О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Лом, 16.02.2015 г.
Ломският районен
съд, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1080
по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 248 ГПК.
С Решение № 317/24.10.2014 год., по гр.д. № 1080/2013
год., съдът е признал
за установено
по отношение на Д.С.М.,***, К.К.Т., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН **********,
двамата от *****, че П.Г.П.,***, е собственик на следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44238.502.921,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, находящ се в гр. Лом, с адрес:
********, с площ от 356 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен
план: № 6058, кв. 99, до съседи: ПИ с идентификатори 44238.502.923,
44238.502.922, 44238.502.919, 44238.502.920, 44238.502.839, заедно със СГРАДА с идентификатор 44238.502.921.1, със застроена площ 32 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: жилищна, еднофамилна, отхвърлил е предявеният от П.Г.П.,***, срещу Д.С.М.,***,
К.К.Т., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН **********, двамата от *****
иск с правно основание чл. 108 ЗС: да бъдат осъдени ответниците да му предадат
владението върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44238.502.921, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год.
на Изп.директор на АГКК, находящ се в ****,с
адрес: ********, с площ от 356 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен
план: № 6058, кв. 99, до съседи: ПИ с идентификатори 44238.502.923,
44238.502.922, 44238.502.919, 44238.502.920, 44238.502.839, заедно със СГРАДА с идентификатор
44238.502.921.1, със застроена площ 32
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна, еднофамилна като НЕОСНОВАТЕЛЕН,отменил е, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, НОТАРИАЛЕН АКТ за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №
18, т. ІІІ, рег. № 1406, д. № 87/26.02.2013 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393
в РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан в Службата по вписванията – Лом под вх.рег. №
1778/2013 год., Акт № 44, т. 3, д. № 294/213 год.
Със сещото решение, съдът е осъдил ответниците
Д.С.М.,***, К.К.Т., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН **********,
двамата от *****,
да заплатят на П.Г.П.,***90 лв. /сто и деветдесет лева/, или общо сумата от 570 лв. /петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за тази инстанция.
В срока за
обжалване на решението, ищцовата страна, чрез процесуалния си представител адв.
Р.Д.,***, е поискала да се измени решениетов частта за разноските, като се
присъдят на ищеца и направените разноски за вписване на исковата молба. Моли
съда да се произнесе и по освобождаването на внесената от ищеца гаранция в
размер на 800 лв., оято е била включена в представеният списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 248,
ал. 2 ГПК от ответниците становище е изразила само отв. Д.М.. Ответниците К.Т.
и Д.М. не са изразили становище.
Отв. Д.М. счита
искането за допълване на решението в частта за разноските за неоснователно,
като счита, че по делото не са доказани разноски над признатите от съда. По
отношение на искането за освобождаване на внесената от ищеца гаранция – не
възразява същата да се върне, при условие, че има доказателства да е внесена.
Предвид
приложените по делото доказателства и като взе предвид изложените в молбата на
ищцовата страна доводи и аргументи, съдът намира следното:
Молбата е
допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, която
има правен интерес от искането за намаляване на разноските.
Разгледана по
същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
В решението си
съдът е изложил подробни съображения кои от отразените в списъка по чл. 80 ГПК
разноски следва да се възложат на ответниците по делото и защо.
Съобразно представените
писмени доказателства, съдът е приел,
че ищецът е направил разноски за
водене на делото пред тази инстанция общо в размер на 855 лв., от които 400 лв.
за процесуално представителство и защита, 400 лв. за особен представител, 50
лв. държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение.
Като е отчел
обстоятелството, че са уважени два от трите обективно съединени иска, съдът е
осъдил ответниците да запплатят общо 570 лв. разноски на ищеца.
По отношение на
останалите включени в списъка по чл. 80 ГПК разноски – още 966 лв., съдът е
приел, че са недоказани, доколкото по делото липсват писмени доказателства
такива разноски да са били извършени.
Липсват и
доказателства ищецът да е внесъл определената в производството по чл. 389 и
следв. ГПК, с Определението от 13.11.2013 год., гаранция от 800 лв., поради
което и съдът няма как да разпореди освобождаването й.
Следва да се
отбележи, че наличието
или не на списък на разноските, представен от ищеца по делото, е ирелевантно, защото
списъкът на разноските е регламентиран от процесуалния закон /чл.80 от ГПК/
само като предпоставка за допустимост на молба по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, но не и като условие за уважаване на искането
за присъждане на разноски, респ. за допълване на решението в частта за
разноските /така т.8 и 9 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Достатъчно за уважаване на
искането за разноски е да са налице доказателства по делото, че такива реално
са били извършени от страната в рамките на съответното производство.
Молбата за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли и за това,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането П.Г.П., ЕГН **********, чрез
пълномощника, адв. Р. Д.,***, за изменение на Решение №
317/24.10.2014 год., по гр.д. № 1080/2013 год. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване пред Монтанският
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: