М О Т И В И
към присъдата по
НДОХ № 1204/19 г. по описа на Окръжен съд - Варна
Окръжна прокуратура – Варна е внесла във Окръжен съд – Варна
обвинителен акт срещу :
Н.К.Ч.
ЕГН ********** – за престъпление по чл.199 ал.1 т.1 вр. 198 ал.1 вр. чл.20 ал. 3 и 4 от НК.
Срещу подсъдимият Ч. е възведено
обвинение в това, че на
05.01.2015 г. в гр. В. Д., обл. Варна, в съучастие със С. М. Т.- извършител, В.
Д. Й. - извършител, и С.К.С.- извършител, като подбудител, склонил умишлено Т.,
Й. и С.ев да извършат престъплението, и помагач - умишлено улеснил извършването
на престъплението, като обяснил къде живеят пострадалите, къде и как Я.И.
съхранява парите си, къде се намират пострадалите в деня на престъплението и
кога ще се приберат у дома си, отнел чужди движими вещи-сумата от 15 300 евро с
левова равностойност на 29 924.19 лв.- големи размери, от владението на Я.А.И.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване.
В съдебно заседание
представителят на ВОП поддържа изцяло предявеното обвинение, като предлага налагане
на наказание “Лишаване от свобода” в
размер под минимално установения, а именно в размер на четири години и шест
месеца „Лишаване от свобода“ който след редуциране с 1/3 да бъде определен в
размер на 3 /три/ години и изпълнението на наказанието да бъде отложено с
максималния законов срок. Пледира за уважаване на предявените граждански
искове.
Частното обвинение в лицето на
повереника на пострадалия Я.А.И. пледира за налагане на ефективно наказание на
подсъдимия, както и уважаване на предявените граждански искове.
Защитата
на подсъдимия в лицето на адвокат
В.В. *** в разпоредителното заседание
заявява признаване на фактите от страна
на подзащитния му и желание съдебното следствие да протече по реда на Глава
27-ма от НПК, при условията на чл.371 т.2 от НПК. В хода на същинското съдебно
заседание заявява признаване на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подзащитния си, не желае събирането на нови
доказателства и моли разглеждането на
делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК “Съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция” при условията на чл.371 т.2 от НПК. В
пледоарията си в хода на съдебните прения предлага налагане на наказание в
размер на три години „Лишаване от свобода“ изпълнението на което да се отложи с
подходящ изпитателен срок. Акцентира на факта, че неосъжданите съучастници са
получили условни присъди и не би било справедливо спрямо неговият подзащитен,
който също е неосъждан да бъде постановена ефективна присъда. Счита предявеният
граждански иск за неимуществени вреди за недоказан по размер.
Подсъдимият
Н.Ч. след запознаване с правата му по
чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен, признава
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и не желае
събирането на нови доказателства. В последната си дума моли за налагане на
малко наказание.
Съдът като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК
намери за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимият Н. К.Ч.
***. От ромски етнически произход, с основно образование, женен, неосъждан.
Свидетелите Я.И. и А. И. са съпрузи. Двамата живеят в
гр. В. Д., Варненска област, но от години работят в Полша, където се занимават
с търговия.
На 23.12.2014 г. И. се прибрали в дома си в гр. В. Д.
с намерението да посрещнат Коледните и Новогодишните празници със свои близки.
Св. Я.И. носел в брой около 16 000 евро, които държал в чантичка през рамо.
През празничните дни св. И. и семейството му провели срещи със свои близки и
познати, по време на които свидетелят демонстрирал материално благополучие.
Този факт не останал незабелязан от подсъдимия Н.Ч., доколкото той е племенник на
св. Г. Ч., чиято съпруга Е. Ч. е сестра на св. А. И.. Сред близки и познати подсъдимия
Ч. е известен като „Бисер" и „Р.". У него се зародила идеята да
открадне парите на св. И.. Той започнал да звъни по телефона на св. С. Т. -
последният е кръстник на детето му, настоявайки да се срещнат лично. В
навечерието на Нова година подсъдимия Ч. и св. Т. се срещнали в барче в кв.
„Младост" в гр. Варна. На срещата присъствал и св. В. Й.. Ч. обяснил, че св. Я.И. разполага с голяма
сума пари, която постоянно носи у себе си и която безпроблемно може да му бъде
отнета. Св. В. Й. веднага се съгласил да участва в грабежа. В следващите
няколко дни тримата провели няколко телефонни разговора, уточнявайки кога и как
да осъществят замисленото. В края на краищата те се договорили да извършат
грабежа на 05.01.2015 г. вечерта и да разделят отнетото поравно помежду си. В
групата бил включен и св. С. С.ев. Св. С.ев бил познат на св. Т. и бил
привлечен, след като св. Т. му обяснил замисленото престъпление. Св. С.ев се
съгласил да участва без колебание.
На 05.01.201 5 г. след обяд св. Я.И. пил кафе с
познати, сред които и подсъдимия Н.Ч., в централната част на гр. В. Д.. След
това А. и Я. И. посетили дома на св. Е. Ч. и Г. Ч. в гр. В. Д.. Там били още подсъдимия
Н.Ч. и неговата съпруга Г..
Същия ден привечер свидетелите С. Т., С. С.ев и В. Й.
потеглили с управляван от последния лек автомобил „Опел Зафира" с per. № В3588РВ от гр. Варна към гр. В. Д.. В автомобила
свидетелите носели ръкавици, черни маски /качулки/ с прорези за очите и ролка
сиво тиксо, закупени същия ден от св. Й. от магазин „Алати" в гр. Варна.
Напътствани по телефона от Ч.,
свидетелите Й., Т. и С.ев пристигнали в гр. В. Д. и паркирали автомобила в
покрайнините на града. Малко след това при тях дошъл подсъдимия, показал коя
точно е къщата на свидетелите Я. и А. И. и се върнал в дома на св. Г. Ч., за да
продължи гостуването си. Свидетелите Й., Т. и С.ев прескочили оградата на дома
на И. и се спотаили в двора, очаквайки тяхното завръщане. Към 19.30 часа подсъдимия
Ч. позвънил на св. Й. и го уведомил, че свидетелите Я. и А. И. са напуснали
дома на св. Ч.. Спотаени в двора, Й., Т. и С.ев увили ръкавите на връхните си
дрехи с тиксо, надянали маските и зачакали.
Около 20.00 часа А. и Я. И. се прибрали в дома си на
ул. „Я. Сакъзов" № 2. Св. Я.И. се заел да зареди печката в хола, а св. А. И.
се засуетила в кухненския бокс. Св. И. чул шум откъм входната врата на дома и
помолил съпругата си да погледне. В този момент в стаята нахлули един след друг
свидетелите Й., С.ев и Т.. Първият от тях - св. В. Й., заредил в движение
пистолета, който носел, доближил се до св. И., насочил пистолета към него,
изкрещял му да легне на земята, след което ударил с дръжката на пистолета
свидетеля по главата. Св. Т. застанал до поваления на земята Я.И., а св. С.ев
се спуснал към А. И., хванал я изотзад и запушил устата й с ръка. Св. Й. и св. Т.
започнали да нанасят удари по тялото на св. И. и да го опипват. В един момент
св. Т. напипал под якето чантичката, в която свидетелят държал парите си - 15
000 евро, увити в найлонова торбичка, и още 300 евро, поставени в портфейла.
Св. Т. отскубнал чантичката от рамото на свидетеля, като скъсал презрамката й,
и я подал на св. Й.. След това тримата извършители побягнали навън. Пътьом св. Т.
грабнал дамската чанта на св. И., която била оставена на масата до мивката в
кухненския бокс. След около минута св. И. се съвзел, изправил се и излязъл
навън. На около 30- 40 метра от дома си той забелязал тримата извършители,
които тичали в посока на черен път, разположен край жп линията, и се изгубили в
тъмнината. Веднага след това И. подали сигнал за случилото се в полицейския
участък. Извършителите се върнали при паркирания автомобил, пребъркали набързо
чантичката на св. Я.И. и дамската чанта на съпругата му, взели увитите в
торбичката банкноти, захвърлили останалите вещи /в това число два чифта ръкавици
и една черна маска/ на поляната край пътя и потеглили обратно към гр. Варна.
След като пристигнали в града, те поделили парите помежду си- равни дялове за
св. Й., св. Т. и подсъдимия Ч. и 1200
евро за св. С.ев. Ч. получил своя дял от
св. Т. няколко дни по- късно- предаването било извършено в заведение в кв.
„Владиславово" в гр. Варна.
Стойността на отнетите 15 300 евро възлиза на 29 924.19 лв. по курса на
БНБ.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства –
самопризнанията на подсъдимия в хода на съдебното заседание дадени при условията на
чл. 371, т.2 от НПК, които напълно се подкрепят от показанията на свидетелите С. Т., В. Й., Е. Ч.,
Г. Ч. и Б. Г.ев както и от писмените
доказателства - Съдебно –техническа експертиза и справка за съдимост, прочетени и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът изцяло приема
горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството,
времето и механизма на извършване на престъплението, които са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и създават у съда убеждение за достоверност. По делото
не е налично нито едно доказателство, което да разколебава убеждението на
състава досежно изложената фактическа обстановка и участието на подсъдимия в
нея.
Гореизложените установени
обстоятелства водят до следните правни
изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита,
че подсъдимият Н.К.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл.199 ал.1
т.1 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, тъй като на 05.01.2015 г. в гр. В. Д., обл. Варна, в съучастие със С.
М. Т.- извършител, В. Д. Й. - извършител, и С.К.С.- извършител, като подбудител,
склонил умишлено Т., Й. и С.ев да извършат престъплението, и помагач - умишлено
улеснил извършването на престъплението, като обяснил къде живеят пострадалите,
къде и как Я.И. съхранява парите си, къде се намират пострадалите в деня на
престъплението и кога ще се приберат у дома си, отнел чужди движими вещи-сумата
от 15 300 евро с левова равностойност на 29 924.19 лв.- големи размери, от
владението на Я.А.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила и заплашване.
Субект на престъплението е
вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Накърнени
са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими вещи, като са засегнати и тези свързани със
свободното формиране на воля у всеки гражданин, както и личния му избор на
поведение.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причина за
извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия Н.Ч. и желанието
му за облагодетелстване по неправомерен начин.
Деянието е
квалифицирано по чл.199 ал.1 т.1 доколкото размера на отнетата от частният
обвинител и граждански ищец Я.И. сума е в размер на 15 300 евро с левова
равностойност 29 924,18 лева, която надхвърля повече от 70 пъти
установената за страната минимална работна заплата – 360 лева с ПМС №
419/17.12.2014г.
Деянието е извършено в
съучастие със свидетелите Т., Й. и С.ев, като подсъдимият Ч. е действал като
подбудител доколкото е склонил извършителите да сторят престъплението грабеж, а
и като помагач като е показал на съучастниците си къде живее пострадалия, къде
и как той съхранява парите си, къде е на гости и кога ще се върне в дома
си. Затова и деянието е квалифицирано по
чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.
За да наложи наказание на
подсъдимия Ч. удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът отчете смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и забраната на reformatio in pejus.
При
предходно разглеждане на делото от ВОС на Ч. е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години. Същото е било счетено за справедливо
и при извършената въззивна и касационна проверка.
При
настоящето разглеждане на делото съдът констатира ново смекчаващо отговорността
обстоятелства свързано с продължителният период от извършване на деянието до
реализиране на наказателната отговорност – малко под пет години, за което Ч. не
носи вина. Последното е прието и в Решение № 7/14.02.2019г. по н.д. №
1226/2018г. на ВКС на РБ – 2-ро н.о., където е посочено, че „В разглеждания
казус неприсъственото осъждане на взискателя не сочи на негово недобросъвестно
поведение, насочено към съзнателно отклонение от наказателно преследване, нито
може да се заключи, че той е демонстрирал отказ от лично участие в наказателния
процес.“
Затова и съдът счете, че
следва да наложи наказание по-леко от определеното при предходното разглеждане
на делото, поради което го отмери в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/
месеца „Лишаване от свобода“.
На осн. чл.58А ал.1 от НК
съдът редуцира така определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия Ч. да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.
Като взе предвид, че са налице
формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и счете, че за постигане на целите
на наказанието и най-вече на тези на личната превенция не е необходимо
изолирането на подсъдимия от обществото съдът отложи изпълнението на
наказанието с максимално възможния изпитателен срок от 5 /пет/ години.
Съдът с оглед на имотното
състояние на подсъдимия счете, че прилагане на кумулативно предвиденото в
закона наказание “Конфискация на налично имущество” не би способствало за
постигане на целите на наказателната репресия.
Съдът намира, че така
определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и
превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху
него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове
на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 ал.1 от НК.
В хода на наказателния процес
бяха приети два граждански иска от
пострадалия срещу подсъдимия – за причинени имуществени вреди от деянието в
размер на 29 924,19 лева ведно със законната лихва от датата на
увреждането, както и за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието в
размер на 20 000 /двадесет хиляди /
лева.
При предходното разглеждане на
делото са били приети и разгледани идентични искове, като първият иск е бил
уважен до размера от 28 945,84 лева и отхвърлен в частта до 29 924,19
лева, а искът за неимуществени вреди е бил уважен до размера от 6 000 лева
и отхвърлен до пълният му размер от 20 000 лева. Забраната за влошаването
на положението на подсъдимия, както и обстоятелството, че пред съда не бяха
ангажирани нови доказателства, касаещи гражданските искове доведе състава до
извода, че следва иска за имуществени вреди да се уважи до размера от 28 945,84
лева, а иска за неимуществени до размера от 6 000 лева ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като
исковете до пълния им предявен размер бяха отхвърлени като неоснователни.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК
съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :