Решение по дело №68/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 685
Дата: 28 април 2016 г. (в сила от 25 май 2016 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20164430100068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2016 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………………

гр. Плевен, 28.04.2016год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІI-ми граждански състав, в публичното заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА б.А

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията б.а гр.д.№68 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Пред ПлРС е постъпила  ИМ от  И.К.В. против ЕТ“***“- с. Гривица , в която се твърди, че между страните е сключен договор за аренда от 07.02.2011г., чрез пълномощник на ищеца.Твърди се, че е допусната техническа грешка относно името на арендодателя.Посочва , че предмет на договора е – нива с площ 14,451 дка, м. „Габровец“, с идентификатор 56722.199.9 по кад. карта и регистри на СГКК-Плевен.Твърди се, че срокът на договора е бил пет години и е изтекъл на 01.09.2015г.Твърди се, че съгласно чл.3.1 от договора , ответника е поел задължението да ползва земята, съгласно предназначението й като нива.Твърди се, че , че след изтичане на договора се е установило, че земята не е ползвана, негодна за ползване и че са необходими две години за възстановяването й.Твърди се, че не му  заплатена рентата за 2013/2014г. и 2014/2015стоп. години общо в размер на 723лв.Твърди се, че в резултат на бездействието на ответника, ще са необходими средства в размер на 9609лв. за възстановяването на  нивата, във вид годен за използването й по предназначение  и ще търпи загуба от рента за следващите две години в размер на 1156лв.

        В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника, като оспорва предявените искове.

         Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Видно от приложен по делото договор и пълномощно, се установява, че  07.02.2011г. че между К.Ш. б., ЕГН********** и ЕТ“***“- с. Гривица, е сключен договор за аренда на земеделска земя, по силата на който  ищецът, като арендодател, чрез пълномощник е предоставил на арендатора, за временно и възмездно ползване земеделска земя: нива от 14,450 дка, в м.”Габровец”,с идентификатор  56722.199.9 в землището на гр.Плевен, а арендатора се е задължил да извърши арендно плащане 18лв. на дка за всяка стопанска година.Видно от представения договор, е че същият е сключен за срок от 5 години.

Спорен по делото е въпросът дължи ли се заплащане на аренда от страна на ответника на ищеца и какъв размер за процесния период, налице ли е неправомерно поведение на арендодателя, предаден ли е обетът във вид годен за ползване, и настъпили ли са вреди за арендодателя във връзка с ползвания имот, в какво се изразяват и техния размер, налице ли са пропуснати ползи, в какво се изразяват и техния размер.

 На първо място е направено възражение за нищожност от представителя на ответника, на сключения договор, предвид обстоятелството, че името на арендодателя в догора е друго. Съдът счита, че същото е неоснователно, тъй като видно от доказателствата по делото  доказателства, е че имота е възстановен на наследници на К.И. В.- Решение №18-30/30.06.1999г. на ПК-Плевен. От приложеното удостоверение за наследници  изх.№5314/11.12.2015г., изд. от Община Плевен, е видно, че ищецът е наследник на К.И. В., поч.11.04.1942г.Представено е пълномощно- нотариално заварено-л10, от което е видно, че Д.К. е бил пълномощник на ищеца, във връзка със сключване на договора на земеделски земи останали от наследодателя в м. „Габровец.“ И не на последно място, е че  договорът е подписан, въз основа на посоченото пълномощно и е посочено вярното ЕГН на ищеца, но името на наследодателя. При това положение, съдът приема, че се касае за техническа грешка и договорът е сключен между страните.

Не е спорно, че първите три години е заплащана дължимата рента, а за претендираните не е заплащана. В тази връзка ,съдът не приема възражението на ответника, че тъй като не е получавал субсидии за процесния имот,  което се установява и от назначената СЕ, то той не дължи изпълнение по договора.Ирелеватно е обстоятелството дали е получавал субсидии.Налице е валиден договор и ответникът дължи изпълнение в срок.В договора е посочено, че се дължи рента в размер на 18лв/ дка.Предвидено е в раздел пети, че при несъответствие между поетите задължения, настоящия договор може да бъде изменен. Предвидено е, че паричната форма на заплащане се извършва спрямо инфлацията. В случая не е представен анекс, от който да е видно, че е изменен размера на арендното плащане за всяка година. При това положение съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата общо в размер на 520,20лв.- дължима рента за стоп. 2013г./2014г. и стоп. 2014г./2015г., ведно със законната лихва от датата на ИМ, а за разликата до претендираните 723лв., следва да се отхвърли иска като неоснователен недоказан.

По отношение на предявените искове за  претърпени загуби в размерна 9609лв. за възстановяването на  нивата, във вид годен за използването й по предназначение  и пропуснати ползи за следващите две години в размер на 1156лв., съдът счита, че същите са неоснователни.  От договора се установява, че е посочено, че се арендувана земеделска земя-нива. От заключението на ВЛ, което съдът е приел като обективно и компетентно , се установява, че и при сключване на договора и при прекратяването му процесния недвижим имот, е бил  залесена територия- широколистна гора-акациев вид на около 20-35 години , негодна за земеделска обработка.За същият не са изплащани субсидии, тъй като не е бил включен в списъка на имотите по масиви за ползване за процесните години,предвид обстоятелството, че е обрасъл с дървесна растителност и е негоден за земеделско ползване.Съгласно чл.6 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да предаде имота в състояние, което отговоря на предназначението му, като предаването се извършва под опис. Опис се съставя и при връщане на имота.При липса на опис се приема, че обектът е  приет и върнат в надлежно състояние.  По делото не са приложени такива описи , поради и което е допусната СЕ. Както бе посочено по- горе, от експертизата се установява, че обективно, имотът е негоден за обработка като земеделска земя.В тази връзка ВВЛ посочва, че вследствие на това, че обектът е върнат във вид, който е съществувал при сключване на договора , не са нанесени вреди.Съгласно чл.9 от ЗАЗ начина на трайно ползване може да се извърши от арендаторът, но с писмено съгласие на арендодателя, което в случая не е налице.Не на последно място, предвид и горното,не е доказано, че ищецът е щял да сключи договор за аренда с други лица, но не е могъл, поради бездействие на ответника при ползване на имота,  и оттук , че са налице пропуснати ползи.

При този изход на процеса и   на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника, направени разноски  в размер на 1205,38лв., по компенсация. Неоснователно е възражението на представителя на ищеца за редукция н адвокатското възнаглаждение, тъй като е съобразен с Наредба№1/2004г., с оглед обстоятелството, че са предявени  три иска.  

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.8 от ЗАЗ ЕТ“***“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114024197,ДА ЗАПЛАТИ на И.К.В., ЕГН**********, сумата общо в размер на 520,20лв., представляваща дължимо арендно плащане по договор от 07.02.2011г., за  стопанските години: 2013/2014г., 2014/2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-06.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до претендираните 723лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.В., ЕГН********** против ЕТ“***“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114024197, искове с правно основание чл.82 от ЗЗД вр. с чл.10 от ЗАЗ, с които се претендират  претърпени загуби в размер на 9609лв. за възстановяването на  нивата, във вид годен за използването й по предназначение  и пропуснати ползи за следващите две години в размер на 1156лв., ведно със законната лихва, върху главниците, считано от датата на ИМ 06.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК И.К.В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“***“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114024197, сумата 1205,38лв., представляваща направени  разноски, по компенсация.

 Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: