Решение по дело №2155/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260485

 

                                   Гр.Пловдив, 04.12.2020 г.

 

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 04.11.2020 г. в състав:

 

                                       Председател: АННА ИВАНОВА

                                               Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                             ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2155 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Р. И. М. – Т. – ****, чрез пълномощника си юриск.П.К. против решение №2406/13.07.2020 г. по гр.д.№18804/2019 г. на ПРС, 22 гр.с., с което е признато за установено по отношение на дружеството, че П.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ поради погасяване по давност, на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Р. И. М. – Т. – ****, сумата в размер на 6474.67 лева - главница, ведно с натрупаната законна лихва върху тази сума от 08.08.2011 г. до окончателното плащане в размер на 5803.51 лева, разноски в размер на 140.89 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по ч.гр.д. № 14285/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив и въз основа на който е образувано изп.д. № 545/2011 г. по описа на ЧСИ А. А., с рег. № 757 при ОС – Пловдив, осъдил е ответника да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 259 лева- държавна такса и сумата от 661.23 лева - адвокатско възнаграждение.

Моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. Претендира за разноски.

  Въззиваемият  П.Д.Ч., ЕГН **********, представлявано от адв.Л.Д. от АК-**** - счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Счита, че неправилно РС е приел, че последното изпълнително действие, прекъснало давността е предприето на 01.7.2013 г./л.125 от д./-с молба от взикатетеля  е поискано налагане на запори и извършване на опис на движими вещи на длъжника; счита, че неправилно ПРС е приел, че 5-годишната погасителна давност на вземането започва да тече след тази дата и тъй като в продължение на повече от 2 години не са предприемани действия за прекъсване на давността, поради което към 2.7.2018 г. същата е изтекла. Излага съображения, че решението на РС е неправилно, т.к. до 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно което давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство не тече за периода от образуването до прекратяването на ИД. Изложени са доводи, че давностният срок не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.Цитира съдебна практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО.

Извършената с т.10 от ТР №2/2015 г. отмяна на ППВС №3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на новия тълкувателен акт /26.6.2015г./, като даденото с т.10 от ТР №2/2015 г. разрешение се прилагало само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези които са приключили преди това. Поради изложеното счита, че вземанията, за които е образувано ИД №545/2011 г. на ЧСИ А.А.,рег.№757 в КЧСИ не са погасени по давност.

От въззиваемият е постъпил отговор,  в който са изложени доводи за правилност и законосъобразност на решението на ПРС.Изложени са съображения, че с ТР от 2015 г. не се създава нова правна уредба , а се дава разрешение от датата на постановяването му как следва да се тълкува и прилага конкретната правна норма.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 6474.67 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.08.2011 г. до окончателното плащане в размер на 5803.51 лева, разноски в размер на 250.84 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14285/2011 г. по описа на ПРС, такси и разноски по изп. дело в размер на 87.80 лева и 1148.02 лева – такса по т.2 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в полза на ЧСИ по образувано ИД №545/2011 г. на ЧСИ А. поради погасяването им по давност.

Между страните не се спори, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по ч.гр.д.14285/11 на ПРС за сумата 6624,67 – главница по договор за кредит, 5803,51 лв. законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2011 г., и сумата 140,89лв.- разноски по делото, за които суми е образувано ИД №545/2011 г. на ЧСИ А.А. На 25.09.2011 г. е връчена на длъжника ПДИ, а заповедта за изпълнение е влязла в сила на 10.10.2011 г.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Тъй като вземането произтича от договор за банков кредит, сключен с „Прокредит Банк България“, приложима е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и възнаградителните лихви.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди  спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.

Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. В т.5 от ТР №2/26.5.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС  е казано, че присединени по право са тази взискатели, чиято възбрана върху имота е вписана преди  тази  на конкуриращия взискател, както и че кредитор с обезпечен иск  е присъединен по право в изпълнителното производство без да е необходима изрична молба за присъединяването му. Съгласно чл.457 ГПК – присъединилият се кредитор има същите права, като и първоначалният взисател и се ползва от извършените процесуални действия, а в т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е казано, че давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по впивания/, с присъединяването на кредитор, с насрочванетето и извършването на публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети ЗЛ.

ПОС намира, че давностният срок не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.

В тази насока е и съдебната практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО докладчик съдията Д. Д.; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО, където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г.- от датата на постановяване на т.д.№2/2013 г. До 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г. на ВС и то задължава съда да приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за вземанията, предмет на ИД не тече. Следователно, даденото с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение  се прилага от датат на обявяването му и то само по отншение на висящите към този момент ИД, но не и към тези, които са приключили преди това.

В тази връзка ПОС намира, че по ИД №454/2011 г. на ЧСИ А.А. са извършени следните изпълнителни действия, които прекъсват давността:

Първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността след 26.6.2015 г.,  е от 01.02.2016 г. –молба на взискателя за налагане на запор и опис на движими вещи на длъжника /л.131 от д.РС/.

Следващите изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност на вземането са:

-на 10.02.2016 г. /л.138/- наложен запор върху трудовото възнаграждение на дължника;

-на 15.06.2016 г. – конституиран нов взискател /ЕОС“Матрикс“ЕАД/ на мястото на „ПроКредит банк /България/“ ЕАД /л.146/;

-на 28.04.2017 г - молба на взискателя за налагане на възбрана върху недв.имот на длъжника./л.189/;

-на 14.06.2017 г. /л.200 от д./-вписване на наложена възбрана върху имот с идентификатор 56784.504.54– видно от щемпела на служба по вписвания-**** върху молбата на ЧСИ.

-на 11.07.2019 г.-молба от взискателя за налагане на запор върху вземанията на длъжника в банки/л.201/.

Тъй като в 2-годишния период 14.06.2017 г.-11.07.2019 г. няма данни да са предприети изпълнителни действия по ИД, то следва от разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, че към 14.06.2019 г. ИД №545/2011 г. на ЧСИ А.А. е прекратено по право, тъй като следващото изп.действие от 11.07.2019 г. /л.201 от д.РС/ е след изтичане на 2 години.

 От горното следва, че последното валидно изпълнително действие е от 14.06.2017 г., от която дата е започнала да тече нова 5- годишна давност, която ще изтече на 14.06.2022 г., т.е. още не е изтекла.

С оглед изложеното съдът намира, че в изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а е поддържал висящността му, като своевременно е отправял искани за извършване на изпълнителни способи.

Ето защо ПОС намира, че ищецът не е доказал твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимите вземания на взискателя по ИЛ. От друга страна възивникът доказа съществуването на задължението и прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

          С оглед изложените съображения, съдът намира отрицателния установителен иск за неоснователен, поради което и същият следва да се отхвърли. Тъй като първата инстанция не е достигнала до същите правни изводи, съдебното решение като неправилно и незаоносъобразон -следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с отхъвърлителен диспозитив.

             Въззивникът претендира разноски по делото, които с оглед изхода на спора такива се присъждат в размер на 729,49 лв. платени за ДТ /129,49 лв./и юр.възнаграждение за две инстанции /2 по 300 лв./ на осн.чл.78,ал.4, вр.с чл.37 ЗПП,вр. с чл.25 от Наредба за плащане на ПП.

            С оглед цената на исковете – решението е окончателно.

С оглед изложеното, съдът

                                                  Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ решение №2406/13.07.2020 г. по гр.д.№18804/2019 г. на ПРС, 22 гр.с. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** против “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Р. И. М. – Т. – **** иск да се признае за установено по отношение на дружеството, че П.Д.Ч., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ поради погасяване по давност на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *****, сумата в размер на 6474.67 лева - главница, ведно с натрупаната законна лихва върху тази сума от 08.08.2011 г. до окончателното плащане в размер на 5803.51 лева, разноски в размер на 140.89 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по ч.гр.д. № 14285/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив и въз основа на който е образувано изп.д. № 545/2011 г. по описа на ЧСИ А. А., с рег. № 757 при ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА П.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Р. И. М. – Т. – ****сумата от 729,49 лв.-направени разноски по делото пред ПРС и ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.