Решение по дело №1947/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.Ц.И., ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. Б., с посочен съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0445-000114 от 09.08.2022г. на ВПД Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с която на основание чл.22 ЗАНН, чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП и Заповед №365з-8226/30.12.2021г. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети СУ МПС №********* и контролен талон №*******.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, такива на материалния закон и несъответствието й с целта на закона, поради което се отравя искане за нейната отмяна.

Поддържа се, че действително е правена проба за употреба на наркотични вещества и техните аналози, както и за употреба на алкохол, но и двете проби са били отрицателни, поради което без основание е издаден талон за медицинско изследване. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно и издадена в нарушение на чл. 35 от АПК. Счита, че липсва яснота при описание на нарушението, за което е наложена принудителната административна мярка, както и доказателства за посоченото нарушение. Не са налице и конкретни факти за упражненото правомощие.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява. С молба от 26.10.2022г., чрез пълномощник поддържа жалбата.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество на спора сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед. По делото са приети доказателства за отчетена положителна проба на Дрегер и има образувано досъдебно производство, в което ще се реши въпроса с отговорността на водача, в съответствие с нормата, въз основа на която е издадена процесния ПАМ, поради което се отнема свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса с отговорността. Този въпрос не е приключен, следователно до приключването му в максимален срок 18 месеца, следва да бъде отнето свидетелството за управление на МПС.

Счита, че оспорения акт е правилен и законосъобразен и са били налице материалноправните предпоставки за издаването му. С молба с.д. № претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 09.08.2022 г. около 02:50 часа в община Аксаково на път втори клас №29 като водач на МПС - БМВ 530 Д с peг. № В****РТ, в общ.Аксаково, пътен възел летище Варна с посока на движение към гр. Варна жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ 530 Д peг. номер В6921РТ собственост на Тодор Филипов Тодоров с ЕГН **********. И. бил спрян за проверка и на водача била извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“ с фабричен номер ARMF-0099. Същото отчело положителен резултат за амфетамин и метамфетамин с проба номер 113. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 133856 от дата 09.08.2022г.

Предвид положителния резултат, мл. автоконтрольор съставил срещу И. АУАН серия „GA“ № 586990/09.08.2022г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС № ********* контролен талон №********. В същия било отразено, че И. няма възражения. Издаден бил талон за медицинско изследване № 133856/09.08.2022г.11.2022г. и И. ***.

Било образувано ДП № 255/2022г. по описа на РУ Аксаково. Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената заповед административния орган, наложил на Д.Ц.И. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В оспорената заповед било възпроизведено описанието на установеното управление на МПС - БМВ 530 Д с peг. № В****РТ, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, а именно: амфетамин и метамфетамин установени с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARMF-0099, като органа издал акта е приел, че горното представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

Съдът е изискал от ВМА МБАЛ-Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на И. и последно с писмо от МБАЛ – Варна към ВМА със с.д. № 6053/20.04.2023 г., уведомяват, че от лицето Д.Ц.И. в лабораторията за химико-токсикологични изследвания по талон за изследване № 133856/09.08.2022 г. са постъпили две биологични проби с №№ 8604 и 8605 за извършване на химико-токсикологичен анализ, който анализ съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва единствено чрез инструментален хроматографски метод, извършва се от висококвалифицирани специалисти, изисква повече време и поради драстичното системно претоварване на лабораторията възложения анализ в конкретния случай все още не е извършен. Към момента е наличен единствено първоначалния резултат от проведените скринингови тестове при приемането на биологичните проби и този резултат за наличие на наркотични вещества (амфетамин, метамфетамин и марихуана) е положителен. В писмото е отразено, че следва да се има предвид, че този резултат е получен посредством експресни имунохимични тестове, които представляват медико-диагностични средства, не се явяват по същество химико-токсикологичен анализ, имат ограничена достоверност и поради тази причина резултата е с ориентировъчен характер, няма доказателствена достоверност и използването му за съставянето на категорични заключения е научно необосновано. Химико-токсикологичния анализ по инструментален хроматографски метод е част от възложената СХЕ по ДП № 255/2022 г. по описа на РУ Аксаково, като същият ще бъде извършен в сроковете по наказателното производство, след което при необходимост ще бъде предоставен и по настоящото производство.

По делото по искане на жалбоподателя са допуснати гласни доказателства един свидетел при условията на довеждане. Независимо от това такъв не е доведен за открити съдебни заседания проведени на 07.12.2022г., 22.02.2023, 05.04.2023г. и 31.05.2023г. По искане на ответника е допуснат до разпит св. Ж., който свидетелства, че работи като служител в МВР - РУ Аксаково. От 06.02.2023 г. е младши полицейски инспектор. В системата на МВР работи от 2007 г. и е заемал длъжност „водач на патрулен автомобил – старши полицай“.

На 09.08.2022 г. бил на работа, нощна смяна с колегата му Ж. Д. на позивна 454. Спрели л.а. БМВ 530 с водач настоящия жалбоподател. Тествали го за алкохол и за наркотични вещества. За алкохол тестът бил отрицателен, а за наркотици - положителен за амфетамин и метамфетамин. Колегата му Д. издал талон за медицинско изследване във Военна болница, след което водачът бил откаран в медицинското заведение за даване на кръв. В последствие водачът бил задържан в районното. Водачът не се е противопоставял да даде проба. Не е казвал, че пробата е недействителна. Нямал е никакви възражения. Показали му пробата, както и резултатите. Св.Ж. с категоричност сочи, че не са били и двете проби отрицателни. Това е видно и от разпечаткана на дрегера и там излиза всичко. Дрегерът в тяхно присъствие е отчел положителна проба за амфетамин и метамфетамин, поради което лицето било отведено във ВМА за изследване, както и поради тази причина и било задържано. Показали са резултатите и лицето И. ги е видял лично.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.08.2022г. и жалбата е подадена на 19.08.2022г. т.е. в преклузивния 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Издадена е била от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с която началниците на група към ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП, между които е и процесната.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени в заповедта и съставеният АУАН серия GA №586990/09.08.2022г., като е възприета фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „DRUGTEST 5000“. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, акта съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административно производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес и след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като административния орган е взел предвид, че мл. автоконтрольор при ОДМВР Варна, РУ Аксаково е съставил АУАН Серия GA № 586990 на 09.08.2022 г., взел е предвид обстоятелствата и извършеното нарушение. В този смисъл съдът приема, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт на това основание.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е и случаят, в който водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо И. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, удостоверено след извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. В случая от И. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС. В горната насока са и показанията на св. Ж.. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това му качество, установени с техническо средство, съставлява материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Действително, процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, съгласно чл. 22 ЗАНН, а в случая са налице данни за извършено престъпление. Тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде - административно или престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административно наказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка извън тази на законосъобразността на оспорената ПАМ. Независимо коя от двете отговорности се реализира, за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. След като с цел да се преустанови и предотврати едно административно нарушение законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на принудителна административна мярка, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което евентуално е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, удостоверени с извършена проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната заповед. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т.е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Съставомерните факти по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на наркотични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образуване на административно - наказателно производство. Действително, съгласно изречение последно на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Това условие, обаче, за установяване употребата на наркотични вещества не отрича осъществяването на състава на принудителната административна мярка. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, са определящи за административно наказателната и наказателната отговорност на водачите. Съответно, ако те са отрицателни за употреба на наркотични вещества или техни аналози, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка, обаче, се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с тест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт -основание да се отнеме СУМПС на водача, именно до момента, в който окончателно ще се реши спорният въпрос за това употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, или не. Изчакването на резултатите обезсмисля принудителната мярка и текстът на закона е пределно ясен - ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административно наказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административно наказателна или наказателна отговорност. До изготвяне на резултатите от медицинско изследване, мярката има своето законно основание и дори отрицателните резултати не могат да го отрекат с оглед на нейната превантивна цел - до решаване на въпроса за отговорността. Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските изследвания, и то техните крайни резултати, липсващи към момента на приключване на устните състезания, имат значение за разрешаване на административно наказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което не могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението на мярката.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по такъв начин се предотвратят потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия, и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ц.И., ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0445-000114 от 09.08.2022г. на ВПД Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково.

ОСЪЖДА Д.Ц.И., ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: