РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120108694 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД против „МАРТИ 97“ ООД и е за установяване на
дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение.
В законоустановения срок не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че е налице
плащане на цялата дължима сума след образуване на исковото производство, който факт
следва да бъде съобразен от съда, но следва да се присъдят на страната сторените разноски.
В съдебно заседание управителят на ответното дружество потвърждава, че е налице
плащане на сумите за главница и лихва, като твърди, че ответникът не дължи разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2021 г. между „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, в
качеството на продавач, и „МАРТИ 97“ ООД, в качеството на купувач, е сключен
индивидуален договор за продажба на електрическа енергия (за краткост Договора), по
силата на който продавачът продава активна електрическа енергия на купувача за обектите,
посочени в Приложение № 1, а купувачът купува и заплаща доставеното количество
електрическа енергия. Обектът, за който се предоставя енергия, се намира в гр. Б.*****.
Неразделна част от Договора са Търговските условия за продажба на електрическа енергия
по свободно договорени цени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД (за
краткост Условията). Според т.5.2.9. от Условията купувачът има задължение да уведоми
продавача за настъпване на обстоятелства, които прекратяват правото на купувача на
собственост и/или ползване върху обекта в срок, не по-кратък от 5 (пет) работни дни от
настъпване на събитието. В този случай договорът се прекратява от първо число на месеца,
1
следващ месеца на уведомлението, като всички издадени фактури и възникнали задължения
до датата на прекратяване се считат за дължими от купувача.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ****/11.04.2023 г., нот. дело № ****/2023 г. по
описа на нотариус Б. К., „МАРТИ 97“ ООД продава на „ШЕВРОВ“ ЕООД поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на гр. Бургас с площ 2473 кв.м., находящ се в.з. „***“, кв. В..
На 05.03.2024 г. ответното дружество подава заявление до
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД за прекратяване на доставката на енергия за обект
„помпа“ в гр. Бургас, в.з. ***, ул. ****, тъй като обектът има нов собственик. Към
заявлението е приложен препис от цитирания по-горе нотариален акт. На 06.03.2024 г.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД отговоря писмено на „МАРТИ 97“ ООД, че
предвид срока на подаване на заявлението, прекратяване на мрежовите услуги за обекта ще е
възможно от 01.04.2024 г., като от същата дата достъпът на обекта до
електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ“ ще бъде временно преустановен.
Установява се, че на 13.09.2024 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
сумата от 197,78 лева, представляваща стойност на активна електрическа енергия с
включени акциз, ДДС, цена за задължения към обществото и мрежови услуги за периода от
01.05.2023 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.09.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 21,90 лева, представляваща неустойка за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.06.2023 г. до 12.09.2024 г. По
заявлението е образувано ч.гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС. На 16.09.2024 г. по това
дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3171
срещу ответника за претендираните вземания и разноски по делото в размер на 75 лева. Тъй
като длъжникът депозира възражение против заповедта, че не дължи, е образувано и
настоящото производство на 19.12.2024 г.
По признание на ищеца ответникът е заплатил изцяло претендираните суми (197,78
лева главница за периода 01.05.2023 г. – 31.03.2024 г. и лихва за забава за периода от
16.06.2023 г. до 12.09.2024 г. в размер на 21,90 лева), но не и разноските. На същата дата
13.01.2025 г. „МАРТИ 97“ ООД получава и препис от исковата молба с приложенията към
нея за отговор. Ответникът представя доказателства (системен бон) за изплатени суми за
главница и за лихви както за процесния период, така и натрупани от 13.09.2024 г. до датата
на плащането.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства и признанието на ищеца за получено плащане.
По правото:
Предявените установителни искове са правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Установи се, че след образуване на исковото производство ответникът е заплатил
претендираните суми, което представлява неизгоден за кредитора факт, който следва да бъде
взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Вярно е, че имотът, предмет на Договора, е продаден от ответника на 11.04.2023 г.,
т.е. от същата дата той вече не е негов собственик, но доставчикът на енергия е уведомен за
това едва на 05.03.2024 г., като според Условията „старият“ собственик дължи възникнали
задължения до прекратяване на Договора, т.е. до 31.03.2024 г., тъй като от 01.04.2024 г.
продажбата на електрическа енергия за обекта е преустановена. Купувачът на енергия е
получавал фактури за дължими суми за периода 01.05.2023 г. – 31.03.2024 г., като е следвало
да заплаща сумите по тях в срок до 15 дни след издаване на фактурата. Като не е сторил
това, ответникът дължи и лихва за забава.
С плащането на 13.01.2025 г. на сумите (за главница и за лихва за забава до датата на
погасяване) по същество ответникът „признава“ тяхната дължимост.
2
Тъй като вземанията на кредитора са погасени чрез плащане, исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Причината за отхвърляне на исковете не е тяхната неоснователност, а извършеното от
ответника в хода на процеса плащане. Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В
случая признание на иска не е налице. Извън горното, ответникът не плаща задължението си
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, поради което кредиторът образува
заповедно производство. В хода на последното длъжникът депозира възражение, че не
дължи сумите по заповедта, което е и причина за предявяване на исковете, поради което
извършеното в хода на процеса плащане няма да освободи „МАРТИ 97“ ООД от разноски.
Ответникът представя доказателства (системен бон), че е погасил вземанията на кредитора
ищец за главница и за лихва за забава, но не и за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда в рамките, предвидени в Наредба за заплащането на
правната помощ (за краткост Наредбата). Съдът определя за справедливо юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лева. Следователно на
ищцовото дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 75 лева
(50 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева държавна такса).
Ищцовото дружество претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство (исковата молба е подадена от юрисконсулт), като съдът намира за справедлив
негов размер от 100 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредбата, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност (налице е погасяване на вземанията) и действията
на юрисконсулта се изразяват единствено в депозиране на исковата молба, доколкото в
съдебно заседание се явява адвокат. В полза на дружеството ищец следва да бъде присъдена
и сумата за доплатена държавна такса в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК
– *********, против „МАРТИ 97“ ООД, ЕИК – *********, установителни искове за
дължимост на следните суми: 197,78 лева (сто деветдесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща стойност на активна електрическа енергия с включени акциз,
ДДС, цена за задължения към обществото и мрежови услуги за периода от 01.05.2023 г. до
31.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.09.2024 г. до окончателното й
изплащане; 21,90 лева (двадесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща
неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от 16.06.2023 г. до 12.09.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № ****/2024 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „МАРТИ 97“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 75 (седемдесет и пет) лева
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ****/2024 г. по описа на БРС и сумата
от 175 (сто седемдесет и пет) лева разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4