М
О Т И В И
към
присъда по Н.Ч.Х.Д. № 1237/2020г. по описа на КРС
Подс. Т.Г.К. е
обвинен с депозирана в Районен съд – Кюстендил тъжба за това, че за периодите
от 01.06.2020г. до 03.06.2020г., от 29.06.2020г. до 02.07.2020г., от
06.07.2020г. до 09.07.2020г., от 13.07.2020г. до 16.07.2020г., на 20.07.2020г.,
21.07.2020г. и 23.07.2020г., от 01.09.2020г. до 01.10.2020г. и от
12.10.2020г. до момента на подаване на уточняващата молба към тъжбата, в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК не е
изпълнил съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 25.10.2013г. по
гр.дело № 926 по описа на Районен съд – Кюстендил относно определения режим на
лични контакти на тъжителката Г.А.С., ЕГН ********** с дъщеря им М.Т.К., с ЕГН **********.
Според депозираната тъжба, подсъдимият е нарушавал режима на лични контакти
между него и детето в посочените периоди от време.
Частната
тъжителка Г.А.С., ЕГН **********, представя тъжбата си, ведно с уточняваща
молба от 03.11.2020г. Твърди се, че тъжителката, заедно с подсъдимия Т.Г.К. имат
дете – М.Т.К.. С протоколно определение от 25.10.2013г. по гр.дело № 926 по
описа на Районен съд – Кюстендил, е одобрена съдебна спогодба относно
определения режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: бащата ще
има право да общува с детето двукратно, по петнадесет последователни календарни
дни през лятото – месеците юни, юли и август, които дни да не съвпадат с
платения годишен отпуска на майката. Бащата ще има право на лични отношения с
детето през официалните празници – Коледа, Нова година и Великден, а именно:
през първата половина от Коледните и Новогодишните празници и втората половина
от Великденските празници, а в случай, че празниците са нечетен брой ще може да
взима детето и да го връща до дома на майката в 12.00ч. на средния ден от
периода. След започване на учебните занятия, бащата ще има право на лични
отношения с детето през есенната, зимната и пролетната ваканция, като го взима
през първата половина от всяка от тези ваканции, като в случай, че ваканциите
са нечетен брой, ще може да взима детето и да го връща до дома на майката на
средния ден от периода. Личните отношения през ваканциите и празничните дни ще
се установяват посредством взимане на детето в 11.00 ч. до 19.00 ч. Бащата има
право да общува с детето и на рождения ден на същото - 08.04. В случай, че
рождения ден е работен ден, Т.Г.К. ще може да прекарва с детето два часа от
16.00ч. до 18.00ч., а в почивен ден – от 11.00ч. до 15.00ч.
Твърди се, че за
периодите от 01.06.2020г. до 03.06.2020г., от 29.06.2020г. до 02.07.2020г., от
06.07.2020г. до 09.07.2020г., от 13.07.2020г. до 16.07.2020г., на 20.07.2020г.,
21.07.2020г. и 23.07.2020г., от 01.09.2020г. до 01.10.2020г. и от
12.10.2020г. до момента на подаване на уточняваща молба от 03.11.2020 г. на
мястото, където е следвало да бъде предадено детето, подсъдимият не е изпълнил
съдебната спогодба и е нарушил режима на лични контакти между него и детето в
посочените периоди от време.
В
законоустановения срок подсъдимият е представил отговор на депозираната тъжба,
като заявява, че не се признава за виновен по наведеното пред съда обвинение. В
писмения отговор се твърди, че на посочените дати не е нарушен определения
режим, като детето е на достатъчна възраст, че само да изразява своето мнение
относно това при кой от двамата родители да остане. Твърди се, че не е налице
вина от страна на подсъдимия, че детето само е посещавало жилището му и е
оставало там само и единствено по собствено желание, въпреки
заръката на баща му да се върне при майка си. По време на дистанционното
обучение детето е било при баща си поради необходимостта от интернет, тъй като
в дома на майката такъв липсвал. Навеждат се доводи, които обуславят липсата на
желание от детето да живее в дома на майка си.
Към
делото са приети следните писмени доказателства: протокол от 25.10.2013г. по
гр. дело № 926 по описа на КРС за 2013г., преписка № 1120 от 2020г. по описа на
Районна прокуратура - Кюстендил, медицинско свидетелство на М.Т.К., декларация
от 15.09.2020г. на Г.А.С., с която изразява съгласие М.К. да замине на почивка
с баща си в периода от 02.10-11.10.2020г., Протокол №20 от 25.11.2020г. по гр.
дело № 1556 от 2020г. по описа на Районен съд-Кюстендил, Удостоверение с изх. №
255 от 10.02.2021г. от ТП на НОИ Кюстендил за ползван платен годишен отпуск от
тъжителката в периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.,
В
открито съдебно заседание частната тъжителка Г.А.С., заедно с процесуалния си
представител адв. Е. Й., поддържа подадената тъжба. С протоколно определение от
04.02.2021г. по искане на частния тъжител са допуснати до разпит двама
свидетели -
К.М. и П.М..
Подсъдимият Т.Г.К.,
заедно с процесуалните си представители адв. В.П. и адв. Д. оспорва тъжбата. С
протоколно определение от същата дата са допуснати до разпит трима свидетели – К.В.В.,
В.М.К. и А.В.В..
Видно
от показанията на К.К.М., която е майка на тъжителката и баба на М.К., от
2020г. към настоящия момент бащата на детето започнал да го взима, когато си
пожелае, без да спазва режима на лични отношения. Според предварително записани
дати от свидетелката, прочетени
в съдебното заседание от писмена бележка, които кореспондират с описаните в
уточняващата молба към тъжбата, подсъдимият идвал с колата и взимал детето без
съгласието на майка му. Свидетелката споделя, че и до този момент детето живее
при бащата, който от своя страна настройвал детето срещу майката и бабата, като
действал манипулативно и това водело до отдръпване на детето спрямо тях.
Свидетел М. споделя, че решенията относно детето се взимали еднолично от
бащата, като не желаел никой да му ги оспорва.
От
свидетелските показания на П.М., колега на Г.С., се установява, че през 2020г.
е имало периоди, в които Г.С. отсъствала по-често от работа. На въпрос от
негова страна какво налага толкова често излизане в платен отпуск, майката на
детето споделила, че отива да търси детето си. Детето било познато на
свидетеля, тъй като идвало на работното място на майката.
В показанията
си К.В., живееща на семейни начала с подсъдимия, от началото на март 2020г.,
когато е обявено извънредното положение, на М.К. се налагало да идва в дома им
с цел да учи, тъй като единствено при баща й
бил
осигурен
лаптоп
с
интернет,
който бил необходим с оглед дистанционното обучение в училище. По данни на
свидетеля, такива условия липсвали при майката. Според нея, често пъти майката
пренебрегвала детето си, за сметка на срещи с друг. Според В., детето само
идвало в дома им и макар желанието на баща му да се върне при майката, то
настоявало да остане при тях. Детето й
споделило,
че
не
се
разбира
с
майка
си
и
баба
си,
карали
се
и
дори
било
заплашвано
със саморазправа. На осми юли, по данни на свидетелката, М.К. й
се
обадила
и
била
разтроена,
отишла
в
дома
им
и
свидетелката
видяла,
че
са
налице следи от насилие по ръцете на детето. Детето споделило, че това се
дължало на спречкване с прабаба си, която я е наругала и ударила. Подсъдимият
взел детето и отишли заедно до медицинското заведение в града, при което било
издадено и приложеното по делото медицинско свидетелство. От 16.07.2020 г. до
24.07.2020 г. детето е било на почивка с майка си. Месец август е било с баща
си, като след изрично разрешение от майката, детето се прибрало при майка си на
05.09.2020г. Твърдението, че детето било изцяло от 01.09.2020г. до 01.10.2020г.
с баща си било невярно, тъй като до 02.10.2020г. то било с майка си, когато за
периода от 02.10.2020г. до 11.10.2020г. отишли на екскурзия до Турция с изрично
разрешение на майката, обективирано в писмена декларация, приета по делото от
съда. На прибиране, вечерта на 11.10.2020г. детето отказало да се върне при
тъжителката. Детето се оплаквало, че не получава никакво внимание от майката,
тъй като тя излизала постоянно с П.М.. Свидетелката споделя, че тя, заедно с
бащата помагали на детето с уроците и за кандидатстването му в друго учебно
заведение.
Свидетелят В.К.,
приятел на подсъдимия споделя, че неговото дете и М.К. са най-добри приятелки.
След разговори със собственото си дете и с М., той е установил, че детето е
радостно, когато е при баща си и не желае да се връща при майка си. Детето
многократно е отказвало да се връща при майка си, макар и настояването от
бащата за спазване на отредения график. Според свидетеля, семейството на
майката било лошо настроено спрямо детето.
Свидетелката А.В.,
сестра на приятелката на подсъдимия споделя, че когато отива в дома му,
двамата, заедно със сестра й
учат
и
помагат
на
детето
с
уроците.
Според
нея
К.
и
М.
са
приятелки
и
се
виждат
често.
Детето
е
щастливо
с
баща
си
и
само
отказва
да
се
връща
при
майката,
макар
и баща му да настоява за това.
В същото
съдебно заседание на 25.03.2021г. е допуснато доказателствено искане за разпит
на малолетната М.Т.К. на основание чл.140 от НПК в следващо съдебно заседание.
Допусната е до разпит и прабабата на детето – Й.С.Х..
По данни на М.К.,
тя живеела при баща си от около седем месеца. Желанието за това било изцяло
нейно, като било продиктувано от лошото отношение на майката спрямо него. За
кандидатстването в учебно заведение му помагали неговия баща и приятелката му, К..
В откритото съдебно заседание М.К., с помощта на дневник цитира дати, които
кореспондират с казаното от свидетелката К.В. в предходно съдебно заседание.
Според детето, целия август то е било при баща си, със съгласието на майка си.
От края на август майката не била съгласна детето ѝ
да остава при баща си, поради изтекъл период на лични отношения, но макар и
желанието на бащата детето да се върне при майка му, то продължавало да стои
при него до 05.09.2020г., когато се върнало при майка си. През целия септември
детето било при майка си, като на 02.10.2020г. заедно с бащата и приятелката му
заминали за Турция с изричното разрешение на майката. След прибирането от
Турция майката настоявала детето да се прибере при нея, но въпреки това то
останало да живее с баща си.
Разпитана е и
свидетелката Й.Х.. Според нея, правнучката й
живее
при
нея
и
майка
й, няма
проблем
между
двете,
не
са
се
карали
или
да
го
е
удряла.
Детето
живее спокойно при тях.
С оглед
изясняване делото от фактическа страна, съдът е изискал прокурорска преписка
№1120/2020г. и присъединената към нея прокурорска преписка №1523/2020г. от Районна
прокуратура – Кюстендил, видно от която са подадени жалби до прокуратурата от Г.С.,
по повод неспазване на спогодбата между родителите на М.К. от бащата на датите
29.06.2020г. и месец август 2020г., като на основание чл.193а, във връзка с
чл.182, ал.2 от НК е отказано образуване на досъдебно производство.
По делото е
приложена и справка за съдимост от 30.11.2020г. на лицето Т.Г.К., от която е
видно, че подсъдимият не е осъждан до този момент.
След като изслуша обясненията на подсъдимия и свидетелските
показания, след като обсъди и прие приложените писмени доказателства по делото,
съдът установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Т.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е *** гражданин, с
висше образование, разведен. Баща е на М.Т.К., с ЕГН **********. Майка на детето
е Г.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която Т.Г.К. е имал граждански брак,
като с Решение по гражданско дело № 768/ 2010г. по описа на КРС бракът е
прекратен чрез развод по взаимно съгласие, като съгласно съдебна спогодба е
определен режим на лични контакти между бащата Т.К. и дъщерята М.К., а
родителските права са възложени на Г.А.С.. Съгласно възпроизведената спогодба в
протоколно определение от 25.10.2013г. по гр.дело № 926 по описа на Районен съд
– Кюстендил е определен режим на лични контакти на детето с бащата Т.К., както
следва:
-
бащата ще има право да общува с детето
двукратно, по петнадесет последователни календарни дни през лятото – месеците
юни, юли и август, които дни да не съвпадат с платения годишен отпуска на
майката.
-
бащата ще има право на лични отношения с детето
през официалните празници – Коледа, Нова година и Великден, а именно: през
първата половина от Коледните и Новогодишните празници и втората половина от
Великденските празници, а в случай, че празниците са нечетен брой ще може да
взима детето и да го връща до дома на майката в 12.00ч. на средния ден от
периода.
