Решение по дело №1923/2019 на Районен съд - Разград

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

             Номер 63                                  19.02.2020 г.                                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    пети февруари                                      две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар       Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1923/2019 г.

 

          Производството е с правно основание  чл.144 от СК.

            Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от Г.Х.Д. срещу  Х.Д.Х. за  заплащане на ежемесечна издръжка в размер на  200 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба до завършване на средното образование. Сочи, че ответникът е неин баща, че е бил осъден да й заплаща издръжка, докато е бил непълнолетна, че понастоящем  тя е студентка в Техническия университет в гр.Варна, редовно обучение и се нуждае от издръжка. Сочи, че няма възможност да работи, че цялата й издръжка в момента е поела майка й, както и че ответникът работи, има недвижим имот и лек автомобил.

            Исковата молба е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител в писмения отговор счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че не е доказана възможността на ответника да заплаща издръжка, както и нуждата на ищцата от издръжка в претендирания размер.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:    Ищцата е дъщеря на ответника, а нейна майка е П. Г. А. Навършила е пълнолетие на 24.06.2018 г.

            Преди същата да навърши пълнолетие – с решение от 29.09.2003 г. по бр.д.86/2003 г. по описа на РС Разград бракът между двамата родители е прекратен и е утвърдено сключеното между тях споразумение, според което упражняването на родителските права по отношение на Г.Х.Д. е предоставено на майката П. Г. А., като бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 30 лв. С това споразумение ползването на семейното жилище, което е било индивидуална собственост на съпруга, е предоставено за ползване на него.

            За учебната 2019/2020 година ищцата е студент първи курс по специалността КСТ в Технически университет Варна, редовно обучение. Видно от представената студентска книжка курсът на обучение е четиригодишен. Платената от нея семестриална такса е 375 лв.

Майката на ищцата работи по трудово правоотношение и получава месечно брутно трудово възнаграждение от 1 838, лв. Същата има задължение по два кредита в размер на по 196,18 лв. и 68,91 лв. месечно или общо 265,09 лв. месечно

            Ответникът работи по трудово правоотношение и  за последните 11 месеца, които са посочени в справката от НАП е получавал брутно трудово възнаграждение от 583,08 лв. месечно.

            Не се спори между страните, че ищцата не упражнява трудова или стопанска дейност, няма недвижими имоти и моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове и не получава доходи от заплата, стипендия, наем дивиденти и др., както и че и двамата родители нямат задължение за издръжка към друго дете. Според показанията на свид.А. след м.май 2019 г. ответникът не заплаща издръжка на дъщеря си и тя сама осигурява нейната издръжка, а последната е около 650 лв. месечно. Кредитите, които свидетелката продължава да изплаща са за ремонт на жилището, което е закупила, за да живеят с ищцата и за заплащане на разходи за операция.

            При така установените фактически обстоятелства предявеният иск с правно основание чл.144 от СК  за заплащане на издръжка на пълнолетния ищец е неоснователен. Тази част от предпоставките за пораждане на правото за получаване, респ. на задължението за даване на такава издръжка, които се отнасят до ищцата,  са налице – ищцата е под 25 години, учи във висше учебно заведение в редовна форма на обучение, не притежава недвижими имоти и не работи. В случая обаче не бяха представени доказателства, за това, че ответникът реализира доходи, които му позволяват да дава издръжка без особени затруднения. Получаваните от него доходи са около минималната работна заплата и осигуряват единствено и само неговата издръжка. За да направи този извод съдът взе предвид изследване на КНСБ, според което в началото на 2019 г. издръжката на едно лице е струвала 602,52 лв., а в края на същата година – 618,15 лв. Следователно от получаваните от него 583,08 лв. средно месечно, той не би могъл да отдели без особени затруднения каквато и да било сума за издръжката на ищцата.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :        

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска, предявен от Г.Х.Д., ЕГН ********** *** срещу Х.Д.Х., ЕГН ********** с постоянен адрес м.****, №*** за заплащане на ежемесечна парична издръжка при условията на чл.144 от СК в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законовите предпоставки за прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от  19.02.2020 г.

 

                                                                   

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: