Р Е Ш
Е Н И Е
195/9.3.2020г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при
секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№1373
по описа на ШРС за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.79, ал.1, предл. второ от ЗЗД.
В
исковата си молба, ищците Е.Й.А., ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, излагат, че на
08.08.2017 г. са закупили от ответника А. М.И., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, недвижим имот, находящ се в ***, представляващ апартамент с идентификатор № ***, с площ от 45.00 кв.м., заедно с таванско помещение
№1, с площ от 28.00 кв.м. и съответните за обекта идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху поземления имот. Съставен е НА за
продажба на недвижим имот №18, том V, рег.№4307, дело №479/08.08.2017 г. на нотариус М.А., с
рег. №709 на НК. В нотариалния акт било изрично уговорено продавачът да предаде
владението върху имота в деня на изповядване на сделката- 08.08.2017 г. Това
задължение не било изпълнено от продавача, поради което се наложило ищците да
се снабдят със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след което
въвеждането им във владение се осъществило чрез способите за принудително
изпълнение. Ищците били въведени във владение на 20.03.2019 г. Отделно от
изложеното, между страните съществувала и устна договорка апартаментът да бъде
продаден и предаден заедно с вградената кухня и уредите в нея- готварска печка,
котлони и пералня Samsung, модел WW70K44305W/LE, както и поставените в имота два броя подпрозоречни
климатици, марка Daikin, модел RTXS, с номер на външното
тяло STX.
При въвода във владение, ищците установили, че в имота липсват двата климатика
и пералнята. Между страните били водени разговори тези вещи да бъдат върнати на
купувачите или да им бъде платена тяхната левова равностойност, както и за
плащане на обезщетение срещу ползването на имота от страна на продавача, но
безуспешно. Поради изложеното ищците считат, че са претърпели вреди в следствие
неизпълнение задълженията на ответницата, имаща качеството на продавач по
договора, поради което и желаят репарирането им. Поради изложеното, молят съда
да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищците следните суми: 5 812.96 лева, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „ О.”
№11, ет.4, представляващ апартамент с идентификатор № ***, от категорията на
пропуснати ползи, считано за периода от 09.08.2017 г. /датата, на която е
следвало да бъде предадено владението върху описания имот/, до 20.03.2019 г.
/датата на предаване на владението на процесния имот чрез въвод, извършен по
изп.дело № 20197740400029 по описа на ЧСИ Я.Д.с рег. № 774 на КЧСИ и район на
действие ШОС/; сумата от 3 400, 00 лв. – представляваща обезщетение за
неизпълнен договор, определено като стойността на движими вещи, които са
продадени заедно с недвижимия имот, а именно: 2 броя подпрозоречни климатици
марка „Daikin”, модел RTXS, с номер на външното тяло STX, както и пералня
„Samsung“, модел wvv70k44305w/le, които, към датата на въвода във владение, са
липсвали. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на настоящата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който
заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни, излагайки правни и
фактически доводи, и възражения. Претендира и разноски.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна следното: Не се спори
между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства /заверен
препис от НА за продажба на недвижим имот №18, том V, рег.№4307, дело
№479/08.08.2017 г. на нотариус М.А., с рег. №709 на НК/, че ответницата е
продала на ищците собствения си недвижим имот, находящ се в ***, ап.7, представляващ апартамент с идентификатор № ***, с площ от 45.00 кв.м.,
заедно с таванско помещение №1, с площ от 28.00 кв.м. и съответните за обекта
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, за сумата от 57 000.00 лева. Няма спор, че ищците в качеството им на
купувачи са изплатили изцяло продажната цена на имота. В цитирания нотариален
акт е отразено, че владението върху имота ще се предаде на купувачите в деня на
изповядване на сделката, т.е. на 08.08.2017 г. Видно от представения от ищците
частно заверен препис от Протокол за въвод във владение, съставен по
ИД№20197740400029 по описа на ЧСИ Я.Д., се установи, че на 20.03.2019 г. в
14.00 часа принудително е отнето владението върху имота от ответницата, в качеството
ѝ на длъжник по изпълнителното дело и е предадено на ищците, в качеството
им на взискатели по същото дело. На въвода са присъствали както взискателите,
така и длъжникът. От представения от ответната страна официално заверен препис
от Предварителен договор за покупко-продажба на имот от 21.04.2017 г., става
ясно, че между страните, преди изповядване на коментираната прехвърлителна
сделка, е бил сключен предварителен договор, който съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор. Условията и волеизявленията на
страните относно параметрите на сделката, изразени както в предварителния, така и в окончателния
договор са ясни и конкретни. Ясно и точно са посочени страните по сделката,
имотът, предмет на последната, цената на вещта, като са предвидени и
последиците, с оглед неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията на
страните по сделката. Няма спор, а се установява и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че владението върху имота не е предадено на
купувачите в деня на изповядване на сделката, а е предадено на 20.03.2019 г.
Един от основните спорове между страните е имало ли е уговорка между тях,
ответницата, след продажбата на имота, да остане да ползва безвъзмездно същия
за някакъв срок. В представените по делото писмени доказателства
/предварителния договор за продажба на апартамента и окончателният договор за
покупко- продажба, оформен с горепосочения нотариален акт/, липсва вписана
изрична уговорка, по силата на която ответницата, след продажбата на имота, да
остане да ползва същия за някакъв срок. Напротив, в нотариалния акт, съдържащ
волеизявленията на страните по прехвърлителната сделка, изрично е отбелязано,
че владението върху имота следва да бъде предадено в деня на изповядване на
сделката, т.е. на 08.08.2017 г. За установяване на някакви допълнителни
уговорки, постигнати между страните относно предаване владението върху имота са
събрани и гласни доказателства. От разпитаната по делото свидетелка Е. Н.,
водена от страна на ищците, се установи, че при продажбата на имота страните са
постигнали уговорка, че ответницата ще остане да живее в имота, докато си
намери жилище, като ще заплаща наем- „Купувачката каза, че не ѝ трябва
веднага и може да го купи и продавачката може да остане да живее, докато си
намери жилище. Понеже тя дълго време е останала да търси жилище са се разбрали
на наем да живее там… Ако остане ще плаща наем и ще живее, докато се разберат
двете…“. От показанията на изслушаната по искане на ответницата свидетелка С.Н.,
също се установи, че ответницата се е разбрала с купувачите на жилището ѝ
да остане да живее в имота, докато си намери жилище, като ще заплаща наем за
ползването- „Тогава я попитах кога ще се изнася и тя ми каза, че прави ремонт,
но ще плаща наем.“ В подобен смисъл са и показанията на свидетеля И. К., също
разпитана по искане на ответната страна- „Телефонът ѝ звънна, тя проведе
някакъв разговор и каза, че трябва да отиде да плати някакъв наем. Аз учудено я
попитах за какво ще плаща наем. Тя ми каза, че се договорили тя да плаща наем.
Дори на масата извади и приготви пари за наем, който трябваше да плати“. Съдът
дава вяра на горепосочените изявления на свидетелите, тъй като същите са
взаимно непротиворечиви и се потвърждават и от събраните по делото писмени
доказателства. По делото е представен документ- официално заверен препис на
вносна бележка с дата 09.04.2019 г., от която е видно, че ответницата е превела
на ищцата сума в размер на 750.00 лева, като в документа е отразено, че
плащането е направено за обезщетение за ползване на процесното жилище. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на изслушания по искане на
ищците свидетел С. В.. От нотариалния акт, обективиращ ясно волята на страните
по прехвърлителната сделка, се установи, че владението върху имота е следвало
да бъде предадено на датата на сключване на сделката. С оглед гласните
доказателства, съдът приема, че в последствие страните са постигнали
допълнителна уговорка ответницата да остане да ползва имота докато си намери друго
жилище, като с оглед противоречивите в този смисъл доказателства, приема, че
конкретен времеви период не е уточнен. С оглед на доказателствата, ангажирани
по делото, съдът приема, че ответницата наравно с правото да ползва имота,
въпреки че вече е загубила собствеността върху същия, е поела и задължението да
заплаща на ищците съответното обезщетение срещу ползването /за този извод съдът
се съобрази и с представения от ответната страна документ- вносна бележка, в
който лично ответницата е посочила като основание за плащане на сумата от
750.00 лева- обезщетение за ползването на имота/. Тези действия на ответницата
съдът възприема като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти,
поради което ги цени като надлежни доказателства, установяващи факта на
ползване на имота, въпреки поетото задължение за предаване владението върху
същия. От показанията на разпитания по искане на ищците свидетел С. В., също се
установи, че ищцата, с която свидетелят живее на съпружески начала, се е
разбрала с ответницата, последната да ѝ плаща наем за ползването на
продадения имот в размер на 250.00 лева, и ответницата е платила наем за три
месеца в размер на 750.00 лева. Действията по плащане на суми за обезщетение за
ползване на имота, както е посочено по- горе, съдът възприема и като
извънсъдебно признание на ответната страна на правото на ищците да получат
обезщетение за неизпълнение задължението на ответницата да предаде владението
на ищците на вече собствения им недвижим имот. При неизпълнение на обещания облигационен
резултат, в
случая да се предаде владението към датата на прехвърляне собствеността върху
имота, възниква
гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от
него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може
да претендира обезщетение за имуществени вреди, определени с чл. 82 ЗЗД на "претърпяна загуба" - фактическо влошаване състоянието на
засегнатото имущество, осуетяване на очаквани облаги и "пропуснати ползи"
- неосъществено увеличаване на имуществото, пропусната
печалба. Поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено
с чл.
79 ЗЗД. В
разглеждания казус, съдът приема за безспорно установени фактите относно
сключения между страните договор, по силата на който ищците са придобили
собствеността върху процесния имот и относно поетото задължение на ответника,
действащ в качеството на продавач по договора, да предаде владението върху
имота на ищците, в качеството им на купувачи, в деня на изповядване на
сделката. Съдът приема и за безспорно установен фактът, че владението върху
имота реално е предадено на 20.03.2019 г., със съдействието на публична
принуда. Безспорно, през периода от 08.08.2017 г. /датата, на която е трябвало
ответницата да предаде владението, т.е. да изпълни това си задължение/, до
20.03.2019 г. /датата на въвода във владение/, ищците са били лишени от
ползването на имота, като в този смисъл са претърпели вреди от категорията на
пропуснати ползи. Съдът не споделя доводите, изложени от ответната страна, че
за да се присъдят пропуснати ползи е необходимо ищците да установят в случая,
че в следствие неползването на имота са пропуснати да реализират някаква
печалба под формата на наем, тъй като безспорно в правната доктрина и в
съдебната практика се приема, че в имуществото на кредитора се включва и
правото на собственост върху недвижим имот, като виновното неизпълнение на
задължението на прехвърлителя по договор за продажба на имота да предаде
владението върху имота на купувача безспорно лишава последния от ползването на
собствения му имот, което е вид имуществена вреда по смисъла на разпоредбата на
чл.82 от ЗЗД. Даденото разрешение на поставен правен въпрос в соченото от
ответната страна тълкувателно решение се отнася за вреди, възникнали от
различни от настоящия казус юридически факти. Ето защо счита, че в случая
вредите за ищците от неползването на собствения им имот са съизмерими с
пазарния наем за имота за процесния период. Видно от заключението по приетата
по делото СТЕ, общият размер на пазарния наем за апартамента за процесния
период се равнява на сума от 5923, 35 лева. Съдът няма основание да се съмнява
в правилността и обективността на заключението, а същото, от друга страна, към
датата на изслушване на вещото, не е оспорено от страните. По делото се
установи, че ответницата е заплатила на ищците сума в размер на 750.00 лева,
представляваща обезщетение за ползването на имота, поради което съдът счита, че
тази сума следва да се приспадне от сумата, дължима като обезщетение на ищците
за целия процесен период. На следващо място, от показанията на разпитаната по
искане на ответницата свидетелка И.К., се установи, че ответницата лично е
предала на ищцата сумата от 1000.00 лева за наем на апартамента, който е
продала на ищците- „Бяхме на обяд, когато тя тръгна да плаща наема. Това беше
миналата година месец август, в началото на август…Спомням си сумата, защото тя
ги изброи на масата. Парите бяха 1000.00 лева за наем…Тя пред мен изброи
1000.00 лева и пред мен даде парите“. Съдът дава вяра на тези показания, тъй
като същите са ясни, конкретни и са
изявления на трето, незаинтересовано от изхода на делото лице. Ето защо приема,
че за част от исковия период ответницата е заплатила срещу ползването на имота
и сумата от 1000.00 лева, която също следва да се приспадне от изцяло дължимата
сума. Поради изложеното заключава, че дължимото обезщетение на ищците, които
ответницата следва да им заплати срещу ползването на имота през периода от 09.08.2017 г. до 20.03.2019 г. се равнява на сума от 4
173, 35 лева, като за тази сума искът е основателен и следва да се уважи. За
остатъка от сумата, до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли,
поради неоснователност.
По отношение на
претенцията за заплащане на сумата от 3 400, 00лв. – представляваща обезщетение за неизпълнен
договор, определено като стойността на движими вещи, които са продадени заедно
с недвижимия имот, а именно: 2 броя подпрозоречни климатици марка „Daikin”,
модел RTXS, с номер на външното тяло STX, както и пералня „Samsung“, модел
wvv70k44305w/le, които, към датата на въвода във владение, са липсвали, за да се произнесе,
съобрази следното:
По делото не е спорно, а
се установява и от събраните писмени доказателства /НА за продажба на недвижим
имот №18, том V, рег.№4307, дело №479/08.08.2017 г. на нотариус М.А., с
рег. №709 на НК и Предварителен договор за покупко-продажба на имот от
21.04.2017 г./, че по отношение прехвърляне собствеността на движимите вещи,
находящи се в процесното жилище, липсва изрична, писмено оформена уговорка
между страните. За да се установяват уговорки между страните относно вещите в
жилището и по-конкретно процесно разглежданите два броя климатика и пералня, по
делото са събрани както в полза на ищците, така и в полза на ответника гласни
доказателства. От тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
заключава, че не може да се направи категоричен и безсъмнен извод, че между
страните има постигната ясна и изрична договореност за продажба и на тези,
заявени с настоящата искова молба, движими вещи. От показанията на изслушания в
полза на ищците свидетел Настева, посредник на страните по сделката, се
установи, че между страните е имало разговори и опити да постигнат съгласие за
вещите, които са в жилището, тъй като продавачката искала да си вземе някои
вещи, а купувачката искала вещите да останат в имота, но какво в крайна сметка
са се разбрали не е ясно- „Не зная в крайна сметка какво са се разбрали, защото
продавачката, разбраха се вътрешно двете, че тя остава да живее там и вече след
време, когато тя напуска ще се уточнят нещата… Ако остане ще плаща наем и ще
живее докато се разберат двете…те останаха да се доуточняват след напускането
на жилището“. По делото не се събраха надлежни доказателства, от които
безсъмнено да се установи, че между страните е постигнато съгласие, т.е. е
имало изрична уговорка, апартаментът да бъде продаден заедно с процесните
движими вещи. На следващо място, не се установи по безспорен и категоричен
начина, че в имота, към датата на сделката, тези вещи са били налични. Няма
доказателства за марка, модел, характеристики и състояние на вещите. Предвид
изложеното, съдът стига до извода, че в случая липсва изразено съгласие
/идентичност на волите/ у страните за включване на тези вещи в цената на
недвижимия имот, т.е. за продажбата им заедно с имота. Ето защо заключава, че
този иск е изцяло неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищците следва да се присъдят извършените по делото, включително и в
обезпечителното производство, разноски, съразмерно уважената част от
претенциите, в общ размер на 1 256,
89 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 350.09
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А. М.И., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Й.А., ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 4 173, 35
лева /четири хиляди сто седемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение
за вреди от неизпълнен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.
Шумен, ул. „О.” №11, ет.4, представляващ апартамент с идентификатор № ***, от
категорията на пропуснати ползи, считано за периода от 09.08.2017 г. /датата,
на която е следвало да бъде предадено владението върху описания имот/, до
20.03.2019 г. /датата на предаване на владението на процесния имот чрез въвод,
извършен по изп.дело № 20197740400029 по описа на ЧСИ Я.Д.с рег. № 774 на КЧСИ
и район на действие ШОС, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете-
14.05.2019 г. до окончателното им изплащане, както и им заплати сума в размер
на 1 256, 89 лева /хиляда двеста петдесет и шест лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща извършените по делото, включително и в
обезпечителното производство разноски, съразмерно уважената част от исковете,
като отхвърля исковете в останалата им част, до пълния предявен размер, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Й.А.,
ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, срещу А. М.И.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, субективно съединени осъдителни искове за заплащане на сума от
3 400, 00 лв. /три хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение
за неизпълнен договор, определено като стойността на движими вещи, които са
продадени заедно с недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „О.” №11, ет.4,
представляващ апартамент с идентификатор № ***, а именно: 2 броя подпрозоречни
климатици марка „Daikin”, модел RTXS, с номер на външното тяло STX, както и
пералня „Samsung“, модел wvv70k44305w/le, които, към датата на въвода във
владение, са липсвали, като неоснователни и недоказани.
Осъжда Е.Й.А., ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, да заплатят
на А. М.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, сумата от 350.09 лева /триста и петдесет
лева и девет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: