РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. ХАСКОВО, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.М. Д.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500628 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр.*** е останал недоволен от решение № 190 от
06.07.2022 год., постановено по гр.д. № 185 / 2022 год. по описа на Районен
съд – Димитровград, с което искът, предявен от дружеството против В. П. В. е
отхвърлен, поради което го обжалва с молба решението да бъде отменено и
вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска. Обжалва и
определение № 694 от 09.08.2022 год., постановено по същото дело, с искане
за отмяната му и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли
искането на насрещната страна за присъждане на разноски, направени в
заповедното производство или намали възнаграждението за адвокат до
минималния размер.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – В. П. В. – оспорва жалбите.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление от 03.12.2021 год., въззивникът –
„В и К” ЕООД – гр.*** е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу В. П. В. за сума в размер на 855.04 лева, претендирана като
1
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на извършено от
длъжника незаконно присъединяване към водопроводните системи,
определено на база Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/, както и за сума в размер на 9 лева –
лихва за забава за периода от 16.10.2021 год. 18.11.2021 год., ведно със
законана лиха, считано от подаване на заявлението и деловодни разноски. Въз
основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 1887 / 2021 год. по описа на
Районен съд – Димитровград, по което е издадена Заповед № 699 от
03.12.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочените по-горе
суми, както и разноски от 27 лева – ДТ.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение от страна на длъжника, обусловило правният интерес на
заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземането, чиято
правна квалификация се съдържа в нормата на чл.422 от ГПК.
За успешното провеждане на иска в тежест на
ищеца е да установи основанието, произхода и размера на вземането си
спрямо ответника.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема, че посочените предпоставки не са установени по безспорен и
несъмнен начин. От една страна, с представения от ищеца протокол от
14.09.2021 год. не се доказва твърдения от него факт на незаконно
водопроводно отклонение, захранващо част от къщата на ответника и
отклонение за поливане на двора, при спрян спирателен кран преди водомера,
както и това, че във водопроводната инсталация има вода, която не се отчита
от уреда. От така отразения в документа текст не може да се установи по
никакъв начин нито факта на твърдяното от ищеца незаконно
присъединяване, нито това, че същото е извършено именно от страна на
ответника. В този смисъл е и нормата на чл.37, ал.3 от Наредбата, съгласно
която незаконното присъединяване се установява и доказва с протокол –
предпоставка, която в разглеждания случай не е налице. Нещо повече –
цитираният протокол по своята правна същност представлява частен
свидетелстващ документ, който не носи подписа на ответника, нито на
упълномощено от него лице, поради което не може да му се противопостави.
В подкрепа на този извод – за недоказаност на заявеното от оператора
твърдение за извършено от потребителя незаконно присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи е и заключението на вещото
лице, представено при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд,
от което се установява, че при извършения оглед в имота на ответника,
експертът не е установил незаконно отклонение преди водомера. Вещото
лице е установило, че при пусната хидрофорна помпа в съседния имот,
собственост на бащата на ответника – П.В. Х., разпитан в качеството на
свидетел при разглеждане на делото пред първоинстанциония съд, е потекла
вода от тръбата за поливане, като в същото време водомерът в имота на
ответника не е отчитал водно количество. От заключението на вещото лице се
2
установяват и заявените от ответника насрещни твърдения за това, че
хидрофорната система, монтирана в имота на баща му – свидетеля П.В.Х.,
представляваща хидрофорна помпа, монтирана до кладенец, от който черпи и
нагнетява вода по РЕ тръби, се отвежда към двора на съдената къща –
собственост на ответника по иска. Експертът е категоричен, че помпата не е
присъединена към В и К мрежата на ищцовото дружество, а черпи вода от
кладенец и я изпраща по тръби в двора на ответника. Обстоятелството, че
констатациите на вещото лице са в резултат на оглед, извършен на 28.05.2022
год., т.е след около осем месеца от констатиране на нарушението с цитирания
по-горе протокол от 15.09.2021 год., не обосновава извод в противна насока, а
именно, че върху хидрофорната система е било извършено въздействие, в
каквато насока са твърденията на ищеца, че чрез промени, в резултат на които
водата, отвеждана от кладенец в имота на свидетеля Х. до имота на
ответника, вместо от водопроводната мрежа е преустроена така, че да идва от
кладенеца, намиращ се в съседния имот, разположен от другата страна на
улицата, отчитайки в тази насока обстоятелството, че и при самата проверка
от длъжностно лице на оператора, не е открито незаконно отклонение и
присъединяване към водопреносната мрежа. В подкрепа на този извод са и
събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на
свидетели, посочени от двете спорещи страни, от които се установява, че
освен проверката, извършена на 15.09.2021 год., в имота на ответника и в този
на баща му, намиращ се в съседство с неговия, са били извършени още две
проверки, при които също е установено, че водата от кладенеца, намиращ се в
имота на свидетеля Х. се отвежда по тръба, преминаваща през улицата,
разделяща двата имота – този на ответника и на баща му, по която тръба
преминава вода, достигаща по имота на ответника. Установените от
показанията на свидетеля И., посочен от ищеца, фактически обстоятелства
относно това, че качеството на водата, доставяна в имота на ответника чрез
изградената в съседния имот, собственост на баща му, хидрофорна система,
се различава от това на водата, доставяна чрез водопреносната мрежа, както
и, че имотът на ответника е останал частично водоснабден и след спиране на
крана, монтиран до водомера, не обуславят извод в противна насока, предвид
изложените по-горе доводи за недоказаност на незаконно отклонение, чрез
което ответника да ползва вода, която не се отчита по надлежния за това ред.
В подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че за
исковия период от време, за който на ответника е начислено допълнително
количество вода – от 15.06.2021 год. до 15.09.2021 год., от страна на същия са
били извършвани плащания за ползвана вода в полза на ищцовото дружество.
Събраните по делото данни за това, че имотът на
ответника се водоснабдява и от собственик водоизточник – кладенец,
намиращ се в съседния имот, собственост на баща му, както и липсата на
безспорни и преки доказателства, установяващи незаконно присъединяване
към водопроводните системи на ищцовото дружество, обуславя извод за
доказаност на заявеното от ответника оспорване верността на протокола от
14.09.2021 год., а от тук и на неоснователност на иска, поради което и
отхвърляйки го, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
3
което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Като неоснователна съдът намира подадената от
ищцовото дружество частна жалба против определението на
първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молба за изменение
на решението в частта на разноските, присъдени в полза на ответника и
представляващи възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителство пред заповедния съд в размер на 300 лева, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 07.01.2022 год., представен с възражението
по чл.414 от ГПК, подадено от длъжника – ответник по иска, представляван
от упълномощения от него адвокат. Изводът за дължимост на разноските,
направени от длъжника в заповедното производство се обосновава от нормата
на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Като неоснователни съдът намира изложените
в частната жалба доводи за това, че доколкото изброените в цитираната
правна норма производства са едностранни, то същите касаят
възнаграждението само на пълномощника на заявителя в заповедното
производство, предвид това, че двустранния характер на производството се
проявява с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и свързаната с
това възможност за обжалване заповедта и съответно – подаване на
възражение срещу същата, за извършването на които процесуални действия
на същият е признато правото да упълномощи адвокат и съответно – с оглед
изхода на спора да иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая, с отхвърляне на иска, предявен на основание
чл.422 от ГПК, за ответника по иска – длъжник в заповедното производство
се поражда правото на разноски, които същият е направил както в
заповедното, така и в исковото производство. Определяйки възнаграждението
за адвокат, упълномощен от длъжника да подаде възражение срещу заповедта
за изпълнение по реда на чл.6, т.5 от Наредбата – в размер на 50 лева, а това –
на пълномощника на заявителя – по реда на чл.7, ал.7 от Наредбата, доводи в
каквато насока се съдържат в частната жалба, би се стигнало до
неравнопоставеност между страните в заповедното производство, явяващо се
недопустимо и в разрез с основни принципи на правото.
С оглед на изложеното и оставяйки без уважение
молбата на ищеца за изменение на решението в частта на разноските,
присъдени в полза на ответника и представляващи възнаграждение за
адвокат, упълномощен в заповедното производство за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК, първоинстанционния съд е постановил
правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190 от 06.07.2022
год., постановено по гр.д. № 185 / 2022 год. по описа на Районен съд –
4
Димитровград.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 694 от
09.08.2022 год., постановено по гр.д. № 185 / 2022 год. по описа на Районен
съд – Димитровград.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.*** да заплати на В. П. В., ЕГН ********** от с.***, Община
Димитровград, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5