Р Е Ш Е Н И Е
№ 536/10.7.2019г.
10.7.2019 година град
Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVI граждански състав
На
двадесет и седми юни две хиляди
и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1349 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Д.С.И. с ЕГН ********** и Е.И.И. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, със съдебен адрес
***, кант. ***– адв.В.-ЯАК, против Х.С.С. с ЕГН **********
и адрес ***8 с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът
бъде осъден на осн.чл.31, ал.2 от ЗС да заплати на
ищците обезщетение за ползване на съсобствен имот на
притежаваната от тях 15/16 и.ч. от ПИ с идентификатор №87374.530.22 по КК на
гр.Я.,целият с площ 250.00 кв.м. с административен адрес гр.Я.,***,ведно с
изградените в него сгради в размер на 1600,00 лв., дължимо за периода от 29.10.2018
г. до 09.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че са съсобственици, заедно с
ответника, на описан в исковата молба недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор №87374.530.22 по КК на гр.Я.,целият с площ 250,00 кв.м.,с
административен адрес гр.Я.,***,с трайно предназначение : „урбанизирана“ и
начин на трайно ползване:ниско застрояване до 10 м.,с номер по преходен план
:10681.0,ведно от изградените в имота : Жилищна сграда-еднофамилна на един етаж
с идентификатор №87374.530.22.1 по КК на гр.Я., със застроена площ 34,00 кв.м.,жилищна
сграда –еднофамилна на един етаж с идентификатор № 87374.530.22.2 по КК на гр.Я.,със
застроена площ 82,00 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж с
идентификатор № 87374.530.22.3 по КК на гр.Я.,със застроена площ 8,00 кв.м. и
постройка за допълващо застрояване с идентификатор № 87374.539.122.4 по КК на
гр.Я.,със застроена площ 16,00 кв.м.,при граници на ПИ : имоти идентификатори
№№87374.530.29;87374.530.18;87374.530.21, като ищците били собственици на 15/16 ид.ч., а ответникът
– на останалите 1/6 ид.ч. Сочи се, че по голямата
част от имота,ведно с построените в него сгради се ползва изключително и само от ответника,като
ищците били реално лишени от правото да ползват полагаемата им част от
имота,съобразно квотите им,като в случая била значително по-голяма в сравнение
с квотата на ответника, поради което ищците му изпратили нотариална покана,
получена от нея на 29.10.2018 г., с която я поканили да им заплаща месечен наем
за ползваните от нея част от имота,ведно с построените върху него сгради в размер на 300,00 лв., считано от датата на
получаване на поканата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска. Същата към момента им дължала обезщетение за ползването на
собствената на ищците ид.част от имота в размер на
сумата от 1600,00 лв.
Ето защо, претендира се осъждането на ответника да
заплати на ищците търсената сума, която е дължима за периода от 29.10.2018 г.-датата на поканата, до
09.04.2019 г.-датата на исковата молба., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание се явява ищеца Д.С.И.,като и
двамата ищци се представляват от процесуален представител, който сочи
доказателства и претендира разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 31, ал.2 ЗС .
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
предявения иск е оспорен като неоснователен. Не се оспорват обстоятелствата, че
страните са съсобственици при посочените по-горе квоти. Не били верни
твърденията в И.М.,като ответницата никога не е ползвала имота и никога не била
живяла в него. Същата придобила правото на собственост върху имота от баща
си,чрез договор за дарение,като прехвърлителя баща й си запазил правото на ползване
върху имота. Имота се явявал наследствен за прехвърлителя и в него живял винаги
той още преди да прехвърли на ответницата имота,като последната живеела
постоянно в гр.С.. Не се отрича,че на 29.10.2018 год. е получила нотариална
покана за заплащане на обезщетение от ищците,но с оглед,че не ползвала имота
тази покана се явявала неоснователна. Правото да ползва имота при изпращане на
покана било на нейния баща,т.к.именно той имал право да ползва имота и
фактически го е ползвал,като ответницата не е имала такова право,тя не е можела
да ползва имота тогава.Бащата на ответницата е починал на 14.12.2018 г.,като
нотариалната покана е била изпратена на ответницата докато е бил жив и е живял
в този имот,като е имал право на това. Не можели да посочат той какви идеални
части от имота е ползвал предвид правото си на ползване върху 1/6 ид.ч. но в случая това било ирелеватно. Претендира се отхвърляне на иска и
присъждането на разноски.
В
съдебно заседание ответникът се явява
лично и се представлява от процесуален представител, който сочи доказателства и
моли за отхвърляне на исковете. Претендират присъждане на разноски.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по
нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и това се установява от
приложените по делото писмени доказателства, че страните са съсобственици на
описания в исковата молба недвижим имот, ПИ с идентификатор №87374.530.22 по КК
на гр.Я., целият с площ 250,00 кв.м.,с административен адрес гр.Я.,***,с трайно
предназначение : „урбанизирана“ и начин на трайно ползване:ниско застрояване до
10 м.,с номер по преходен план :10681.0,ведно от изградените в имота : Жилищна
сграда-еднофамилна на един етаж с идентификатор №87374.530.22.1 по КК на гр.Я.,със
застроена площ 34,00 кв.м.,жилищна сграда –еднофамилна на един етаж с
идентификатор № 87374.530.22.2 по КК на гр.Я.,със застроена площ 82,00
кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж с идентификатор №
87374.530.22.3 по КК на гр.Я.,със застроена площ 8,00 кв.м. и постройка за
допълващо застрояване с идентификатор № 87374.539.122.4 по КК на гр.Я.,със
застроена площ 16,00 кв.м.,при граници на ПИ : имоти идентификатори
№№87374.530.29;87374.530.18;87374.530.21, при квоти: 15/16 ид.ч. за
ищците и 1/6 ид.ч. за ответника. Няма спор също и
относно това, че ищците са изпратили на ответника покана, получена от нея на
29.10.2018 г., с която са я поканили да им заплаща обезщетение за ползата,под
формата на наем в размер на 300,00 лв. месечно,от която са лишени поради
ползване от нейна страна на по-голямата част от недвижимия имот,в сравнение с
полагаемата и се 1/6 ид.ч.,както от дворното прзно място,така и от всички сгради изградени в имота,с
полагаемите им се 15/16 ид.ч. от имота,находящ се в
гр.Я.,***,считано от датата на получаване на настоящата покана. Също така няма
спор между страните,че ответника живее в гр.С.,като свидетелство затова са ,че
призовките и съобщенията са получавани от ответника на адрес гр.С.,ж.к.***. Ето
защо съдът приема, че ответникът живее в
гр.С. и където е постоянния и настоящият
му адрес. В подкрепа на това са и показанията на всички свидетелите,включително
и тези посочени от ищците,като се посочва ,че в имота живее майката на
ответника.
Спорният по делото факт е дали по голямата част от
имота описан в исковата молба,ведно с построените в него сгради се ползва изключително и само от ответника,като
ищците били реално лишени от правото да ползват полагаемата им част от
имота,съобразно квотите им, както и дали за процесния период от време
/29.10.2018 г. – датата на поканата, до 09.04.2019 г. – датата на исковата
молба/ същият е препятствал достъпа на ищците до него и възможността им да го
ползват съобразно правата си.
Няма спор по делото, че ищците трайно живеят в гр. Я.,*** като вкл. през процесния период
от време са пребивавали там.
По делото са разпитани като свидетели дъщерята и зетя
на ищеца – С. Д. М.и Н. Г. М., както и свидетелите Р. П.И. – майка на ответника
и Е. К. М.живеещ на семейни начала с ответника. Св. С. М.заявява, че в имота
живее майката на ответницата,като преди да почине баща й,миналата година
живеели и двамата в него. Ответницата ги посещавала средно често,като
предполага най малко веднъж в месеца,но не била сигурна. На въпрос на
пълномощника на ответницата свидетелката отговори,че Х. не живее в имота и
доколкото знаела живеела в гр.С..
Свидетеля Н. М.твърди,че познава ответницата Х.,като я
виждал да посещава имота,като в същия живеела майка й.Не можел да каже къде живее
същата,но мисли,че е в гр.С..С точност не можел да каже колко често ответницата
посещава имота,но я виждал. На въпрос на пълномощника на ответницата свидетеля
отговори,че не може да каже дали същото от средата на миналата година е живяла
в имота.Не знаел и не можел да отговори дали ползва имота,като я виждал да идва
в имота.
