РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. Пловдив, 06.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 2519/ 2018 г. по описа на ПдОС,
IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.437 вр. чл. 435, ал.1 и сл. от ГПК, образувано по жалба на С.Г.Ц., с адрес ***,
против Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20178240405842 по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие Окръжен съд-
Пловдив.
С жалбата се развиват оплаквания,
че жалбоподателят не бил надлежно уведомен, че служебният архив на ЧСИ Величко
Апостолов, при който било образувано изпълнително дело № 20128270400146, по
което жалбоподателят бил взискател, бил прехвърлен на ЧСИ Константин Павлов,
както и изпълнителното дело било преобразувано под нов номер 20178240405842, за
да може жалбоподателят да иска извършване на изпълнителни действия по него. На
следващо място се сочи, че по изпълнителното дело жалбоподателят бил
представляван от пълномощник адвокат, който се пенсионирал в края на 2016 г.,
откогато и преустановил да се занимава с делото на жалбоподателя, за което
последният не бил надлежно уведомен. Въз основа на изложеното се иска
обжалваното постановление да бъде отменено.
Постъпило е писмено възражение от Г.С.В., с адрес ***, с което се взема становище
за законосъобразност на обжалваното постановление.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие
Окръжен съд- Пловдив, в които са изложени доводи за неоснователност на жалбата,
както и съображения, поради които изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Пловдивски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По молба на С.Г.Ц., въз основа на
изпълнителен лист от 5.10.2011 г., издаден по гр. дело № 5496/ 2011 г., по
описа на Районен съд- Пловдив, е образувано изпълнително дело № 20128270400146,
по описа на ЧСИ Величко Апостолов, рег. № 827, с район на действие Окръжен съд-
Пловдив, против длъжника Г.С.В., за събиране на парични вземания.
Изпълнително дело е прието от ЧСИ Константин Павлов и е
продължено в служебния архив на ЧСИ Павлов под № 20178240405842, съгласно
протокол за приемане на изпълнително дело от 08.07.2017 г. (л.75), което е в
изпълнение на Заповед № Сд-04-57/ 30.06.2017 г. на министъра на правосъдието.
С Постановление от 13.09.2018 г.,
постановено по изпълнително дело № 20178240405842 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег. № 824, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, изпълнителното
производство е прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
За да постанови обжалваното
постановление съдебният изпълнител е приел, че в продължение на две години
взискателят С.Ц. не е поискал извършване на изпълнителни действия.
Постановлението за прекратяване е
връчено на взискателя на 20.09.2018 г., като жалбата е подадени на 26.09.2018
г., видно от датата на пощенското клеймо.
Предвид изложеното по-горе, настоящият
съдебен състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
взискател, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действие на съдебния изпълнител,
подлежащо на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.1, т.3 ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съществуването на съответните правно релеванти
факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на правно релевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при
наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години
изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази,
на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
Съгласно т. 10 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. При прекъсване новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай от данните по
изпълнителното дело се установява, следното:
Изпълнителното дело е образувано
на 26.03.2012 г., по молба на взискателя С.Ц., като в молбата са посочени
изпълнителни способи – запор върху банкови сметки, както и опис на движими
вещи, находящи се в жилището на длъжника.
На 02.05.2012 г. е наложен запор
на банкови сметки на длъжника (запорно съобщение, изх. № 4123/ 02.05.2012 г.,
л.23), както и запор на МПС – собствени на длъжника (съобщение до началника на
сектор ПП КАТ при ОД МВР Пловдив, л.27).
По изпълнителното дело е постъпила на 15.06.2012
г. справка за наличие на задължения на длъжника за публични вземания към
държавата – Удостоверение, изх. № 160371200635727/ 05.06.2012 г., издадено от
ТД НАП Пловдив (л.29), видно от което длъжникът има публични задължения в
размер на 5590,32 лв.
Не се установява по
изпълнителното дело да е налице постановен изричен акт на съдебния изпълнител
ЧСИ Апостолов за конституиране на държавата, като присъединен взискател, чрез
ТД НАП Пловдив, на основание чл. 458 ГПК, за дължими от длъжника Г.В. публични
вземания, но независимо от това, съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата винаги се смята за
присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на
които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.
Конституирането на присъединен взискател по изпълнителното дело е действие,
което прекъсва давността, следователно с конституирането на държавата по право по
изпълнителното дело като присъединен взискател за посочените в удостоверението
суми, е започнал да тече нов двугодишен период, който е изтекъл на 15.06.2014г.
В настоящия случай, с оглед
данните по изпълнителното дело, прекратителният ефект е настъпил с изтичането
на двугодишния срок, в периода 15.06.2012 г. – 15.06.2014г., като всички предприети след 15.06.2014г.
действия по изпълнителното производство са без правно значение за прекъсване на
срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, както и считано от 16.06.2014 г.
изпълнителното производство е прекратено по право.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че постъпилото на 02.10.2014 г. искане от взискателя за
извършване на справки за притежавани от длъжника недвижими имоти не
представлява действие, прекъсващо срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не е
направено искане за извършване на изпълнителни действия.
На 18.11.2014 г. е изпратено
искане от съдебния изпълнител за вписване на възбрана върху ½ идеална
част от собствен на длъжника недвижим имот, като се установява от данните по
изпълнителното дело, че и след 18.11.2014 г. до постановяване на обжалваното
постановление по изпълнителното дело не са искани, респ. извършвани
изпълнителни действия по принудително изпълнение, релевантни по отношение прекъсване
на срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Неоснователни са изложените в
жалбата аргументи, тъй като се установява, че прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция е настъпило по силата на закона към 15.06.2014г. (т.е. преди изпълнителното дело да бъде прехвърлено на
ЧСИ Павлов и преди адвокатът на жалбоподателя да се пенсионира), а съдебният
изпълнител ЧСИ Павлов с обжалваното постановление само е прогласил в изричен
акт вече настъпилото прекратяване.
Гореизложеното обуславя
неоснователността на жалбата, с оглед на което същата следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от С.Г.Ц., с адрес ***, против Постановление за
прекратяване на изпълнително дело № 20178240405842 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег. № 824, с район на действие Окръжен съд- Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.