№ 388
гр. Кюстендил, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20231500500188 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК, във връзка с чл.150 от СК.
С решение №75 от 09.02.2023г. постановено по гр.д.№2184/2022г. по
описа на Районен съд – Дупница, съдът се е произнесъл по иск с правно
основание чл.150 СК, за изменение размера на издръжката, която А. Д. А.,
ЕГН ********** е осъден да заплаща на непълнолетния К. А. А., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.****************** и съдебен адрес за призоваване –
*************************, като е изменил размера на определената с
решение от 05.07.2019г. по гр.д.№2513/2017г. издръжка, увеличавайки я с
80.00 лв. и осъждайки на основание чл.143, ал.2 СК А. Д. А., ЕГН **********
да заплаща на сина си К. А. А., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител С. К. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
гр.****************** месечна издръжка в размер на по 230.00 лв., считано
от 23.11 2022г. датата на депозиране на исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящето дело, до настъпване на причини, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Съдът е отхвърлил предявения иск, за разликата над този
размер до пълния предявен от 280.00 лв., като неоснователен. А. Д. А. е
осъден да внесе по сметка на РС Дупница 115.20 лв., държавна такса върху
1
увеличения размер на издръжката, на основание чл.83, ал.1 т.2 ГПК вр. с
чл.69, ал.1 ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, а на адв. Д. 307.70 лв. - адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска , на основание чл.38 , ал.2 ЗАдв.. К. А. А.,
действащ лично и със съгласието на своята майка С. К. К. е осъден да заплати
на А. Д. А., ЕГН ********** сума 153.85 лв, представляваща сторени
разноски за адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от иска.
На 06.03.2023г. срещу решението е постъпила въззивна жалба, подадена
от А. Д. А. чрез пълномощник адв. А. Р.. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на решението, като акт, предоставящ възможност на
майката да се ползва от предназначените за детето парични средства. Сочи се
обстоятелството, че майката не полага грижи за детето, живеещо на квартира
в с.Сапарево, работещо за да задоволява потребностите си. С жалбата е
оспорен представения социален доклад, изготвен изцяло по данни от майката
на детето К. и неотразяващо действителното положение. Жалбоподателят
възразява и срещу размера на присъдената издръжка, като счита, че с оглед
доходите му, формирани от пенсия, адекватна е сума от 180 лв. до 200 лв.
месечно. Изразено е несъгласие и с направената оценка на показанията на
свид. Тодорка А.а, която според въззивника, е свидетелствала за
обстоятелството, че от време на време въззивникът си намира временна
работа, припечелва до 500.00 лв. месечно, а не, както е приел съда, че всеки
месец получава допълнителни 500.00 лв. възнаграждение. Жалбоподателят
сочи задължения за издръжка и към своята майка и син, който не работи, а
учи редовно. В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното
решение, намаляване размера на издръжката от 230.00 лв. на 180.00 лв.
месечно, с всички произтичащи от това правни последици.
Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното
производство – К. А., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител С. К.. В представения отговор е противопоставено
становище за неоснователност на подадената жалба, като несъдържаща
конкретни факти и обстоятелства, даващи основание за отмяна на обжалвания
акт. Сочи се, че всички доказателствени искания, направени от ответника
били уважени, съдът е изложил съображения по събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Изводът за увеличени потребности на
непълнолетния от парични средства за издръжка и определения размер на
издръжката, са оценени като съответни на събраните по делото доказателства.
Сочи се, че от първоначално определяне на издръжката до момента на
промяната са изминали повече от 5 години, първоначалния размер на
издръжката е под действащите минимални размери, при минимален размер на
издръжката 195.00 лв., въззивникът се съгласява да плаща само допълнително
още 5.00 лв. Твърдението, че средствата за издръжка били ползвани от
майката за лични нужди е определено като несъстоятелно, с оглед
изявленията в исковата молба подписана от детето. В съответствие с
изложеното е формулирано искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
2
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Дупница се е развило по
депозирана от К. А. А., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител С. К. К., срещу А. Д. А. искова молба, с която е
предявен иск с правно основание чл. 150 СК с искане да бъде увеличен
първоначално определения размер на издръжката, която ответника е заплащал
на детето К. А. от 150 лева на 280 лева месечно.
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане
№103 от 05.04.2007 г. се установява, че С. К. А.а /с настоящо към момента
фамилно име К./ и А. Д. А. са родители на ищеца К. А. А..
Установено е, че по силата на решение №457/05.07.2019 г. по гр.д.
№2513/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница упражняването на
родителските права по отношение на детето К. А. А. е предоставено на
майката С. К. К., а ответника А. Д. А. е осъден да заплаща на детето К.
месечна издръжка в размер на по 150 лева, считано от 01.12.2017 г.
Видно от удостоверение изх. № 054/21.11.2022г., издадено
*********************, ищецът е ученик в VIII клас, дневна форма на
обучение през учебната 2022/2023г.
Видно от удостоверение изх. № 1029-09.-194/03.02.2023г., издадено от
ТП на НОИ – Кюстендил, ответникът получава лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 1007, 84 лева.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.С. А.а –
майка на ответника и баба по бащина линия на ищеца, от чиито показания се
установява, че ответникът помага финансово на най – големия син за
обучение в школа, работи в строителството в София, когато го повикат,
получава около 500, 00 лева от тази си дейност, ищецът К. споделил, че майка
му не се грижи за него, не му дава пари и заради това ищецът търсил пари от
св. А.а.За обучение на М. за 6месечен срок бил заплатил 1200.00 лв.
От приетия социален доклад, изготвен от ДСП – Дупница се установява,
че основни грижи за ищеца се полагат от майката С. К.. Същата задоволява
потребностите му от храна, дрехи и консумативи, предвид възрастта му,
изградила е и поддържа правилен и здравословен режим на отглеждане на
детето, съобразен с възрастта му. Майката, ищецът и по – големият му брат К.
А. живеят в жилище, собственост на най – големия син на ответника,
съответно брат на ищеца – М. А., а ответникът при срещата си със социален
работник от ДСП – Дупница заявил, че не е биологичен баща на ищеца и
поради това не му дължи издръжка и не се интересува от него..Социалните
работници са констатирали, че К. посещава редовно учебни занятие на
училище в Сапарева баня.
Представеният пред въззивната инстанция социален доклад съдържа
идентични констатации. Отбелязано е, че след прведена среща с ищецът се
установява, че към момента е ученик в 9-т- клас в
3
************************* Посещава редовно учебните занятия и не
изпитва трудности. На този етап не желае да има контакт с ответника.
Свикнал е да живее само с майка си и да разчита единствено на нея.
В хода на първоинстанционното производство ответникът е оспорвал
твърдението, че е баща на детето.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка. съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта
му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. На основание т.1 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г.
на ВКС по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно упражняването на
родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването
на семейното жилище.
Наведеният с въззивната жалба спорен момент е свързан с размера на
присъдената издръжка, който въззивникът приема за завишен.
Твърденията на ответника, че не е биологичен баща на ищеца не могат
да оборят установения по закон произход на детето, установим от
приложеното удостоверение за раждане, при което се явяват ирелевантни в
настоящото производство.
Съдът не споделя и довода, че издръжката е предназначена за
имуществено обагодетелстване на майката на ищеца, доколкото последния,
като непълнолетен е предявил самостоятелно и със съгласието на своята
майка исковата претенция, което обстоятелство не индикира съмнения в
искането му да бъде изменен размера на дължимата му от ответника
издръжка, както и предназначението й именно да послужи за задоволяване
нуждите на ищеца.Липсват доказателства до момента майката да е
злоупотребявала със средства за издръжка на детето.
За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е
4
необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които
същата е била определена (чл. 150 СК). В тази връзка релевантни са нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи (чл. 142, ал. 1 СК).
В т. 19 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието
„изменение на обстоятелствата“. Посочено е, че такова ще има когато е
налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради
което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че иска е
доказан по своето основание. Не е необходимо също така да има
продължителност на периода между предходната издръжка и искането за
изменение. Искът за изменение на издръжката може да се предяви веднага
щом е налице промяна в обстоятелствата, при които е определена
предходната издръжка.
В принципен аспект нуждите на оправомощения да получи издръжка се
обуславят от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства,
имащи значение за случая. От данните по делото се установява, че по силата
на решение №457/05.07.2019 г. по гр.д.№2513/2017 г. по описа на Районен съд
– Дупница бащата е заплащал издръжка сина си К. А. в размер на 150 лева. От
момента на определяне размера на тази издръжка до настоящия момент са
изминали пет години. Установено е, че непълнолетното дете К. е ученик в
девети клас в ************************* като се обучава в дневна форма.
Следва да се отчете и обстоятелството, че към момента сме изправени към
новонастъпили социално-икономически промени /увеличаване на цените на
стоките и услугите, което е особено осезаемо през последните две години/,
които макар и обективни и стоящи извън волята на родителите, неминуемо
водят до извод за увеличаване на нуждата от парични средства за издръжката,
необходима за отглеждане, възпитание, обучение и развитие на детето.
Промяната в нуждите на детето има траен и продължителен характер, което
обуславя извода за основателността на иска за изменение на първоначално
определената издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото
на чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка.
Следва да се отбележи, че икономическите условия на живот в
страната, определени от по-висок жизнен и социален стандарт,
продиктуван от ценови, социални и демографски фактори, безспорно
определят по-големи средства за издръжката на едно дето. С повишаване на
възрастта и образователното ниво, нуждите на детето от средства за
издръжка, развитие и обучение обективно се повишават. Размерът на
издръжката обаче не може да бъде определен само въз основа на нуждите на
детето. Те трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което дължи
издръжка и при съотношението на двете величини да се определи нейния
размер. Задължението за издръжка се разпределя между родителите според
възможностите им. Принципът за определяне на издръжката
5
според възможностите и материалното състояние на лицето, което дължи
издръжка, е основен принцип в СК.С постановление №286 на МС от
21.09.2022 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2023
г. обн.ДВ бр.77 от 27.09.2022г., в сила от 01.01.2023г. член единствен -
считано от 01.01.2023г. е определен размер на линията на бедност в страната
на 504.00 лв.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето,
което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно
състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” ( грижите
и издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който упражнява
родителските права.
На основание чл.142, ал.2 СК размерът на минималната издръжка на
едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата.МРЗ -
2023г - 780.00 лв съотв.минимален размер на издръжката:195.00 лв..
Установено е по делото, че ответника получава пенсия в размер на
1007 лева, както и допълнителен трудов доход от средно около 500 лева,
макар и с непостоянен характер. Майката от своя страна реализира трудов
доход в размер на минималната работна заплата. Последната полага
непосредствените грижи и издръжка в натура на детето К., което
обстоятелство съдът не намира за оборено от показанията на св. Тодорка А.а
– майка на ответника, тъй като то се потвърждава от изнесеното в социалния
доклад и дадените пред социалния работник данни от ищеца.
В контекста на горното, отчитайки установените фактически
положения, свързани с нуждите на детето, материалните възможности на
неговите родители и упражняването на родителските права от майката,
първостепенният съд е преценил, че бащата може да предоставя месечна
издръжка в размер на 230 лева.
Настоящият състав на въззивната инстанция, след като обсъди доводите
на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и след като взе предвид установения към момента
минимален размер на дължимата за дете издръжка, възлизащ на сумата от 195
лева, определен на база размера на минималната работна заплата приема, че
размера на издръжката, която ответника е осъден за заплаща с обжалваното
решение, е справедлив и съответстващ както на нуждите на детето, така и на
неговите възможности, а и същият е почти в законовия минимум,
регламентиран от разпоредбата на чл.142, ал.2 СК. За да достигне до този
извод, настоящият състав отчита потребностите на детето, които неминуемо
нарастват с нарастване на неговата възраст. Силно завишеният към момента
жизнен стандарт, породен от значително завишените цени на стоки и услуги в
страната, предопределя неминуемо и увеличение на средствата за отглеждане
на дете, за задоволяване на елементарни битови потребности, както и за
пълноценно социално общуване.Майката С. К., както безспорно се установи,
поема изцяло грижите за отглеждането и възпитанието на ищеца. Същата, с
оглед получавания към момента нетен месечен доход от около 780 лева, е в
невъзможност сама да осигури нужните средства за издръжка на детето.
6
Затова е необходимо по-големия дял от месечната издръжка, тъй като се
отчита, че освен в пари, майката участва в издръжката и в натура, като полага
лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, да се поеме от бащата. По делото се събраха данни за
получавания от ответника доход, който съдът приема за достатъчен да покрие
неговата и от части издръжката на непълнолетния К..Тъй като по делото
липсват достатъчно доказателства за свързаните с издръжка на пълнолетния
син на въззивника разходи - размер и срок на поетото задължението, съдът не
намира основание за намаляване размера на присъдената издръжка.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Жалбата е неоснователна, предвид което и с оглед разпоредбите на
чл.78 ГПК разноски на въззивника не се следват.Ответникът по жалбата не е
представил доказателства за направени разноски за производството.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №75 от 09.02.2023г. постановено по гр.д..
№2184/2022г. по описа на Районен съд – Дупница, в обжалваната част в която
по иск с правно основание чл.150 СК, за изменение размера на издръжката,
която А. Д. А., ЕГН ********** е осъден да заплаща на непълнолетния К. А.
А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител С. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.****************** и съдебен адрес за призоваване –
*************************, размера на определената с решение от
05.07.2019г. по гр.д.№2513/2017г. издръжка е изменен, увеличавайки я с 80.00
лв. и осъждайки на основание чл.143, ал.2 СК А. Д. А., ЕГН ********** да
заплаща на сина си К. А. А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител С. К. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
гр.****************** месечна издръжка в размер на по 230.00 лв., считано
от 23.11 2022г. датата на депозиране на исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящето дело, до настъпване на причини, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8