Р Е Ш Е Н И Е
№ 260692
гр.Пловдив, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 22.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
308/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ против решение №
260120/24.08.2020г. по гр.д.№ 1385/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия М.С.К. сумата от 1722,72
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 252,82 часа през периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
29.01.2020г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски.
Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на решението,
иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.
От въззиваемия М.К. не е заявено становище по
въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1385/2020г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по
искова молба от М.С.К. против ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“,
с която е предявен иск с правна квалификация чл.178 и чл.181 от ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ. В исковата
молба се твърди, че през процесния период
ищецът- въззиваем в анстоящето производство е работил в РД“Пожарна безопасност и защита на населението“- гр.**** при ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“- гр.****, като
поради естеството на работата е полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано
на тримесечие. През същия период той
положил общо 1768 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлизал на 2020,82 часа. Разликата от 252,82 часа не била заплатена от
работодателя.
С подадения от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“
отговор на исковата молба същата е оспорена като неоснователна. Изложени са
доводи за това, че приложим в отношенията между страните по повод положения
нощен труд е единствено ЗМВР, а на основание чл.187 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с
наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. бил регламентирани редът, касаещ спорния
въпрос. В тези наредби липсвали правила за норма за превръщането на нощните
часове положен труд в дневен с коефициент 1,143. По отношение на служителите на
МВР бил неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
Между страните не е налице спор относно
обстоятелството, че през процесния период въззиваемият е заемал длъжността „****“
в РДПБЗН- гр.****. От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства
и заключение по ССЕ, изготвено вещото лице З. М., се установява, че през
процесния период въззиваемият е положил общо 1760 часа нощен труд, като същите
са му платени, без да бъдат приравнени на дневен труд чрез приложението на
определен коефициент. От заключението се установява също така, че при
приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата дължимото допълнително възнаграждение е в
размер от 1782,60 лева, т.е. повече от претендираните с исковата молба 1722,72
лева.
В ЗМВР и в действалата през процесния период Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители липсва правна уредба относно заплащането на положения
нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.3 от ЗМВР определя нощния труд
като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на
държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи
следното: „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по-
горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово
възнаграждение надхвърлящо присъдения от първоинстанционния съд размер от 1722,72
лева. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260120/24.08.2020г. по гр.д.№ 1385/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което
жалбоподателят ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“- гр.**** е
осъден да заплати на въззиваемия М.С.К. сумата от 1722,72 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 252,82 часа
през периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба- 29.01.2020г., до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: