Решение по дело №1078/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 292
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Петър Гунчев
Дело: 20201000601078
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. София , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
Прокурор:Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601078 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК,
образувано по искане на осъдения Д. П. Г. за възобновяване на н. о. х. д. №
9432/2020 год. по описа на Софийски районен съд и за отмяна на
постановеното определение, с което е одобрено споразумението за решаване
на делото, в частта, в която е отнето в полза на държавата вещественото
доказателство по делото – лек автомобил Мерцедес ЦЛЦ 220, собственост на
подсъдимия, на основание чл. 53, ал. 1, б. А от НК.
В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, са
изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в
посочената част. Излагат се подробни съображения, че в тази си част
постигнатото споразумение, респективно, определението, с което същото е
одобрено, противоречи на закона и морала. Твърди се, че не са налице
предпоставките на чл. 53 от НК за отнемане на лекия автомобил, тъй като
същият не се явява средство, а предмет на престъплението и като такъв
подлежи на отнемане единствено в изрично предвидените от закона случаи,
като разглежданата хипотеза не попада сред тях. Поради това се поддържа, че
1
липсва нормативна уредба за отнемане на лекия автомобил. Моли се за
отмяна на постановеното определение в тази му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният
защитник на осъдения, адв. К., поддържа искането на изложените в него
подробни основания, като моли същото да бъде уважено. Поддържа
твърденията си за допуснато съществено нарушение на материалния закон,
като моли за отмяна на определението за одобряване на споразумението в
посочената част.
Осъденият Г., редовно призован, не се явява в съдебното
заседание.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура дава
заключение, че искането е неоснователно. Твърди, че материалният закон
правилно е приложен от страна на съдебната инстанция по същество, като
правилно, в съответствие с нормата на НК и методическите указания на
Главния прокурор, е прието, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, б. А от
НК по отношение на автомобила. Моли за съдебен акт в този смисъл.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за
предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С определение от 1509.2020г., постановено по н. о. х. д. №
9432/2020г. на СРС е одобрено постигнатото между страните споразумение за
решаване на делото, с което подсъдимият Д. П. Г. е признат за виновен в
2
извършване на престъпления по чл. 343 Б, ал. 3 от НК и по чл. 343 Б, ал. 2, вр.
Ал. 1 от НК, като му е наложено общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, при първоначален ОБЩ режим на
изтърпяване, както и наказание ГЛОБА в размер на 500 лева. Със
споразумението, на основание чл. 53, ал. 1,б. „А“ от НК, е отнето в полза на
държавата вещественото доказателство по делото – лек автомобил Мерцедес
ЦЛЦ 220, собственост на подсъдимия.

По доводите за допуснато неправилно приложение на
материалния закон:

Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите,
релевирани в искането, че съдебната инстанция по същество неправилно е
приложила материалния закон в посочената част. За да одобри постигнатото
между страните споразумение в частта, относно вещественото доказателство,
съдът е приел, че по отношение на него е налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, б.
А от НК, а именно, че е средство за извършване на умишлено престъпление и
като такова подлежи на отнемане в полза на държавата. Този извод не почива
на коректен прочит на нормите на НК и възприетото по безспорен начин от
правната теория. Съгласно правната доктрина, средство за извършване на
престъпление се явява нещо, което е външно на засегнатите обществени
отношения и конкретния предмет, който в съответната хипотеза олицетворява
тези обществени отношения. За разлика от средството, предметът на
престъплението, визиран в б. Б на цитираната разпоредба, се явява елемент от
това защитено обществено отношение или негов материален носител, върху
който се въздейства. Това разграничение между средство и предмет на
престъпление е ясно дефинирано както в правната теория, така и в множество
произнасяния на ВС – ТР № 18/77г. по НД № 13/76г. на ОСНК, ТР № 84 от
01.12.1960г., НД № 78/60г. на ОСНК, Постановление № 11/71г. по НДЗ №
8/71г. на Пленума на ВС на РБ. Пренасяйки тези постулати на плоскостта на
разглеждания казус, безспорно се установява, че в разглежданата хипотеза,
при престъпленията по чл. 343 Б от НК, автомобилът не може да е средство
на престъплението, тъй като е част от защитените обществени отношения,
3
което го прави предмет, а не средство на престъпно посегателство. За разлика
от средството за извършване на престъпление, предметът, по смисъла на чл.
53, ал. 1, б. Б от НК подлежи на отнемане единствено в изрично предвидените
от законодателя случаи в особената част на НК. Такава изрична разпоредба
липсва както за престъплението по чл. 343 Б от НК, така и като цяло в глава
Престъпления против транспорта, поради което отнемане на вещ, явяваща се
предмет на престъплението, се явява недопустимо, доколкото е в
противоречие с материалния закон. Това води до извод, че тази клауза в
постигнатото споразумение противоречи на закона и респективно, не е
следвало да бъде одобрявана от съда. Следователно и определението на съда
по същество, с което е одобрено в цялост постигнатото споразумение за
решаване на делото е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Според този съдебен състав, не е налице процесуална възможност, с
която съдът да отмени определението по чл. 382 от НПК, респективно, да
възобнови производството само в отделна негова част. Постигнатото съгласие
между страните представлява едно цяло, поради което, единственото
правомощие на съда е, в случай че отделна негова част противоречи на закона
или на морала, е да предложи изменения в текста му. Доколкото обаче за съда
не е предвидена възможност да одобри споразумението частично, то и за
настоящата извънредна инстанция не е налице правомощие да се произнесе и
да възобнови производството в отделна негова част, каквато се явява частта,
за произнасяне по веществените доказателства. Доколкото въпросът за тях
влиза сред тези по чл. 381, ал. 5 от НПК, независимо, че законодателят е
предвидил ред за произнасяне по веществените доказателства и извън акта по
същество, няма процесуален ред, който да позволи на съда в рамките на
настоящото производство да се произнесе по една отделна част от
споразумението. Това е така, доколкото актът на съда, а именно,
определението, с което се одобрява споразумението за решаване на делото е
единен и касае споразумението като цяло, няма как последиците от
констатираното неправилно приложение на материалния закон да бъдат като
исканите от страна на осъдения и защитата му. Поради това единствената
възможност в рамките на това производство, за да бъде поправено
констатираното неправилно приложение на материалния закон може да бъде
отмяната на определението, с което е одобрено постигнатото споразумение и
4
възобновяване на производството по делото.

Всичко изложено дотук мотивира настоящият съдебен състав да
приеме, че по делото се констатира неправилно приложение на материалния
закон, що се отнася до отнемането в полза на държавата на вещественото
доказателство по делото, което може да бъде поправено единствено чрез
възобновяване на производството по делото.


По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от
НПК Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по н. о. х. д. № 9432/2020 год. по описа на
Софийски районен съд, като ОТМЕНЯ постановеното определение от
15.09.2020г. за одобряване на постигнатото между страните споразумение за
решаване на делото.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от
друг състав на съда.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5