Р
Е Ш Е
Н И Е № 1065
гр.
Пловдив , 24.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 24.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
разгледа
докладваното от
съдията Михова гр.д. № 1936 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на
взискателя П.М.П., ЕГН: **********,*** , срещу постановление от 09.05.2019г. на ДСИ при
Районен съд-гр.Асеновград по изп.д. № 26/2015г., с което е прекратено
изпълнителното производство на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , поради непоискани от взискателя и
неизвършени изпълнителни действия в продължение на две години.
Жалбоподателят поддържа, че не са
налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като е искал извършване
на изпълнителни действия.Сочи, че паралелно с изп.д.№26/2015г. в същата съдебно изпълнителна служба е висящо
изп.д.№25/2015г. между същите страни, по което
му е бил възложен собствения на длъжника недвижим имот , поради
невъзможност изпълнителното действие да
бъде извършено едновременно и по двете дела. Искането до съда е за отмяна като
незаконосъобразно на постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство .
В писмените си мотиви по чл.
436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага
доводи за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице
– взискател в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело № 26/2015г. по
описа на ДСИ при Районен съд-гр.Асеновград е образувано на 09.03.2015г. , като
изпратено по подсъдност от СИС при
РС-Кърджали за продължаване на изпълнителните действия и принудително
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя П.П. срещу длъжника А.Ф..
Единствените действия извършени по
изпълнителното дело № 26/2015г. до постановяване от съдебния изпълнител на 09.05.2019г.
на обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , са подадена молба от взискателя на
30.08.2017г. за присъединяване на делото към изп.д.№25/2015г., която молба е
била оставена от съдебния изпълнител без движение с разпореждане от 31.08.2017г.
за внасяне на ДТ . С молба от 28.09.2017г. П.П. е поискал молбата му за
присъединяване да бъде оставена без
движение , както и да бъде извършена справка за постоянна работа на длъжника. Други действия не се твърди и доказва да са
извършени.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в
изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да
поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. В настоящия случай се установява посоченото основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК -
бездействие на взискателя в продължение на две години за периода от образуването
му пред СИС при РС-Асеновград. Следователно изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона най-късно на 09.03.2017г., независимо кога е
прогласено същото. В случая
не са налице реално извършени изпълнителни действия от момента на
образуване на изпълнително производство до прекратяването му, нито е
посочен изпълнителен способ от взискателя, нито последният е поискал
извършването на изпълнителни действия за събиране на паричното вземане, предмет
на делото, поради което е налице прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Подадената
от взискателя молба на 30.08.2017г. за присъединяване на изпълнителни дела не прекъсва
давността, защото не е налице присъединяване на кредитор към вече образувано
изпълнително дело на друг кредитор, съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, а на изпълнителни дела, образувани между същите
страни, поради което в тази хипотеза не
може да се приеме, че молбата за присъединяване на висящи дела между същите
страни представлява валидно изпълнително действие, прекъсващо давността. Подадената от взискателя на 28.09.2017г. молба за
извършване на справка за постоянна работа на длъжника , също не
прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и давността, тъй като същата не
представлява изпълнително действие, съгласно дадените задължителни указания от
ВКС с вече цитираното тълкувателно решение, според които не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Обстоятелството, че между същите страни е налице
висящо друго изпълнително дело , по което П.П. е поискал и са били извършвани
изпълнителни действия , е без правно значение за настоящия правен спор. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на всеки отделен , образуван
по негова воля, изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Така с оглед проявеното от
взискателя бездействие довело до неизвършване на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години, се е осъществила хипотезата визирана в разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за
прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство. Предвид гореизложеното постановлението на съдебният изпълнител, с
което същото е прекратено е правилно , а жалбата на взискателя следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя П.М.П., ЕГН: **********,*** , срещу постановление от 09.05.2019г. на ДСИ
при Районен съд-гр.Асеновград по изп.д. № 26/2015г., с което е прекратено
изпълнителното производство на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , поради
непоискани от взискателя и неизвършени изпълнителни действия в
продължение на две години.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.