Определение по дело №83/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 193
Дата: 21 януари 2015 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20155300500083
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е       193

 

21.01.2015г., град Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII  граждански състав

На двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

                                            НЕДЯЛКА СВИРКОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №83 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

         Постъпила е жалба вх.№31677/13.11.2014г. по регистъра на ПОС, уточнена с молба вх.№14788/15.12.2014г., от „Лейд-Г.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Братя Бъкстон”№134, подадена чрез управителя Е.И.Г., против действия на ЧСИ В.А. с рег.№827 по изп.дело №20148270400306, изразяващи се в присъединяване на държавата като взискател. Изложени са доводи за незаконосъобразност на посоченото действие, според които изпълнителното производство е било спряно с нарочно постановление на съдебния изпълнител, поради постигнато между страните споразумение за това и за разсрочено изплащане на задължението, въпреки което след спирането жалбоподателят получил покана за доброволно изпълнение, с която ЧСИ го уведомява, че е присъединил на основание чл.458 от ГПК към делото държавата като взискател по право въз основа на удостоверение от 01.10.2014г. на ТД на НАП-Пловдив за сумата от 50910,82лв., начислявайки и такси. Счита, че липсва законово основание за извършване на изпълнителни действия по спряно дело, а също и, че държавата не е възложила на ЧСИ събиране на вземането, което и не подлежи на принудително събиране, поради споразумение за разсроченото му изплащане, при което присъединяването на държавата за цялата сума, която твърди да не дължи в този размер, е направено единствено с цел начисляване на по-голяма такса от ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ, която да се дължи от дружеството. По тези съображения жалбоподателят претендира за отмяна на действията по присъединяване на дълг към спряното изпълнително дело.

         Ответниците по жалбата взискателят В.Х.П. и солидарния длъжник Е.И.Г. не са взели становище по нея.

         Постъпили са мотиви на ЧСИ А. по обжалваното действие, според които жалбата е недопустима, тъй като е насочена против действие, което не е сред обжалваемите по чл.435 от ГПК, както и понеже, въпреки двукратните указания за уточняване на обжалваното действие, това не е сторено в срок. Счита в случай, че се приеме да се обжалва присъединяването на взискател по право, то това да е констатация на съдебния изпълнител за съществуващо в полза на Държавата право, признато й с изрична разпоредба на чл.458 от ГПК във връзка с чл.191 от ДОПК, и да не съставлява изпълнително действие, нито да подлежи на обжалване. По същество поддържа съображения за неоснователност на жалбата, според които разпоредбата на чл.458 от ГПК е императивна и съдебният изпълнител не разполага с преценка дали и кога да присъединява за събиране публично вземане, както и действията му да не са лишени от правно основание, каквото е разпоредбата на чл.458 от ГПК вр. чл.191 от ДОПК, а спряното производство да не е пречка да се присъединяват и други взискатели, тъй като те се присъединяват по висящо производство, а спирането не променя висящността на производството и не го прекратява.

         Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, намира следното по отношение допустимостта на жалбата:

         Изпълнителното производство е образувано по молба от 18.07.2014г. на взискателя В.Х.П. и представен с нея изпълнителен лист от 08.07.2014г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №6739/07.07.2014г. по ч.гр.дело №10518/2014г. на ПРС-Х гр.състав, с която е разпоредено длъжниците „Лейд-Г.”ЕООД и Е.И.Г. солидарно да му заплатят сумата от 14500лв. – главница по споразумение от 28.04.2014г. с нотариална заверка на подписите; сумата от 2500лв. – неустойка, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.07.2014г. до изплащане на вземането и разноските по делото в размер на 340лв. за държавна такса и 1800лв. за адвокатско възнаграждение. С образуване на изпълнителното производство в изпълнение на задължението по чл.458 от ГПК и чл.191 от ДОПК ЧСИ е изпратил на 21.07.2014г. съобщение до ТД на НАП-Пловдив за започнатото принудително изпълнение. В отговор е постъпило удостоверение от 02.09.2014г., според което длъжникът Е.И.Г. има непогасени задължения в общ размер от 8542,04лв., за което същия е уведомен относно присъединяването на Държавата по право като взискател с връчена му на 01.10.2014г. покана за доброволно изпълнение, и удостоверение от 01.10.2014г., според което длъжникът „Лейд-Гърбачков”ЕООД има непогасени публични задължения в общ размер от 50910,82лв., за което дружеството е уведомено относно присъединяването на Държавата по право като взискател с връчена му на 06.11.2014г. покана за доброволно изпълнение. С молба вх.№11422/12.09.2014г. взискателят е поискал спиране на изпълнението, поради сключено между страните и представено с молбата споразумение от 10.09.2014г. С Постановление от 26.09.2014г. ЧСИ е спрял производството по изпълнителното дело на основание чл.432,т.2 от ГПК.

         Жалбата е подадена в едноседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, с която дружеството-длъжник е уведомено за присъединяването на Държавата за вземанията й спрямо него в размер на 50910,82ллв. по удостоверението. Тя изхожда от легитимирано лице – длъжник в изпълнението. Откъм съдържание, противно на доводите на ЧСИ, е редовна, тъй като от изложените в нея обстоятелства и формулиран петитум е ясно, че предмет на обжалване е присъединяването на държавата за посочените вземания в изпълнителното производство. Присъединяването на държавата, обаче, както резонно счита ЧСИ, не съставлява подлежащо на обжалване действие сред лимитативно предвидените от чл.435 от ГПК. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й се от длъжника публични и други вземания, размера на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, съгласно чл.458 от ГПК, при което не е необходим и нарочен акт на съдебния изпълнител за конституирането й, какъвто да подлежи на обжалване като извършено от него действие. При това положение като насочена срещу неподлежащо на обжалване действие жалбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да се прекрати.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№31677/13.11.2014г. по регистъра на ПОС, уточнена с молба вх.№14788/15.12.2014г., от „Лейд-Г.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Братя Бъкстон”№134, подадена чрез управителя Е.И.Г., против действия на ЧСИ В.А. с рег.№827 по изп.дело №20148270400306, изразяващи се в присъединяване на държавата като взискател в изпълнителното производство, И ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №83/2015г. по описа на ПОС-VII гр.състав.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: