Р
Е Ш Е Н И Е
№
782/12.10.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Христина Юрукова
2. К.
Лесенски
При секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан
Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 865, по описа на съда за 2020 г. За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
К.Р.Ч., чрез пълномощник адвокат П., против Решение № 392 от 06.07.2020г. по
АДН № 1889/2019г. на Районен съд – Пазарджик. С решението е потвърдено НП
№ 19-1818-000384 от 08.07.2019г. на началник сектор при РПУ Пазарджик, с което
на касатора за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 150 лева и за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 г. са отнети 8 контролни точки. С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и
съответно да бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът – Районно управление на
МВР Пазарджик, не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурор от Окръжна Прокуратура
Пазарджик дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на
първоинстанционния съд. Счита, че нарушението е доказано и предлага да бъде
отхвърлена жалбата.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна, въззивният
съд е приел за установено следното:
Съставен е акт за установяване на административно
нарушение, за това че на 11.06.2019 г. около 09,00 часа в гр.П. на бул.”*****”
касаторът управлява л.а. “****” с ДК №****, собственост на друго лице, като
извършва нарушения - преминаване на червен светофар при нормално работеща
светофарна уредба и не пропуска стъпилите на пешеходната пътека пешеходци, като
създава реална предпоставка за ПТП между МПС и пешеходец. Всичко това
съставлявало нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е възприел фактическата
обстановка от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е, че
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН; в присъствие на
нарушителя и в присъствието на свидетел на установяване на нарушението и съдържа
всички реквизити, изискуеми в чл. 42 от ЗАНН. Според районния съд обжалваното
пред него НП отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От
установените по делото данни съдът е приел, че от обективна и субективна страна
е осъществен състав на нарушение по чл. 119, ал.1, т.1 от ЗДП и състав
на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Настоящият касационен състав изцяло
споделя посочените изводи на въззивния съд, като счита за безспорно доказано
извършването на нарушението по състав на нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 от
ЗДП и състав на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Описанието на деянието в АУАН и
НП съответства на фактическите обстоятелства, обвинение и правна квалификация.
Противно на възраженията в касационната жалба, районният съд е изложил подробни
мотиви за съставомерността на двете деяния, липсата на процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Настоящата
инстанция не намира за нужно да ги преповтаря, а изцяло препраща към тях.
По отношение на възражението за
наличието на субективизъм при налагане на наказанието, доколкото
актосъставителят е „пострадал от
нарушението“, касационният съд счита същото за неоснователно. Разпоредбата на
чл. 51 ал. 1 от ЗАНН регламентира основанията, при наличието на които
определено длъжностно лице не може да участва в разглеждането на
административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно
постановление, и следва де се отведе. Систематичното място на разпоредбата е в
Раздел III на Глава трета - "Административнонаказващи органи", поради
което се отнася само за лицата, упражняващи правомощията на административнонаказващи
органи. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е обстоятелството, че освен
длъжностното лице, което е пострадало от нарушението или е в определени
роднински връзки - б."а" на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН, в б."б"
е посочено и длъжностното лице, което е съставило акта или е свидетел по него.
Тоест актосъставителят не е сред лицата, участващи в разглеждането на
административнонаказателна преписка. Съставянето на АУАН от лицето, което е
било на пешеходната пътека, на която не е спрял нарушителят, и е установил
нарушението, не може да бъде определено като хипотеза по чл. 51, ал. 1, б. „а“
от ЗАНН.
Като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен
съд Пазарджик, ХІІ съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 392 от
06.07.2020г. по АДН № 1889/2019г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/