№260516 05.03.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав,
На пети март през две хиляди и
двадесета и първа година,
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
в. ч. гр. д. № 206 по описа за 2021 г. на БОС
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 419, ал. 1 и чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е повод частна жалба, подадена от С.И.С., ЕГН ********** с адрес: с.С., община А., обл.Б. против разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 207 от 10.07.2020 г. изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 465/2020г. по описа на РС- Айтос, както и против същата заповед за изпълнение в частта й за разноските за сумата от
68.83 лв.- платена държавна такса и за сумата от 291.89 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се изложени съображения,
че при издаване на заповедта за изпълнение са допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон, като се твърди, че
заповедта за изпълнение е издадена само въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката, без последното да съдържа подробна информация на
претендираното вземане. Изложени са възражения за липсата на компетентност на
АРС за издаване на заповедта, както и за ненадлежното й връчване на длъжника.
Сочи се, че липсва също надлежно уведомяване на длъжника за твърдяната в
заявлението предсрочна изискуемост. Възразява се, че направилно са начислени
присъдените в заповедта суми, като не е взето предвид внесените от длъжника
през периода, посочен в заявлението суми над 1000 лв. по кредита. По отношение
на разноските жалбоподателката счита, че не ги дължи, тъй като не дължи
посочените в заповедта задължения. Моли за отмяна на обективираното в заповедта
разпореждане за незабавно изпълнение, вкл. и отмяната й в частта за разноските.
Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
В законоустановения срок по
частните жалби е постъпил отговор от заявителя
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, подаден чрез упълномощения му процесуален представител,
в който са изложени съображения, че жалбата е недопустима, неоснователна и
недоказана с искане за оставянето й без уважение.
След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което имат правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид доводите, изложени в нея, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Първоначално подаденото заявление по
чл. 417 от ГПК е входирано за разглеждане от БРС. С влязло в законна сила
определение от 02.07.2020г. по ч.гр.д. № 3372/2020г. по
описа на БРС, съдът като е намерил, че длъжникът има качеството на потребител
по смисъла на ЗПК и след извършена служебна справка за адресната му
регистрация, на основание чл. 411, ал. 1, предл. второ вр. с чл. 118 от ГПК е
прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по местна подсъдност
на АРС, който се явява териториално компентния заповеден съд по настоящия адрес
на длъжника.
Със заповед № 207 от 10.07.2020
г. изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 465/2020г. по описа на РС- Айтос, въз основа на извелечение от сметки по договор
за издаване на кредитна карта EUROLINE от 30.12.2006 година /стара карта/,
заменена с MASTECARD CASH от 30.03.2017 година /нова карта/ съдът е разпоредил длъжника С.И.С., ЕГН **********
с адрес: с.С., община А., обл.Б. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ„ АД ,ЕИК: ********* сумата в размер 3441.43
лева, от
които: 2 452.60 лева – главница
от 02.05.2019 година до 16.06.2020 година; 392.56 лева – договорна лихва за периода от
02.05.2019 г. до 02.12.2019 г. вкл.; 27.14
лева– мораторна лихва за периода
от 02.05.2019 г. до 16.06.2020 г.; такси – 569.13
лева от 30.08.2018 година до
16.06.2020 година, ведно със законната
лихва от 01.07.2020 г. до изплащане на вземането и разноски по делото - платена
държавна такса - 68.83 лева и адвокатско възнаграждение – 291.89 лева.
По заповедта на
основание чл. 418, ал. 1 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение и на заявителя
е издаден изпълнителен лист от 10.07.2020г., по който е образувано изпълнително
дело № 20208040400403 по описа на ЧСИ Делян Николов- БОС. Видно от данните, на
20.11.2020г. на длъжника е редовно връчена
лично покана за доброволно изпълнение.
С подадено в едномесечния
срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение длъжникът е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417
от ГПК, като едновременно с това в срока по чл. 419, ал. 1 и чл. 413, ал. 1 от ГПК е депозирана частна жалба против разпореждането на АРС за незабавно
изпълнение, обективирано в издадената заповед по чл. 417 от ГПК и против заповедта
за изпълнение, в частта й за разноските. В частната жалба е направено искане и
за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 от ГПК, по което
първоинстанционният съд се е произнесъл с определение от 23.12.2020г., като
акта му не е предмет на депозираната по настоящото дело частна жалба.
По жалбата по чл. 419, ал. 1 от ГПК, съдът намира същата за неоснователна,
по следните съображения:
Производството за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и за издаване на изпълнителен
лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи
съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане
срещу длъжника без да води исков процес при условие, че вземането е установено
с някой от изброените в цитираната разпоредба документи.
От своя страна
представеният документ по чл. 417 от ГПК трябва да е редовен от външна страна и
да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което задължение да е
определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му.
Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал.2 от ГПК е съсредоточена
върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в чл. 417, т.1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
Въззивната проверка
повтаря проверката, извършена от първоинстанционния съд по повод заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и се движи в рамките на
същите данни
по правилата на пълен въззивен контрол / в т. см. ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата
на чл.419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да обжалва разпореждането за
допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, като съгласно
чл. 419, ал. 3 от ГПК /в редакцията му в
сила от 23.12.2019г./ същото може да бъде отменено при следните три хипотези:
1/.когато
не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2,
изр.
първо от ГПК, т.е. ако документът, въз основа на който е допуснато незабавено изпълнение
не е
редовен от външна страна и не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, 2/. не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК, т.е. когато не са представени доказателства за изискуемостта
на вземането, в случаите, в които
тя е поставена в зависимост от изпълнението на
насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, както и 3/.
когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че
извлечението от счетоводните книги на банката-заявител не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане, както и, че длъжнкът не е уведомен за
предсрочната изискуемост.
Видно от данните по делото банката е изпратила на длъжника
уведомление за обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
горепосочения договор за кредитна карта поради неплащане на минимални месечни
вноски на 02.05.2019г. и на 02.06.2019г. Уведомлението е връчено на длъжника
лично срещу подпис на 02.12.2019г. С оглед редовно обявената предсрочна
изискуемост на 16.06.2020г. банката е издала представеният със заявлението документ
по чл.417, т.2 от ГПК -извлечение от счетоводните си книги. Същият отговаря на
изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, тъй като включва броя на вноските, които
не са издължени на договорените дати за плащане и общия размер на просрочената
сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания, и основанието на изискуемост на вземанията – предсрочна
изискуемост, считано от 02.12.2019г. Непосочването в извлечението на размерите на отделните
просрочени месечни вноски, липсата на хронология на евентуално
направени плащания и конкретните им размери, както и непосочването каква част
от просрочените вноски представлява главница и каква част от тях са лихва, не се отразява на редовността на
документа. Наведените в тази връзка възражения са неоснователни, като същите са
относими в исковия процес по чл.422 от ГПК, който следва да се развие въз
основа на своевременно подаденото от длъжника писмено възражение по чл.414 от ГПК,
в който процес ще се изследват направените от него плащания и какви суми са
погасени с тях.
С оглед горните съображения, настоящата инстанция намира, че
представеният документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от сметка на банката
представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Налице са предпоставките да издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което депозираната частна жалба
против разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен
лист е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Що се касае до жалбата
по чл. 413, ал. 1 от ГПК:
Съгласно посочената
норма
заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за
разноските. В случая едновременно с жалбата си срещу заповедта за изпълнение
досежно разноските, длъжникът е депозирал и възражение по чл. 414 от ГПК, като
е заявил, че основава жалбата си единствено на възражението, че не дължи посочените
в заповедта по чл. 417 от ГПК задължения.
Съгласно задължителните разяснения в т.12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако пред съда в
заповедното производство е подадена частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, в частта й
за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по
чл.414, ал.2 от ГПК, тъй като при подадено възражение и образувано исково
производство по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на вземането,
администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по
установителния иск. Ако производството по иска приключи с влязло в сила
решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне, тъй като съдът,
разглеждащ иска по чл.422 от ГПК се
произнася и по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд, когато
производството по иска е приключило с определение за прекратяване в хипотези,
при които заповедта за изпълнение влиза в сила, а също и в хипотезите, когато
не е било подадено възражение в срока по чл.414 ГПК или подаденото възражение е
било оттеглено. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава
от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на
въззивния съд по частната жалба.
В настоящия случай по делото
няма данни за дадени указания от заповедния съд до
заявителя за предявяване на
установителен иск в срока по чл.415, ал.1, респ. чл. 422 от ГПК, респ. ако такива са вече
дадени и искът е редовно предявен, дали исковото производство по него е
приключило. Затова
частната жалба срещу заповедта за изпълнение, в частта за разноските се явява
преждевремено
администрирана. Производството по делото пред въззивният съд следва да бъде
прекратено и делото върнато на районния съд за администриране на частната
жалба, съобразно указанията, изложени в обстоятелствената част на определението
на въззивния съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано
в заповед № 207 от 10.07.2020
г. изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 465/2020г. по описа на РС- Айтос.
ВРЪЩА на Районен
съд- Айтос частната жалба на С.И.С.,
ЕГН ********** с адрес: с.С., община А., обл.Б. , В ЧАСТТА против заповед
№ 207 от 10.07.2020 г. изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 465/2020г. по описа на РС- Айтос, в частта й за разноските за сумата от
68.83 лв.- платена държавна такса и за сумата от 291.89 лв.- платено адвокатско възнаграждение, като преждевременно администрирана, като УКАЗВА на АРС, че жалбата следва да се
изпрати на въззивната инстанция в случай на настъпване на някое от
обстоятелствата, посочени в мотивната част на определението.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д.№ 206/2021 г. по описа на БОС В
ЧАСТТА, в която се обжалва заповед № 207
от 10.07.2020
г. изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 465/2020г. по описа на РС- Айтос, в частта й за разноските.
Определението в прекратителната му част може да бъде
обжалвано пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./