Р Е Ш Е Н
И Е
№ 148/10.05.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесета
година, касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
При
участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от съдия Т. МИЛЕВА КАНД № 100/2021 год. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на
„**“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „****“ №30,
представлявано от прокуриста М.К.С.
срещу Решение №32 от 02.11.2020 г. по НАХД №168/ 2020 год. по описа на Районен съд –
Ген. Тошево.
Касаторът оспорва
първоинстанционното Решение като неправилно. Излагат се доводи, че по делото не
са събрани доказателства, които да потвърждават описаното в наказателното
постановление бездействие, за което е санкционирано дружеството. Сочи се, че с
оглед представените писмени доказателства за проведен начален, периодичен и
извънреден инструктаж на работника ****се доказва, че е проведено обучение по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Моли, да
се отмени решението на въззивния съд и да се отмени обжалваното наказателно
постановление.
По делото е постъпила писмена молба
от касатора, с която се поддържа жалбата. Излагат се и подробни допълнителни
съображения и се представят писмени доказателства, удостоверяващи според
касационния жалбоподател, че работникът Златев е преминал необходимото обучение
по чл.13, ал.2 от Наредба №РД-07-2/26.12.2009 г.
Постъпила е и касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич срещу Решение №32/02.11.2020 г.,
постановено по нахд №168/2020 г. по описа на РС гр. Ген. Тошево в частта за
разноските. Твърди се, че неправилно въззивния съд след като е изменил
наложената имуществена санкция е осъдил дирекцията да заплати съразмерно
разноските по делото. Позовава се на разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, че
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски. Моли, да се
отмени решението в тази си част.
В с.з., процесуалния представител на
ДИТ Добрич оспорва касационната жалба и поддържа подадената от инспекцията
касационна жалба в частта за разноските. Претендират се разноски.
Представителят на ОП - Добрич счита, че
решението на въззивната инстанция за правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба от „**“ АД е
подадени в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районният съд
е изменил Наказателно постановление № 08
- 001886/286 от 04.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Добрич, с което на “**” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. "****" № 30, представлявано от прокуриста М.К.С., в
качеството си на работодател, не е провело обучение по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд на ****, на длъжност „шофьор
товарен автомобил над 12 тона“. В НП подробно са описани доказателствата, на
базата на които е приел административнонаказващият орган (АНО), че е извършено
конкретното нарушение. АНО е счел, че нарушението покрива признаците на чл. 13,
ал. 2 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, като в резултат е наложил
имуществена санкция на дружеството в размер на 3 000 лв., която санкцията е
намалена от въззивния съд на 1 500 лева.
Районният съд е приел, че от приложените писмени
доказателства по делото безспорно се установява, че е настъпила трудова
злополука с работник на дружеството – ****на 06.04.2020 г., поради което е и
извършена проверка от органите на ДИТ относно здравословните и безопасни
условия на труд. Приел е, че в случая е извършено формално нарушение с
бездействие от страна на работодателя, който не е отбелязал да има проведено
обучение по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
пострадалия при трудовата злополука работник, поради което и правилно е прието,
че е нарушен чл.13, ал. 2 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Счел е обаче, че
органа не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което и
неправилно е определил имуществена санкция в размер на 3 000 лева, като я
е намалил до минималната определена в закона – 1500 лева.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя изводите на въззивния съд.
Правилно съдът е счел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване
на НП. Нарушението е доказано от събраните писмени и гласни доказателства.
Безспорно е, че пострадалото лице е имало сключен трудов договор с „**“ АД и е
работило в дружеството на длъжност шофьор товарен камион над 12 тона. При
настъпилата злополука на 06.04.2020 г., Златев е получил поражение от
електрически ток при попадане на управлявания от него товарен автомобил под
напрежение, поради контакт на част от вдигнатия му кош с проводник от въздушна
електрическа линия с напрежение 20 кV. Тези обстоятелства и не се оспорват от
дружеството. От събраните писмени доказателства също е установено, че на лицето
е проведен инструктаж, но не е проведено обучение по здраве и безопасност при
работа, както изисква чл.13, ал.2 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни твърденията, посочени от касатора в допълнителната молба, че
процесното обучение може да се проведе и от специализирани органи и органите на
МВР, като се позовава на разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата. Това, че
служителят има удостоверение за професионална компетентност за превоз на
пътници и товари, карта за квалификация на водача по никакъв начин на премахва
задължението на работодателя, съгласно чл.13, ал.2 от Наредбата да проведе обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Още повече, че изрично в разпоредбата е посочено, че независимо от
тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга
професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Т.е. квалификацията и професионалната компетентност на
шофьора в настоящия случай не санира изискването за провеждане на посоченото
по-горе обучение.
По отношение на касационната жалба,
подадена от ОИТ Добрич в частта за разноските, съдът намира следното: Жалбата в тази си част е недопустима, тъй като процесуална възможност за
оспорване на съдебния акт само в частта за разноските не е предвидена (арг. от
чл. 229, ал. 1 от АПК). Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН гласи, че:
"В съдебните производства по, ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс". Според чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК "В срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските". От анализа на последната
разпоредба следва, че компетентен да се произнесе по искането за изменение в
частта на разноските, е съдът, постановил съответния акт. В случая това е
Районен съд – Ген. Тошево.
Поради това жалбата следва да се приеме за искане за изменение на
определението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството
по настоящото дело в тази си част да бъде прекратено, а жалбата -
изпратена на въззивния съд за разглеждане по реда на чл. 248 от ГПК.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. основателно се явява направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение,
поради което „**“ АД следва да се осъди да заплати такова в
размер на 100 лв., на основание чл. 143 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП.
Воден от горното, Административен
съд - Добрич, касационен състав, на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК и на осн. чл.248 от ГПК,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32 от 02.11.2020 г. по НАХД №168/ 2020 год. по описа на Районен съд –
Ген. Тошево.
ОСЪЖДА „**“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул. „****“ №30, представлявано от прокуриста М.К.С. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич срещу Решение №32/02.11.2020 г.,
постановено по нахд №168/2020 г. по описа на РС гр. Ген. Тошево в частта за
разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. д. № 100/2021 г. по описа на АдмС-Добрич в тази му част.
ИЗПРАЩА касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич срещу Решение
№32/02.11.2020 г., постановено по нахд №168/2020 г. по описа на РС гр. Ген.
Тошево в частта за разноските на Районен съд гр. Ген. Тошево, за
произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, съобразно дадените с настоящото решение указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: