РЕШЕНИЕ
№ 668
гр. Кюстендил, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520100497 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. №28740/02.02.2023 г. /на СРС/ от Г.
С. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***********, ул. "***********" №**, вх.
*, ет. *, ап. *, чрез адв. Й., против „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ №8,
представлявано от Д. М. и З. С..
В исковата молбата се сочи, че по силата на ИЛ от 18.02.2011 г. по ч.
гр. д. №359/2011 г. по описа на КРС ищецът бил осъден да плати на „ЦКБ“
АД сума в размер на 9 337, 82 лв., представляваща дължим остатък, съгласно
Договор за потребителски кредит №81500 КР–АА-8669, сключен на
19.08.2009 г. и сума в размер на 1 326, 01 лв. лихва за забава за периода
15.10.2009 г. - 28.12.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 09.01.2013 г.
През декември, сочи се в исковата молба, ищецът разбрал че му е наложен
запор на банкова сметка, поради изпълнително дело №173/2022 г., тъй като
ответното дружество станало цесионер по горното вземане срещу М.. Твърди
се, че по отношение на вземанията срещу него била настъпила погасителна
давност.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата
на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Г. С.
М., ЕГН: **********, не дължи на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумите: 9 337, 82 лв., представляваща дължим остатък, съгласно
Договор за потребителски кредит №81500 КР–АА-8669, сключен на
1
19.08.2009 г. и сума в размер на 1 326, 01 лв. лихва за забава за периода
15.10.2009 г. - 28.12.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 09.01.2013 г.,
поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземането с
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Ответното дружество оспорва изцяло предявените искове от ищеца като
неоснователни и недоказани. Със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК „Централна Кооперативна Банка“ АД поискала
издаване от PC-Кюстендил на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу солидарните длъжници Г. С. М. и М. Е. С..
Въз основа на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, PC-Кюстендил, по ч. гр. д. №359/2011 г. издал заповед за
изпълнение №224/11.02.2011 г. на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който били осъдени
солидарно Г. С. М. и М. Е. С.-поръчител, да заплатят на „ЦКБ" АД сума в
размер на 10 663, 83 лв. по Договор за потребителски кредит №81500КР-11-
8669/19.08.2009 г., от които: главница 9 337, 82 лв., лихва за забава в размер
на 1 326, 01лв. за периода от 15.10.2009 г. до 28.12.2010 г., законната лихва,
считано от 10.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските по делото в размер на 213, 28 лв. платена държавна такса.
С договор за цесия от 29.12.2010 г., сключен между „Финанс Инфо
Асистанс" ЕООД и „Централна Кооперативна Банка" АД, „Финанс Инфо
Асистанс" ЕООД придобил вземането на „ЦКБ" АД към Г. С. М. и М. Е. С..
Въз основа на издадената в полза на „ЦКБ"АД заповед за изпълнение
№224/11.02.2011 г. на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК и
изпълнителен лист по гр. д. №359/2011 г., на PC- Кюстендил на 04.08.2011 г.
от „Финанс Инфо Асистанс" ЕООД било образувано срещу длъжника изп. д.
№377/2011 г. по описа на ЧСИ Н. С. . След образуване на длъжника била
връчена Покана за доброволно изпълнение. Заповедта била връчена на Г. С.
М. на 04.10.2011 г. /чрез съпругата/. В 14 - дневен срок за подаване на
възражение /съгласно действащата редакция на чл. 414 от ГПК към онзи
момент/, такова не било постъпило, следователно с изтичане на срока,
заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Едновременно с изпращане на ПДИ, а и по-късно в процеса били
извършени принудителни действия като налагане на запори на банкови
сметки и трудово възнаграждение. С молба от 02.08.2011 г., взискателят
поискал възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника и опис на
движими вещи. Ответникът сочи, че били извършени следните действия по
изпълнителното дело:
На 19.10.2011 г. насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.
На 14.08.2013 г. депозирана молба за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника във фирма „Светлина-СС"ЕООД.
На 23.03.2015 г. изпратена молба за опис на движими вещи в дома на
длъжника.
2
На 20.05.2015 г. изпратена молба за налагане на запор на МПС
собственост на длъжника.
На 24.07.2015 г. изпратена молба за опис на МПС, собственост на
длъжника.
На 11.11.2015 г. насрочен опис на МПС на длъжника. На 09.11.2015 г.
молба за опис на МПС и движими вещи в дома на длъжника.
На 16.03.2016 г. изпратена молба за справки, запор на банкови сметки и
опис на движими вещи.
На 19.12.2016 г. молба за справки и принудителни действия.
На 23.01.2017 г. молба за справки и действия.
На 01.08.2017г. молба за прекратяване на изп. дело и връщане на изп.
лист.
На 30.08.2017 г. образувано изп. д. №92/2017 г. по описа на ЧСИ Н. С. ,
поискан опис на движими вещи.
На 27.08.2018 г. изпратена молба за справки и опис на движими вещи.
На 12.12.2018 г. наложен запор на банковите сметки.
На 10.06.2019 г. изпратена молба за справки и опис. На 27.04.2020 г.
изпратена молба за справки и опис.
На 05.10.2022 г. образувано ново изп. д. №173/2022 г., с искане за
справки, налагане на запор на движими вещи, съответно възбрана на
недвижими имоти.
На 12.10.2022 г. молба за опис на движими вещи. молба за запор на
банковите сметки.
На 23.12.2022 г. оттеглил възражението си за недължимост на сумите по
изпълнителен лист, като по този начин е признал задължението си към
взискателя.
На 20.01.2023 г. изпратена молба с два броя оригинал на споразумение
между взискателя „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД и Г. С. М., с оглед
доброволното уреждане на спора. Споразуменията били взети от кантората на
съдебния изпълнител от ищеца за подпис, но до настоящия момент не били
върнати на взискателя.
На 07.03.2023 г. ищецът депозирал искова молба по настоящото дело.
Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист „Финанс
Инфо Асистанс'" ЕООД образувало изпълнително дело на 04.08.2011 г.
Поканата за доброволно изпълнение и заповедта е връчена на длъжника
04.10.2011г./чрез съпруга/. Срокът за подаване на възражение е изтекъл
29.10.2011г., като считано от 30.10.2011 г. заповедта е влязла в сила по
отношение на ищеца.
Според разпоредбата на чл. 116 б "в" от ЗЗД давността се прекъсвала с
предприемането на изпълнителни действия. В т. 10 на Тълкувателно Решение
№2/2013 г. били дадени задължителни указания по прилагане и тълкуване на
нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, относно т. н. "перемция", за
3
предпоставките, при които по силата на закона изпълнителното производство
се прекратява, за действията които прекъсват давността в изпълнителното
производство и от кой момент започва да тече нова давност, в т.ч. и в
хипотезата на настъпила перемция. В тълкувателното решение е прието, че
давността се прекъсва с всяко предприето или поискано изпълнително
действие.
Завареното като висящо от ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС процесно принудително изпълнение до 26.06.2015 г. се
урежда съгласно задължителното тълкуване в ППВС №3/1980 г., според
което през времетраенето му от 04.08.2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната
давност е спряла и не тече, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с
тълкувателното решение, а именно, че давността се смята за прекъсната с
поискването на всяко изпълнително действие и съответно от този момент
започва да тече нова давност. С оглед на това в периода от 04.08.2011 г. до
26.06.2015 г. не е текла погасителна давност. На 04.08.2011г. с образуване на
изпълнителното дело, давността е спряла да тече и не е текла до 26.06.2015г.,
съответно не е настъпила и перемция на делото. Давността, респективно
двугодишният срок са започнали да текат от 26.06.2015 г. и с налагане на
запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки върху вземанията на
07.11.2016г. течението на давността е прекъснато. Към 07.11.2016 г.
двугодишният срок не бил изтекъл.
На 30.08.2017 г. било образувано ново изп. д. №92/2017 г. по описа на
ЧСИ Н. С., като бил поискан е опис на движими вещи. На 12.12.2018 г. е
наложен запор на банковите сметки на длъжника. След тази дата
петгодишната, респ. тригодишната погасителна давност за процесиите
вземания била прекъсвана чрез налагане на запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки и насрочване на опис на движими вещи на
08.01.2018 г. и на 15.01.2018 г., както към настоящия момент давността не е
изтекла.
На 05.10.2022 г. е образувано ново изп. д. №173/2022 г. по описа на ЧСИ
Н. С., като на 11.11.2022 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника
и е запорирана сума в размер на 12 300 лв.
Давността следвало да се счита прекъсната и от настъпването на други
правно значими факти. За погасителната давност като институт на
материалното право обаче е ирелевантно дали определено действие /имащо
характер на действие по изпълнението/ е извършено по перемирано
изпълнително дело. В практиката /напр. Решение №75/26.06.2019 г. по в. гр.
д. №129/2019 г. на АС Варна/ било застъпено становище, че не е необходимо
взискателят да е поискал обратно изпълнителният лист и въз основа на същия
да образувал ново изпълнително дело, по което да бъдат извършени нови
действия по принудително изпълнение. Ако по непрекратеното изпълнително
производство е извършено действие, което по своето естество е можело да
прекъсне давността, то същото следва да бъде отчетено. Новата давност
започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемцията е без правно значение за давността. Новото искане за действия на
4
свой ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ, в този смисъл е Решение
№37/24.02.2021 г. по гр. д. №1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. отд.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Вземането на дружеството не било погА.о по давност, съгласно
практиката на съдилищата с т. 10 на ТР се дава новото тълкуване на правната
норма, която е била предмет на тълкуване с ППВС №3/1980 г., при което
новото тълкуване действа за напред - след датата на тълкувателното решение
от 26.06.2015 г., т. е. е като заварено с оглед новото тълкуване, спирането на
давността трябва да се счита от момента на отмяната на ППВС №3/18.11.1980
г., от която дата 26.06.2015 г. започва да тече нова погасителна давност.
Съгласно новото Тълкувателно решение по тълк. дело №3/2020 г. от
28.03.2023 г., ОСГТК на ВКС приемало, че докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР
№2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела,
давност за тези вземания не е текла. За тях давността започнала да тече от
26.06.2015 г., откогато е загубило сила ППВС №3/1980 г.
В този смисъл давността била прекъсната преди да изтече
петгодишният й срок и правото на взискателя да изпълнява принудително
срещу ищеца не било погА.о и съществувало.
Ето защо искът с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено срещу ответника, че паричните вземания, присъдени съгласно
изпълнителен лист по гр. д. №359/2011 г., на PC-Кюстендил, за чието
събиране е образувано изп. д. №377/2011 г., впоследствие изп. д. №92 /2017 г.
и изп. д. №173/2023 г. по описа на ЧСИ Н. С. , не съществуват, тъй като са
погА.и по давност, следвало да се отхвърли като неоснователен.
„Финанс Инфо Асистанс„ ЕООД претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лв., както и разноски по делото.
В проведените съдебни заседания пълномощникът на ищеца адв. Й.
поддържа исковата молба, а процесуалният представител на ответното
дружество – отговора на исковата молба, като оспорва претенцията в пълен
размер, както неоснователна и недоказана. Заявява, че по делото не са
представени доказателства, които категорично и по несъмнен начин доказват
исковата претенция. Заявява, че по делото са приложени писмени
доказателства, които по категоричен и несъмнен начин доказват, че по всяко
едно образувано дело не е настъпил 5-годишният давностен срок. Посочва, че
с определение №518 от 27.07.2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил по дело
№212/2023 г. е разглеждана частна жалба на „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС“, с която съдът е определил „отхвърля, като неоснователна
входирана искова молба с правно основание чл.389, ал. 1 за допускане на
обезпечение на иск с правно основание чл. 439, ал. 1“, с което Окръжен съд –
Кюстендил възприел, че по дело №377/2011 г. по описа на ЧСИ Н. С. , по дело
№37/2017 г. и дело №173/2020 г. са извършени действия и от тези действия
по ясен и категоричен начин било видно, че не е изминал срок от 3 или 5
5
години за погасяване на вземането. Поддържа се, че възражението на
ответната страна, че ЧСИ неправомерно е превел суми е неоснователно като
се сочи, че парите са постъпили в следствие на запор на банкова сметка от
„АСЕТ Интернешънъл банк“. От ответната страна претендират направените
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
От ищцовата страна оспорват документ от 24.11.2022 г. за извършен
банков превод, приложен по изпълнителното дело като адв. Й. твърди, че този
превод не е направен от ищеца, а в същото време заявява, че неговият
доверител е подписал документа, но е бил въведен в заблуждение.
Съдът предостави на ищеца възможност да представи доказателства за
твърденията си от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ като във връзка с това
издаде и поискани съдебни удостоверения. Допълнителни доказателства не
бяха представени и приложени по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на издаден на 18.02.20211 г. изпълнителен лист по ч. гр. дело
№ 359/2011 г. по описа на Районен съд – Кюстендил ищецът е осъден в
условията на солидарност да заплати на „ЦКБ“ АД сума в размер на 9 337, 82
лв., представляваща дължим остатък, съгласно Договор за потребителски
кредит №81500 КР–АА-8669, сключен на 19.08.2009 г. и сума в размер на 1
326, 01 лв. лихва за забава за периода 15.10.2009 г. - 28.12.2010 г., ведно със
законна лихва, считано от 09.01.2013 г.
Образувано е изп. дело № 377/2011 г., със страни „Инфо Асистанс“
ЕООД, Г. М. и Мая Стойнова. Производството е образувано по молба,
подадена от „Инфо Асистанс“ ЕООД, регистрирана с вх.№01584/09.08.2011г.,
въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист по силата на който Г. М.
и М. С. следва да заплатят солидарно на „Централна Кооперативна Банка“
АД, сума в размер на 10 663, 83 лв, дължима по Договор за потребителски
кредит №81500КР-АА-8669/19.08.2009 г., от които главница 9 337, 82 лв.,
лихва за забава в размер на 1 326, 01 лв. за периода от 15.10.2009 г. до
28.12.2010 г., законна лихва, считано от 10.02.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за производството, в размер на 213,
28 лв. платена държавна такса. Представени са също заповедта за изпълнение,
както и съобщение за Договор за цесия от 29.10.2010г. Приложен е и
договорът за цесия - №03/29.12.2010 г. със страни „Централна кооперативна
банка“ АД и „Инфо Асистанс“ ЕООД. В молбата са посочени изпълнителни
действия – запор на трудово възнаграждение, възбрана върху недвижим имот.
Видно от приложеното в цялост към настоящото изп. дело № 377/2011
г., по последното са извършвани изпълнителни действия, сред които
изпращане на запорно съобщение „Венти Аир“ ЕООД Г. М. – ненамерен
представител на фирмата на адреса от 24.11.2011 г. /л. 64-л. 65 от изп. дело/ и
молба от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД за запор върху трудово
възнаграждение, вх. №01122/14.08.2013 г. /л. 85/. Това изпълнително дело е
прекратено с постановление от 13.10.2017 г. на ЧСИ Н. С. , рег. № 745.
6
По молба от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД с вх. № 02292/06.11.2017
г. по описа на ЧСИ Н. С., с разпореждане от 10.11.2017 г. е образувано изп.
дело № 92/2017 г. По това дело /л. 32/ е изпратено запорно съобщение до
„Юробанк България“ АД върху банкови сметки на длъжника Г. С. М. от
07.12.2018 г., за което до последния е изпратено съобщение за образуване на
изпълнително дело с изх. № 04759 от 08.12.2018 г. Изп. дело № 92/2017 г. е
прекратено с постановление от 17.01.2022 г. на ЧСИ Н. С. , рег. № 745 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Отново по молба с вх. №02282/05.10.2022 г. на „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД като взискател е образувано изп. дело № 173/2022 г. по
описа на ЧСИ Н. С. срещу длъжниците Г. С. М. и М. Е. С.. В молбата е
отправено искане за справки, описи на движими вещи, находящи се в дома на
длъжниците, както и са представени изпълнителен лист, заповед за
изпълнение от 11.02.2011 г. и Договор за цесия от 29.12.2010 г. По
посоченото изпълнително дело се откриват:
Л. 28 – удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки относно Г. С. М. –18.10.2022 г.; л. 29 – справка за
банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физически и юридически
лица.; л. 30 – удостоверение изх.№100332200217195 /19.10.2022 справка
движимо и недвижимо имущество, доходи и банкови сметки; Л.31- л. 36 –
удостоверение за наличие и липса на обезпечителни мерки №2178/18.10.2022
г., справка банкови и платежни сметки и банкови сейфове - 25.10.2017-
25.10.22 г.; Л. 33 писмо съдействие – 03671/01.11.2022 г. до Община
Кюстендил; Л. 34 - преводно нареждане такси ЧСИ; Л. 37 – л. 47 писмо,
сметка №**********/04.11.2022 г. декларация чл. 14 ЗМДТ, облагане данък
недвижими имоти -263/13.07.2017г., декларация №264/13.07.2017 г.
декларация, чл. 14 ЗМДТ – облагане доход недвижим имоти; Л. 48-л. 52
03.11.2022 г. - молба за налагане запор „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД,
преводно нареждане 03.11.2022 г. такси изпълнение, запорно съобщение „Кей
Би Си Банк България“ ЕАД, изх.№03904/18.11.2022 г.; Запорно съобщение
„Интернешънъл Асет Банк“ АД – л. 52, изх. №03903/18.11.2022 г. Съобщение
за образуване на изп. д. №03901/18.11.2022 г. до Г. М. – получено 25.11.2022
г.; Л. 60 – възражение Г. С. М. – 02.12.2022 г.; Л. 62 преводно нареждане Гено
М. – 12 187, 42 лв., 24.11.2022 г.; Л. 63 от делото уведомление от „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД – споразумение изп.д. „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД и Г. С. М. – 20.01.2023 г.; Л. 65 - споразумение между „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД – Г. С. М. - 01.2023 г. с посочен размер на задължението към
19.01.2023 г. - 21 634, 78 лв. Това изпълнително дело е спряно с
постановление на ЧСИ Н. Славов от 22.03.2023 г. на основание чл. 432, ал.1,
т.1 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда и не следва да се разглеждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от Гражданския
7
процесуален кодекс, който подлежи на разглеждане по реда на Част втора –
Общ исков процес от с. к. В изготвения доклад по делото на страните е
указана доказателствената тежест. В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът
в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като
поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Именно заради това в
доказателствена тежест на ищеца – длъжник в изпълнителното производство,
е да установи със средствата на ГПК материалните предпоставки за
уважаване на иска - 1/ наличие на валидно възникнали парични вземания на
ответника срещу ищеца, за чието удовлетворение е образувано
изпълнителното дело; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на
същите от страна на ищеца-длъжник; 3/ отпаднало основание, настъпило след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
основанието, въз основа на което е образувано процесното изпълнително
производство или макар и да съществува, не подлежи на принудително
изпълнение, респ. да установи твърденията си за погасяване на процесното
вземане по давност.
Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на
ответната страна е да установи съществуването на задължението по
процесния изпълнителен лист, вкл. да установи спирането или прекъсването
на предвидения давностен срок за процесното вземане.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД
погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо и с оглед текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД – се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен
обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. В цитираното
тълкувателно решение е възприето, че давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като изрично е
посочено, че и само искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г., постановено по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В
този смисъл и предвид данните по делото е видно, че изп. дело № 377/2011 г.
по описа на ЧСИ Н. С. е образувано с молба на ответника от 09.08.2011 г.,
като от тази дата до датата на приемане на гореспоменатото Тълкувателно
решение - 26.06.2015 г., погасителна давност не е текла, поради което
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г. Също така следва да се посочи, че съгласно трайната
8
практика на ВКС по отношение на установените със заповед за изпълнение
вземания тече 5-годишна давност, считано от датата на влизането в сила на
заповедта, като влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането
със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване на спора, освен
при новооткрити и новонастъпили обстоятелства, и поради тази причина,
влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Приема се, че с
оглед характера и последиците на влязлата в сила заповед за незабавно
изпълнение, същата има последиците на влязло в сила съдебно решение. /така
напр. Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III
г. о., ГК; Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по к. гр. д. №
4218/2022 г./
Ето защо, за да бъде уважен разглежданият иск ищецът следва да е
доказал при условията на главно и пълно доказване, че е изтекъл
предвиденият в закона петгодишен давностен срок. За периода след
26.06.2015 г. от приложените изп. дело № 92/2017 г. и изп. дело № 173/2022 г.
по описа на ЧСИ Н. Славов се установи, че давностният срок е прекъснат на
07.12.2018 г. с изпращане на запорно съобщение до „Юробанк България“ АД
върху банкови сметки на длъжника Г. С. М., от която дата на осн. чл. 117, ал.
1 от ЗЗД е започнал да тече нов срок като същият е прекъснат на 05.10.2022 г.
с искане на взискателя за образуване на ново изпълнително дело и
извършване на конкретно посочени изпълнителни действия, както и на
18.11.2022 г. със запорно съобщение до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, изх.
№03904/18.11.2022 г. и запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“
АД, изх. №03903/18.11.2022 г. Очевидно между никои от тези дати не е
изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на вземанията и на това
основание предявеният от Г. С. М. иск с правно основание чл. 439 от ГПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответната
страна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В срок е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК от „Финанс инфо асистанс“ ЕООД /л. 111 от
делото/, с който се претендират разноски в размер на 720, 00 лева –
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 25, ал. 2 от НЗПП и разноски по
частна жалба, по която е образувано в. ч. гр. дело № 212/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил.
Във връзка с направеното от ищцовата страна възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, съдът счита, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити
заседания и обема на извършваните от пълномощника на ответното
дружество юрк. О. З. процесуални действия, размерът на възнаграждението на
последната следва да се определи като максималния предвиден в чл. 25, ал. 1
от НЗПП размер, а именно – 360 лева, бъде увеличен с 25 %, съгласно
предвидената в чл. 25, ал. 2 от НЗПП, възможност. Така дължима се явява
сума в размер на 450, 00 лева.
9
Според Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайния му изход . На това основание настоящият съдебен
състав следва да се произнесе и по направеното пред въззивната инстанция
искане от „Финанс инфо асистанс“ ЕООД за присъждане на разноски по
представен списък /л. 36 от в. ч. гр. дело № 212/2023 г. по описа на КнОС/, а
именно: 300 лева – юрисконсултско възнаграждение и 15 лева – държавна
такса. Искането е основателно и ще бъде уважено.
По обжалваемостта:
На основание чл. 258, във вр. с чл. 259 от ГПК настоящият съдебен акт
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 439 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 439 от ГПК, да
бъде признато за установено, че Г. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
***********, ул. "***********" №**, вх. *, ет. *, ап. *, не дължи на „Финанс
инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК: *********, сумите: 9 337, 82 лв.,
представляваща дължим остатък, съгласно Договор за потребителски кредит
№81500 КР–АА-8669, сключен на 19.08.2009 г. и сума в размер на 1 326, 01
лв. лихва за забава за периода 15.10.2009 г. - 28.12.2010 г., ведно със законна
лихва, считано от 09.01.2013 г., поради погасяване правото на принудително
изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***********, ул.
"***********" №**, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на „Финанс инфо асистанс“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Врабча“ №8, представлявано от Д. М. и З. С., сумата от 450, 00 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***********, ул.
"***********" №**, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на „Финанс инфо асистанс“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Врабча“ №8, представлявано от Д. М. и З. С., сумата от 315, 00 лв. /триста и
петнадесет лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса по в. ч. гр. дело № 212/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Кюстендил чрез
Районен съд – Кюстендил.
10
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11