-
след започване на учебните занятия, бащата ще
има право на лични отношения с детето през есенната, зимната и пролетната
ваканция, като го взима през първата половина от всяка от тези ваканции, като в
случай, че ваканциите са нечетен брой, ще може да взима детето и да го връща до
дома на майката на средния ден от периода. Личните отношения през ваканциите и
празничните дни ще се установяват посредством взимане на детето в 11.00 ч. до
19.00 ч.
-
бащата има право да общува с детето и на
рождения ден на същото - 08.04. В случай, че рождения ден е работен ден, Т.Г.К.
ще може да прекарва с детето два часа от 16.00ч. до 18.00ч., а в почивен ден –
от 11.00ч. до 15.00ч.
За периода през
месец юни 2020г. не са налице достатъчно доказателства, от които да се
установява, че детето е било с баща си. Свидетелските показания в тази си част
са разнопосочни и не може да се изведе от наличните данни по делото, че в този
период подсъдимия е извършил състава на чл.182, ал.2 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна. Съдът установява, че М.К. живеела при баща си в
неговия дом от 01.07.2020г. до 15.07.2020г. включително. Видно от представената
справка с изх.№ 25 от 10.02.2021г. от ТП на НОИ-Кюстендил, Г.А.С. за този
период не е била в платен годишен отпуск. Този период е кореспондира
определеното бащата да има право да общува с детето по петнадесет
последователни календарни дни през лятото за месеците юни, юли и август, които
дни да не съвпадат с платения годишен отпуска на майка. Фактът, че детето е
живяло през този период при бащата в изпълнение на отредения режим не е спорен
по делото. Спорен остава периода в дните 16.07.2020г., 20.07.2020г.,
21.07.2020г. и 23.07.2020г. дали детето е пребивавало при баща си. Според
свидетелските показания на М.К. и К.В., които са идентични и които съдът
кредитира в тази си част, детето отишло на почивка с майка си за периода от
16.07.2020г. до 23.07.2020г., която била в платен годишен отпуск от
15.07.2020г. до 28.07.2020г. съгласно представеното удостоверение, т.е. не се
установява, че през този период детето да се е виждало с баща си.
За
периода от 01.09.2020г. до 01.10.2020г. не се установява, че детето се е
намирало при баща си. Свидетелските показания в тази си част отново са
разнопосочни, като според тези на К.К.М., от 01.09.2020г. до 01.10.2020г.,
детето е живяло изцяло при бащата, но според К.В.В. детето останало от
01.09.2020г. до 05.09.2020г. в дома на баща му, макар и изричното настояване от
негова страна детето да се прибере при майката. От свидетелските показания на
малолетната М.К., тя е била при баща си до 05.09.2020г. като изтъква, че
единствената причина да е стояла там е било нейното нежелание да си тръгне.
Установява се, че след този период до 02.10.2020г. детето е било при майка си.
От
02.10.2020г. до 11.10.2020г. се установява за безспорно, че детето е било на
почивка с баща си в Турция след дадено изрично съгласие от майката,
обективирано писмено в приета по делото декларация от 15.09.2020г., която
декларира, че е съгласна дъщеря й
да замине на почивка в Турция с баща си за посочения период.
По
данни на всички свидетели, в периода от 12.10.2020г. до момента на подаване на
уточняващата молба /03.11.2020г./ както и през целия ход на съдебното
производство, детето живее изцяло при баща си, като самото то признава този
факт.
В
тази си част съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели. От тях се установява по несъмнен начин
извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия, а именно - от
12.10.2020г. до датата на подаване на уточняващата молба /03.11.2020г./. Тези
обстоятелства не се оспорват, а напротив - потвърждават се и от свидетелите,
разпитани по почин на подсъдимия, предвид на което съдът няма основание да не
им дава вяра.
От анализа на
писмените и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно,
установяващи изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Деянието по
чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК е от категорията на престъпленията против
семейството и като такова охранява обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на родителските права и задължения в интерес на
детето, правото на същото да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да
осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие
и правото му на лични отношения с двамата му родители.
Формално Т.К. е
осъществил състава на инкриминираното деяние от обективна страна, тъй като в
периода от 12.10.2020г. до 03.11.2020г. в град Кюстендил, като родител - баща
на М.К., при условията на чл.26, ал.1 от НК, не е изпълнил съдебна спогодба,
одобрена с протоколно определение от 25.10.2013г. по гр.дело № 926 по описа на
Районен съд – Кюстендил, относно режима на лични отношения на малолетната с
баща си.
Следва да бъде
отбелязано, че настоящият съдебен състав се е съобразил с практиката на ВКС
инкорпорирана в Решение № 93 от 23.03.2010г. на ВКС по н.д. № 751/2009г. на III-то
н.о., че „не се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да
поправи непълнотите в съдържанието на частната тъжба – например дата, място или
елементи от фактическото изпълнение на престъплението, стига непълнотата да е
отстранена преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок“. Дори и да бе
възприета от съда тезата, че деянието по време е определено с първоначално
депозираната нередовна тъжба, то не би се променила правната квалификация и доказаните
в хода на процеса елементите от фактическия състав на престъпление, а единствено
би се ограничил периода на осъществената инкриминирана деятелност за времето от
12.10.2020г. до 13.10.2020г.
Налице е пряк
умисъл за извършване на деянието в този период. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Бил е наясно, че нарушава режима на лични
контакти с детето, определени със съдебната спогодба, но въпреки това е
извършил деянието. С деянието си подсъдимия е лишил за продължителен период от
време частния тъжител по делото, на когото е било поверено детето, да поддържа
лични отношения с него, по реда, определен от съда. По този начин възможността
на частния тъжител да упражнява възпитателно въздействие върху детето, да следи
развитието и възпитанието му, както и начина, по който другия родител упражнява
поверените му функции, е засегната в значителна степен. Респективно, интересите
на детето, свързани с нуждата от пълноценни контакти и с двамата родители също
са нарушени в голяма степен.
Неоснователни
са доводите за невиновност на подс. К., че малолетното дете не е пожелало да се
върне при майка си, която е негов законен представител и той не може да принуди
дъщеря си да живее с тъжителката. При наличие на ново възникнали обстоятелства,
за които се твърди – влошени взаимоотношение между детето и прабабата,
неполагане на нужната грижа от страна на майката и желание на детето на живее с
баща си, са основания за евентуално искане за промяна на родителските права и
режима на лични контакти и едва след надлежен съдебен акт подсъдимия би имал законното
право на упражнява родителските права в различен обем от определения към
момента.
Направеният
дотук анализ на доказателствения материал дава основание на съда да направи и
обоснове единствено възможния извод, че подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК за
периода от 01.06.2020г. до 01.10.2020г., тъй като присъдата не може да се
постановява на базата на предположения, а е необходимо обвинението да е
доказано по несъмнен начин, а по обвинението за периода от 12.10.2020г. до
03.11.2020г. - да бъде признат за виновен и да бъде наказан. В конкретния
случай, след като е бил наясно с определеният режим и като съзнателно не е
предоставил детето за личен контакт с другия родител в периода от 12.10.2020г.
до 03.11.2020г., подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 182, ал. 2 вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Деянието е квалифицирано правилно като продължавано
престъпление, съобразно чл. 26, ал. 1 от НК. Налице са няколко деяния- в
определен период от време, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление - това по чл. 182, ал. 2 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При определяне
на наказанието в осъдителната част на присъдата съдът намира, че са налице предпоставките
за прилагане на чл. 78а от НК.
Съгласно
цитираната норма, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от
съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице
едновременно /кумулативно/ следните условия: за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато
е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание,
когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените
от престъплението имуществени вреди /каквито в настоящия случай не се
установяват/ са възстановени.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост, към датата на деянието - 03.11.2020
г. подс. Т.К. не е осъждан.
Предвиденото от
законодателя наказание за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК е пробация и глоба от 2 000 лева до 5 000 лева, а в особено тежки случаи – с
лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 5 000 лева до 10 000
лева. Извършеното престъпление не проявява признаци на особено тежък случай.
Предвид горното,
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание - глоба. При определяне размера на
последната съдът отчете възрастта на подсъдимия, степента му на обществена
опасност и имотното му състояние, както и всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства по делото. Ето защо настоящата инстанция намира, че санкцията
следва да бъде в минимален размер на 1 000/хиляда/лева, което в достатъчна
степен би допринесло за дисциплинирането му и би подействало превантивно.
Налице са
основанията на чл. 189, ал. 3 и ал.4 от НПК направените от частния тъжител
разноски по делото в размер на 812 /осемстотин и дванадесет/ лева, за заплащане
на възнаграждение на негов повереник и държавна такса, да бъдат заплатени от
подсъдимия Т.Г.К..
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: