възлагал
работа на ищцата в исковия период. Независимо от горното, за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че от събраните по делото
доказателства, съдът намира, че изпълнение на възложената работа след
сключване на анекса към договора до прекратяване на неговото действие,
безспорно се доказва.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За основателността на предявения акцесорен иск за заплащане на
мораторно обезщетение по делото следва да бъде доказана основателността
на главната претенция /до какъвто извод съдът достигна/, както и изпадането
на ответника в забава.
В конкретния случай, видно от постигнатите от страните договорки,
заплащането на възнаграждението по договора е с падеж - до пето число на
конкретния месец. С оглед на това, при задължения с определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава и без покана /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/,
поради което, считано от шесто число на всеки месец, за който не е заплатил
възнаграждение, ответникът е изпадал в забава и дължи обезщетение.
Същото е изчислено с помощта на приетата пред СРС съдебно-
счетоводно експертиза и възлиза на сумата от 4865.44 лв., до който размер е
уважен и предявеният от ищцата иск.
Предвид изложеното, при достигане до идентични правни изводи за
основателност на предявените искове с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а подадената въззивна жалба - отхвърлена като
неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само въззиваемата страна. Същата не е сезирала съда с искане
за присъждане на такива, поради което разноски не се следват.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-А въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 877/19.01.2023 г. по гр.д. № 67640/2021
8
г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, /поправено по реда на чл. 247
ГПК с решение № 19418/24.11.2023 г./, в обжалваната част, с която
Български ветеринарен съюз, БУЛСТАТ *******, е осъден да заплати на М.
Т. К., ЕГН **********, на основание чл. 286 от ЗЗД сумата от 19 600 лв. -
сбор от дължими месечни възнаграждения за периода от 01.04.2013 г. -
01.06.2014 г. по Договор за абонаментно предоставяне на консултантски
услуги от 01.06.2010 г. и Анекс към Договора от 01.02.2013 г., ведно със
законната лихва от датата исковата молба – 30.03.2016 г. до окончателното
изплащане, както и на, основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4865.44 лв. -
мораторно обезщетение върху всяка една от просрочените главници, считано
от датата, следваща датата на падежа на всяко месечно вземане до 29.03.2016
г., включително.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9