РЕШЕНИЕ
№ 2449
гр. Бургас, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120105810 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, чрез адв. Д.М., с която е предявен иск по чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на
ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №****** от
06.07.2016 г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.10 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и евентуален иск за
нищожност на клаузата на чл.5 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит №****** от 06.07.2016 г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство, поради
нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.
Ищецът сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит №******
от 06.07.2016 г., сключен със „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съгласно
посоченият договор ищецът е получил сумата в размер на 400 лв., при ГПР в
размер на 49, 66 %.
В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството –
ответник. При сключване на договора за потребителски кредит никъде не било
посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. След като
усвоила сумата от 400 лв., отпусната по договора за кредит, ищцата
1
установила, че освен заемната сума били начислени такса за обезпечение с
поръчителство, която услуга била предоставяна от партньор на „Фератум
България“ ЕООД в размер на 200 лв.
Счита, че процесният договор е недействителен поради това, че
дължимите вноски по договора не били посочени в договора за кредит, нито
пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция било
задължително условие за предоставяне на кредит, а не като задължително
условие за кандидатстването, какво се явявало всъщност. Твърди, че
договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен
електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Смята, че процесният
договор за кредит бил нищожен на основание чл.10, ал.1, във вр. чл.22 от ЗПК,
тъй като не била спазена предвидената в закона форма. Нищожен бил и
поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не
съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвало яснота как е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него.
Разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ, защото в него не била
включена сумата по предоставяне на поръчител. Ответникът не предоставял
възможност за включване на договор без да му бъде предоставен поръчител,
за което събирал допълнително възнаграждение. С това допълнително
плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне
на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
при което същият би надхвърлил законовото ограничение. Счита, че сумата,
претендирана от ответното дружество несъмнено следвало да бъде включена в
ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла
на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Посочва, че клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на
потребителски кредит е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143,
т.9 от ЗПП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19,
ал.1 и 4 от ЗПК.
Моли за приемане на установено, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №****** от 06.07.2016 г. е нищожен поради
противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11 и
чл.19 от ЗПК, а в условията на евентуалност - в случай че бъде отхвърлен
главния иск да се приеме за установено, че клаузата на чл.5 от сключения
между страните Договор за потребителски кредит №****** от 06.07.2016 г.,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство, е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл.10,
ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК. Представят се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск.
Посочва, че с клаузата на чл.5 от сключения между страните договор за
потребителски кредит било уговорено обезпечение на задължението на ищеца
да върне получените кредитни средства, ведно с възнаградителна лихва, чрез
2
поръчителство, предоставено от М.Б. /М./.
Оспорва твърдението, че поръчителството от М.Б. /М./ било
задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.
Потребителят можел да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Според сайта на „Фератум България“ потребителят сам избирал
обезпечението. Исковете за нищожност на договора за гаранция не били
недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна. Договорът
за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното
дружество не била страна.
Ищецът сам бил избрал М.Б. като поръчител в електронния формуляр,
след като бил информиран за дължимите такси, след което подал заявление за
кредит. Получил преддоговорна информация по имейл, която изрично
посочвала, че за сключването на договора за кредит дружеството изисквало
поръчителство.
Сочи, че претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни
доказателства. Чл.5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за
поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били
подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към
М.Б., които ищецът приел доброволно.
Относно твърдянето нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК сочи, че договорът
за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се
включвал в ГПР, тъй като не била задължителна. Твърденията на ищеца за
допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било в
резултат на оценка на кредитоспособността по закон. Ответното дружество
предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът
имал време да избере обезпечение и правото да се откаже от договора.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата като неоснователни.
Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 и
2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и 11 от ЗПК.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи сключването на Договор за
потребителски кредит №****** от 06.07.2016 г.; че същият е нищожен, поради
противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата страна
разпоредби на ЗПК.
Съдът намира, че предявеният иск не е доказан по своето основание.
Това е така, както предвид липсата на доказване на това, че между страните е
бил сключен описания в исковата молба договор с посоченото съдържание,
както и на тази основа основанията за нищожност, изложенени в исковата
молба.
3
Следва да се посочи, че разпределението на доказателствената тежест се
извършва съобразно нормата на чл.154 ал.1 ГПК, според която всяка страна
носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици и които претендира като настъпили, основавайки на
тях своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената
тежест следва непосредствено от материалноправните норми, като при
приложение на общото правило на чл.154 ал.1 ГПК е без значение качеството
на страната в процеса. Тежестта на доказване не е задължение да се
представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за
последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото
и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. За разпределението на
доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля
заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те
сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват
техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от
които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз
основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е
процесуално /Така Решение № 235 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
673/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 229 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
3550/2015 г., II т. о., ТК и др./.
От самата характеристика на предявения иск /отрицателен
установителен/, както и от посоченото по – горе относно разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес следва, че да се уважи
положителен установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли
отрицателен установителен иск, както и да се уважи отрицателен е
равнозначно на отхвърляне на положителен, тоест двата иска са огледални и
предявяването им е обусловено от страната, която първа е сезирала съда.
Теорията също приема, че и по двата иска разпределението на
доказателствената тежест е едно и също, защото то не зависи от ролята на
ищец и ответник, която страната има по делото, а от нейното отношение към
спорното право. Понеже нищожността на сделката е един правопрепятстващ
факт, ищецът по иск за обявяване на нищожността трябва да я докаже /Виж
„Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено
издадение, стр. 188/.
Въз основа на всичко изложено до тук и съдът с определението си
разпредели доказателствената тежест, съобразно която именно ищецът следва
по пътя на пълното и главно доказване да установи сключването на процесния
договор за кредит, както и основанията, на които същият твърди, че е
нищожен.
По делото липсват доказателства, от които да се установи, че между
страните е бил сключен описания в исковата молба Договор за потребителски
кредит №****** от 06.07.2016 г. Действително по делото е представен
4
Договор №****** от 12.11.2015 г., сключен между страните по делото. От
съдържанието на същия се установява, че той е с различно съдържание от
описаното в исковата молба. Така отпусната сума по представения договор за
кредит е в размер на 100 лв., а в исковата молба се твърди, че с Договор за
потребителски кредит №****** от 06.07.2016 г. е отпусната сумата от 400 лв.
Горното се излага от настоящия състав с оглед на това, че очевидно от
представените по делото доказателства не се касае до очевидна фактическа
грешка от страна на процесуалния представител на ищцата.
Съдът не разполага с възможността да приеме, че представения от
ответното дружество договор за потребителски кредит, въз основа на
определението на съда на основание чл.190 от ГПК, е нищожен, предвид
липсата на формулирано искане в тази насока. С исковата молба е поискано
обявяването на нищожност на Договор за потребителски кредит №****** от
06.07.2016 г., а не на представения от ответното дружество. Липсва направено
искане по реда на чл.214, ал.1 от ГПК за изменение на предявения иск. В
противен случай, съдът би се произнесъл по непредявен иск, поради което и
произнасяне в този смисъл би било недопустимо.
Липсват представени доказателства, от които да се установи
съществуването на описания в исковата молба договор за кредит, както и на
основанията за неговата нищожност, поради което и съдът приема, че
предявеният иск се явява неоснователен като недоказан.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски. Ответното
дружество е поискало присъждане на разноски. Последното е било
представлявано от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 от
ГПК следва да се определи възнаграждение за представителстовото от
последния. Размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
до 360 лв. Съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на
претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да
се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за приемане на установено по отношение
на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, че
сключеният между М. С. С., ЕГН **********, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, Договор за потребителски кредит №****** от
06.07.2016 г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.10 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и предявеният в
условията на евентуалност иск за приемане на установено по отношение на
ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, че клаузата на
чл.5 от сключения между страните Договор за потребителски кредит №******
от 06.07.2016 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне
на обезпечение – поръчителство, е нищожна поради противоречие с
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК М. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от
И.В.Д. и Д.В.Н., сумата от 100, 00 лв., представляваща направените в
исковото производство съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6