РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Свeтлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500071 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 261013, постановено на 9.12.2021 г. по гр.д.
2949/2020 г. на Окръжен съд-П., с което е осъдена П.Р.Б.-гр. С. да заплати на
ИВ. ИЛ. АП. сумата 75 000 лв. като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнатите
му обвинения по ДП №*** по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при
ОД на МВР – П. за 2013 г., наблюдавано по пр. пр. №**** по описа на
Окръжна прокуратура– П. за 2013 г., образувано от отделени материали по
ДП №*** по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – П. за 2012 г., касаещи
обвиненията на Д.С. за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, на ИВ. ИЛ. АП. за
престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал.
1 НК, на М.В.П. и на Е.К.П. за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл.
202, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, прекратено с постановление на прокурор
1
при Окръжна прокуратура – П. от 27.01.2015 г. на основание чл. 243, ал. 1, т.
2 НПК, а също и от неоснователно повдигнатите му обвинения по ДП №***
по описа на „ПИП“ при ОД на МВР – П. за 2012 г., наблюдавано по пр. пр.
№**** по описа на Окръжна прокуратура – П. за 2012 г., за това, че на
15.11.2007 г. в гр. К. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – заместник-кмет на Община К., в съучастие като
извършител с подбудителя и помагача Д.К.С. да е нарушил служебните си
задължения съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 Закон за обществените
поръчки, чл. 4, ал. 2 Закон за общинските бюджети, като на 15.11.2007 г. е
сключил договор за доставка на бетон между възложителя Община К., той
като пълномощник на Кмета на Община К. и ЕТ „Е.С.-В.“, като изпълнител, с
цел да набави за другиго - ЕТ „Е.С.-В.“, облага и от това са могли да настъпят
немаловажни вредни последици за Община К., а именно такива от
имуществен характер, както и такива, изразяващи се в създадени смущения в
нормалното функциониране на Община К., компрометиране на нейния
авторитет и разколебаване доверието на гражданите - престъпления по чл.
282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК; през периода
23.04.2008 г. до 01.04.2009 г. в гр. К. в качеството му на длъжностно лице,
заемащо отговорно служебно положение - заместник-кмет на Община К., при
условията на продължавано престъпление е нарушил служебните си
задължения съгласно Решение от 15.02.2008 г. относно приемане на отчета за
2007 г. и бюджета за 2008 г. на Община К. на Общински съвет – Община К.,
Решение № 264/27.02.2009 г. относно приемане на отчета за 2008 г. и
бюджета за 2009 г. на Община К. на Общински съвет – Община К., Решение
№ 635/22.02.2011 г. относно приемане на отчета за 2010 г. и бюджета за 2011
г. на Община К. на Общински съвет – Община К., като се е разпоредил с
парични средства от бюджета на Община К. с цел да набави за другиго
имотна облага, а именно за П.И.П. в размер на 100 лв., за З.Й.К. в размер на
50 лв. и за З.Д.Е. в размер на 200 лв., всичко общо за 350 лв. и от това са
могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община К., а именно
такива от имуществен характер, както и такива, изразяващи се в създадени
смущения в нормалното функциониране на Община К., компрометиране на
нейния авторитет и разколебаване доверието на гражданите – престъпление
по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК; за периода
месец януари 2010 г. – месец декември 2011 г. в гр. К., при условията на
2
продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение - заместник-кмет на Община К., е използвал
своето служебно положение, за да набави за себе си противозаконна облага, а
именно да бъде положен безплатен труд от лицата Б.Б.Б., Д.С.А., Ф.Ф.А.,
Н.Ф.Е., Х.Р.Б., С.А.С., А.Я.К., З.И. А., Р.Г.Т., на негов строителен обект,
находящ се в местността „К.“, Община К., област П. – престъпление по чл.
283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по който обвинителен акт е образувано
НОХД № 1259 по описа на Окръжен съд– П., Наказателно отделение за 2013
г., в извършването на които престъпления е признат за невинен и оправдан с
влязло в сила на 06.12.2017 г. решение постановено по н. о. х. д. № 1259 по
описа на Окръжен съд – П. за 2013 г., ведно със законната лихва от 06.12.2017
г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен
размер от 150 000 лв. е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като неоснователен, както и е отхвърлен като
неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за заплащане на сумата 67 744.40 лева, представляваща обезщетение
за пропуснати ползи от неоснователно повдигнатите му обвинения по
горните наказателни производства, съизмерваща се с нереализирани доходи
от трудови възнаграждения за периода 05.09.2012 г. – 06.12.2017 г., осъдена е
П.Р.Б.-гр. С. да заплати на ИВ. ИЛ. АП. сумата 10 лв. - разноски за заплатена
по производството държавна такса и сумата от 1033.20 лв. - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск, осъдена е
П.Р.Б.-гр. С. да заплати в полза на Окръжен съд – П. сумата 833 лева -
бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебно-счетоводна, съдебно-
медицинска и съдебна психологическа експертизи.
Жалбоподателят ИВ. ИЛ. АП. с подадената на 20.12.2021 г. въззивна
жалба моли по посочените в нея съображения решението да бъде отменено
като незаконосъобразно, неправилно в частите му, с които предявеният от
него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен
за размер над 75 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв. и е отхвърлен
изцяло предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 67 744,40 лв., както и в частта му за
разноските, като бъде постановено от апелативния съд решение, с което
първият иск да бъде уважен в пълния предявен размер и да бъде уважен
вторият иск, ведно със законните лихви. Като ищец в производството пред
3
окръжния съд предявява искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за претърпени
болки и страдания, настъпили вследствие на воденото срещу него
наказателно производство по ДП №***/2013 г. на Отдел „ИП“ при ОД МВР-
П., което е било прекратено, и по НОХД № 1259/2013 г. на ОС-П.,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 6.12.2017
г., както и да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди за
неполучено от него брутно трудово възнаграждение в размер на 67 744,40 лв.
за периода от 5.09.2012 г. до 6.12.2017 г., в който той е бил лишен от трудово
възнаграждение след освобождаването му от длъжност като заместник-кмет
поради повдигането на обвинение срещу него за престъпленията, извършени
в качеството му на длъжностно лице, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 6.12.2017 г. до
окончателното изплащане. В производството пред настоящата инстанция не
ангажира събиране на нови доказателства. Моли въззивната жалба, подадена
от П., да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на
разноски.
Жалбоподателят П.Р.Б. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно в частта му, с която е осъдена да заплати на ИВ. ИЛ. АП.
сумата 75 000 лв. като обезщетение по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за причинени
му неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнати му
обвинения, съответно посочени в решението, ведно със законната лихва
върху тази сума от 6.12.2017 г., както и в частта му за разноските. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от А.
