№ 2856
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20221100510726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по частна жалба на К. А. Я., чрез пълномощника адв.
Ж.В., - длъжник по изп. дело №20148630401019 по описа на ЧСИ С.Х. с район
на действие СГС, срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство, обективиран в съобщение изх. №33057/25.08.2022г.
Жалбоподателят излага оплаквания, че отказът за прекратяване на
изпълнителното производство е неправилен и незаконосъобразен, както и
постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се
твърдения, че след направена справка на 16.08.2022г. било установено, че
последното поискано и извършено изпълнително действие било на
07.10.2019г., а именно насрочен опис на движими вещи, като по делото била
приложена и молба, подадена на 12.12.2019г. от А.К. Я., че К. Я. вече не
живее на адреса, на който е насрочен описът, и е направено искане същият да
бъде отменен. Поради това на 17.08.2022г. била подадена молба от взискателя
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, тъй като за период повече от две години не били искани
извършвани изпълнителни действия от взискателя по изпълнителното дело,
като преди подаване на молбата отново била направена справка и били
1
уверени от деловодителя на ЧСИ, че няма постъпили молби от страна на
взискателя и няма извършени изпълнителни действия. На 30.08.2022г. отново
била заявена справка по изпълнителното дело, след която било установено, че
е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство поради
липса на основание. По делото била подадена молба вх. №51888/28.09.2021г.
от адв. В.Г., с която са направени искания за извършване на справка за
валидни трудови договори на К. А. Я. и в случай, че са налични такива за
налагане на запор, а при липса на валидни трудови договори да бъде насрочен
ден и час за извършване на опис на движими вещи. Жалбоподателят
поддържа, че молбата по ред била след заявката от 12.08.2022г., поради което
навежда твърдения, че същата е антидатирана и не е била приложена по
делото до подадената от страна на длъжника молба за прекратяване на
изпълнителното производство. Навеждат се твърдения, че с подадената молба
се цели манипулиране на изпълнителното производство с цел да бъде
предотвратена последицата прекратяване на изпълнителното дело и да бъде
саниран изтеклият двугодишен срок на бездействие от страна на взискателя.
Поради това счита, че действията на съдебния изпълнител са
незаконосъобразни. Счита, че в случая е изтекъл двугодишен срок от
последното изпълнително действие, поради което изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Поради изложеното моли да
бъде отменен отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство.
Взискателят и ответник по жалбата – „С.Г.Г.“ ЕАД в качеството му на
универсален правоприемник на „С.Г.Г.“ ООД, чрез пълномощника адв. В.В., е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, с които жалбата
се оспорва.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на
взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от
изп.дело №20148630401019 по описа на ЧСИ С.Х. с район на действие
СГС, намира следното :
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
2
съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
От представения препис от изп.дело №20148630401019 по описа на
ЧСИ С.Х. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по
молба на „С.Г.Г.“ ООД, чрез пълномощника адв. В.Г., срещу К. А. Я. за
събиране на парични вземания по изпълнителен лист от 16.01.2014г., издаден
по гр.д. №5066/2013г. по описа на СРС, 86 състав.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на
21.05.2014г. по реда на чл.47 от ГПК.
На 29.03.2014г. са наложени запори върху вземанията по банковите
сметки на длъжника и са изпратени запорни съобщения до банки.
Насрочен е опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на
длъжника, находящи се на адрес гр. София, ж.к. „*******, на 19.03.2015г. от
10.30 часа.
На 12.02.2015г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост
на длъжника, а именно: апартамент №29, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* етаж в жилищна сграда – *******, състоящ се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 65,20 кв.м., заедно с
принадлежащото им зимнично помещение №29 с полезна площ от 3,65 кв.м.,
заедно с 3,483% идеални части от общите части на сградата – вх.А и идеални
части от правото на строеж върху мястото.
С молба от 20.01.2016г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Насрочен е опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на
длъжника, находящи се на адрес гр. София, ж.к. „*******, на 28.03.2016г. от
14.00 часа.
На 31.08.2017г. е постъпила нова молба от взискателя, с която е
направено искане да бъде извършена справка при регистъра на БНБ за
разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличие на такива да
бъде наложен запор на същите за обезпечаване на вземането на взискателя,
както и е направено искане за извършване на справка за получавано от
длъжника трудово възнаграждение или пенсия, както и за други вземания на
длъжника от всякакво естество, и да бъде наложен запор върху тях.
3
С молба от 07.08.2019г. взискателят е поискал да бъде извършена
справка за наличие на открити банкови сметки на длъжника К. А. Я. и ако
такива бъдат открити, да се наложат съответните запори, както и е направено
искане да бъде извършена справка за наличие на валидни трудови договори
на лицето, и налагане на запор, в случай, че такива бъдат открити, както и за
извършване на справка за наличие на МПС на длъжника, или за насрочване
на ден и час за извършване на опис и оценка на движими вещи.
Насрочен е опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на
длъжника, находящи се на адрес гр. София, ж.к. „*******, на 16.12.2019г. от
14.00 часа.
Постъпила е на 12.12.2019г. молба от А.К. Я., с която същият е заявил,
че длъжникът не живее на адреса и там няма негови вещи, като е направено
искане описът да бъде отменен. Към молбата е приложен договор за
предоставяне на право на ползване от 22.08.2014г., сключен между К. А. Я. и
А.К. Я..
С молба от 28.09.2021г. взискателят, чрез пълномощника адв. В.Г., е
поискал извършването на справка за валидни трудови договори на длъжника
и при наличие на такива да се наложи запор, а при липса на валидни трудови
договори на задълженото лице, да бъде насрочен ден и час за извършване на
опис и оценка на движими вещи.
На 17.08.2022г. е постъпила молба от длъжника, чрез пълномощника
адв. Ж.В. за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Със съобщение изх. №33057/25.08.2022г., връчено на 31.08.2022г.,
длъжникът е уведомен за отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство поради липса на основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има
задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, като
движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя,
а липсата на активност от страна на взискателя в хода на изпълнителното
производство през период от две години, има за правна последица
4
прекратяване на изпълнителното производство по право. За прилагане на
прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на
искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата
на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК по тълк. дело
№2/2013г. е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД, но
не и за наличието на визираното прекратително основание. В хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство
настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено
постановление за това от съдебния изпълнител, което има декларативно, а не
конститутивно действие, и с него само се прогласява вече настъпилото
прекратяване по силата на закона.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
5
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни
способи.
Настоящият състав намира, че при анализ на съдържащите се в
приложеното изпълнително дело доказателства не може да се обоснове извод
за наличие на поддържаното от длъжника основание за прекратяване на
изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – не се
установява да е изтекъл по изпълнителното дело период от две години, през
който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Видно от книжата по приложеното изп.дело №20148630401019 по описа
на ЧСИ С.Х. с район на действие СГС, след подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело на 27.02.2014г., взискателят е искал от
ЧСИ да извърши последващи действия, насочени към събиране на вземането
с нарочни молби, като междувременно съдебният изпълнител е налагал
запори върху вземанията по банковите сметки на длъжника, възбрана върху
притежаван от длъжника недвижим имот, както и няколкократно е насрочвал
опис, оценка и изземване на движими вещи. Всяка от подадените от
взискателя молби прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като със
същите е поискано предприемането на съответни изпълнителни действия за
събиране на вземането, като срокът се прекъсва и с извършените от съдебния
изпълнител действия по наложените запори, възбрана и насрочени описи,
оценка и изземване на движими вещи. Следователно, от датата на образуване
на изпълнителното дело (27.02.2014г.) до депозирането на молба от длъжника
за прекратяване на изпълнителното дело – 17.08.2022г., не се установява
период от 2 години, през който взискателят да е имал пасивно процесуално
поведение и да не са искани, респ. извършвани действия, насочени към
реализиране на принудителното изпълнение. Жалбоподателят не е ангажирал
в настоящото производство никакви доказателства в подкрепа на твърденията
си, че подадената от взискателя молба с вх.№51888/28.09.2021г. по регистъра
на ЧСИ е антидатирана, както и, че същата не се е намирала по
изпълнителното производство към 17.08.2022г. Тези твърдения на
6
жалбоподателя се опровергават от приложените към изпълнителното
производство справки в НБД „Население“ и за актуално състояние на
действащите трудови договори на длъжника, извършени от ЧСИ въз основа
на подадената молба от взискателя, като справките са извършени на
08.02.2022г., видно от отбелязването в тях, както и от номерацията на
документите по изпълнителното дело, от която е видно, че същите са
пришити към делото преди подадената молба от длъжника вх.
№46756/17.08.2022г.
Поради изложеното, съдът приема, че не е налице бездействие на
взискателя за период от две години, през който да не са искани, респ.
извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия, което да
обоснове прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Е състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. А. Я., чрез пълномощника
адв. Ж.В., - длъжник по изп. дело №20148630401019 по описа на ЧСИ С.Х. с
район на действие СГС, срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство, обективиран в съобщение изх. №33057/25.08.2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7