РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000507 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260053/17.02.2021г., постановено по търг. д. №279/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З., „З.К.Л.И.“ АД – гр.С. ЕИК ********* е
осъдено да заплати на М. ИВ. ИВ. ЕГН ********** сумата от 28 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
11.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2019г.
до окончателното й изплащане като искът в останалата част до -
претендирания размер 35 000лв., е отхвърлен. „З.К.Л.И.“ АД – гр.С. ЕИК
********* е осъдено да заплати на М. ИВ. ИВ. сумата от 185,65лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 11.12.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2019г. до окончателното
й изплащане. „З.К.Л.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. П.К. - АК Ст.З., в
качеството на пълномощник на М. ИВ. ИВ., сумата 1 876,80лв. с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА съобразно уважената част от иска. М.
1
ИВ. ИВ. е осъдена да заплати на „З.К.Л.И.“ АД сумата 159,15лв.-разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска. „З.К.Л.И.“ АД е осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд – Ст.З. сумата 544,72лв. - разноски по
делото съобразно уважената част на исковата претенция.
Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над уважения
размер от 28 000лв. до пълния претендиран размер от 35 000лв., е постъпила
въззивна жалба от ищцата. Жалбоподателката счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон – чл.51 ал.2 от ЗЗД. Изложени са подробни доводи,
свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалата. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски по
реда на чл.38 от ЗА.
Ответник – жалбата „З.К.Л.И.“ АД, в представения отговор по чл.263
ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „З.К.Л.И.“ АД. Обжалва се
решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за
размера над 24 000лв. На първо място е изразено несъгласие с определената
от първоинстанционния съд степен на съпричиняване – 20%, като е изразено
становище и са развити съображения, че приносът на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат е по-голям - с 40%-тно изражение. На
следващо място се твърди, че размерът на определеното от първостепенния
съд обезщетение от 35 000лв. е изключително завишен и не съответства на
принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на
решението в обжалваната – осъдителна част и постановяване на друго, с
които исковата претенция да бъде отхвърлена за разликата над 24 000лв.
Претендират се сторените по делото разноски.
В постъпилия отговор по насрещната въззивна жалба същата се оспорва
изцяло.
С подадените въззивна жалба , настрещна въззивна жалба и
съответен отговор не са предявени доказателствени искания.
2
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като
депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – М.И., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 11.12.2018г., в гр. Ч., на ул. „Ч.в.“ №* е настъпило ПТП между
лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“ с ДКН **********, собственост и
управляван от Б.М.С., ЕГН ********** и пресичащата пътното платно
пешеходна М. ИВ. ИВ.. При движение назад водачът на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „М.“ с ДКН ********** Б.М.С. не се е убедил, че пътят зад него е
свободен, при което блъска пресичащата пътното платно пешеходка. В
резултат на настъпилото ПТП М.И. получава травматични увреждания:
Луксация на ляво рамо и фрактура на лява раменна кост. След настъпване на
пътно-транспортното произшествие и получените травми М.И. е
хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология гр. С.З. към
УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД с множество оплаквания - деформирано и
оточно ляво рамо, наличие на силна спонтанна и палпаторна болезненост,
костни крепитации, ограничени и болезнени активни и пасивни движения.
Последвала оперативна интервенция - закрито наместване на дислокация на
рамо, по време на която е направена репозиция на луксираното рамо,
фиксирана с мека имобилизация. Рамото е обездвижено, като М.И. е носела
ортеза в продължение на 30 дни. Вследствие на пътно-транспортното
произшествие и последвалата интервенция М.И. е претърпяла и продължава
да търпи множество болки и страдания. Не може да извършва никакви
физически натоварвания, като движенията в ставата все още са ограничени и
3
болезнени. Поради силните болки и обездвижване М.И. е имала непрекъсната
необходимост от грижи и чужда помощ. По повод получените травми и
необходимостта от физикална терапия и рехабилитация в периода
15.03.2019г. - 23.03.2019г. пострадалата е настанена в С.б.за р.-Н.к.“ ЕАД
Филиал Н.Б.. Изписана е с препоръка за втори курс рехабилитация след шест
месеца. Изложени са фактически твърдения и за понесени имуществени
вреди.
Отговорността на ответника „З.К.Л.И.“ АД се ангажира на основание
наличие на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица ************** със срок на
валидност от 20.11.2018г. до 20.11.2019г. Ищцата предявила застрахователна
претенция вх.№0006/05.02.2019г, като с писмо с изх. №5246/20.06.2019г. е
уведомена, че представените документи са разгледани от застрахователната
комисия, която е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 8000лв., с което обезщетение пострадалата не се е съгласила. При така
изложените обстоятелства, искането, с което е сезиран съдът, е да се
постанови решение, с което ответникът „З.К.Л.И.“ АД да бъде осъден да
заплати на М. ИВ. ИВ. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в размер на 35 000лв., ведно със законната лихва от 07.05.2019г. –
датата на която е изтекъл срокът за произнасяне по зсатрахователната
претенция, до окончателното изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „З.К.Л.И.“ АД оспорва така предявения иск. Възраженията по
основателността на иска, относими за въззивното производство, се свеждат до
прекомерност на претендираното обезщетение, наличие на съпричиняване и
степента на съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията по главния иск е за репариране на вреди при условията,
визирани в разпоредбата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането,
съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432,
ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на
4
чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е
причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от
противоправно поведение, наличие на причинна връзка между
противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство са елементите от
фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ. Съгласно заключението от
допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебномедицинска експертиза, ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания – изкълчване
на лява раменна става, счупване на голямата върга на лява раменна кост.
Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“ с ДКН ********** – Б.С.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата, като преди да започне
движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за другите участници в
движението - нарушение по смисъла на чл.40 ал.1 от ЗДвП. Извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени по
задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК,
с оглед постановеното и влязло в сила решение №54/28.10.2019г. по АНД
№347/2019г. по описа на PC Ч., с което наказателният съд се произнася по
същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието,
противоправността му и за вината и с което фактическият състав на
престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния
съд има обвързващата сила по чл.300 ГПК за гражданския съд. Налице е
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от
КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя,
5
обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” –
застрахователна полица ***************, валидна от 20.11.2018г. до
20.11.2019г.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите,
изложени в насрещната въззивна жалба и във въззивната жалба, е досежно
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди и наличие на съпричиняване.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства и преди всичко
констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното
разглеждане на делото заключения от съдебно-медицински експертизи,
изготвени от вещо лице – специалист – съдебен лекар.
От показанията на свидетелите М.Ж.Н. и Н.И.Н. – съответно внучка и
дъщеря на пострадалата, се установява, че вследствие ПТП-то ищцата е била
в изключително тежко физическо и психическо състояние, особено през
6
болничния период, макар и кратък – 2-3 дни. Възстановителният период в
домашни условия бил продължителен – 35-40дни, последвал и
рехабилитационен период. Ръката й била обездвижена – „в шина“, поради
което имала нужда от чужда помощ за елементарни битови потребности.
Физическите страдания и съзнанието за необходимост от чужда помощ се
отразили негативно и в психологичен аспект. Преди инцидента М.И. била
весел, общителен и деен човек. След случилото станала друг човек -
обездвижена и затворена вкъщи. Чувства се потисната, тъй като не може да
работи пълноценно и да извършва обичайните за нея дейности, опасявала се,
че вече няма да може да упражнява професионалната си дейност на шивачка,
която е свързано с активни движения на ръцете. Здравословното състояние на
М.И. все още не се е възстановило. Налице е болка в травматичните области,
която се проявява при определени движения на ръката - в посока назад, както
и при определени атмосферни и метеорологични условия като промяна на
времето, и особено през зимния сезон.
Вярно е, че като свидетели, от кръга на лицата, посочени в разпоредбата
на чл.172 от ГПК, показанията на двете свидетелки следва да се преценяват
предвид възможната тяхна заинтересованост и с оглед на всички други данни
по делото, но не и да не се кредитират. Показанията на М.Н. и Н.Н. са
непосредствени и убедителни, почиващи на лични възприятия, а освен това
съвпадат и се подкрепят от останалите данни по делото – писмени
доказателства – в преобладаващата си част медицинска документация и преди
всичко от заключението на допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза.
Съгласно медицинската документация /епикриза от 12.12.2018г. и от
23.03.2019г./ и съгласно заключението на вещото лице – съдебен лекар,
травматичните увреждания са причинили на ищцата множество и силни по
интензитет болки и страдания. Дълго време движенията й са били силно
ограничени и болезнени. След настъпване на пътнотранспортното
произшествие и получените травми М.И. е хоспитализирана в Клиника по
ортопедия и травматология гр. С.З. към УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД с
множество оплаквания - деформирано и оточно ляво рамо, наличие на силна
спонтанна и палпаторна болезненост, костни крепитации, ограничени и
болезнени активни и пасивни движения. Пострадалата е претърпяла
интервенция - закрито наместване на дислокация на рамо, по време на която е
7
направена репозиция на луксираното рамо, фиксирана с мека имобилизация.
Възстановителният период само при изкълчване на раменната става средно
трае около три месеца, а при счупване на голямата върга на лявата раменна
кост – средно около месец и половина – два месеца. Комбинацията от двете
увреждания определя един по-голям от три месеца срок за възстановяване.
През първите 45 дни претърпените от М.И. болки и страдания са били най-
интензивни, след което постепенно стихват, към настоящия момент са налице
все още остатъчни явления, обусловени от една страна от тежестта на
травмата – комбиниране на изкълчване на раменна става със счупване на
голямата върга на раменната кост, а от друга страна – с възрастта на
пострадалата. Обичайно такива остатъчни явления се наблюдават няколко
години след травмата, а понякога с напредване на възрастта се засилват,
особено през зимния период.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалата, продължителността на
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, а именно –
характера на увреждането, което е комплексна телесна повреда; наличието на
оперативна интервенция, наложителна за оздравителния процес;
продължителността на оздравителния процес – повече от три месеца, с
принудително обездвижване за повече от месец; възрастта на пострадалата,
която към момента на ПТП-то е 69-годишна и трудоспособна, работеща на
пълно работно време като шивачка, който труд не може понастоящем да
упражнява пълноценно, като преди инцидента няма данни да не е била в
добро здравословно състояние, обстоятелството, че понастоящем пълен
възстановителен етап не е настъпил, а с оглед заключението от
съдебномедицинската експертиза – възможно е и да не настъпи, следва да се
приеме, че сумата от 35 000лв. е справедлив паричен еквивалент за
понесените от М.И. страдания. За определянето на този паричен еквивалент
относим е и субективният аспект, доколкото имуществените вреди по своя
характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на
определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на
8
индивида. При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания
от ищцата, затрудненията и неудобствата, които е претърпяла и продължава
да търпи, окръжният съд е определил справедлив паричен еквивалент за
репариране на понесените от М.И. страдания. Ето защо въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник се явява неоснователна.
Неоснователна е и въззивната жалба на жалбоподателката - ищца
относно възприетото от първоинстанционния съд наличие на съпричиняване
за вредоносния резултат, както и насрещната въззивна жалба относно
определената степен на съпричиняване, което е следващият спорен въпрос в
настоящето производство, очертан с предметните предели на въззивната
жалба на жалбоподателя – ищец и насрещната въззивна жалба.
Ответникът - застраховател е упражнил правото си по чл.432 ал.2 от КЗ,
като е въвел възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия
се сочи, че същата, като пешеходец, е излязла внезапно на платното за
движение, без да се огледа и по този начин не се е съобразила с разстоянието
до приближаващото се превозно средство.
Относно механизма на процесното ПТП, при първоинстанционното
разглеждане на делото е допусната съдебноавтотехническа експертиза и
допълнителна такава, които внасят яснота и по повод релевираното от
ответника възражение за съпричиняване. Съгласно заключението от
първоначалната експертиза причинилият ПТП-то лек автомобил е бил спрян
за престой в близост до автобусна спирка и непосредствено преди
кръстовище, обърнат назад към кръстовището /видно от скиците към САТЕ и
допълнителната такава/. В същото време зад него, на платното за движение,
се е намирала пешеходката М.И.. Водачът на МПС е предприел маневра
„движение на заден ход“ и по този начин върху платното за движение е
настъпило ПТП-то между двамата участника в движението. Пешеходката И.
не е пресичала платното за движение, а е изчаквала пристигането на
9
таксиметров автомобил върху платното за движение на около 1-2м. от задна
лява част на автомобила, с гръб към него, в близост до западния тротоар. Тъй
като ищцата е била с гръб към автомобила не е било технически възможно да
възприеме зрително светлините и движението на приближаващия се
автомобил, но е било технически възможно да възприеме звука от него.
Изводът от заключението на вещото лице е, че ПТП - то не би настъпило, ако
водачът на л.а. Ф. М. с peг. № ********** преди да извърши маневрата
„движение назад” се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и няма да създаде
опасност за другите участници в движението, алтернативно – ако ищцата
М.И. е изчаквала пристигането на таксиметровия автомобил на тротоара.
Безспорно от страна на водача на лекия автомобил е налице нарушение
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40 от ЗДвП. Нормата
изрично регламентира особени правила за движение на пътно превозно
средство на заден ход, а именно - преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Съгласно заключението
от съдебноавтотехническата експертиза водачът не е имал техническа
възможност да възприеме пострадалата, ако е гледал само в страничните
огледала, но е имал такава възможност чрез използване на огледалото за
задно виждане, както и ако се обърне назад. В същото време по категоричен
начин е установено, че ищцата се е намирала на самото пътно платно, с гръб
към задната част на автомобила, стоящ на около 1-2 метра от нея. Според
заключението от автотехническите експертизи и видно от приложените
скици, автомобилът е в близост до западния тротоар – в лентата за насрещно
движение. Т.е. – ищцата се е намирала в лентата за движение, обърната с гръб
към посоката, от която идват движещите се по тази лента автомобили. Вярно
е, че съгласно допълнителното заключение, местоположението на ищцата е
върху пешеходна пътека, доколкото се касае за такава по смисъла на пар.6,
т.54, изр. второ от ДР на ЗДвП - кръстовище и продължение на тротоар,
регламентирано като пешеходна пътека. Ищцата обаче не е пресичала така
обозначеното за пресичане място, а е стояла с гръб към посоката на
движение. В случая по аналогия следва да се приложат правилата за
10
движение по пътищата, визирани в чл.108 ал.1 от ЗДвП, регламентиращи
мястото на движение на пешеходци – а именно по тротоара, ако има такъв,
какъвто в настоящия случай има. Доколкото е и установено, че ищцата е
изчаквала такси по аналогия би следвало да се приложи и разпоредбата на
чл.115 от ЗДвП, съгласно която пешеходците изчакват пристигането на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на
тротоара, /на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а
ако няма такива - на банкета/. Не на последно място систематично
приложение следва да намери и разпоредбата на чл.113 ал.1, т.2 от ЗДвП,
съгласно която пешеходците са длъжни да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение, а в случая ищцата е стояла – спряла без необходимост на платното
за движение, макар и на обозначено за пресичане място, при положение че е в
непосредствена близост с място за движение/стоене на пешеходци – тротоар.
А изводът от съдебноавтотехническите експертизи е категоричен, че ПТП-то
не би настъпило, ако ищцата М.И. е изчаквала пристигането на
таксиметровия автомобил на тротоара. Именно престоя – стационарното
положение на платното за движение, макар и на обозначено за пресичане
място, е онова конкретно действие на пострадалата, което по безспорен начин
обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като е
улеснило неговото настъпване. Преценката за наличие на съпричиняване се
извежда именно с оглед на това, че увреждането не би било причинено, ако
пострадалата не е била с местоположение – стояща на платното за движение.
В този смисъл това, че местоположението й е било по продължение на
тротоар по смисъла на пар.6, т.54, изр. второ от ДР на ЗДвП, не би се
отразило на изводите за наличие на съпричиняване. Т.е. – установено е, че
приносът на пострадалата е конкретен, тъй като релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Описаното поведение на пострадалата,
представляващо конкретен принос за настъпване на увреждането, с което
поведение увреждането се намира в пряка причинна връзка, съпоставимо с
описаното деликтното поведение на водача на лекия автомобил, като
последното е в значително по-висока степен от приноса на пострадалата за
11
настъпилото ПТП е в процентно отношение – 20%, както правилно е приел
първоинстанционният съд. При тази степен на съпричиняване определеното
обезщетение за неимуществени вреди – 35 000лв., правилно е присъдено в
размер на 28 000лв.
По изложените съображения въззивната жалба, както и насрещната
въззивна жалба, се явяват неоснователни, а първоинстанционното решение в
обжалваните – съответно – отхвърлителна и осъдителна част, като правилно
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С въззивната жалба се претендира адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 от ЗА. Същото следва да бъде определено по съразмерност –
съобразно обжалваемия материален интерес по въззивната жалба, който е
7 000лв. и обжалваемия материален интерес по насрещната въззивна жалба,
който е 4 000лв., тъй като процесуалното представителство е осъществено по
двете въззивни жалби. Съразмерно с отхвърления материален интерес по
насрещната въззивна жалба в полза на „К. и С. - Адвокатско дружество“
следва да се присъдят разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на
312,73лв. /Минималното адвокатско възнаграждение според общия
обжалваем материален интерес – 11 000лв., е 860лв. съгласно чл.7 ал.2, т.4 от
Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
жалбоподателят по насрещната въззивна жалба е сторил разноски в размер на
80лв. –държавна такса и 890лв. – адвокатско възнаграждение. Разноските,
представляващи заплатена държавна такса за въззивно обжалване не следва
да се присъждат, тъй като въззивната жалба е оставена без уважение. Не
следва да се присъждат и разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не
са представени доказателства за реално заплатено такова. Представената
служебна бележка за доходи, издадена от НАП на адв. З.Т. не удостоверява
реално заплащане на адвокатско възнаграждение в размера, посочен в списъка
по чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260053/17.02.2021г., постановено по
търг. д. №279/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявеният от М. ИВ. ИВ. ЕГН ********** срещу
„З.К.Л.И.“ АД – гр.С. ЕИК ********* иск за разликата над 28 000лв. до
35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
11.12.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260053/17.02.2021г., постановено по
търг. д. №279/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., в обжалваната част, с
която „З.К.Л.И.“ АД – гр.С. ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. ИВ.
ИВ. ЕГН ********** сумата над 24 000лв. до 28 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 11.12.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД – гр.С. ЕИК ********* да заплати на „К. и С.
- Адвокатско дружество“ БУЛСТАТ ********** адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 312,73лв. за оказано безплатно
процесуално представителство на М. ИВ. ИВ. ЕГН ********** във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13