искове по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и моли те да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В производството пред настоящата
инстанция не ангажира събиране на нови доказателства. Моли въззивната
жалба, подадена от И.А., да бъде отхвърлена като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
4
Безспорно е между страните, че срещу ищеца по делото И.А. са били
водени наказателни производства по ДП №***/2012 г. и ДП №***/2013 г. по
описа на Сектор ПИП-ОДМВР-П.. Безспорно е, че по първото наказателно
производство по ДП №***/2012 г. той е бил привлечен като обвиняем и са му
предявени обвинения за три престъпления – по чл. 282,ал.2,вр.ал.1, вр. чл.
20,ал.2 от НК, по чл. 282,ал.2,вр. ал.1, вр. чл. 26,ал.1 от НК и по чл. 283 вр. чл.
26,ал.1 от НК, бил е предаден на съд и е бил признат за невинен, като
присъдата е влязла в сила след постановено решение на ВКС на 6.12.2017 г.
Безспорно е, че второто ДП №***/2013 г. с обвинение по чл. 202,ал.1,т.1, вр.
чл. 201,вр.чл.26,ал.1 от НК е било прекратено с постановление на ОП-П. от
27.01.2015 г. С подадената на 26.11.2020 г. искова молба ищецът А. твърди, че
той е бил заместник-кмет на Община К. и на 16.08.2012 г. е бил задържан на
работното си място в публична акция, като задържането под стража първо е
било за 24 часа на основание чл. 63,ал.1,т.1 от ЗМВР и след това за още 72
часа с постановление на ОП-П., след което му е била наложена мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. Твърди, че е бил
отстранен от длъжност по реда на чл. 69 от НПК с определение на ОС-П. от
22.08.2012 г., влязло в сила на 28.08.2012 г. след потвърждаването му с
определение на АС-П.. Твърди, че първото наказателно производство е
продължило от 16.08.2012 г. до 6.12.2017 г., през които 5 години и 4 месеца
той е търпял последиците от факта, че е бил обвиняем за четири и подсъдим
за три тежки умишлени престъпления, за които са предвидени наказания
лишаване от свобода от 1 до 8 години, по третото до 3 години, като той
повече от 5 години е бил отстранен от длъжност и не е получавал заплата,
като внесената на 20.08.2012 г. парична гаранция от 5 000 лв. е била
освободена през м.февруари на 2018 г. Твърди, че наказателното
производство срещу него е протекло при огромна публичност. Твърди, че
арестът му (заедно с този на кмета на Общината) е бил извършен при
публична акция в кабинета в работно време пред погледите на колеги,
съграждани и близки, изведен е бил от сградата на Общината с белезници.
Твърди, че случаят придобива веднага гласност по всички телевизии и всички
останали медии, като информацията е била разгласена от говорителя на ОП-
П., както и че е отразяван от медиите за дълъг период от време, включително
по време на съдебните дела е имало излъчвания, като темата останала водеща
почти до постановяване на оправдателната присъда. Твърди, че П. не е
5
излизала с позиция, че медийната истерия е неуместна до произнасянето от
съда. Твърди, че е станал жертва на непреценени обвинения и изказвания,
които са преобърнали живота му из основи, погазили са неговото
достойнство, авторитет и добро име по начин повече да няма силите,
желанието и здравето да следва стремежите си както в професионално, така и
в лично отношение. Твърди, че е бил лишен от работа през целия период на
процеса, повече от 5 години, лишен е бил от трудови доходи, принуден е бил
да работи на полето за някакви доходи, влошило се е здравословното му
състояние, като вследствие на преживения стрес е стигнал до и.з. и редица
други заболявания, установени с решения на ТЕЛК, психическото
напрежение е довело до проблеми със сърдечната дейност и а.х., д. и
преминаване два месеца след повдигане на обвиненията на и. лечение,
преживял е психическа травма от угрозата от затвор до 10 години, а срамът и
унижението пред обществото са го променили до друг човек, затворен,
напрегнат, социално изолиран. Твърди, че наказателното производство се е
отразило тежко на служебното и общественото му положение, като е бил
уважаван член на обществото, заемащ длъжността заместник-кмет на Община
К. от 2004 г. до 2012 г., а е бил публично арестуван и обвинен в няколко
тежки умишлени престъпления по служба, вследствие на което образът му
бил сатанизиран пред обществото. Твърди, че е било образувано и
производство пред КПУКИ, което е било прекратено. Претендира за
присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв. Твърди, че след отстраняването му от длъжност с
влязлото в сила на 28.08.2012 г. определение на съда той е бил лишен от
трудово възнаграждение за времето от 5.09.2012 г. до 6.12.2017 г., което към
момента на освобождаването му от длъжност е било в размер на 1 030,17 лв.
месечно, поради което за периода от 63 месеца, от 5.09.2012 г. до 6.12.2017 г.
е претърпял имуществена вреда в размер на 64 900,71 лв., която сума
претендира за присъждане като обезщетение за имуществени вреди (в хода на
съдебното производства е изменен, увеличен размерът на тази претенция на
67 744,40 лв.). Претендира и за присъждане на законна лихва върху двете
суми от 6.12.2017 г.
С подадения на 4.01.2021 г. писмен отговор от страна на ответника по
делото П.Р.Б. се оспорват исковете по основание и по размер и се твърди, че
не е установено наличие на пряка причинна връзка между твърдените вреди и
6
действията на органите на П. по воденото срещу ищеца наказателно
производство. Заявено е, че наказателното производство е проведено в
разумни срокове и спрямо ищеца не е била взета мярка „Задържане под
стража“. Заявено е, че П. не носи отговорност за действия на медиите, като в
изявленията за пресата, цитирани в медиите с източник П., не се съдържат
уронващи престижа факти относно личността на ищеца. Оспорва се
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Заявява
се, че отстраняването от длъжност е станало с акт на съда. Възразява се, че
размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен.
Заявено е възражение на основание чл. 5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, тъй като
поведението на ищеца във връзка с участието му в деянието, за което е
обвинен, сочи, че той има изключителна вина за настъпването на твърдените
от него вредни последици, евентуално, е допринесъл чрез поведението си във
фактически план за твърдените увреждания.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията по чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
П.. Съдът намира, че с оглед посоченото в ЕР на ТЕЛК от 2.11.2012 г. още от
началото на 2012 г., преди започването на наказателното производство срещу
ищеца с привличането му като обвиняем на 17.08.2012 г., той е преминал на и.
лечение и съгласно заключението на СМЕ не е налице причинно-следствена
връзка между образуваното срещу ищеца наказателно производство и
влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в преминаване
към и. д., съответно, в поява на нови общи заболявания. Съдът преценява, че
П. не следва да отговаря и за широкото медийно отразяване на наказателното
производство, доколкото не се установява то да е в резултат на конкретни
действия на длъжностни лица в органите на ДП и на П.. Съдът приема, че
вследствие на незаконно повдигнатите му обвинения са накърнени основно
права на ищеца като гражданин – правото му на лична свобода за времето на
задържането му от 16.08.2012 г. до 20.08.2012 г., правото му на личен живот,
правото му на неприкосновеност на жилището предвид извършения обиск там
на 16.08.2012 г., правото му на труд за времето на отстраняването му от
длъжност от 28.08.2012 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение с
общината на 5.09.2012 г., в резултат на което в неимуществената му сфера са
настъпили негативни последици, които са обичайни – причинени са му
емоционални и психологически терзания, неудобства и лишения, накърнено е
7
името му, променен е обичайният му ритъм на живот. Съдът отчита, че
ищецът е обвинен в извършването на 4 умишлени престъпления, три от които
са тежки, като всички обвинения касаят изпълняваната от него длъжност, че
наказателното производство по ДП №131/2012 г. е продължило от 17.08.2012
г. до 6.12.2017 г. или общо 5 години, 3 месеца и 18 дни, което не е малък
времеви период, но е разумен срок с оглед обема на доказателствата и
произнасянето от три съдебни инстанции, че наказателното производство по
ДП №***/2013 г. е продължило от 18.04.2012 г. до 27.01.2015 г. или общо 2
години, 5 месеца и 9 дни, който срок е нормален като продължителност, че
ищецът е задържан показно, на публично място, в присъствието на колеги и
граждани, че е извършен показен обиск на дома му в присъствието на
множество полицаи и граждани, че спрямо него са взети мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ и „Парична гаранция“ и му е наложена
мярка за процесуална принуда отстраняване от заеманата от него длъжност за
периода 28.08.2012 г.-5.09.2012 г. Съдът преценява, че ищецът е публична
личност, тъй като към датата на задържането му 16.08.2012 г. е изпълнявал
трудови функции като заместник-кмет на Община К. повече от 8 години, бил
е не само известен сред жителите на общината, а и уважаван от голяма част от
тях, поради което проявената от полицейските органи демонстративност при
задържането му и при обиска в дома му е засегнала честта и достойнството му
в по-значителна степен от обикновено, като наред с нея и неоснователно
повдигнатите му обвинения, касаещи изпълняваната от него длъжност и не
малката, макар и разумна, продължителност на наказателното производство,
са засегнали негативно в по-значителна степен и емоционално-
психологическото му състояние – затворил се в себе си, станал апатичен,
имал промени в настроението, плачел, спрял социалните си контакти, бил
стресиран, станал избухлив, получил и преходни здравословни проблеми –
главоболие, безсъние, треперене, стягане в гърдите. Съдът приема, че
случилото се неминуемо е повлияло и върху начина и качеството му на живот
и отношенията в семейството му, върху социалното му функциониране,
засегнало е и ценностната му система, като е загубил вяра в правосъдната
система, като отрицателните емоции у него не са отшумели и към датата на
приключване на съдебното дирене, т.е. повече от 8 години. Относно
възраженията на ответника на основание чл. 5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ съдът
преценява, че доколкото те се обосновават само и единствено с фактическите
8
действия на ищеца, за които са му повдигнати процесните 4 обвинения, то
предвид прекратяването на ДП №***/2013 г. поради това, че деянието не е
извършено от ищеца и признаването му за невинен и оправдаването му по
останалите обвинения по ДП №***/2012 г., то е изключен приносът му за
увреждането. Взимайки предвид по-значителния интензитет и голямата
продължителност на страданията, общественото положение на ищеца,
липсата на влошаване на здравословното му състояние и на съпричастност на
П. към образуваната срещу ищеца проверка за установяване на конфликт на
интереси и към проявения от обществените медии интерес към процесния
случай, съобразно критерия за справедливост съдът намира, че дължимото
обезщетение за репариране на установените неимуществени вреди следва да
се определи и присъди в размер на 75 000 лв. Съдът приема за неоснователен
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за пропуснати
трудови доходи за периода 5.09.2012 г.-6.12.2017 г., тъй като ищецът е
отстранен от длъжност на 28.09.2012 г. и на 5.09.2012 г. трудово му
правоотношение с общината е прекратено на основание чл. 39,ал.5 от
ЗМСМА, което е безвиновно основание за едностранно прекратяване на
трудовия договор, като в заповедта за уволнение не са посочени конкретни
мотиви и не е налице причинно-следствена връзка между незаконно
повдигнатите му обвинения и пропуска му да реализира доходи по това
трудово правоотношение. Съдът приема, че законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди се дължи така, както е заявена
претенцията - от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
6.12.2017 г., която е по-късна дата от тази на прекратяването на ДП
№***/2013 г.
С подадената на 13.12.2021 г. въззивна жалба П.Р.Б. твърди, че
решението е неправилно в частта му, с която на ищеца е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. ведно със
законната лихва, тъй като претенцията на ищеца е недоказана. Счита, че
ангажираните от ищеца доказателства не са в състояние да докажат
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между воденото срещу
него наказателно производство и твърдените в исковата молба психо-
емоционални и други проблеми. Счита, че показанията на свидетелите следва
изцяло да не бъдат кредитирани съгласно чл. 172 от ГПК поради личните
качества на свидетелките като съпруга на ищеца и негова съратник по
9
партийна линия. Твърди, че не е доказано и твърдяното от ищеца влошаване в
здравословното му състояние в резултат единствено и само на проведеното
срещу него наказателно производство, като е категорично и еднозначно
заключението на приетата СМЕ, съгласно която процесът не е пряка причина
за увреждането на неговото състояние и преминаване към и. лечение.
Посочва, че независимо от фактическата и правна сложност на воденото
наказателно дело производството е осъществено в разумни по смисъла на чл.
22 от НПК срокове. Заявява, че отстраняването на ищеца от длъжност е
станало не с акт на П., а на съда и затова то не може да бъде вменено в
гражданска отговорност на П.. Заявява, че е направено възражение по чл. 5 от
ЗОДОВ, тъй като съгласно материалите по НОХД № 1259/2013 г. на ПОС
поведението на ищеца е довело до образуването на наказателното
производство срещу него и, ако са налице вреди от това производство, то той
има изключителна вина за настъпването им, което поведение е налице в
установените по делото факти на неправомерно изплащане на общински
парични средства на три лица по негови устни нареждания и използването на
служители на общината безплатно в работно време на общината за
извършването на дейност в обект-частна собственост на ищеца. Твърди и че
присъденият размер на обезщетението не съответства на принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, силно завишен е, не отговаря на размера на
твърдените вреди и на икономическия стандарт в страната, не съответства на
събраните доказателства, като в случая се касае за производство, което се е
развило в разумен срок, без сериозни ограничения и мерки за процесуална
принуда на територията на страната за дълъг период от време. Затова се иска
решението да бъде отменено в обжалваните от П. части и искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло
отхвърлен ведно с лихвите и разноски, евентуално, да бъде намален размерът
на присъденото обезщетение.
Становището на ответника по тази жалба А., заявено в текста на
подадената от него въззивна жалба, е, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни. Заявява, че неоснователно жалбоподателят претендира за
приложение на нормата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като той се позовава на факти
от наказателното дело, които наказателният съд на три инстанции е
определил като такива, които не представляват доказателства за престъпления
и затова ищецът е оправдан.
10
С подадената на 20.12.2021 г. въззивна жалба жалбоподателят И.А.
твърди, че решението е неправилно в неговите части, с които искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера
над 75 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв. и искът за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен изцяло, ведно с лихви и
разноски. Твърди, че съдът неправилно е приел липса на причинно-
следствена връзка между образуваното срещу ищеца наказателно
производство и влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в
преминаване към и. зависим д., съответно, в поява на нови общи заболявания,
поради което не е отчел влошено физическо здраве и преминаване на и.
лечение при определянето на общия размер на обезщетението. Счита, че от
заключението на СМЕ може да се направи извод, че неблагоприятните
преживявания на ищеца вследствие на водените срещу него наказателни дела
по косвен начин са дали отражение и повод за влошаване на здравословното
му състояние и са ускорили процеса на метаболитния дисбаланс и
преминаването му по-скоро на и. лечение. Счита, че макар и косвено е налице
причинно-следствена връзка между негативните преживявания от
наказателното преследване срещу ищеца и влошаване на здравословното му
състояние. Счита, че свидетелите сочат, че ищецът е преминал на и. след
ареста му и започналото наказателно преследване, и съдът неправилно е
отказал да ги кредитира в тази им част, защото те не си противоречат със
заключението на СМЕ, а си кореспондират с него и го допълват именно в
онази част, в която вещото лице е посочило, че по делото няма достатъчно
документи, за да може да констатира точния момент на преминаването на и.
лечение. Счита, че съдът неправилно е отказал да кредитира и изводите на
СПЕ относно момента на настъпване на определени заболявания и тяхното
влошаване, тъй като експертът е констатирал душевните страдания и се е
обосновал от какво са породени, като част от причините за тях са именно
влошеното физическо здраве на ищеца. Заявява, че няма причини
свидетелските показания да не бъдат кредитирани. Затова претендира да бъде
прието, че е налице причинно-следствена връзка между влошеното физическо
здраве на ищеца и преминаването му на и. лечение и наказателното
производство, водено срещу него, поради което да бъде увеличено
обезщетението за неимуществени вреди с оглед влошеното физическо здраве
на ищеца. Твърди, че окръжният съд неправилно е приел липса на основание
11
П. да отговаря и за широкото медийно отразяване на водения срещу ищеца
наказателен процес, доколкото не се установява по делото то да е в резултат
на конкретни действия на длъжностни лица в органите на досъдебното
производство и на П.. Заявява, че обстоятелството, че разпространяването на
новини в медиите не е неправомерна дейност, не може да изключи
отговорността на П. за медийното отразяване на наказателния процес.
Заявява, че от приложените по делото медийни разпечатки се установява, че
ищецът е заклеймен като престъпник, че ще лежи в затвора 10 години,
цитиран е говорителят на П., който е разказал за престъпните схеми на ищеца
и че го грози затвор. Заявява, че медийното отразяване е в чудовищни
размери и интензитет, което се установява и от свидетелските показания,
според които всички новини започвали с това, че информацията им е
съобщена от П.. Посочва, че в случая ищецът живее в малък град, където
цялата местна общественост е била ангажирана с обсъждане на наказателното
преследване срещу него, който е бил публична личност – заместник-кмет за
четири поредни мандата. Заявява, че е доказан особено висок интензитет на
накърняване на доброто име на ищеца именно вследствие на информацията,
която е представена на медиите от П.. Заявява, че когато незаконното
наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ висок
професионален, политически или обществен пост, и е съчетано с широко
медийно отразяване на случая, то може да причини края на неговата кариера,
влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална среда.
Счита, че определяйки размера на обезщетението окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен и факта, че освен че ищецът е бил публична личност за
дълъг период от време, ползващ се с уважението и подкрепата на обществото,
по-големият интензитет на преживените от него стрес, срам, отчаяние, страх
са обосновани и от факта, че до този момент срещу ищеца не са водени
никакви наказателни производство и той никога не е имал съприкосновение с
правораздавателните органи. Моли да бъде увеличен размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, защото окръжният съд несправедливо
го е занижил, като не е отчел в достатъчна степен всички основания, на които
се позовава ищецът в исковата молба и които са доказани по делото. Твърди,
че неправилно окръжният съд е приел в случая на ищеца да не се дължи
претендираното обезщетение за имуществени вреди за пропуснати трудови
доходи. Заявява, че окръжния съд погрешно посочва, че ищецът е отстранен
12
от длъжност на 28.09.2012 г., докато вярната дата е 28.08.2012 г., като ищецът
първо е отстранен от длъжност от съда и след това е уволнен на 5.09.2012 г.
Заявява, че тази поредност е от значение, защото разкрива и предопределя
причината за уволнението му, а тя е незаконните обвинения, арести,
отстраняване от длъжност по искане на П., поради което той не може да
изпълнява трудовите си и обществени задължения като заместник-кмет,
необходимо е друг да изпълнява тези задължения, от което следва уволнение,
за да бъде назначен друг, който да изпълнява неговите задължения, след като
той е отстранен от съда и няма право да ги изпълнява. Твърди, че наличието
на причинно-следствена връзка е очевидно при посочената хронология.
Твърди, че от комплекса от доказателства (свидетелските показания и
докладна записка от председателя на ОбС-К.) е видно, че ищецът е загубил
работата си именно заради започналото наказателно производство срещу
него. Счита, че след като окръжният съд е приел да е било нарушено правото
на труд на ищеца за времето от отстраняването му от длъжност на 28.08.2012
г. до прекратяване на трудовото му правоотношение с общината на 5.09.2012
г., т.е. само за 7 дни, то съдът е присъдил обезщетение само за това време от
датата на отстраняването му от длъжност до уволнението на 5.09.2012 г.
Твърди, че ако ищецът не е бил уволнен, а само отстранен от длъжност, е
нямало да получава заплата и тя е щяла да бъде присъдена като обезщетение
по иск по ЗОДОВ. Претендира да бъде прието, че нарушаване на правото на
труд, респективно пропуснатото трудово възнаграждение, е било налице за
ищеца през целия период на наказателното преследване до влизане в сила на
оправдателната присъда, поради което претендира за присъждане на
обезщетението за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 и предл.2 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, както и ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето. Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ
искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая е
безспорно, че срещу А. от П. са били повдигнати на 17.08.2012 г. обвинения
по ДП №***/2012 г., съответно по отделеното ДП №***/2013 г., в извършване
на общо четири престъпления, като ДП №***/2013 г. (водено за престъпление
13
по чл. 202,ал.1,т.1 вр. чл. 201,вр. чл.26,ал.1 от НК) е било прекратено на
27.01.2015 г., а за останалите три обвинения в производството по ДП
№***/2012 г. (за престъпления по чл. 282,ал.2 във вр. с ал.1,вр. чл. 20,ал.2 от
НК, по чл.282,ал.2 във вр. с ал.1, вр. чл. 26,ал.1 от НК и по чл. 283 във вр. с
чл. 26,ал.1 от НК) той е оправдан с присъдата на първата съдебна инстанция
от 25.01.2016 г., която е протестирана от П., оправдателната присъда е била
потвърдена с решение на апелативния съд от 4.04.2017 г., обжалвано от П., и
е влязла в сила на 6.12.2017 г., когато е постановено решението на ВКС.
Правилен е изводът на окръжния съд, че са налице основания за ангажиране
на отговорност на П.Р.Б. при условията на чл.2,ал.1,т.3, предл.1 и предл.2 от
ЗОДОВ.
Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Ищецът и жалбоподател във въззивното производство А. претендира за
присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени от
воденето на наказателното производство неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания, изразяващи се в разочарование, усещане за
онеправданост, за злепоставяне пред обществото и чувство за невъзможност
да защити правата си, силен психоемоционален стрес, влошаване на
здравословно състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто
име, настъпили вследствие на воденото срещу него наказателно
производство. По начало наличието на отрицателни стресови преживявания,
притеснения и напрежение по време на продължилото в период от 17.08.2012
г. до 27.01.2015 г. (2 години, 5 месеца и 10 дни) наказателно производство по
ДП №***/2013 г. и в периода от 17.08.2012 г. до 6.12.2017 г. (5 години, 3
месеца и 19 дни) наказателно производство по ДП №***/2012 г. и НОХД №
1259/2013 г. на ОС-П. е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с
нормална психика и по начало не се нуждае от специално доказване.
Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя П.Р.Б., че искът е
недоказан и затова неоснователен. Несъмнено е, че провеждането на
наказателното производство в значителен период от над 5 години с обвинения
за две тежки престъпления, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода над 5 години, и за трето престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години, като междувременно за срок
14
от над 2 години е било водено и наказателно производство за четвърто
престъпление, което също е тежко, е причинило твърдените от А. стрес и
притеснения. Всички тези обвинения в случая са били свързани с
изпълнението от ищеца А. на длъжността заместник-кмет на Община К.. След
задържането на А. за 24 часа със заповед за полицейско задържане от
16.08.2012 г. и след това за 72 часа с постановление на ОП-П. от 17.08.2012 г.
наложената му мярка за неотклонение с постановление на ОП-П. от
20.08.2012 г. е „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. Тази мярка е
отменена с определение на ОС-П. от 25.01.2016 г. На 16.08.2012 г. е извършен
обиск в жилището на А. в гр. К.. С определение на ОС-П. от 22.08.2012 г. по
искане на П. А. е бил отстранен от заеманата от него длъжност заместник-
кмет на Община К. до отпадане на нуждата от отстраняването му.
Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя П.Р.Б., че за
поисканото именно от нея отстраняване на ищеца от длъжност с оглед
воденото наказателно производство тя не носи отговорност при условията на
ЗОДОВ. Относно твърдените от ищеца А. обстоятелства за претърпени
неимуществени вреди вследствие водените срещу него две наказателни
производства той е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни и
писмени доказателства и експертни заключения на СМЕ и СПЕ. Видно от
представените от ищеца с исковата молба копия от статии в печатни и
електронни медии, случаят е бил широко разгласен, като информацията касае
кмета С. и заместник-кмета А.. Видно от разпечатка от сайта на Б.-новините,
статия „П. обвини кмета на К. за длъжностни престъпления“ е публикувана на
17.08.2012 г., като в нея е отразено даване обяснения от прокурор Андреева.
В статия в сайта „Днес.бг“ от 17.08.2012 г. „Затвор до 20 години грози кмета
на К.“ е посочено, че съобщение е направено от говорителя на ОП-П. Галина
Андреева. В новинарска емисия на Радио П. на 17.08.2012 г. е посочено, че
съобщение за 72-часовото задържане на А. е направено от държавното
обвинение. Съгласно съобщение във „Фокус“ съобщение за внесеното искане
за отстраняване от длъжност на А. е направено от говорителя на
Пловдивската прокуратура Галина Андреева. Според информацията на Б. от
17.08.2012 г., за причините за ареста на А. е било обяснено от П.. Според
информация във в.“Труд“ от 21.08.2012 г. обявяване на информация е
направено от прокурор Галина Андреева, както и обяснения са дадени от П. и
разследващите. Видно от представеното в копие ЕР на ТЕЛК от 19.12.2006 г.,
15
на А. е била определена намалена трудоспособност 40,4% с водеща диагноза
неи. з. д.. Видно от представеното в копие ЕР на ТЕЛК от 2.11.2012 г., на А. е
определена намалена трудоспособност 40,4% с водеща диагноза и. з. д. с
други уточнени усложнения. Видно от представеното в копие ЕР на ТЕЛК от
11.11.2014 г., определената нетрудоспособност е 80% с водеща диагноза и. з.
д. с други уточнени усложнения Видно от ЕР на ТЕЛК от 13.11.2017 г.,
определената нетрудоспособност е 71,5% с водеща диагноза и. з. д. с други
уточнени усложнения. Конкретни обстоятелства относно преживяванията на
ищеца се установяват от показанията на разпитаните от окръжния съд в
съдебното заседание на 11.05.2021 г. по искане на ищеца свидетели И.И. А.а и
А.Ч.К.. Видно от показанията на свидетелката А.а, съпруга на ищеца, ищецът
е бил заместник-кмет от 2014 г. до края на август на 2012 г., в три мандата,
той изпълнявал тази работа с голямо желание и амбиция, отношенията му с
хората били отлични, арестували го пред много хора полицаи с автомати,
било страшно, прибрали го за 72 часа, правили обиск в дома им много
полицаи, съседите гледали и коментирали, медиите започнали да съобщават
още същата вечер, оплюли ги, репортерът по телевизията цитирал П. и
изявление на нейната говорителка, която ги обвинявала в много страшни
престъпления, злоупотреби, схеми, източване на милиони, присвоявания,
имало още няколко репортажа, било много потискащо, нямало вестник без
огромни снимки как ги изкарват от общината, отразяването в медиите не
спряло и впоследствие, след 72-часовото задържане ищецът се прибрал и
гледал и слушал информацията по медиите, това му се отразило много
потискащо, той с нищо не бил заслужил ставащото и бил обвинен в страшни
престъпления, не можел да се познае, затворил се, нищо не правел, спрял да
излиза от къщи, защото чувал подмятания, започнал да се страхува да излиза
от къщи, срамувал се от ставащото, здравето му се влошило, преди ареста
имал проблеми със захарта, която контролирал, имал предд.но състояние, от
силния стрес започнал да получава главоболие, безсъние, треперене и стягане
в гърдите, в сърцето, отишъл на лекар и се оказало, че захарта му е скочила
много, затова минал на и., получавал стрес при делата, променяли му
лечението през годините, след ареста се затворил и изпаднал в апатично
състояние, имал промени в настроението, случвало се да се затваря да плаче,
синът им го чувал, не говорел дори със сина си, здравето няма как да се
възстанови, д.ът е до живот, сърдечните проблеми и п.та също са доживотни,
16
психически и до момента не се е възстановил, налице са избухливост,
затвореност, нежелание за излизане, не бил в състояние да работи, били
нарушени физическото и психическото му състояние, не бил адекватен, карал
ден за ден, преди делото и след него не е имал проблеми с полицията, след
съобщенията по медиите негови приятели забравили за съществуването му,
от К. не му се обаждали, подкрепяли го приятелите му от С.З., които разбрали
за случая от медиите, нямало медия, която да не отрази случая. Видно от
показанията на свидетелката А.К., към момента на ареста тя е била общински
съветник, А. бил заместник-кмет на общината от 2004 г., бил уважаване
личност от всички хора, ползвал се с авторитет и доверие, вечерта всички
национални медии давали кадри от ареста и говорели за схема за източване и
за присвоени пари, Община К. била една от най-хубавите общини по
отношение на социални услуги, чистота, всичко благодарение на А., в чийто
ресор били социалните дейности, медиите гръмнали и казвали, че изнасят
данни от П., казвали, че ги очакват 10-12 години затвор, хората се
впечатлявали, защото казаното е от П., това нещо след ареста съсипало А.,
свидетелката разбрала, че от хапчета той е минал на и., стресът си изиграл
ролята, делата продължили 4-5 години, след ареста той бил съкрушен, преди
това бил душата на компанията, от срам от говорените лоши неща се
капсулирал и не излизал, имало докладна, че А. е отстранен от П. заради
делата, той бил уволнен, двамата с А. били от една партия. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя П.Р.Б., че тези показания изцяло не следва да
бъдат кредитирани при преценка по чл. 172 от ГПК. Свидетелките депозират
показания за пряко възприетите от тях обстоятелства, които обстоятелства се
установяват и от събраните писмени доказателства и заключението на СПЕ.
Видно от заключението на СМЕ, изготвено на 11.06.2021 г. от вещото лице д-
р Я.И., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 22.06.2021 г., при
ищеца е налице з.б.-втори тип с изчерпани и.ови резерви, тежка форма, д.на п.
и н. д.на р., както и а.х., хипертонично сърце без застойна с.н., други видове
с., смесена х., увреждане на междупрешленните дискове в шийна и поясна
област, не може да се определи точна дата на преминаване към и. д., със
сигурност обаче това е станало в периода 2006-2012 г., описаното житейско
събитие и неговата продължителност вероятно е повлияла здравното
състояние на А. по различни механизми, но не е пряка причина за
преминаване към и. лечение, същото е било показано между 2006 и 2012 г.,
17
съпътстващите/придружаващите заболявания (увреждания на
междупрешленните дискове в шийна и поясна област) се дължат на
променена статика и динамика на тялото от затлъстяването, възрастта и
основното заболяване, придружено от и други метабилитно еднокринни
промени, напр.о., смесената х. е предимно алиментарна и от основното
заболяване, с. прояви са от системната макро- и микроангиопатия при д. и.
(равно атеросклероза). Видно от същото заключение, А. още през декември на
2006 г. е бил диагностициран и утвърден от ТЕЛК като пациент с изяснено
заболявания д. втори тип, средно тежка форма, д.на п., а.х. втора степен, с.
симптоматика, значително затлъстяване от трета степен. Видно от същото
заключение, решенията на ТЕЛК от 2012 г. и впоследствие показват
влошаване на здравното състояние по отношение на основното по тежест
заболяване, задържане на усложненията му, изчезване от регистрация на с.
симптоматия, а.х. е в по-ниска степен (първа), снижение на затлъстяването.
Видно от същото заключение, наличните придружаващи страдания/състояния
към основната диагноза са разширени с хипертонично сърце без (застойна)
с.н., смесена х. и увреждане на междупрешленните дискове, което
интерпретирано към възрастта му 58 години на фона на всички телесни
заболявания и при здравното състояние на мъжете може да се приеме като
почти нормално развитие. Видно от същото заключение, мястото на стреса по
отношение на д.а не се приема в литературните източници за пряка причина,
но може да се приеме чрез анализ и синтез отношението на острия и
повтарящ се стрес, преминал в неговата увреждаща форма дистрес, негативен
стрес като допълнителен фактор за поддържане на нарушения глюкозен
толеранс (д.), което обяснение се базира на факта, че и.овата секреция се
намалява от отделяния адреналин при уплаха, силно психо-емоционално
напрежение и физически сблъсък. Видно от същото заключение, естественият
ход на развитие на д.а въпреки доброто лечение е към влошаване, бавно или
по-бързо, по отношение на А. няма представени данни за интерпретация, той
е заболял от д. преди 2006 г., преценено в динамика независимо от мерките за
профилактика и лечение, болестта е развита и към 2012 г. е установено
значимо влошаване. Видно от същото заключение, преминаването на и.
лечение, регистрирано като и. зависим д., е естествен ход на заболяването,
обаче може да се допусне, че преживените неблагополучия са изживени с
негативизъм, страх и несигурност и по косвен начин може да са дали
18
отражение върху самочувствието, храненето (хиперфагията е чест израз на
компенсация „от нерви“) и снижаване на метаболитния контрол. Видно от
заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвена на 15.10.2021
г. от вещото лице А.Д., клиничен психолог, прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 9.11.2021 г., при А. наказателното производство в периода
от 16.08.2012 г. до 6.12.2017 г. се е отразило в качеството и интензитета на
неговото функциониране – професионално, социално, личностово и
емоционално, отразеното мащабно в медийното пространство събитие
понижава самочувствието и самооценката му, уронва се авторитета, който е
поддържал в годините, изпитвал е върху себе си обществената неприемливост
и негативна нагласа с широк медиен обхват, бил е поставен в трудни
ситуации да се защитава пред близки, предвид етикирания имидж, който му
се е налагало да опровергава ежедневно. Видно от същото заключение,
ищецът е бил ограничен във възможността да продължи работната си
дейност, с което се прекратява осъществяването на неговите професионални
идеи и финансовото осигуряване на семейството му, той остава без работа,
което накърнява достойнството му на мъж, свикнал да се грижи сам за себе
си, да обгрижва семейството си, да бъде в негова помощ, да води стойностен
и социално активен живот с дейност в полза на обществото и съгражданите
си. Видно от същото заключение, провокират се дългосрочни усещания на
унижение, потиснатост, понижена самооценка, непълноценност, налице са
задръжки в установяването на социални контакти, които са значително
ограничени, болезнено е било преживяването на липса на контакт и
емоционална близост с най-доверените в годините му хора, съседи, приятели,
роднини, които са ограничили комуникацията си с него. Видно от същото
заключение, наблюдава се повишена сензитивност относно обсъждането на
болезнената теза, при А. все още не са отреагирани натрупалите се емоции,
произхождащи от усещането за несправедливост, видими са чувствителност,
ранимост, плачливост, емоционално страдание, болезненост, ценностната
система е съхранена, но е променен начинът на нейното проявление, А. е
станал по-предпазлив, с по-тревожни очаквания, касаещи множество
оплаквания и заболявания, появили се след преживяване на случилото се във
времето, някои от тях са се влошили до степен предприемане на по-
интензивно лечение, загубил е вярата в правораздаващата система в
държавата и нейната обективност. Установяват се от свидетелските показания
19
и от заключението на СПЕ конкретните обстоятелства относно начина, по
който ищецът е преживял времето на провеждането на наказателното
производство, а именно с притеснение, стрес, обида, срам, отчуждаване и
загуба на контакт с околните като конкретни проявления при него на
отрицателните преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при
неоснователно обвинение в престъпление за лице без криминални прояви, с
добро семейно, социално и материално състояние. Освен това се установява,
че ищецът като публична личност, заместник-кмет на Община К., е добре
познат на широката общественост в града и в хода на наказателното
производство допълнително в резултат на него е понесъл и притеснения,
неудобства, загуба на социално ниво и контакти със съгражданите си. Видно
от показанията на свидетелите и от заключението на СМЕ, в случая е налице
и влошаване на здравословното състояние на ищеца, за което може да се
приеме, че е допринесъл и стресът, преживян от него по време на
наказателното производство. Не може обаче да се приеме, че този стрес е в
пряка причинно-следствена връзка именно с влошаването на заболяването на
ищеца з. д., конкретно с преминаването му в и. з. д., оплакването на
жалбоподателя А. в тази насока е неоснователно. Видно от ЕР на ТЕЛК от
2.11.2012 г., в неговата заключителна част относно анамнезата е посочено, че
от началото на годината по повод лош метаболитен контрол А. е преминал на
и. лечение, което така посочено обстоятелство изрично е констатирал и
окръжният съд. След като в този медицински документ е отразено
преминаване на ищеца на и. лечение от началото на 2012 г., то е очевидно, че
започналото срещу него на 16.08.2012 г. не е причината за преминаване на
ищеца на и. лечение, защото то вече е направено преди тази дата.
Действително, както посочва вещото лице И., поради негативните
преживявания и притеснения на А. в хода на наказателното производство
обаче е възможно промененият начин на живот на ищеца за продължително
време да е допринесъл и за отрицателно повлияване на здравословното му
състояние при наличните вече негови заболявания, включително захарния д.,
което обстоятелство следва да се отчете при определянето на вредите и
размера на обезщетението, но то не е пряка причина за преминаване към и.
лечение. Относно промяната в начина на живот следва да се вземе предвид и
заключението на СПЕ, респективно, да се отчете тази промяна в сочения от
СМЕ аспект на възможно повлияване от нея на наличните заболявания на
20
ищеца. За така установените причинени на А. болки и страдания с
неимуществен характер се дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4 от
ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, вр. §1 от заключителните разпоредби на
ЗОДОВ. При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете
както обстоятелството, че А. е бил обвинен за три тежки престъпления по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК и за четвърто престъпление, което не е тежко,
извършени от него като длъжностно лице, в процеса на работата му като
заместник-кмет на Община К., като наказателното производство е
продължило за едното престъпление до прекратяването му 2 години, 5 месеца
и 9 дни, а за останалите три обвинения 5 години, 3 месеца и 18 дни, което е
значителен срок, макар и разумен с оглед обема на производството, то е
проведено при определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 5000 лв., той е задържан на работното си място и е извършен обиск
в дома му, бил е отстранен от длъжност и впоследствие уволнен, поради
което начинът му на живот е бил тотално, в изключително висока негативна
степен променен – преживял е срам и унижение пред колеги, служители,
съседи, съграждани, останал е без перспективи, без доходи, без социални
контакти, изложен е пред обществеността в града, доброто му име като
обществена личност е било сериозно накърнено, промяната в начина му на
живот се е отразила негативно и на вече влошеното му здравословно
състояние, но без да е причина за преминаването към и. лечение. През 2012 г.
той е бил на 52 години, срещу него не са били водени наказателни
производства, а процесното сега наказателно производство слага край на
професионалната му кариера и напълно променя в негативен аспект целия му
начин на живот. Установява се от заключението на СПЕ, че наказателното
преследване се е отразило на практика във всички сфери на живота на ищеца
с голям интензитет, като последиците не са преминали дори и след
оправдаването му. За настъпването на толкова тежки последици с голям
интензитет от съществено значение е и медийното отразяване на случая. С
оглед представените от ищеца писмени доказателства няма основания да се
приеме, че от страна на органите на наказателното производство е
предоставяна информацията на пресата след неговия начален етап, когато,
като е отразено изрично в представените статии, такава е дадена от П..
Медийното отразяване на случая обаче, което е било подробно, с
проследяване на производството, с поименно посочване на ищеца, с
21
коментари относно качеството му на заместник-кмет, несъмнено много
сериозно е повлияло на социалния му статус, като тези вреди А. е претърпял
именно като последица от незаконно повдигнатите против него обвинения,
защото интересът от проследяването на производството, наличието на който
не се установява в случая П. да е изрично подхранвала, е обоснован именно
от вида и тежестта на неоснователно повдигнатите обвинения. Установява се,
че по време на проведените против ищеца две наказателни производства той
е преживял много тежък период от живота си и е налице дълбоко
накърняване на личния му живот с оглед влошаване качеството му на живот
като цяло, като засягането на емоционалния и социалния му статус е
необратимо. Преценявайки така установените обстоятелства настоящата
инстанция намира, че размер на обезщетението от 75 000 лв. е съответен на
изискването на 52 от ЗЗД, като той не може да се приеме за несъответен и
прекомерен и от гледна точка на икономическото състояние на страната и
нейните граждани. Независимо, че се приема сега повлияване на
здравословното състояние на ищеца вследствие промяната на начина му на
живот по време на наказателните производства и на търпени от ищеца вреди и
вследствие на медийното отразяване на производството, причината за което
са действията на П., а именно неоснователните обвинения, именно този
размер при преценка на обстоятелствата относно търпените вреди настоящата
инстанция преценява като справедлив в случая. Неоснователно е оплакването
на жалбоподателя П.Р.Б., че този размер е завишен, неотговарящ на размера
на конкретно претърпените от ищеца А. вреди и на икономическия стандарт в
страната, съответно, няма основания той да бъде намален. Не се установява и
наличие на обстоятелства за приложение на нормата на чл. 5 от ЗОДОВ.
Безспорно е, че в хода на цялото производство А. не се е признавал за
виновен. Наказателните производства против ищеца са приключили с
прекратяване поради липса на извършено престъпление и с оправдателна
присъда, поради което е несъмнено, че фактите относно поведение на ищеца,
които са били предмет на преценка по двете производства, не могат да
обосноват твърдение, че именно това поведение основателно е довело до
образуването на производствата срещу ищеца и затова той да има вина за
настъпването на претърпените от него вреди. Установява се следователно, че
е неоснователно заявеното от жалбоподателя П.Р.Б. искане за определяне на
по-нисък размер от 75 000 лв. на обезщетението за претърпените от А.
22
неимуществени вреди, както и че е неоснователно и заявеното от
жалбоподателя А. искане за определяне на по-висок размер от 75 000 лв. на
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди. Жалбите и на
двете страни се явяват следователно неоснователни, решението обжалваните
негови части относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 75 000 лв. и отхвърлянето на претенцията за размера над тази сума
до 150 000 лв. следва да бъде потвърдено.
Ищецът-жалбоподател А. претендира за присъждане на обезщетение в
размер на 67 744,40 лв. за претърпени от него от водените наказателни
производства имуществени вреди от неполучено от него брутно трудово
възнаграждение за периода от 5.09.2012 г. до 6.12.2017 г., през който период
той е бил уволнен от длъжността заместник-кмет на Община К.. Следва да се
посочи, че посоченият период не касае неполучаване от ищеца на трудово
възнаграждение поради временното му отстраняване от длъжност с
определение на съда, влязло в сила на 28.08.2012 г. Претенцията така, както е
заявена, касае периода от датата на прекратяване на трудовия договор на
ищеца на 5.09.2012 г. до датата на приключването на наказателното
производство 6.12.2017 г. Несъмнено, при неполучаване от ищеца на трудово
възнаграждение заради негово временно отстраняване от длъжност той има
основание да претендира за присъждане на обезщетение в размер на така
пропуснат доход. В случая обаче ищецът в периода от 5.09.2012 г. до
6.12.2017 г. не е в трудово правоотношение с общината, съответно, не е
налице хипотеза, при която той да не може да получава трудово
възнаграждение поради временното му отстраняване от длъжност на
28.08.2012 г., а той не получава възнаграждение именно заради
прекратяването на трудовия му договор. Затова е неоснователно твърдението
на ищеца, че той търпи посочената вреда вследствие на временното му
отстраняване от длъжност. Видно от представената от ищеца в копие с
исковата молба заповед от 5.09.2012 г. на изпълняващ длъжността кмет на
Община К., на основание чл. 39,ал.5 от ЗМСМА трудовото правоотношение с
А. е прекратено и той е освободен без предизвестие от заеманата от него
длъжност заместник-кмет на Община К., считано от 5.09.2012 г. В заповедта
не са посочени мотиви за уволнението, но с оглед нормата на чл. 39,ал.5 от
ЗМСМА такива не се дължи да бъдат излагани. Съгласно т.11 от ТР №
3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК, обезщетението за
23
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен
случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи. В случая пряка причинна връзка между воденото
срещу А. наказателно производство и уволнението няма, тъй като няма
законово установена причина след временно негово отстраняване от
длъжността, която той изпълнява въз основа на трудово правоотношение с
общината, трудовият договор с него да бъде прекратен от общината, като
преценката за прекратяването на трудовия договор е на съответния орган на
общината. Законосъобразността на това уволнение следва да се преценява в
производство по КТ, респективно, с определяне на обезщетение в
установения там размер. Действително, възможната причина за
прекратяването на трудовия договор с ищеца от общината е именно
невъзможността той да изпълнява служебните си задължения след
временното му отстраняване от длъжност поради образуваното срещу него
наказателно производство за негови деяния като заместник-кмет, но
преценката дали да бъде извършено такова уволнение е на работодателя, а не
на П., като работодателят може да не прекрати трудовия договор, поради
което именно преценката и решението на работодателя е в пряка причинна
връзка с уволнението, респективно, с неполучаването от ищеца на трудово
възнаграждение за исковия период. Видно от представената от ищеца в копие
докладна записка от председателя на ОбС-К. от 30.08.2012 г., тя касае
обстоятелствата относно отстраняването от длъжност на кмета на Общината и
необходимостта от определяне на заместващ и изпълняващ функциите на
кмет на Общината, но не и обстоятелства във връзка с отстраняването от
длъжност и последвалото уволнение на ищеца като заместник-кмет.
Хронологично погледнато обаче несъмнено е, че уволнението на ищеца е
предизвикано от отстраняването на ищеца от длъжността му на заместник-
кмет, което от своя страна е следствие от образуваното срещу него
наказателно производство. След като обаче това уволнение е извършено по
преценка на работодателя, то не е пряка и непосредствена последица от
образуваното наказателно производство срещу ищеца. Съответно, ищецът не
е получавал трудово възнаграждение в посочения исков период именно
поради прекратяването на трудовото му правоотношение от работодателя,
поради което неоснователно претендира за присъждане на обезщетение в
размер на неполученото трудово възнаграждение на основание чл.4,ал.1 от
24
ЗОДОВ като дължимо от П.. Неоснователна е затова жалбата, подадена от А.,
против частта на решението на окръжния съд, с която този иск е отхвърлен.
Установява се, че и двете подадени въззивни жалби са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение на окръжния съд като
правилно следва да бъде изцяло потвърдено. При този резултат от
обжалването, с оглед отхвърлянето и на двете жалби, основания за
присъждане на разноски за въззивното производство няма.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 261013, постановено на 9.12.2021
г. по гр.д. 2949/2020 г. на Окръжен съд-П..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25