ПРОТОКОЛ
№ 370
гр. Смолян, 15.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина М.а
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело
№ 20215440101205 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът „И.“ ООД, редовно призован се представлява от управителя Т. И. и
пълномощника му адв. М., редовно упълномощен.
Ответникът „П.“ ЕООД, редовно призован се представлява от адв. Р., редовно
упълномощена. От управителя на ответното дружество А. Ч. е постъпила писмена
молба, с която заявява, че иска лично да присъства в съдебно заседание, тъй като се
касае за фактология по счетоводни записвания, с която само той е запознат. В момента
е в командировка извън страната и не е успял да съпостави констатациите на експерта
със счетоводните сметки при тях, поради което моли делото да се отложи за друга дата.
Изразява съгласие заседанието по делото да е и след 10.08.2022г., когато приключва
отпуската на пълномощника му адв.Р..
Вещото лице Е.К., редовно призована, налице.
АДВ.М. –Да бъде даден ход на делото.
АДВ.Р. – Също, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.М. – Считам, че молбата на управителя на ответното дружество е
неоснователна, тъй като той вече е упражнил правото си веднъж да отложи делото на
същите основания. Освен това му е било ясно преди да отиде в командировка
насрочването на делото и той е трябвало да се съобрази с това, а не съдът да се
1
съобразява с неговите ангажименти. Основанието, което той сочи, затова че само той
знае за счетоводните записвания, не е вярно. Вещото лице е човека, който ще ни каже
за счетоводните записвания на ответното дружество и това няма да наруши по никакъв
начин защита му. Той следваше да се съобрази с делото. Той е заминал на 12.07.2022г.,
а молбата му е подадена в съда на 14.07.2022г. Смятам, че той трябваше да дойде на
делото. Знаел е за насрочването на делото преди това негово заминаване.
АДВ.Р. – Доверителят ми сподели и аз го насочих, че трябва да изрази такова
искане лично чрез молбата си. Според мен колегата ми не е разбрал смисъла на
молбата. С оглед равнопоставеност на страните и имайки предвид, че г-н И. присъства
в залата и участва при извършването на процесуалните действия, а това право има и
доверителят ми. Действително е въпрос на организация, но тук не става въпрос само за
присъствието, от колкото за съпоставяне на констатациите на експерта със
счетоводните записвания. Днес съм в отпуск и съм дошла и нямам за цел да отлагам
делото. Напротив, дори доверителят ми има интерес то по-бързо да приключи, защото
има една сума от 16 000 лв. внесена като парична гаранция. Спомняме си, че делото е с
фактическа сложност и на вещото лице й беше необходим доста значителен период, за
да изготви експертизата, а право на страната е да я прегледа, обмисли и съпостави.
Като процесуален представител на ответника съм се подготвила. Предоставям на
вашата преценка за изслушване на вещото лице. Не става въпрос за шиканиране на
делото, но 7 дни не са били достатъчни на доверителят ми да се запознае по-обстойно с
експертизата. В този смисъл е искането му. Този, който най-бърза е доверителят ми.
Ищеца има блокирани 16 000 лв. по отменена обезпечителна мярка, а това, че стоят в
банкова сметка е само плод на неговото процесуално бездействие. Щом не си е подал
молба да си ги изиска, то няма съда да иде да му ги върне служебно. Само ние имаме
такива блокирани пари. Ние не сме държали да останат тези пари.
СЪДЪТ, счита че не са налице пречки за изслушване на заключението в днешно
съдебно заседание, тъй като същото е представено преди повече от 7 дни и страните и
техните пълномощници са разполагали с достатъчно време да се запознаят със
заключението на вещото лице и да вземат становище по него. Управителят на
ответното дружество е ангажирал процесуален представител, който да упражнява
правото му на защита, и който се явява в днешно съдебно заседание. В случай, че
управителят е искал да присъства лично при изслушването на вещото лице е следвал да
съобрази личните си и служебни ангажименти с датата на насрочване на заседанието
по делото. Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до изслушване вещото лице по назначената ССчЕ, на което се сне
самоличността, както следва:
ЕЛ. К. К. – ***.
2
СЪДЪТ напомни на вещото лице отговорността по чл. 291 НК и същото обеща
да даде заключение по знание и съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – Поддържам заключението. Уточнявам, че във Вариант 2
под таблицата остатъка, който съм го написала е така, както е записан просто на
последния ред съм допуснала техническа грешка, като сумата от 9822.45 лв. да се чете
12 582.63 лв. , както е записано в началото на изречението. И двете дружества са
регистрирани по ЗДДС. И двете дружества са отразили всички фактури за периода от
01.01.2021г. до 31.07.2021г. Осчетоводени са и в двете дружества, като съответно при
„И.“ е отчетен данък продажби в дневниците за ДДС продажби, а в „П.“ е приспаднат
данъчен кредит и са отчетени в дневниците за покупки по ЗДДС. Съгласно данните от
фискалния апарат, който е вързан в реално време с НАП първо стъпваме на една сума
от 19 500 лв., което е начално салто на 01.01.2021г. По фискалния апарат са отчетени
общо задължение в размер на 95 483,35 лв. за процесния период до 31.07.2021г. По
банков път са платени 75 500 лв., а заплатени в брой са 23 159, 63 лв. и остатъка от
задължението в този вариант по фискалния апарат е 16 323,72 лв., както съм го описала
в началото на заключението. По фискалния апарат задължението е това, както казах.
Описала съм по дата и суми и какво е основанието. Счетоводните записвания са
отражение на първичната документация. По принцип грешките в счетоводните
записвания са от различен характер някои променят задълженията, а други не зависи
каква е грешката. В случая това, което аз установих между двата варианта в
счетоводството на „И.“, тъй като първоначално са закривали подред задълженията по
фактурите, по датата на възникване без да се съобразяват с конкретните плащания.
След това са си откоригирали счетоводна грешка и става ясно, че разплащанията в
брой са закривани подред, а не по конкретните фактури и след това с представения
хронологичния регистър от 13.07.2022г. са си преразпределили сумите в брой да се
отнася за съответната фактура, а не подред, по дата на възникване. Във всичките
таблиците от заключението в колона две съм посочила общата сума по съответните
фактури, а в колона три и четири съм разбила фискалните бонове по банка и в брой
като във фактурите е фактурирано смесено плащане, тоест във фактурата има
включени и бонове по банка и бонове в брой. С извършената корекция от страна на
счетоводството на „И.“ в брой са закрити сумите по тези фактури по тези касови
бонове, а не както при първоначално представения регистър по ред на фактурите, по
дата на възникване. В първоначалния хронологичен регистър, който е представен
постъпилите суми в дружеството „И.“ от „П.“ са разпределяни от счетоводството по
фактурите, по дата на възникване на задължението без да се взема под внимание, че
фактурите са издадени общо за фискални бонове по банка и в брой. Във втория
хронологичен регистър, който са откоригирали са преразпределили сумите в брой да се
отнасят за съответната фактура, за която са, а в плащанията извършени по банка са
разпределяни по дата на възникване на задължението по фактурите. Според мен между
3
двете страни е нямало комуникация между счетоводителите на двете дружества и
затова е разликата в осчетоводяването във фактурите. Всеки си е закривал, както за
него си е правилно. В счетоводството на „П.“ от представения хронологичен регистър
всички записвания са погасявани подред, по дата на възникване на задължението, от
най-старите към по-новите. Осчетоводените платени суми в брой са с приложени
разходни касови ордери, но фискалните бонове са смесени, има и по банка и в брой.
Примерно има превод за 3 000 лв., а се покрива задължение 3 500 лв. – 3 000 лв. по
банка и 500,00 лв. брой, защото сбора на фискалните бонове дава тази сума, но вътре
дали са по банка или в брой, не е прецизирано. Сбора на тези бонове дава разликата
между превода в банка и сумата, която е осчетоводена. Аз не съм проверила всички
бонове при „П.“, тъй като такава задача не ми е поставена. Изследвала съм боновете
при „И.“, защото той е издател на тези бонове. Видно от посоченото от мен в първата
таблица от заключението „И.“ е издал фискални бонове в брой за процесния период
общо за 22 595,85 лв. и толкоз са издадени от фискалния апарат и са отчетени в НАП в
брой. В дружеството на „П.“, няма как да има повече от тази сума в брой, може да има
максимум толкова за във брой. Няма задължение за издаване на Приходни касови
ордери. На база счетоводните записвания в двете дружества и съгласно вариантите не
мога да посоча, какви са остатъците по фактури №87 и №2011, предвид казаното преди
това, че извършените плащания по банка не са конкретизирани за кои точно фактури се
отнасят и както казахме са закривани задължения по дата на възникване. В колона
№5 съм посочила извършените плащания за месеца, а не как са осчетоводени по
фактури. Има осчетоводяване, но то е различно в двете дружества и вече го обясних.
Не мога да кажа, тъй като плащанията не са извършвани по фактури. В първата
таблица, в последната колона съм посочила издадените бонове по договор, които за
целия период са в общ размер на 744,57 лв. Издадените фискални бонове по договор не
са включени в касовия оборот за деня в брой затова в следващите таблици съм ги
прибавила към задълженията по банка. В колона три от таблиците са задължения в
това число и фискални бонове по банка и договор. Договор не ми е представен. Срещат
се такива фактури по договор. Срещат се и фактури, по които пише, че плащането ще
се извърши по банков път, а във фактурата да фигурират касови бонове, за които са
отбелязани, че са платени в брой. По правилно би било комбинирано плащане да се
отбележи, но не всички софтуери позволяват тази опция. По принцип се случва.
Данъците са отчетени. Има счетоводна грешка, те са си я открили и от хронологичния
регистър от 13.07.2022г. се вижда, че е осчетоводено, така както трябва да бъде. Ще се
ползва ДДС, ако е платил в брой, и ако има фактура. Само по фискален бон не може да
се ползва ДДС. Аз поясних, че такава задача не ми е поставена и не съм изследвала,
колко бонове има налични при ответника.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението на вещото лице, на което да се изплатят
400,00 лв. от внесения депозит.
АДВ.М. – Нямаме други доказателствени искания. Считаме делото за изяснено.
АДВ.Р. – Считам делото за неизяснено и имам още един въпрос към вещото
лице, тъй като нашите оспорвания са, че има събрани гласни доказателства, че ние в
счетоводството сме отразявали погасяване на задълженията на база предоставени
бонове. Днес вещото лице заяви, че не е правило справка и изчисления за сбора на тези
бонове, които са налични при нас и са осчетоводени. Неговите констатации са на база
записванията като крайни сметки по хронологични описи като обобщения, и тъй като
смятам, че този въпрос е важен за изясняване на делото, моля да бъде възложен като
допълнителна задача вещото лице да направи допълнителна справка, какъв е сбора на
наличните при доверителя ми осчетоводени касови бонове и приложени към РКО, за
които то спомена днес при изслушването си и на база, които са отразени и закривани
задължения при нас. Твърдим, че имаме бонове, колкото сме си осчетоводили. Има
РКО-та, които би следвало по някакъв начин да са осчетоводени като плащания. В тази
връзка да се види, какво точно има към РКО, и какво закрива като размер на
задължението. Нямам други искания.
АДВ.М. – Считам делото за изяснено, въпреки че основателно е искането на
адв.Р., но с оглед извода на вещото лице, че са издадени по касов апарат, който е
вързан с НАП са издадени бонове за 22 595,85 лв., то какви касови бонове биха могли
да се установят. Представям списък с разноски.
АДВ.Р. – Представям списък на разноските.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна. Ще следва да се
отхвърли искането за допълнителна задача към вещото лице, тъй като заключението не
се оспорва. Вещото лице многократно даде отговор на въпроса, относно това дали е
възможно касовите бонове при ответника да се различават от броя издадените от
ищеца фискални бонове, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване допълнителна СИЕ.
ПРИКЛЮЧВА СЪД ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.М. –Правя възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Моля да уважите предявения иск за установяване размера на задължението по
проведеното заповедно производство. Считам, че искът е основателен и доказан и по
основание и по размер от събраните по делото доказателства. Преди всичко искам да
кажа, че със заключението на вещото лице е направен анализ на извършените доставки
по стойност, установено е от негова страна и то по касов апарат свързан с НАП е
5
установен размера на доставките по съответните регистри, които водят и двете страни
по делото на база издадени фактури приети и подписани от двете страни. Установен е
размера на плащанията и на остатъка, който напълно съвпада със заповедното
производство. В трайната си практика ВКС е приел, че размерът на едно задължение се
счита за установен, когато получателят на доставката е упражнил правото си по ЗДДС
и в случая вещото лице е установило, че тези суми са включени в дневниците за
покупки и продажби и съответно ответникът е упражнил правото си на приспадане на
данъчен кредит. Посочвам две решение на ВКС по търг.гр.д.№ 2535 от 2013г. и
търг.гр.д.№ 1882 от 2013 г. Предоставям ги за информация, в които ВКС е приел, че
размерът на задължението в тези случаи е в съответствие с направените записвания по
съответните регистри и справки-декларации, които той е представил по ЗДДС и в
съответните органи по приходите. Направените възражения по допуснатите грешки и
пропуски в счетоводните записвания в счетоводството на ищеца, считам че не се
отразяват върху размера на задължението, тъй като съгласно закона за счетоводството
и другите закони, счетоводството се води не за регулиране на отношенията между
контрагентите, а за разчитате на задълженията на регистрираните лица с държавата.
Това е ролята на счетоводството. Счетоводните записвания трябва действително
правилно да отразяват взаимоотношенията, тъй като съгласно закона за счетоводството
има принципи, които изискват вярно да се отразяват стопанските операции, точно да се
водят съответните и съставят първични и вторични счетоводни документи и в крайна
сметка те обективно да отразяват стопанските операции, които извършва съответното
регистрирано лице. В същото време данъчните закони допускат, когато са налице
пропуски, невключването на едни или други документи или неправилно закриване на
счетоводни сметки и плащания да бъдат извършвани корекции в тези документи. Но
всичко това е с данъчните задължения на лицето. В случая размерът на оглед на
задълженията на съответното лице. Считам, че в случая размерът на задължението,
което се претендира вярно отразява неплатената част от извършените доставки. Тези
пропуски са в полза на ответника, тъй като, за да може при така установените
взаимоотношения между двете страни по делото той да може да се полза от
съответните права, които има във връзка с разплащане по ЗДДС. От заключението на
вещото лице в частта касаеща счетоводството на ответника, относно направените
плащания в брой е ясно, че няма пълно покритие по отношение на записванията за
плащания в брой с издадените първични счетоводни документи. С оглед на вашия
съдебен акт, моля за присъждане на разноски по представения списък.
АДВ.Р. – От името на доверителят ми, моля да се произнесе с решение, с което
да отхвърлите изцяло иска и алтернативно при произнасянето си да вземете предвид
варианта на заключението депозирано от вещото в частта му възпроизвеждаща
счетоводните записвания при доверителя ми, които са близки на вариантите
представени като сума на дълга на варианта на счетоводни записвания при самия
6
ищец. Като тук считам по-близък до действителността е Вариант 1, в който се сочи, че
остатък от задължението е 9 882,45лв. При произнасянето си моля да вземете предвид
отговора на исковата молба. Днес в защитата си колегата се позова на
осчетоводяването на една фактура и ползването на данъчен кредит и от тук
произтичащото от това задължение плащане. Тази защита е в случай, че доверителят
ми оспорва, че има издадени фактури, или въобще, че такива взаимоотношения между
страните е нямало или фактурата не е осчетоводена. Цитираната съдебна практика и
доводи са неотносими по спора и сами по себе си не са основание да се приеме
основателност на претенцията. В хода на производството, в това число от гласните
доказателства и от констатациите на вещото лице би могъл да се направи извод, че
счетоводството на ищеца не е редовно водено извод, за което правим от редицата
нарушения и не може да бъде доказателства за претендираните вземания в заявения
размер в исковата молба. В тежест на ищеца е да установи основанието си и размера
си. Видяхме, че от доказателствата по делото не става ясно, че ищеца има вземане
точно по тези фактури, които са предмет на установяване и от рамките, на които съдът
не би могъл да излезне, доколкото те са поставени в заповедното производство като
рамка на доказване. Установи се, че очевидно в резултат на доверието си те са
установили една практика, която правилна или не е отразявана счетоводно до един
момент в двете фирми като този момент всъщност е началото на това производство и
сме описали в отговора на исковата молба. Двете страни са работили по начин
съгласно, който при всяко зареждане са предоставяни бонове за зареждане на
определена стойност и са представлявали разписка, удостоверяваща че сумата по
боновете е постъпила независимо от това, дали в бона е посочено да се плати по банка,
в брой или по договор, който стана ясно, че не е съществувал. Искам да подчертая, че
този начин на процедиране личи и от първоначално представените от ищеца писмени
доказателства за неговите счетоводни записвания, които доказателства, като такива
удостоверяващи неизгоден за страната факт следва да бъдат и моля да бъдат третирани
от съда. Тези счетоводни записвания, с които ищецът сам е осчетоводил, че е получил
сумите, макар че за някои от тях има отбелязване, че са по банка, а ги е получил и
осчетоводил в брой следва да се третират като признание и доказателство, че сумите са
платени. В хода на производството започна една надпревара да се преправят
счетоводства, да се правят нови хронологични описи, една сума да се третира веднъж
като закриване и плащане по една фактура, друг път да се третира като плащане по
друга. Според мен следва да възприемете именно варианта, който именно сам ищеца е
представил, и който показва, че вземането нито е в размера, който е заявил, нито с
основанието, с което претендира. По тези съображения и изложените в отговора на
исковата молба като съобразите варианта на осчетоводяване при ответника по делото
да се произнесете с решение и съответно да ни присъдите разноските в пълният им
размер или пропорционално на постановеното от Вас съдебно решение към което
7
както казах исканията си поставяме алтернативно за пълно отхвърляне или частично
съгласно осчетоводяването при доверителят ми, което осчетоводяване не беше
оспорено. Действително колегата предостави на съда да прецени проверката на това
счетоводство, но до колкото не се оспори аз се позовавам на нашето счетоводно
записване, което е съответно на събраните гласни доказателства, а и на самите
хронологични справки в хода на производството.
АДВ.М. – Понятието редовно водене на счетоводство означава без прекъсване
и в случая не е установено такова, а може би се има предвид някакви пропуски, но
това не означава нередовно счетоводство. Цялата стопанка дейност, която извършва
доверителят ми е съпроводено с редовно счетоводство и това не могло да бъде по друг
начин за тази дейност, която е регламентирана, касаещо горива. Не сме имали
надпревара за счетоводни промени, а имаше желание от страна на доверителят ми да
представим достатъчно счетоводни документи на базата, на които да се изясни делото.
Що се касае корекцията, поправките мисля, че вещото лице каза, че корекцията касае
единствено момента на погасяване на плащания в брой, но не и по основание. Не сме
правили корекция на счетоводните записвания по основания.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 12.08.2022 год.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 12.30 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
8