Р E Ш Е Н И
Е
№
02.07.2018г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети юни
две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 5835
по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ.
В исковата молба се
твърди, че по силата на Рамково
споразумение № УД-12-53/31.10.2011г. между
Министерството на отбраната и ищцовото
дружество „Снабдяване
и търговия – МО” ЕООД (СТ-МО ЕООД), дружеството като комисионер извършвало приемане, съхранение и разпоредителни сделки с
излишно военно имущество - собственост на Министерството на отбраната: движими
вещи с общо предназначение, стоки с двойна употреба, оръжие, боеприпаси и
взривни вещества. Съгласно чл. 9, т. 10 от рамковото споразумение, ищцовото дружество било длъжно да възстанови
на Министерство на отбраната стойността на липсите на имущество по вина на
служители на „Снабдяване и
търговия - МО” ЕООД, определена в протокол за установени липси.
Съгласно трудов договор № 107 от 12.09.2008г. ответникът бил назначен на длъжност „Управител склад” в Регионално
представителство за управление - гр. Казанлък към „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД. По длъжностна характеристика ответникът бил „Управител на склад”
и отговарял за зачисленото му имущество, съхранявано в складов район № BP 1479 - Стара Загора,
складове №№ 80, 28, 25,4, 20, 2 и 12, които били на пряко подчинение
на сектор „Регионална складова база – Казанлък”,
като длъжностната характеристика била подписана и получена
от ответника. Съгласно точка III „Отговорности на длъжността” от длъжностната характеристика - управителят на склад имал вменени материални и финансови отговорности, а именно: „ 1. Носи имуществената отговорност при вреди или липси
на стоки и материали от склада. 2. Носи материална отговорност за поверените му
техника, материали и стоки в склада ".
С допълнително споразумение от 03.02.2011г. ответникът бил преназначен на
длъжността „Началник на склад” в Регионално
представителство за управление Казанлък. Основното задължение на ответника по
длъжностна характеристика било да организира и
контролира приемането, съхранението и предаването на движимите вещи в
складовете на дружеството в гр. Стара Загора и да оформя по надлежния ред
всички необходими документи, свързани с тази дейност. В качеството си на
материално отговорно лице /МОЛ/, ответникът отговарял за повереното му имущество, като носел имуществена отговорност за причинените щети или липси
на движими вещи и материали от склада /раздел III, т.1 и т.2 от длъжностната
характеристика/ .Тази негова отговорност се
запазвала до предаване на всички зачислени му стоково материални ценности
(СМЦ), до приключване на работа на назначената комисията за извършване на
инвентаризация на движимите вещи.
С предизвестие изх. № 116/21.01.2015г. и Заповед на управителя на ищцовото
дружество
№ 30-11/21.01.2015г. ответникът бил освободен от длъжност
и във връзка с носената от него материална отговорност бил уведомен, че последната ще бъде снета след
извършването на инвентаризация и подписването на Приемо-предавателен протокол без констатирани липси и вреди на
имуществото.
В изпълнение на заповед на Министъра на отбраната № Р-24/29.01.2015г.,
изменена с МЗ № Р-165/12.05.2015г. и
с МЗ № Р- 274/28.07.2015г.,
относно назначаване на комисия за извършване на инвентаризация за
приемане/предаване на движими вещи от МОЛ на МОЛ, приети за съхранение от ищцовото дружество, в складов район BP 1479 Стара Загора, било планирано започването на снемане на наличностите на
числящите се имущества на МОЛ П.К. *** и предаването им на МОЛ С.И.К., с
изменение от МЗ № Р-274/28.07.2015г - предадени на МОЛ С.С.С..
Управителят на ищцовото дружество изпратил писмо с изх. № 231/08.02.2015г., с приложена към него обратна разписка до
ответника П.К., с което ответникът бил поканен да присъства
лично на 18.02.2015 г. в складов район BP 1479, Стара Загора за
установяване на количествата и състоянието на числящите му се имущества и
предаването им на друг МОЛ. Бил уведомен,
че в случай, че бил възпрепятстван да се яви на определената
дата и час за снемане и предаване на наличностите, доколкото същият не бил посочил друго упълномощено лице по смисъла на чл. 177,
ал. 2, ще бъде назначена комисия, която да го представлява. Ответникът бил помолен да потвърди
участието си до 12.02.2015г., което последният не направил. Ето защо, със заповед на управителя
на ищцовото дружество била назначена комисия, която да
представлява ответника при извършване на
инвентаризацията и сдаване на имуществата на
приемащия МОЛ.
В резултат на работата на комисията се установили липси по вина на ответника на обща стойност 2 714,77 лв. с ДДС, видно от изготвена справка.
Ищецът счита, че ответникът с
поведението си, като не е изпълнявал трудовите си задължения, подробно описани
в трудовата му характеристика, в качеството му на материално отговорно лице, умишлено и виновно бил причинил липси в размер на 2714,77 лв. с ДДС,
съгласно Протоколи за установени липси на дълготрайни активи и материални
запаси за сметка на материално отговорно лице.
Размерът на тези липси се определял от
инвентаризационната комисия по продажни цени, така както били заведени вещите в счетоводството на МО. С това свое
поведение, ответникът бил причинил липси, които
ищцовото дружество било заплатило на Министерството на отбраната по силата на
Рамково споразумение № УД-12-53/31.10.2011г.
Ищецът твърди още,
че ответникът му дължи и възстановяване на заплатената от него на МО неустойка
в размер на 81,44 лева, тъй като съгласно горепосоченото Рамково споразумение,
при липси на имуществото по вина на служителите на ищеца, ищецът дължи
заплащане на неустойка в размер на 3% от стойността на липсите. Уточнява в
съдебно заседание, че тези вреди са причинени виновно от ответника, при форма
на вина – умисъл.
Министерството на
отбраната извършило прихващане на установените
липси на материални запаси при извършени инвентаризации и на неустойката за сметка на ищцовото дружество. от гаранцията за добро изпълнение по Рамково
споразумение № УД-12-53/31.10.2011 г.С покана за доброволно изпълнение изх. №
В-304/17.05.2016 г., връчена на ответника, същият бил поканен доброволно да възстанови
стойността на причинената по негова вина липса на ищеца, като му бил даден четиринадесет дневен срок за това от получаване на
поканата за доброволно изпълнение. На 19.05.2016г.
поканата била връчена лично на ответника, но плащане в
посоченият срок от негова страна не било извършено.
Ищецът твърди, че поради тази причина ответникът му дължи и мораторна лихва за
забава в плащането на сумата от 3334.21 лева (стойността на причинените вреди)
за периода от датата на получаване на поканата – 19.05.2016г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.10.2017г.
Искането до съда е
да постанови решение, с което да осъди ответника П.К.К. да заплати на „Снабдяване и търговия-МО”
ЕООД следните суми, сумата в размер на 2 714,77 лв. с ДДС – стойността на причинените от ответника липси на СМЦ в качеството му на материално отговорно лице, сумата от 81,44 лв. – стойността на причинената
вреда, изразяваща се в платената от ищеца неустойка на Министерство на отбраната за липсите, както и сумата
от 538 лева - мораторна лихва върху 3334.21 лева (стойността на
причинените вреди) за периода от датата на получаване на поканата –
19.05.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2017г. Претендира
разноски.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК ответникът П.К.К. е подал
отговор на исковата молба, с който
заявява, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Оспорва същия по основание и размер. Излага следните съображенията за това:
Ответникът бил дългогодишен служител
на ищеца. Работел в дружеството от 2002г., когато била създадена агенция
ИАУЧДС на МО. Базата, в която работил
била във
войскови район 1479, който се делял на 4 района (4 бивши
войскови поделения), за които отговаряли 4 лица (МОЛ). При
закриване на ИАУЧДС през 2008г. и създаването на „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД било предложено на ответника да отговаря за цялото имущество. Той се съгласил да поеме работата, при условие,
че от страна на ръководството се оказва необходимото съдействие - осигурява се
охрана на обектите, бракува се имущество, което е негодно и без пазарна
стойност. Назначена била инвентаризация и били изготвени списъци за брак. Имуществото, което ответникът приел, било подробно описано - в кой склад, на кое място, в каква опаковка
(сандък, палет), колко бройки са налични. Имало
еднакви позиции в различни складове,
тъй като стоките били получавани по
различно време. Имуществото се съхранявало в над 50 складови
помещения, открити площадки и райони и обхващало
широка номенклатура - от войнишки партенки до бойни самолети. Много от
складовете се рушали и имали течове. Ръководството на ищцовото дружество установило впоследствие, че обемът на работата и имуществото били големи и назначили отново двама от
бившите колеги на ответника да помагат, без да
бъдат МОЛ и да им се зачислява имущество.
Въпреки изготвените списъци за бракуване, ръководството на ищцовото дружество решило, че същото е финансово неизгодно
за него, поради
съпътстващите разходи по обезвреждане и продължило
да води на отчет множество изцяло негодни активи - бои, лепила, тръби и
смазочни материали на възраст от над 30 години. Парадоксално било, че на някои от артикулите, като лепила и бои, били продадени опаковките, а съдържанието им продължавало да бъде зачислено
на ответника.
Ответникът сочи, че
през
годините в предприятието многократно били разбивани складове и
извършвани кражби, за което били сигнализирани
компетентните органи. Образуваните наказателни производства се спирали, тъй като извършителите не се разкривали. На 15.09.2009г.
ответникът
подал сигнал по интернет до МО по
повод на извършваните кражби и липсата на адекватни мерки за подобряване на
организацията по съхранение, охрана и бракуване на имуществото. Пристигнала комисия от Инспектората на МО и
извършила проверка, която потвърдила фактите, посочени от ответника в сигнала, но всичко продължило по старому. След всяка
кражба се назначавала инвентаризация, от
постоянното напрежение и стрес на работа се влошило
здравословното състояние на ответника,
който вдигнал кръвно, получил депресия и се наложило да посещава дневния стационар на психодиспансера в гр. Стара Загора. След като се
стабилизирал ответникът се върнал на работа.
Впоследствие двамата му колеги били съкратени - първо единия, после другия, и ответникът останал сам. Въпреки всички трудности той изпълнявал трудовите си
задължения и вършел редица други дейности- сам
ремонтирал подемната техника, заварявал врати, заковавал прозорци, монтирал ел.захранване. Оплаквания от клиентите нямало, не бил наказван
дисциплинарно, при инвентаризациите, последната от които от м. декември 2014г., не били установявани липси.
Тъй като стойността на откраднатото имущество се възстановявало от охранителната фирма, същата нямала интерес да се установи кражба. В много от случаите на
кражба се оказвало, че мястото на проникване в склада било замаскирано и
кражбата се установявала едва след влизане в
самия склад, без да било ясно, кога точно е
била извършена. Охраната се извършвала от няколко възрастни охранители, за които било непосилно да обхождат цялата площ на войсковия район.
Въпреки тежките условия, в които ответникът
работил
повече от 10 години, по време на трудовата му дейност до прекратяване на договора му, липси по негова вина никога не
били установявани. Ако имало такива, те
винаги се дължали на злоумишлени действия от трети лица с неустановена
самоличност, на оправдан стопански риск, поради нсосигурени условия на работа
от страна на работодателя. По настояване на
ответника бил затегнат пропускателният
режим в района. Влизането се установявало само през портал с
охрана, на влизане и излизане преминаващите лица се подписвали в специална тетрадка. Отделно на територията на
района имало няколко охранителни поста,
всеки от които отговарял за определени
складове. Всеки пост водел отделна тетрадка за
допускане до всеки склад. Ответникът като МОЛ запечатвал склада в присъствието на охранителя и в негово
присъствие го отпечатвал, което се
удостоверявало с подписи и на двете лица.
Влизането на клиенти ставало след вписване на
данните им на портала, като клиентите следвало да представят допуск
за оглед, а в случай че ще получава имущество - и фактура. Имуществото, което било продадено и било за получаване от клиенти се подготвяло и предаването ставало
извън склада, т.е. клиентите нямали достъп до складовете.
Всичко се следяло стриктно от ответника и от охраната, за да няма впоследствие никой
претенции. Ответникът твърди, че гореизложеното можело да бъде потвърдено от
свидетели.
Въпреки всичките усилия, които
ответникът полагал за запазване и съхранение на повереното му
имущество, въпреки лоялността и неговата отдадеността в полза
на предприятието, на 21.01.2015г., към 12 часа, без никакво
предупреждение, началник СБ Казанлък Митко
Загоров го потърсил по телефон на работното му място (складов район BP-1479) и наредил заедно с колегата му
С.С.
веднага да отидат при него в базата в гр.
Казанлък. Ответникът и колегата му затворили склада и отишли в гр.Казанлък, където в 16.00 часа им връчили заповеди да прекратяване на трудовите договори. На
същата дата им били връчени и предизвестията за прекратяване на договорите, като
в тях изрично било посочено, че няма да се
спазват от страна на работодателя. Тъй като ответникът
и колегата му били МОЛ поискали незабавна инвентаризация в
сроковете на предизвестието, но им обяснили, че предаването на имуществото ще се извърши на
по-късен етап - от 28.01.2015г. до
30.01.2015г., обстоятелство което изненадало
ответника.
Ответникът сочи, че по обяд тръгнали от складовете в
работно облекло и се наложило да се върнат до там, за да си вземат личните вещи. Влизането и излизането било удостоверено с подпис в книга при охраната. С това
приключила работата на ответника, съответно и достъпът му до имуществото, за което отговарял. Впоследствие твърди,
че не е имал възможност да участва по какъвто и да било начин
в приемо - предавателните дейности. След
прекратяването на трудовия му договор за поверените
му активи, не било назначено друго материално отговорно лице, като цялото зачислено на ответника имущество останало
без пряк надзор, като на него му бил отказан всякакъв достъп до помещенията и
активите.
Притеснен от случващото се и поради множеството кражби, които се случвали ежедневно в предприятието, в деня след прекратяване
на договора му - 22.01.2015г., ответникът уведомил управителя г-жа
Русева, че към датата на прекратяване на договора му, цялото поверено му имущество е налично, без липси и отправил молба за скорошно назначаване на комисия за предаване
на активите. Помолил складовете да бъдат запечатани в
негово
присъствие от нарочно назначена за това комисия, с цел избягване на бъдещи
липси и нанасяне на вреди на повереното му имущество. Информирал я за наличие на открити площадки без пряк надзор. В отговор на писмото си ответникът не срещнал разбиране от управителя.
Запечатване в негово присъствие от нарочно
назначена за това комисия му било отказано, като
ответникът бил уверен, че е издадена заповед за
инвентаризация и предаването ще приключи в сроковете по закон. Насроченото приемо-предаване на имуществото за
30.01.2015г. обаче, така и не се
състояло. Инвентаризация също не била направена в посочените срокове. За случая, ответникът
заедно с негови колеги, в края на
януари
2015г. информирали Военно-окръжна прокуратура -
гр. Пловдив. В сигнала си информирали, че трудовите им договори били прекратени без да са
назначени нови материално-отговорни лица, които да приемат надзора на
поверените им активи, без заповед за
назначаване на комисия по предаване и без да
са
спазени сроковете по закон. Военно-окръжна прокуратура - гр. Пловдив, изпратили по компетентност жалбата им до Районна прокуратура - гр. Казанлък, която със свое
Постановление № 1899/18.06.2015г., констатирала,
че материалните активи се съхранявали в бивши гаражи с
нарушена покривна конструкция и на открити площадки, поради което и бил възможен неконтролиран достъп до същите. Констатирано било, че не е налице приемо-предаване в сроковете по КТ,
както и че към 18.06.2015г. все още нямало
назначени
конкретни МОЛ, на които да са поверени активите. В заключение районният прокурор Кр. Кацаров постановил, че при извършеното разследване липси не били установени, поради което и нямало данни за престъпление, както от страна на бившите
работници, така и от страна на управителя.
В този смисъл, ответникът счита, че е предприел всички
разумни и възможни действия за обезпечаване на целостта на повереното му имущество. От цитираното прокурорско постановление било видно, че приемо-предаването на поверените му материални ценности не било осъществено не по негова вина. Нещо повече, Районна прокуратура установила, че към дата 18.06.2015г. не били налице каквито и да било липси.
Противно на изложеното в исковата молба ответникът сочи, че никога не е бил канен от управителя
на ищцовото дружество да присъства лично в
складове район за установяване на количествата и състоянието на числящото му се имущество. Никога не бил получавал приложеното под № 11 в исковата молба писмо, както се твърдяло от ищеца. За назначаването на инвентаризационната комисия не бил уведомен официално, научил от колегата си С.С.. Двамата отишли до бившата им месторабота,
представили се на Комисията и заявили готовност за
съдействие и участие в инвентаризацията, с молба официално да бъдат привлечени в работата й. Горното било нужно, тъй като било необходимо законово
основание и официален допуск до територията на складовата база; както и поради
факта, че с оглед характера на съхраняваните материални ценности, извършването на инвентаризацията било свързано с работа с подемна техника, тежък физически
труд и съществувала възможност от злополуки.
Председателят на назначената от ищеца комисия коментирал с
управителя на предприятието участието на
ответника
в инвентаризацията, но получил отказ. Охраната
отказала достъп на ответника до обектите под предлог, че договорът му бил прекратен и нямал разрешен временен пропуск, с което се изчерпвали възможностите
на ответника за участие в процеса по приемо-предаването,
Впоследствие, близо една година и половина след прекратяването на
трудовия му договор, ответникът получил представената по
делото Покана за доброволно изпълнение № В-304/17.05.2016г., от която за пръв път разбрал, че били съставени протоколи за липси от извършени
инвентаризации, съответно - пет, девет и единадесет месеца след прекратяване на
договора му.
На поканата, с писмо от 27.05.2016г. ответникът
категорично
възразил, като подробно изложил, че не бил допуснат до извършване на
инвентаризацията. Към момента на прекратяване на трудовия му договор не били налице липси, което било установено от извършена инвентаризация от края на 2014г. (или 20 дни преди уволнението на ответника). Горното било потвърдено и от
Постановление № 1899/18.06.2015г. на РП-Казанлък. Ответникът заявил, че за създалата се ситуация нямал вина. Липсите (ако имало
такива) се били появили след неговото уволнение и не
били
резултат от негово действие или бездействие или
от неизпълнение на трудовите му функции, поради
което ответникът счита, че не би следвало да носи имуществена
отговорност. Заявил, че за евентуалните липси
вина имало единствено бившето
ръководство на предприятието, което не съумяло да назначи в разумен
срок нови лица, които да поемат контрола върху опазването и разходването на
повереното на ответника имущество, не съумяло да организира приемо-предаването им в разумен срок и
фактически оставило без нужното стопанисване
имущество на значителна стойност - на открито, в компрометирани складове, без
адекватна охрана.
На подаденото възражение, ответникът
не получил отговор. Счита, че не са налице основания
да му бъде ангажирана имуществена
отговорност, тъй като той нямал вина за твърдените в исковата молба липси (ако такива
въобще имало). Като дългогодишен служител на дружеството ответникът сочи, че засвидетелствал лоялност към
работодателя си, никога не бил наказван. Никога
не били установявани липси по време
на службата му. Видно било, че след прекратяване на трудовия му договор,
ответникът
бил добросъвестен и активен. Предприел бил
всички
разумни действия за запазване на имуществото на дружеството, сигнализирал бил всички компетентни органи. Многократно и писмено бил молил за своевременно предаване на имуществото, което
за съжаление било осуетено не по негова вина.
Ответникът категорично оспорва истинността на
представените с исковата молба протоколи за установени липси и
справка за задълженията на материално
отговорните лица по извършена инвентаризация, като излага следните съображения за това: през м.декември 2014г. била
извършена инвентаризация на складовете, за които той отговарял и не били констатирани липси; до прекратяване на трудовия му договор на 21.01.2015г. не е имало оплаквания от
работата му, изпълнявал бил задълженията си съвестно и коректно; при извършване на инвентаризацията не му бил осигурен законен допуск до складовете и възможност да участва в нея;
предвид
разнородния характер на съхраняваните материални ценности и голямата площ на
складовия район, можело да се твърди, че комисията е некомпетентна по отношение идентифицирането на всички видове
имущество и всички складови площи. Това се потвърждавало и от факта, че болшинството от материалите, които били
констатирани като липсващи, на практика били налични и към момента. Ответникът сочи, че това можело да бъде потвърдено от бившия му колега, настоящ МОЛ. В исковата молба като складове, за
които бил отговорен, били посочени складове № 80, 28, 25, 4, 20, 2 и 12, в складов район BP-1479. На практика складовете,
за които отговарял ответникът били много повече, т.е. комисията не била
идентифицирала и всички складови площи, тъй като никое от лицата от ищцовото дружество не познавало района и условията на съхранение на имуществото. Част от имуществото,
което било описано като липсващо, било налично, а част - следвало да бъде бракувано. Например бергманови тръби -
2144бр., посочени в Протокол 23-0-23 от 25.06.2015г. се намирали в склад, чийто покрив се бил срутил и достъпът до тях бил блокиран. Много по-лесно било да бъдат отнесени като липса, отколкото да се осигури
достъп до тях и да се преброят, колко са в действителност. Това означавало, че инвентаризацията била направена проформа, изготвени били документи с невярно
съдържание и ответникът следвало да заплати нещо, което всъщност било налично. Складовата
база била в много лошо състояние
(течащи и рушащи се покриви, счупени врати и прозорци), което допринасяло за амортизиране на материалите. Освен това в много
случаи се оказвало, че била продадена на клиенти опаковката на материалите
(например палети, сандъци, кутии и т.н.) и се налагало самите материали да бъдат съхранявани в насипно
състояние, което правело и преброяването
значително по-трудоемко, а в някои случаи и невъзможно. Например оказало се, че били продадени кутии за
боя и лепило, но без самото лепило/боя. Не били създадени условия за
нормален труд. Налагало се да се изпълняват
редица дейности, които нямали нищо общо със
задълженията по длъжностна характеристика - ремонт на подемна техника,
монтиране на ел.захранване, разчистване на района от растителност и т.н.
В този смисъл ответникът оспорва иска по
основание, твърди че в повереното му складово стопанство към датата на прекратяване на
трудовия му договор липси нямало. Горното се установявало и от извършената в края на 2014г. инвентаризация - изпратена и одобрена
от МО. Ответникът категорично оспорва и констатациите на извършената в негово отсъствие инвентаризация като неистински и неверни.
Твърди, че при задълбочена проверка
на складовото стопанство и към днешна дата, част, а дори и всички от
материалите, които с исковата молба се искало да бъдат
заплатени от ответника, били налични. В този смисъл ответникът счита искът за неоснователен поради
липса на каквато и да било вреда за
предприятието. Дори и да били налице част или всички от твърдените липси, то искът
отново бил неоснователен и недоказан, според ответника, тъй като видно от представените
с исковата молба писмени доказателства, инвентаризацията
била извършена в нарушение на вътрешните правила на предприятието, без негово присъствие, от некомпетентна комисия, непознаваща повереното на ответника складово стопанство, и най-важното в срокове от пет, девет и единадесет месеца след прекратяване на договора му. В
този
период предприятието не съумяло да назначи нови лица,
които да поемат контрола върху опазването и разходването на повереното му имущество и фактически оставило без нужното стопанисване
имущество на значителна стойност - на открито, в компрометирани складове, без
адекватна охрана. Било недоказано, че липсите били по вина на
ответника
или че се били появили по времето на неговата трудова дейност - до прекратяване на договора му. Логически обосновано било, че доколкото са с неустановен произход, то те се били появили именно в периода преди инвентаризацията,
когато стоките били оставени без пряк надзор и
отговорник - за период от близо една година след уволнението на ответника. Дори и да
били
налице твърдените в исковата молба вреди за предприятието, то не се касаело за липси, причинени от разпиляване и недостатъчен
контрол върху имуществото от страна на
ответника,
а за злоумишлени действия на трети - кражби и грабежи, за което ответникът бил информирал МО и за което представя
към отговора си множество постановления за прекратяване и спиране на досъдебни
производства от страна на Прокуратурата, поради неустановен извършител.
Дори и да
бъдели доказани липси, то към датата
на прекратяване на трудовия договор на ответника, вероятно са били налице и излишъци на стойност, надхвърляща исковата
претенция. В случай че бъде доказана липса
ответникът счита, че следва да бъде извършена компенсация с излишъците, които възлизали на 3334,21лв.
Евентуално, дори и да бил налице твърдяният в исковата молба
недостиг, то не се касаело за липси, причинени
от разпиляване и недостатъчен контрол върху имуществото от страна на ответника, а за оправдан търговски риск, дължащ се на лошите материално
битови условия на работа, амортизираните складове, недобрата организация,
контрол и охрана от страна на ръководството, кражби, грабежи и други
злоумишлени действия извън контрола на
ответника.
Касаело за брак и/или пълно обезценяване на стоките, поради което и вреда следвало да остане за юридическото лице, а не за отчетника.
Ответникът излага
още съображения, че нямало никакви основания да се претендира заплащане на
евентуално установения недостиг по неясно как определени пазарни цени, както и да се претендират пропуснати
ползи или преизчисляване на евентуалните липси по цени, различни от
придобивните. Не било налице и законово
основание за претендиране на лихва върху
претендираната в исковата молба неустойка, тъй като същата била нелихвоносна. В случай, че се установяли претендираните липси, то ответникът счита, че следва да отговаря най-много до придобивната
стойност на имуществото, ведно с лихвата от датата на поканата, но не и за пропуснати
ползи и неустойки, уговорени с договори с трето
лице, по които той не бил страна.
Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. При условията на евентуалност, прави искане съдът да приеме, че отговорността му се ограничава до реално
доказаните липси (брой и вид артикул) по придобивна стойност, ведно със
законова лихва от датата на поканата, без пропуснати ползи и неустойки,
съгласно изричната разпоредба на закона. Претендира разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, заявява, че
поддържа исковете. Относно претендираните с исковата молба вреди в размер на
81.44 лева, изразяващи се в заплатена от ищеца неустойка на трето за спора лице,
уточнява, че тези вреди са умишлено
причинени му от ответника, който поради виновно неизпълнение на трудовите
задължения умишлено е увредил работодателя.
В съдебно заседание, ответникът оспорва исковете, по наведените в
отговора съображения. Твърди още, че няма доказани липси и че той не е причинил
такива, а е изпълнявал точно и добросъвестно задълженията си,
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във
връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото
не е спорно, а и видно от подписания от страните трудов договор № 107 от
12.09.2008г. (л.26 от делото) ответникът П.К.К. е заемал
при ищеца
„Снабдяване и търговия – МО” ЕООД длъжност „Управител склад”,
с работно място - Регионално представителство за управление - гр. Казанлък, считано от 15.09.2008 г.. С допълнително споразумение
от 03.02.2011г. (л. 30 от делото) е била
променена длъжността на ответника от
„Управител, склад“ на „Началник на склад” в Сектор „Регионален логистичен сектор – Казанлък“, като останалите условия на трудовия договор
останали непроменени. Видно от длъжностната характеристика, трудовите
задължения на работника били да организира и
контролира приемането, съхранението и предаването на движимите вещи и и да оформя по надлежния ред всички необходими
документи, свързани с тази дейност. В раздел III, т.1 и т.2 от
длъжностната характеристика (л.32) е предвидена материална отговорност за
поверените му вещи, като е посочено, че същият отговаря за липси при условията
на чл. 207, ал.1 КТ.
Видно от заповед на управителя
на ищцовото дружество № 30-11/21.01.2015г. (л. 35 от делото) трудовото правоотношение с ответника
е било прекратено, на основание чл. 328, ал.1, т. 10а КТ, считано от
22.01.2015г., връчена на работника срещу подпис на 21.01.2015 г. В заповедта е
разпоредено изплащане на работника на обезщетение за неспазеното предизвестие,
както и да бъде уведомен за датата на назначаване на комисия за сдаване на
зачисленото му имущество, като е посочено, че материалната отговорност на
лицето се снема след подписване на Приемо – предавателен протокол без
констатирани липси и вреди на имуществото.
От
представената по делото заповед на Министъра на отбраната № Р-24/29.01.2015г. (л.36 - 40), се
установява, че със същата е била назначена комисия за извършване на
инвентаризация на движимите вещи, приети за съхранение в складов район BP 1479 Стара Загора, числящи се на П.К. Петков и С.С.С. и предаването
им на С.И.К.. Бил е определен срок за
провеждане на инвентаризацията – 30 работни дни, считано от датата на
командировъчната заповед на членовете на комисията. В заповедта е записано т. V, VII, че преди започването на инвентаризацията на всеки
отчетен обект, материално отговорното лице, отговарящо за него, подписва
декларация и отчетен лист и че комисията се събира в пълен състав и
задължително брои, претегля и измерва всичко, което намери в обекта, в
присъствието на материално отговорното лице. В т.X е посочено, че съставяните в процеса на
инвентаризациите документи се подписват задължително от членовете на комисията
и материално – отговoрното лице, включително протоколите
за констатирани липси, ако има такива(т. XII).
Горепосочената
заповед е била изменена със заповед на Министъра на отбраната
№ Р-165/12.05.2015г. (л. 41 от делото) само
в частта относно срока на инвентаризацията, като за процесния складов район BP 1479 Стара Загора, срокът е бил увеличен на 90 работни дни.
Със заповед № Р- 274/28.07.2015г. на Министъра на отбраната (л.42) е била добавена т.1.1. към т.1 от горепосочените заповеди, със
следното съдържание: „Комисията по т.1 да извърши инвентаризация на
непредадените към датата на издаване на настоящата заповед движими вещи на С.И.К.,
числящи се на П.К. Петков, като същите бъдат предадени на С.С.С. – служител в
Регионална база Казанлък на „Снабдяване и търговия МО“ЕООД “.
По делото е представено писмо, Изх. номер 251/05.02.2015г. (л. 44 от
делото), изходящо от ищцовото дружество до ответника (без представени
доказателства за връчването му на последния), в което е посочено, че
инвентаризацията ще започне на 18.02.2015г.. в 13.00 ч. в ВР 1479, гр.Стара
Загора и че П.К.К. следва да се яви за участие в инвентаризацията, в противен
случай ще бъде назначена комисия, която да предаде наличностите от негово име.
Такава комисия е била назначена със
заповед от 17.02.2015г. на управителя на „Снабдяване и търговия - МО“ЕООД (л.
45), без да е посочено кой МОЛ ще представлява Комисията, а само е отразено ще
се започне работа на 18.02.2015г. в ВР 1479 Стара Загора, като наличностите ще
бъдат сдадени на С.И.К.. Издадена е била втора заповед с идентично съдържание
на 23.02.2015 г. , като е била назначена друга Комисия с нови членове, пак без
да е посочено кой МОЛ ще представлява за инвентаризация на 24.02.2015г. (л. 47
от делото). На 01.06.2015 г. отново управителят на „Снабдяване и търговия -
МО“ЕООД е издал заповед (л. 50 от делото), с която е назначил комисия с посочен
поименен състав (т.III), която да представлява
сдаващия МОЛ по време на извършване на инвентаризация в ВР 1479 Стара Загора и
тяхното предаване на С.И.К. и С.И. Славов.
В хода на извършените инвентаризации са били съставени и съответно
представени по делото следните Протоколи за установени липси, в които е
отразено, че са подписани от членовете на инвентаризационната комисия и на комисията,
представляваща П.К.К., а именно: Протокол 23-04-23/25.06.2015 г. за липси
(тръба бергманова) на стойност 205.82 лева, без да е посочен склада, в който са
били констатирани (л.56); Протокол 23-04-23/25.06.2015 г. за липси (моторен
трион, засльонка) на стойност 79.92 лева, без да е посочен склада, в който са били
констатирани (л.56); Протокол 23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 28 на
стойност 551.52 лева (л. 58-63); Протокол 23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад
80 на стойност 383,30 лева (л. 64-68); Протокол 23-04-23/09.10.2015 г. за липси
в склад 4 на стойност 209,95 лева (л. 69); Протокол 23-04-23/09.10.2015 г. за
липси в склад 2 на стойност 54,29 лева (л. 70); Протокол 23-04-23/09.10.2015 г.
за липси в склад 25 на стойност 447,98 лева (л. 71); Протокол
23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 20 на стойност 33,07 лева (л.72);
Протокол 23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 28 на стойност 0,78 лева (л.
64-68); Протокол 23-04-23/21.12.2015 г. за липси в склад 12 на стойност 748,14
лева (л. 74-79).
Съставени са били и съответно са представени по делото Протоколи за
излишъци, както следва: Протокол за установяване на излишъци за склад 25 на
стойност 3.650 лева (л.217); Протокол от 12.11.2015 г. за установяване на
излишъци за склад 12 на стойност 98,641 лева (л.217- 219); Протокол от
12.11.2015 г. за установяване на излишъци за склад 12 на стойност 34 лева (л.220);
Протокол от 12.11.2015 г. за установяване на излишъци за склад 28 на стойност 427,480
лева (л.221); Протокол от 12.11.2015 г. за установяване на излишъци за склад 28
на стойност 290,598 лева (л.222- 228); Протокол от 12.11.2015 г. за
установяване на излишъци за склад 80 на стойност 304,94 лева (л. 228-233);
На 18.05.2016г., видно от известие за доставяне (л.85 от делото), на
ответника е било връчено писмо от ищеца за заплащане на горепосочените липси.
Представено е и възражение от ответника срещу поканата (л. 136 от делото), без
доказателства за връчването му на ищеца, в което Койчо К. е възразил срещу
констатираните липси и ангажирането на неговата имуществена отговорност.
Междувременно, видно от представеното по делото писмо от 22.01.2015 г.
(л. 125 от делото) ответникът е изпратил писмо до ищеца, с искане в най –
кратък срок да бъде извършена инвентаризация на повереното му имущество, като е
поискал за периода от назначаване на комисията складовете да бъдат запечатани в
негово присъствие и в присъствие на служител на ищцовото дружество. Видно от
отговора на това писмо (л. 126) ищцовото дружество е уведомило ответника, че
към датата на връчване на заповедта му за уволнение складовете са били
запечатани, а охранителната фирма на базата не е била подала сигнал за
разпечатани такива, както и че е назначена вече комисия за извършване на
инвентаризация със заповед 50/26.01.2015 г. на МО, копие от която му се изпращала.
По делото е представена и жалба до Военно - окръжна прокуратура (л. 127),
подписана от ответника и още трима работника, в която същите са заявили, че са били
освободени от длъжност от „Снабдяване и търговия - МО“ЕООД на 21.01.2015г. без
да е била назначена комисия за сдаване и приемане на материалните средства,
като материалните средства се намирали в Складови райони – Стара Загора и Казанлък,
че същите се съхранявали в бивши гаражи с нарушена покривна конструкция и на
открити площадки, поради което бил възможен нерегламентиран достъп до тях.
Направено е искане за съдействие. По жалбата е била образувана прокурорска
преписка 84/23.01.205 г. по описа на ВОП - Пловдив, като видно с постановление
от 19.03.2015 на прокурор при Военно окръжна прокуратура - Пловдив преписката е била изпратена на районна
прокуратура по компетентност. Видно от постановление от 18.06.2015 г. (л. 132
от делото) на Районния прокурор при РП – Казанлък, същият е отказал да образува
досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление, като в
мотивната част на постановлението е посочено, че към момента на издаването му липси
не били констатирани в складовете бази в гр.Казанлък и гр.Стара Загора.
По делото е представено писмо от Инспектората към МО (л. 133 - 134) до П.К.
от 2009г., в което е посочено, че твърденията му за извършвани кражби и за
липса на адекватни мерки за подобряване на организацията по съхранението,
охраната и бракуването в поверения му складов район се потвърждавали и че са били
направени препоръки до ръководителите на отговорните структури за вземане на
спешни мерки. Представени са и 7 бр. Постановления за спиране на наказателни
производства на РП – Стара Загора (л. 139 - 151), водени срещу неизвестен
извършител от 2009, 2010, 2011 г., 2012 за извършени кражби от владението на
МОЛ П.К. ***.
По делото са разпитани свидетелите Н.Г.Я, Д.С.Д., Х.Р.М., С.С.С., С.И.К..
Свидетелят Н.Г.Я, Началник на регионална складова база - Казанлък към
„Снабдяване и търговия – МО” ЕООД разказва, че е заел тази длъжност от м. юли
2015 г., като преди това е бил началник на складова база в гр. Ямбол. Същият
разказва, че знае, че на П. му е била връчена покана да присъства на приемането
и сдаването на имуществото от складовете, но той отказал, тъй като искал да му
бъде продължен трудовия договор за предаване на имуществото, но работодателят
не се съгласил на това. Този свидетел описва, че по принцип сдаването на
имущество, което е собственост на Министерство на отбраната, ставало чрез
комисия, назначена от тях, с техни представители, в присъствието на МОЛ-а на
сдаването и приемането. Сдаването на складовете се извършвало, докато материално
– отговорното лице е все още на работа. В началото и в края на работния ден
складовете се запечатвали с печат и с лепка, и с печати на материално - отговорните
лица. Правило се броене, теглене и мерене на имуществото и след приключване на
това, се съставял приемо-предавателен протокол, който се подписвал от сдаващото
и приемащо материално - отговорно лице, членовете на комисията и се изпращал на
Министерство на отбраната. Този свидетел разказа още, че складове, за които е отговарял П.К., са били
преместени в нов район, след прекратяване на трудовото правоотношение на
ответника. Преместването станало през 2015 г. по време на инвентаризацията
и след нея. Тогава не били констатирани
липси. Казва още, че е възможно да има вещи извън складовете. След П. били
назначени две материално отговорни лица - С.С. и С. Славов и С.К., но не
веднага, а месец, месец и половина по – късно.
Свидетелят Д.С.Д., разказва, че с П.К. са
започнали работа към новосъздадената Изпълнителна агенция „Държавна
собственост” към Министерство на отбраната през 2002 г.. Свидетелят работил до
2011 г. там. Казва, че с П. са
отговаряли за много голям район -
летището, теренът бил около 2000 дка. След 2011 г. П. останал сам да отговаря за целия район.
Описва организацията на работа по следния начин: Заприхождаването
на имущество ставало от получените наряди, като това било по видове. Първоначално елементите, детайлите,
нямали каталожни номера, нямало и каталози, по които да ги оприличават визуално.
Това налагало нещата да се приемат като елемент - примерно гайка, лагер и така
нататък. Но с времето били въведени каталожни номера по марки и видове
имущество. Свидетелят казва, че дали първоначалното имущество е било определено
в съответствие с тези каталожни номера, никой не знаел. Тези номера ги въвели горе в управлението, а
елементите били долу при тях. Имуществото нараснало много и нямало кой да поддържа сградите и те започнали да се
рушат, покривите им протекли, местили имущество от един склад в друг. Разказва още, че с оловна пломба се запечатвали складовете, като всеки МОЛ имал пломбажни
клещи и индивидуален номер.
Свидетелят Х.Р.М. казва, че започнали работа с ответника през 2002 г. при
откриване на базата - Изпълнителна агенция за продажба на движимо и недвижимо
имущество - база Стара Загора към Министерство на отбраната. Първоначално бил
някакъв хаус при приемането на имуществото, нямало единна номенклатура и това
създало проблеми при отчетността, при последващите инвентаризации. Свидетелят
казва, че при инвентаризациите, които се извършвали всяка година се получавали
разнобои в близки по номенклатурен номер материални средства и със знанието на
ръководството, някои липси, които се получавали, се заменяли с излишъци, тъй
като те се получавали, не че нещо е
станало, а поради разликата в номерата. Дава следния пример: два съединителя от
един от същи вид за камион „ЗИЛ” и три от друг вид с малка разлика между
елементите, но с разлика в номенклатурните номера, по документи се водили 5
съединителя със съответните номенклатурни
номера, но реално те били различни тези съединители и при
инвентаризацията ги описвали два от единия и три от другия вид и отбелязвали,
че няма липси в инвентаризационния опис. Понякога имало разлика дори в марките
и ако извършващият инвентаризацията не е бил много запознат, можело да се
получат грешки. И този свидетел описва, че с времето сградния фонд ставал в
окаяно състояние - покривите на складовете падали върху имуществото, те
разравяли падналата маса от покривите, за да търсят материалите. Станало лукс
да намери помещение, в което да сложат
имуществото.
Свидетелят С.С.С., пък разказва, че от 2013 до 2015г. са работили заедно
с П., когато са ги уволнили и че и той е бил МОЛ в базата, където и П..
Понастоящем също работил при ищеца, бил назначен отново. Разказва, че когато
получили предизвестието за прекратяване на трудовите договори, заедно с П.
запломбирали всички складове в базата и
изчаквали заповедта за сдаване на имуществото в складовете. Около средата на
февруари месец 2015г. му се обадила
колежка от Казанлък, че идва комисията, която ще започне сдаване и приемане на
имуществото. Той и П. се срещнали с комисията пред портала на поделението и им
казали, че ако искат да сдават, трябва да ги назначат, може на граждански или
на трудов договор временно, но все пак да имат и те достъп до района, който се
охранявал от охранителни фирми. Било им отказано. Влезли в поделението, тъй
като охраната ги познавала, иначе нямали право, след като не били вече на
трудов договор, но само показали складовете, че са запечатани и пломбирани.
Свидетелят предал имуществото, за което отговаря същия ден, защото било малко
като количество и големи по обем вещи и си тръгнал. Юни 2015 г. го били назначили
отново като МОЛ и започнал да приема имуществото, останало от П.. Тогава били
съставени Протоколи за липси и за излишъци. Впоследстие започнали преместване
на вещите в друга складова база и някои
от липсите излезнали като наличност. Лично той заделил тези вещи в един склад,
които стояли там и до ден днешен. Отделно
от това, свидетелят разказа, че имало склад, със съборен покрив, за който
отговарял П. и че комисията приела имуществото в него за липси, без да брои и
да се влиза в този склад.
Свидетелят С.И.К. разказва, че през м.февруари 2015 г. бил определен да
приеме имуществото, за което отговаряли П.К. и С.С..***, дошла комисията от
Министерството, там били и П. и С.. Същият ден приел вещите от С., тъй като
били малко на брой и по - обемни. Приемането
ставало по следния начин – влизали в
склада, като го разпечатвали пред двете комисии, комисиите вадили списъка със
съдържание на складовете и започвали да търсят перо по перо. П. не бил там по
време на преброяването, тъй като вече не бил на работа, поискал да го назначат
на граждански договор, но те му отказали. Комисията посочвала дадено перо и
започвали по целия склад да го търсят. Намирали го, броили и отбелязвало в
списъка. Свидетелят заяви, че не си спомня да имало липси, а и да имало
комисията си ги отбелязвала. Казали, че имало липси, но дали наистина са липсвали, не можел да каже. Каза
още, че е възможно някои вещи да се
намират в един склад по списък, а в действителност те да са в друг склад.
По това време, се извършало преместване
на имуществото от един район в друг. Каза още, че комисията извършвала
инвентаризация до 31 април и то само на един склад на П., а после
преустановила, защото трябвало на друго място да извършва инвентаризация. После
юни месец започнала отново.Свидетелят посочва, че склад номер 4 е бил срутен,
но как документално комисията е оформила това, не знаел. Казва още, че е
възможно да има вещ, която да е описана
под един инвентаризационен номер, а в склада да фигурира друга вещ и че е
намирал такива елементи.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички свидетели, защото са
еднопосочни и взаимодопълващи, пресъздават техни преки и непосредствени
наблюдения относно организацията на работа в ищцовото дружество и извършената
инвентаризация през 2015г., кореспондират с заключенията по ССЕ.
От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза
(л. 252 - 257), неоспорено от страните, прието като компетентно и добросъвестно
изготвено, се установява, че планова годишна инвентаризация на складов район ВР
1497 за 2014г. е била извършена въз основа на МЗ Р-433/28.10.2014 г. и не са
били констатирани липси на дълготрайни активи и материални запаси. Вещото лице
е посочило, че при извършена проверка при ищеца не са установени данни за липси
на дълготрайни активи и материални запаси към датата на освобождаване на
ответника от длъжност – 21.01.2015 г. Вещото лице е изчислило, че
претендираните по Протоколите за установяване на липси, липси са на стойност
2714.77 лева, а мораторната лихва е 380.11 лева, а изчислени по цени на
придобиване с ДДС са 1718,09 лева, а лихвата е 288,66 лева. Посочено е, че при
инвентаризацията са били констатирани излишъци на стойност 1391,56 лева, като
вещото лице в съдебно заседание заяви, че не е в състояние с категоричност да
отговори на въпроса дали вещите, отразени като излишъци и като липси съвпадат
напълно, поради спецификата им. Вещото лице е установило още, че част от
вещите, отразени като липси са били бракувани и напълно обезценени и са в
размер на 179,52 лева по цена на придобиване и 415.78 лева по продажна цена с
ДДС.
Видно от допълнителното заключение
на вещото лице по съдебно – счетоводна експертиза (л. 271 - 274), неоспорено от
страните, прието като компетентно и добросъвестно изготвено, вещото лице лично
е извършило преброяване и е констатирало, че вещи на стойност 1145.84 лева,
описани в Протоколите за липси като липси, са налични и понастоящем и се намират
в складов район 1479 – Стара Загора в склад, посочен от свидетеля по делото С.С.С..
Вещото лице е индивидуализирало вещите по вид и количество в 8 броя
Инвентаризационни списъци, приложени към заключението, като изрично в съдебно
заседание заяви, че е сравнявало номенклатурните номера на вещите и те напълно съвпадат
с тези на вещите, отразени в Протоколите за липси като липси, а всъщност са
налични.
По делото е представено Рамково споразумение №
УД-12-53/31.10.2011г., сключено между Министерството на отбраната и ищцовото дружество „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД (СТ-МО ЕООД), по силата на което дружеството като комисионер извършвало приемане, съхранение и разпоредителни сделки с
излишно военно имущество - собственост на Министерството на отбраната: движими
вещи с общо предназначение, стоки с двойна употреба, оръжие, боеприпаси и
взривни вещества. Съгласно чл. 9, т. 10 от рамковото споразумение, ищцовото дружество
било длъжно да възстанови на Министерство на отбраната
стойността на липсите на имущество по вина на служители на „Снабдяване и
търговия - МО” ЕООД, определена в протокол за установени липси.
По делото са представени инвентаризационни описи на имущество с МОЛ П.К.
(том. II от делото и том III до л.
703), без да са
посочени складове, за които се отнасят.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
С оглед изложените в исковата молба твърдения, че ищецът и ответникът са
били в трудовоправни отношения, като ответникът е бил материално отговорно лице
и като такова е причинило виновно липси на СМЦ и се претенидра заплащане на
стойността на тези липси в размер на 2714.77 лева, то този иск намира правното
си основание в чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и уточнението, направено в
първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, че
се претендира умишлено причиняване на вреди от ответника, като се претендира
сумата от 81,44 лв. – стойността на причинената умишлено вреда, изразяваща се в
заплатената от ищеца неустойка на трето лице за липсите, то правната квалификация на иска е по чл. 203,
ал. 2 КТ.
Искът за заплащане на мораторна лихва е с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и това установява от събраните доказателства, че
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ответникът е
изпълнявал отчетнически функции, било му е възложено да събира, съхранява и
разходва стоково – материални ценности.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ, работникът, комуто е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря спрямо
работодателя за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за
изразходването им. Липсата на парични или материални ценности се състои в
недостиг, недоимък в склада, т. е. представлява състояние на неотчетност, за
което е характерен неустановения му произход, невъзможността да се установят
причините за състоянието на неотчетност.
За да се ангажира отговорността на работника по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ обаче е
необходимо, на първо място, да е установен недостига на парични или материални
ценности и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на
упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото
отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е
специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на
съответното МОЛ. В този смисъл Решение № 56 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
540/2009 г., III г. о., ГК, Определение № 1035 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 408/2011 г., III г. о., ГК, и др.
Следователно само при доказани от работодателя липси, е налице презумпция за
причиняване на недостига, както и за вина на отчетника за настъпването на това
състояние, като в тежест на работника е да обори тази презумпция.
В случая ищецът по делото, комуто е доказателствената тежест, не доказа
наличието на липси. Единствените доказателства, съдържащи данни за липси са
представените протоколи за установяване на липси, които са частни
свидетелстващи документи, съставени от ищеца ( по – точно от негови служители),
които имат само формална доказателствена сила, без да имат обвързваща съда
материална доказателствена сила. Не са подписани от ответника и не са му
предявявани лично, поради което не могат да го обвържат ( в този смисъл решение
№7693 от 09.11.2015г. по възз.гр.д. №4820/2012 г. на Софийски градски съд). Протоколите
са били съставени без неговото участие и то, както се установи по делото (от
показанията на всички свидетели, подробно обсъдени по – горе и кредитирани от
съда), П.К. не е участвал в инвентаризацията, тъй като му е било отказано от
работодателя да бъде назначен на трудов или граждански договор за времето на
инвентаризацията, а без такъв договор същият е нямал право на достъп до
поделението, в което са се намирали вещите, предвид специалния пропускателен
режим там.
Нещо повече, по делото се събраха доказателства /свидетелски показания и
заключенията на вещото лице по ССЕ/, които по недвусмислен начин оборват
отразените в тези протоколи констатации за липси. Установи се, че част от
вещите, описани като липси в тези протоколи са налични, дори и понастоящем (три
години по - късно) и са на стойност 1145.84 лева (виж допълнителното заключение
на ССЕ, като вещото лице е извършило лично преброяване на вещите и показанията
на св. С.С., л.179 от делото, който лично е открил тези вещи още 2015 г. и ги е
заделил в склад). Установи се още, от показания на свидетелите С.С. и Иван К.,
че без да са броени вещи от склад 4 са отразени от ищеца като липси, а този
склад е бил срутен, като вещото лице по ССЕ е констатирало при проверка в
ищцовото дружество, че са били бракувани вещи на обща стойност 415.78 лева,
включило тези от склад 4, а са били отразени като липси в представените по
делото Протоколи за такива. Установи се, че по време на инвентаризацията са били
констатирани и излишъци в размер на 1391.56 лева, видно от Протоколите за
излишъци и от заключението на ССЕ. Следователно по делото не се установи
наличието на претендираните с исковата молба липси. Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ищеца, че не следвало да се вземат
предвид излишъците и да се приспада тяхната стойност, тъй като те касаели вещи
с други номенклатурни номера и от друг вид, предвид установеното от всички разпитани
по делото свидетели относно организацията на работа и извършване на годишните инвентаризации,
а именно че първоначално не е имало приета единна номенклатура, че съответния
МОЛ по собствена преценка ги е категоризирал, че имало случаи на разлики между
номенклатурния номер на вещта по документ и това каква в действителност е
същата и как това несъответствие е „оправяно“ при годишните инвентаризации и че
дори понякога, както св. Х.М. заяви, имало разлики в марките на вещите. Неоснователно
също е възражението на процесуалния представител на ищцовото дружество, че
това, че част от вещите макар да били открити, че са налични, не следвало да се
взема предвид, тъй като ответникът бил допуснал тяхното разпиляване и
впоследствие намиране от друг служител, тъй като в настоящото производство се
разглежда имуществената отговорност на служителя, а не дисциплинарна такава на работника.
Няма как да бъде ангажирана имуществена отговорност на работника за налични
вещи, отразени като липси в протоколите за липси, като е без значение
причината, поради която комисията неправилно ги е отразила като такива.
Отделно от горното, съдът намира за нужно да отбележи, че ищецът не
представи никакви доказателства, че именно ответникът отговаря за складовете, за
които са били съставени представените Протоколи за липси. Дори първите два
протокола с дата 25.06.2015г., в тях не е посочено в кой номер склад са били
констатирани тези липси.
На следващо място, по делото не се доказа, което също е в тежест на
ищеца, че претендираните от него липси са възникнали по време на трудовото
правоотношение с ответника, както изисква цитираната по – горе съдебна
практика. Напротив, по делото не е спорно, че при извършената годишна
инвентаризация в края на 2014 г., липси не са били констатирани, това е
посочено и от вещото лице по ССЕ. На ищецът му е било прекратено трудовото
правоотношение на 22.01.2015 г. При започналата инвентаризация през м. февруари
2015г. също не са били констатирани липси. От показанията на св.С.К., който е
бил определен за приемащ МОЛ на вещите, поверени на П.К., се установява, че
инвентаризацията е продължила до април 2015г., като нямал спомен за установени
липси тогава, после комисията казала, че има такива, но той не знаел дали това
е така. Същият каза, че инвентаризацията е била подновена през юни месец 2015
г.. Всъщност първите Протоколи за липси са с дата 25.06.2015г. (л.56-64 от
делото), като както бе посочено по – горе, в тях не е отразено изобщо за кой
склад се отнасят. Именно през м.юни е бил назначен и нов МОЛ св. С.С., който е
продължил да приема вещите, останали от П.К.. Следващите Протоколи за липси са от
м. октомври и декември 2015 г. Оттук следва, че няма как да се приеме, че дори
и да има някакви липси, че те са възникнали по време на трудовото
правоотношение с П.К., при условие, че са били констатирани 10 месеца по –
късно след прекратяване на трудовото му правоотношение, при условие, че са били
назначени за този период две други лица за материално отговорни лица за тези
складове и при условие, че от свидетелските показания стана ясно, че през този
период имуществото е било премествано от едни складове в други, в нарушение на
издадените заповеди за инвентаризации. Ответникът не може да носи отговорност
за липса, която евентуално е възникнала след прекратяване на трудовото му
правоотношение, доколкото неговото задължение да пази, съхранява и отчита
поверените му материални ценности е отпаднало със прекратяване на трудовия му
договор.
Въпреки че гореизложеното е достатъчно да се отхвърли предявеният иск по
чл. 207, ал.1, т.2 КТ като неоснователен, тъй като съдът прие, че ищецът не
доказа нито наличие на липси, нито те да са възникнали по време на трудовото
правоотношение с работника, то съдът
намира за нужно да отбележи, че дори да беше констатирал такива липси,
то отново не следва да се ангажира отговорността на ответника. П.К. успешно
опроверга презумпцията за причиняване и за виновност от негова страна за липси,
като ангажира писмени и устни доказателства, установяващи, че е направил всичко
възможно за опазване на повереното му имущество, дори е сигнализирал
прокуратурата, че е уволнен, а не е била
назначена комисия за сдаване на имуществото и че следва да се предприемат мерки
за опазване на същото. Още докато е бил на работа е сигнализирал за кражби и за
пропуски в охраната и съхранението на имуществото, като видно от писмо от
Инспектората на Министерството на
отбраната (л. 133 – 134 от делото),
същите са счели за основателни твърденията му и са го уведомили, че са били
направени препоръки до ръководителите на отговорните структури за вземане на
спешни мерки за подобряване на условията за съхранение и опазване на
имуществото. Свидетелите по делото, бивши и настоящи служители на ищеца, също
разказаха за окаяния сграден фонд, в който се съхранява имуществото, което
водило до повреждането му и налагало местенето му от склад в склад, с цел
опазване от увреждане. За царящия „хаус“, както се изрази св. Х.Р.М., може да
се съди и от установеното по делото – налични вещи в поделението на стойност
1145.84 лева (неправилно описани като липси) си стоят в някакъв склад вече 3
години и никой от ръководните органи не
е разбрал. Следователно работодателят не
е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение
на отчетническата функция по съхранение на имуществото, което е пречка за
реализиране на отчетническа отговорност на работника. В този смисъл решение № 247
от 30.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 970/2015г. на ВКС, Решение № 878 от
14.01.2010г. по гр.д. № 3785/2008г. на ВКС и др.
Водим от горното, съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен
предявения от ищеца против ответника иск
за сумата в размер на 2 714,77 лв. с ДДС – стойността на претендирани като причинени от ответника липси на СМЦ в качеството му на
материално отговорно лице. Оттук следва и неоснователността на другите два
иска – за заплащане на сумата в размер на 81,44
лв. –
стойността на причинената от работника вреда, изразяваща се в платената от работодателя
неустойка на Министерство на отбраната за липсите, както и иск за заплащане на
сумата от 538 лева - мораторна лихва върху 3334.21 лева (стойността на
причинените вреди) за периода от датата на получаване на поканата –
19.05.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2017г.,
предвид обусловеността им от изхода на делото по иска за заплащане на липси.
С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 835 лева
– разноски по делото, включващи възнаграждение за един адвокат в размер на 465
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 370 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Снабдяване и Търговия -
МО“ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Искър” 8, против П.К.К., ЕГН: **********,***, искове, както следва: иск за
заплащане на сумата в размер на 2714,77лева с ДДС – стойността на претендирани като причинени от П.К.К. липси на СМЦ в качеството му на материално отговорно
лице съгласно Протокол 23-04-23/25.06.2015 г. за липси на стойност 205.82 лева; Протокол
23-04-23/25.06.2015 г. за липси на стойност 79.92 лева; Протокол
23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 28 на стойност 551.52 лева; Протокол
23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 80 на стойност 383,30 лева; Протокол
23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 4 на стойност 209,95 лева; Протокол
23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 2 на стойност 54,29 лева; Протокол
23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 25 на стойност 447,98 лева; Протокол
23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 20 на стойност 33,07 лева; Протокол
23-04-23/09.10.2015 г. за липси в склад 28 на стойност 0,78 лева; Протокол
23-04-23/21.12.2015 г. за липси в склад 12 на стойност 748,14 лева, иск за
заплащане на сумата в размер на 81,44 лева – стойността на причинената от работника вреда,
изразяваща се в платената от работодателя неустойка на Министерство на отбраната за липсите съгласно Рамково споразумение№ УД-12-53/31.10.2011г., както и иск за заплащане на сумата от 538 лева - мораторна лихва върху 3334.21 лева (стойността на причинените вреди) за
периода от датата на получаване на поканата – 19.05.2016г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.10.2017г., както и на законна лихва върху претендираните суми от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им заплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Снабдяване и Търговия - МО“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Искър” 8, да заплати на П.К.К., ЕГН: **********,***,
сумата в размер на 835 лева, представляваща направените от
него по делото разноски.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: