МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 536, постановено по НАХД
№ 990 по описа на БРС за 2020 година
Производството в съда е
образувано по повод постановление на БРП по реда на чл.375 от НПК с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на Л.Д.Д. с ЕГН ********** *** и
налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК за това, че на 20.06.2017 година, в град Б.,
пред орган на властта – Р. П. - служител-системен администратор в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – град Б., потвърдил неистина в писмена декларация от
20.06.2017 година по чл.17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи към заявление № 9064 от 20.06.2017 година за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, като удостоверил неверни обстоятелства
относно свидетелството си за управление на моторното превозно средство с №
*********, издадено на 17.08.2010 година от ОД на МВР – град Бургас, с цел да
му бъде издадено ново, а именно, че не му е отнето от властите - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Редовно призован за съдебно
заседание нарушителят
не
се явява. За него
се явява упълномощен адвокат. Защита счита, че деянието е несъставомерно от
субективна страна. Излага аргументи.
Редовно призовавана БРП изпраща
представител. Предложението на прокурора е с правно основание чл.375 и сл. от НПК. Предлага на съда да признае обвиняемия Д. за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му
наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева, която е
съобразена с финансовото и семейното състояние на Д.
Съдът, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от
фактическата страна следното:
Обвиняемият Л.Д.Д. е български
гражданин със средно образование, работи като международен шофьор в „П. 91“, разведен,
неосъждан и е правоспособен водач на МПС за категории АМ, „Т“,“В“ и „С“ от
04.08.1980 г. и като водач на категории „Д“, „ВЕ“,“СЕ“, „ДЕ“ от 31.10.1985 г. (СУМПС
на лист 7 от ДП).
На обвиняемия Д. било издадено
СУМПС №28029227 от 17.08.2010 г., валидно до 17.08.2020 г.
През 2016 и 2017г Д. работел като международен
шофьор към фирма „Е. В.“ ООД със седалище
и адрес на управление в град Б. В този период извършвал курсове в И. и А. На
10.06.2017 г. управлявал влекач с рег. № ... в И., като преминавайки през Ф.
поради нарушаване на чл.148 ал.16 от Пътния кодекс на И. извършил забранено
изпреварване и му била извършена проверка от пътна полиция. За извършеното нарушение
му било отнето СУМПС №********* и му бил
съставен протокол №8482/2017 г.
На 20.06.2017 г. Д. се явил на гише за приемане на документи в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас. Целта на посещението му била да му
бъде издаден нов документ за правоуправление. Обвиняемият Д. попълнил писмена декларация
(чл.17 ал.1 от Правилника за издавена на българските лични документи) към заявление с вх. № 9064/20.06.2027
г. за издаване на документи за самоличност на българските граждани до Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас , която се подава по силата на
чл.160 от ЗДвП вр. чл.16 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина
вр. чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи пред орган
на власт – Началника на сектор “ПП“ при ОДМВР – Бургас за удостоверяване истинността
на обстоятелствата , че неговото свидетелство за управление на МПС с №*********
не е отнето от властите, а е установил, че липсва и е изгубено.
Обвиняемият Д. декларирал
горното обстоятелство, включително бил предупреден за наказателната отговорност
по чл.313 ал.1 от НК , като в декларацията вписал, че “при контрол на пътя,
след два дни установих, че я няма, останал е само талонът“. Свидетелката Р. П. –
системен оператор в сектор „ПП“ – ОДМВР - Бургас приела подаденото от Д. заявление
ведно с декларацията и подготвила необходимите документи във връзка с неговото
обработване. Въз основа на тази декларация статусът на СУМПС бил променен в системата
като „невалиден“.
На 23.06.2017 г. обвиняемият Д.
се явил в сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас за получаване на издаденото му СУМПД с №
********* и който документ обвиняемият Д. приел лично от служителката в сектор
„ПП“ при ОДМВР-Бургас Д. А. срещу положен подпис.
На 14.12.2018 г. било изпратено
писмо с рег. № 3286р-58167/01.12.2018 г. на Главна Дирекция „Охранителна
полиция“ – София ведно с писмо с вх.№ 328600-69878/06.12.2018 г. възложени за
обработка на свидетелката В. Н. - полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР -Б.
При обработка на писмата се установило, че изложената в него информация относно
иззети български документи (СУМПС) в И. касаят и СУМПС с № ********* на
обвиняемия Д., за което той подписал заявление, че е било изгубено. В
действителност СУМПС на обвиняемия Д. е било отнето от италианските власти за
извършено нарушение на чл.148 ал.16 от Пътния кодекс за неправилно
изпреварване. Документът бил изпратен в Посолството на Р България, след което
бил изпратен в ГДНП –София.
Горното е подкрепено в
досъдебното производство и от полученото писмо с рег. № ... от 31.01.2020 г от
ДМОС, от което се установява, че Интерпол Рим информират, че според полицейската
база данни, свидетелство за управление на МПС с № ********* е било иззето на
10.06.2017 г. от Пътна полиция във Ф. за нарушаване на закона за движение по
пътищата. Обвиняемият Д. извършил забранено изпреварване управлявайки влекач с
рег. табели № АІ869МС-АІ335ЕМ.
От заключението на изготвената
по делото съдебно-графическа експертиза по протокол № 293 от 18.11.2018 г. по
описа на БНТЛ при ОДМВР-Бургас е видно, че положеният подпис за декларатор в
изследваното заявление – декларация от Л.Д. и ръкописният текст на лицевата
страна са изпълнени от обвиняемия Д.
По делото е приобщена справка съдимост на
обвиняемия Д., от която е видно, че същият е неосъждано лице и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Съдът изцяло кредитира
приобщените по делото писмени доказателства, както и гласните доказателствени
средства, които кореспондират с установената по делото фактическа обстановка,
която не се оспорва.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а именно – от
показанията на свидетеля Р. П. К., В. Н., от писмените доказателства – заявление
за издаване на документ за самоличност на български гражданин, декларация по
чл.17 ал.1 от ПИБДС и чл.160 от ЗДвП, СУМПС № ********* издадено на 17.07.2010 г.
от ОДМВР-Бургас, писмо адресирано до Директора на ОДМВР-Бургас, писма, протокола
за изготвената графическа експертиза, справка за съдимост, които в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление
и че неговият автор е обвиняемият.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът , счита, че:
Обвиняемият Л.Д.Д. с ЕГН
********** *** от обектива и от субективна страна е извършил престъпление по чл.313 ал.1
от НК за това, че на 20.06.2017 година, в град Б.,
пред орган на властта – Р. П. - служител-системен администратор в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – град Б., потвърдил неистина в писмена декларация от
20.06.2017 година по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи към заявление № 9064 от 20.06.2017 година за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, като удостоверил неверни
обстоятелства относно свидетелството си за управление на моторното превозно
средство с № *********, издадено на 17.08.2010 година от ОД на МВР – град
Бургас, с цел да му бъде издадено ново, а именно, че не му е отнето от властите.
От обективна страна деянието по чл.313 ал.1 от НК е осъществено от обвиняемия Д. при форма на изпълнителната деяние –действие
и се състои в потвърждаване на неистина в писмена декларация, а именно, че
СУМПС е изгубено. Декларацията за удостоверяване на това обстоятелство
обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба, в редакцията й от инкриминираната дата - 20.06.2017 г.,
дубликат за СУМПС или контролен талон към него се издава когато СУМПС или КТ е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация. Такова задължение се съдържа и в цитираната по-горе норма на чл.17
ал.1 от ПИБДС. Следва да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена
в нормата на чл.313 ал.1 НК форма-потвърждаване на неистина, тъй като с
вписването на обстоятелството „изгубени документи“ обвиняемият е декларирал, че
документът се намира на неизвестно за него място, съзнавайки, че това му
изявление не съответства на обективната истина. Декларацията е депозирана пред
надлежен орган на власт–служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Бургас. В
конкретната хипотеза с подаване на въпросната декларация, чието авторство не се
оспорва от обвиняемия, същата се явява депозиран пред орган на власт по смисъла
на чл.93 т.2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт“ са органите
на държавната власт, органите на държавното управление, органите на съдебната
власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции, а според чл.1 ал.2 от ЗБЛД, българските лични документи
се издават от Министерство на вътрешните работи , Министерство на външните
работи, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Министерство на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този
закон, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка
за съставомерност на деянието по чл.313 ал.1 НК –декларация да се дава пред
орган на власт. Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като по делото
безспорно е установено, че обвиняемият не е изгубил СУМПС, а напротив същото е било иззето от органите
на италианските власти с оглед извършено
нарушение на територията на тази страна от обвиняемия в качеството му на водач
на МПС.
От субективна страна
горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен начин от
неговите действия –десет дни след като
СУМПС е било отнето от властите на Италия, той отишъл в Сектор „ПП“-Бургас и подал
заявление за издаване на ново СУМПС като посочил, че предходното е било изгубено.
Съдът не кредитира защитната теза, че поради неразбиране на италиански език Д.
не разбрал, че му било отнето СУМПС за нарушение на пътния кодекс –забранено
изпреварване. Обвиняемият е международен шофьор от дълго време и притежава
всички категории за водач, така, че тезата, че не могъл да разбере, че е
извършил нарушение на правилата за движение е несъстоятелна. Поради това съдът
не я кредитира.
При индивидуализация на
наказанието по отношение на обвиняемия Д. за извършеното от него престъпление
по чл.313 ал.1 НК, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и данни за личността на обвиняемия, подбудите за извършване на деянието
и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от
значение за отговорността, констатира следното:
Съдът не констатира да са налице
нито смекчаващи, нито отегчаващи отговорността обстоятелства. Деянието не в по-висока
степен общественоопасно в сравнение с другите от същия вид.
Налице са в кумулативна даденост предпоставките на чл.78а
ал.6
вр. ал.1 от
НК в редакцията му от бр.26 на ДВ от 2010 г.:
1.Нарушителят към момента
на извършване на деянието е бил пълнолетно лице
2.За престъплението се предвижда наказанието до
три години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева.
3.Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
4.Нарушителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не освобождаван по реда на раздел ІV на глава
осма от НК към момента на извършване на деянието.
5.От деянието нанесени имуществени
вреди са възстановени.
Нарушителят Л.Д.Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му
се наложи
административно наказание
глоба
и отчитайки възрастта, семейното му положение и трудовата му ангажираност, то
следва да бъде в размер от 1000 (хиляда) лева. Настоящата инстанция намира, че по
този начин ще бъдат постигнати целите на закона визирани в чл.12 ЗАНН.
Направените разноски в хода на
досъдебното производство за изготвената графическа експертиза на основание
чл.189 ал.3 НПК следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия Д. в размер на
74, 82 лева, които да заплати в полза на ОДМВР - Бургас. На основание чл.189
ал.3 от НПК следва да заплати в полза на бюджета на БРС и направените разноски
в хода на съдебното производство от 5 лева представляващи държавна такса за издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен
състав постанови решението си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.