Свидетелката Р. И. твърди,че в този имот живее откакто
се е омъжила със съпруга си от 1981 г. Миналата година същия починал,като тя
продължавала да живее в имота.Х. откакто била родена живяла при тях,като отишла
да учи в гр.С. след осми клас и почти не била се връщала,като ходила там само
през ваканциите. От преди деветдесет и някоя година не живеела в имота,като
живеела в гр.С.. Там била омъжена и там живеела,като Х. не ползвала
имота,идвала много рядко,защото били заети.Най много два пъти през годината до
идвала до имота по Коледа и Великден. Х. нямала никакви вещи ,които да държала
в имота.След като починал съпруга й,не е искала разрешение от нея да ползва
имота.Ползвала същия защото там се била омъжила и там продължавала да
живее,като този имот бил на съпруга й,който починал и тя живеела сама в него.
На въпрос на пълномощника на ищците свидетелката отговори,че дъщеря й идвала за
40-то и 6-те месеца,но се видели на гробищата.Веднъж била идвала само в дома.
Свидетеля Е. М.твърди,че с Х. живеели съвместно от
2005 г. и до момента непрекъснато в гр.С..Откакто е излязла като ученичка,не е
ползвала имота повече в гр.Я.,който бил на баща й.Х. не държала лични вещи в
къщата на баща си в гр.Я.Тя рядко посещавала жилището в гр.Я.,няколко пъти в
годината по големи празници-Великден и Нова година.В този имот в гр.Я. винаги
там живели майка й и баща й,като след като баща й починал декември месец
миналата година,в имота продължавала да живее майка й. Последната не е
отправила специална покана към Х. за разрешение да живее там,като този въпрос
въобще не бил коментиран,за майка й не било проблем,като тя винаги била живяла
там и продължавала да живее. На въпрос на пълномощника на ищците свидетеля
отговори,че не знае и не е присъствал,като мисли,че Х. по-чето идвала,защото
ходили на гробищата,като идвал с нея 1-2 пъти.
По делото е изготвена СИЕ, от заключението на която се
установява, че ответника ползва 34 кв.м. по КК-жилищна сграда № *** и 16 кв.м.
сграда гараж № ***,като съгласно полагащите и се 1/16 ид.ч.
същата притежава 7.25 кв.м. от жилищни сгради и 1.5 кв.м. от обслужващи сгради.
В действителност ищците ползвали 82 кв.м. по КК-жилищна сграда № *** и 8
кв.м.-сграда № *** склад,като съгласно полагашите им
се 15/16 ид.ч. същите притежават 108.75 кв.м. от
жилищни сгради,която се равнявала на 22.5 кв.м. от обслужващи сгради.Наема за
периода от 29.10.2018 г. до 09.04.2019 г. за пет месеца и 11 дни за посочения в
исковата молба имот, именно недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
№87374.530.22 по КК на гр.Я.,целият с площ 250,00 кв.м.,с административен адрес
гр.Я.,***,с трайно предназначение : „урбанизирана“ и начин на трайно
ползване:ниско застрояване до 10 м.,с номер по преходен план :10681.0,ведно от
изградените в имота : Жилищна сграда-еднофамилна на един етаж с идентификатор
№87374.530.22.1 по КК на гр.Я.,със застроена площ 34,00 кв.м.,жилищна сграда
–еднофамилна на един етаж с идентификатор № 87374.530.22.2 по КК на гр.Я.,със
застроена площ 82,00 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж с
идентификатор № 87374.530.22.3 по КК на гр.Я.,със застроена площ 8,00 кв.м. и
постройка за допълващо застрояване с идентификатор № 87374.539.122.4 по КК на
гр.Я.,със застроена площ 16,00 кв.м.,при граници на ПИ : имоти идентификатори
№№87374.530.29;87374.530.18;87374.530.21 възлизал на 1610,00 лв.,като дължимото
обезщетение за процесния период за ползването на собствените на ищците ид.ч. от имота било в размер на 18,75 лв.месечно.
При така
установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. За да е изпълнен фактическият състав насочената разпоредба, следва
да се установят няколко обстоятелства: на първо място, че само ответникът
/лично или чрез трето лице/ ползва имота, че ищците са предявили своите
претенции да го ползват, но същите са били възпрепятствани да сторят това от
ответника, както и че писмено са го поканили да им заплати обезщетение, от
която дата същият е изпаднал в забава и им дължи лихва за забава.
С
Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012
г. на ОСГК на ВКС е постановено следното задължително тълкуване на материалния
закон: „…Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта,
което е доведено да знанието
на първия и той не е отстъпил
частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му
е предоставил възможност да ползва
общата вещ заедно с него. В тази хипотеза
лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните
сфери на съпритежателите на
общата вещ. Когато един
от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване
на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв
начин ползващият съсобственик
си служи с вещта - чрез непосредствени
свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират….»
В цитираното тълкувателно
решение са възприети три хипотези, при които може да бъде осъществен
фактическият състав на чл. 31, ал.2 от ЗС: «…Претенцията за обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС ще е основателна,
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това: той или член на неговото
семейство продължава пряко
и неспосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване
на свои /лични или на семейството
си/ потребности, без да зачита конкурентните
права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко
и неспосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп
до нея, не допуска друг съсобственик
да си служи с нея /например като държи ключа/; или ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ….»
С оглед на тези разяснения и предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказан единият от елементите на фактическия състав
на чл. 31, ал.2 от ЗС /първата разгледана
хипотеза в тълкувателното
решение/, а именно – ченеползващ съсобственик
е отправил писмено искане и
то е получено от ползващия съсобственик
и въпреки това: той или
член на неговото семейство продължава
пряко и неспосредствено да
си служи с общата
вещ, съобразно предназначението
й, за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на
друг съсобственик.Фактът на поканата по чл.31, ал.2 от ЗС следва
да бъде установен с писмени доказателства, предоставянето на възможността да
се ползва вещта от страна
на ползващия съсобственик може да се доказва с всички доказателствени средства, вкл. със
свидетелски показания. По делото
ответникът не доказа да е
предоставил възможност на ищците
да се ползват от вещта съобразно техните права,като не е постъпил отговор на нотариалната покана. Съдебната практика е приела, че ако ползуващият съсобствената вещ отговори на изпратената му покана, че предоставя
съответната част от имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползува и последният откаже, обезщетение не се дължи /Решение № 721/28.10.1992 г., гр.д. № 580/92 г., І
г.о./. Настоящият случай не е такъв,
тъй като ответникът по никакъв начин не доказва след получаване на нотариалната покана да е
предоставил реална възможност
за неговото ползване. Ето защо съдът
намира, че по делото е доказан и фактът, че ответникът е препятствал достъпа на ищците до имота съгласно правата им.
Задължението за заплащане
на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността
да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
Правото
на обезщетение се дължи
само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. За установяване на претенцията по
размер съдът кредитира заключението на вещото лице,като пълно,ясно
и обосновано. Видно от заключението за процесния
период от време от 29.10.2018 г. до 09.04.2019 г.,справедливата
пазарна цена за процесния имот
е в размер на 300,00 лв. месечно,поради
което и съобразно квотите в съсобствеността -15/16 ид.ч. за ищците и 1/16 ид.ч. за ответницата,съдът приема,че дължимото от ответницата на ищците обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС е в размер на 18,75 лв. месечно,като
общия размер за посочения
период възлиза
на 100,63 лв.
Ето защо, иска по чл. 31, ал.2 от ЗС следва да се уважат за сумата от
100,63 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 09.04.2019 г., до окончателното изплащане, като за горницата
над тази сума до претендираната сума от
1600,00 лв., същия следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и претенцията на страните за разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците сумата от 41,76 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а ищците следва да заплатят
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника сумата от
468,55 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Х.С.С. с ЕГН ********** и
адрес ***,със съдебен адрес ***,чрез адв. Е.М.-*** да заплати на Д.С.И. с ЕГН **********
и Е.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
кант. ***– адв. В.-ЯАК, сумата от 100,63
лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот за периода от 29.10.2018 г. до 09.04.2019
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.04.2019 г., до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за горницата над сумата от 100,63 лв. до сумата от 1600,00 лв., ведно
с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х.С.С. с ЕГН ********** и
адрес ***,със съдебен адрес ***,чрез адв. Е.М.-*** да заплати на Д.С.И. с ЕГН **********
и Е.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
кант. ***– адв. В.-ЯАК , сумата от 41,76 лв. съдебно-деловодни
разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.С.И. с ЕГН ********** и Е.И.И.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кант. ***– адв. В.-ЯАК, да
заплатят на Х.С.С. с ЕГН ********** и адрес ***8,със
съдебен адрес ***,чрез адв. Е.М.-***, сумата
от 468,55 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: