15.06.2020г. гр.Силистра
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренски Окръжен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двдадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Антоанета
Ценкова
с участието на
прокурора Свилен Тодоров
като изслуша
докладваното от съдия Аврамова
ВНОХ дело №44 по описа на СОС за 2020г.
и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:
Предмет на въззивното производство е Присъда №4/2020г. постановена от РС-Тутракан по НОХД №436/2018г., с която В.К.А. е признат за невиновен и е оправдан в извършване на престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал. НК, за това, че на 10.07.2017г., в гр.Тутракан, в съучастие с неизвестен извършител, като извършител, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. Д., от с.гр., че е полицейски служител, който търси нейната помощ, за да заловят телефонни измамници, и с това й причинил имотна вреда в размер на 2500лв.
Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от СРП-ТО-Тутракан с искане за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, основаващо се на доказаност на обвинението.
В съдебно заседание, прокурорът излага теза за незаконосъобразност на присъдата, в две насоки. Поради наличие на противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, се моли за връщане на делото. Втората теза е свързана с неправилното приложение на материалния закон, в частност неправилно е прието, че деянието не представлява престъпление. Моли се за решение съобразно изложените аргументи.
Защитникът на подсъдимия намира присъдата за правилна и законосъобразна. Не счита, че са допуснати процесуални нарушения. Моли за нейното потвърждаване.
В своя защита подс.А. твърди, че това е първият му случай и вероятно са го пробвали, в последната си дума, заявява, че няма какво да добави.
Силистренски
окръжен съд, след като извърши цялостна проверка относно правилността на
постановеният съдебен акт, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК,
установи следното:
Въззивната инстанция е в невъзможност да се произнесе по въпроса за виновността на подсъдимото лице по повдигнатото обвинение, тъй като в хода на съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Приемайки, че липсват нарушения в хода на досъдебното производство, и при наличие на искане за диференцирана процедура, съдът незабавно е пристъпил към производство по глава ХХVIIНПК. Дал е ход на съкратеното съдебно следствие, като е нарушил чл.372 ал.1 НПК, неразяснявайки правата на подсъдимия в това производство. Не е изслушал подсъдимия и не му дал възможност да признае фактите и да изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти, какъвто е процесуалния смисъл на исканото производство. В нарушение на чл.373 ал.2 НПК е извършил подробен разпит на подсъдимия, въз основа на който приел, че не са налице условия за провеждане на това производство и отменил определението си, с което го е допуснал. Но този разпит вече няма никаква процесуална стойност, не е проведен съгласно процедурите по НПК.
Съдебното производство продължило по общият ред. В хода на съдебното следствие, подсъдимият е дал бегли обяснения, които не кореспондират с приетото в изготвените мотиви.
Всъщност мотивите представляват препис на обстоятелствената част на обвинителния акт и не е ясно посочените факти от кои доказателствени източници са изведени. Нарушени са принципите по чл.18,19 НПК.
Същото се отнася и по отношение показанията на пострадалата. В съдебно заседание, тя не е дала показания, тъй като не помни нищо, поради прекаран инфаркт. Показанията й не са били прочетени и приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 или НПК или по реда на чл.281 ал.5 НПК, каквато възможност е имало. Същевременно в мотивите, неясно въз основа на кои доказателствени източници, подробно е описано преживяното от нея, за какво е формирана невярната й представа и размера и начина на предоставяне на сумата.
Ако за тези изводи са използвани показанията на св.П., то за него съществува забраната по чл.118 ал.2 НПК, тъй като на два пъти, са му възлагани извършване на действия по разследването.
Горното се определя като липса на мотиви по смисъла на 348 ал.3 НПК и е самостоятелно основание за прилагане на правомощия по чл.335 ал.2 НПК. Нарушението е отстранимо единствено от първоинстанционният съд при ново разглеждане на делото.
Между другото полицейският служител е разпитван като вещо лице. Изготвените от него докладни справки по анализа на трафичните данни могат да се ползват единствено като насока, ориентир в разследването. Тези анализи изискват специални знания, предполагащи назначаването на съответната техническа експертиза, каквото в случая не е сторено, а е допуснато приобщаване на такива доказателства.
Стигнало се дотам, обвинението да се доказва само въз основа на оперативните действия, чрез разпити на полицейски служители по извършването им, а не чрез доказателства със средствата и способите на НПК.
В крайна сметка изобщо не е изяснен въпросът в кой часови интервал от време е извършена измамата. От данните по делото е видно, че сигналът е подаден на 10.07.2017г., около 10.30часа. Всички данни, обаче показват, че пострадалата е разговаряла с „полицейския служител“ в интервала от време от 10.38ч до 11.37 часа.
Правилно е становището на прокуратурата, че съдът постановявайки оправдателна присъда, не е разгледал въпроса дали подсъдимият не е участвал в измамата като помагач. Мотиви в тази насока липсват, а процесуално е допустимо преквалификация на обвинението, ако се касае за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление.
За да оправдае подсъдимия, съдът е приел, че липсват доказателства да е възбуждал и поддържал заблуждение у пострадалата, да е осъществявал какъвто и да е контакт с нея. Всъщност данни за това липсват в самия обвинителен акт. В обстоятелствената му част липсват каквито и да е данни подсъдимият да е възбудил и поддържал заблуждение у Д., че е полицейски служител и търси нейната помощ, за да се заловят телефонни измамници, противно на диспозитива на обвинението. Налице е съществено противоречие между двете части на обвинителния инструмент. По категоричен начин в обвинителният акт е посочено, че подсъдимият „взел закачената на портичката чанта..и впоследствие..я закарал в района на магазин…където я оставил“. В нарушение на чл.246 ал.2 НПК прокурорът не е посочил въз основа на кои доказателствени материали е извел този фактически извод. Посочените нарушения са съществени и отстраними по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК, тъй като ограничават правото на защита на обвиненото лице, и за него не е ясно в какво точно е обвинен и въз основа на кои процесуално годни доказателства. Не констатирайки ги, съдът също е допуснал такова нарушение, налагащо връщане на делото от стадия на разпоредителното заседание.
Макар за прокуратурата, като страна в процеса, да е настъпила преклузия по този въпрос, и изложените възражения в тази насока да са недопустими, то този нарушения се констатират служебно от съда.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 1 във вр. чл.335 ал.2 от НПК, настоящият съдебен състав на Силистренски Окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 4/27.01.2020г. постановена по НОХД 436/2018г. от РС-Тутракан.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.