№ 1616
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511338 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 9271/16.08.2022 г. по гр. д. № 47636/2021 г. по описа на СРС, 175 с
- в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. А. Б., с ЕГН: **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******* сумата от 2 738, 69 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.
за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ******* an. 1, аб. № *******, ведно със
законната лихва от 17.05.2021 г. (подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 344, 09 лв., лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 23.04.2021 г. и сумата от 64, 37 лв., цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 27316/2021 г. по описа на СРС, 175 с - в.
С решението исковете за главница за доставена топлинна енергия са отхвърлени,
както следва : за разликата над 2 738, 69 лв. до пълния претендиран размер от 2 773, 12
лв., за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 344, 09 лева до пълния
претендирай размер от 348, 42 лв., както и изцяло е отхвърлен иска за сумата от 11, 17
лв. - лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 23.04.2021 г. Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.
Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете срещу нея, е
останала ответницата Н. А. Б., която го оспорва с множество доводи, че е
необосновано и незаконосъобразно постановено в уважената част. Излага
съображения, че съдът неправилно е базирал решението на заключението на СТЕ,
1
която е изготвена въз основа на доказателства, представени от ищеца, които са
оспорено от ответницата и не са подписани от нея. Сочи, че е оспорил автентичността
на главните отчети, което не е съобразено от СРС. Оспорват се констатациите в
заключението на СТЕ, като се излагат доводи, че вещото лице е некомпетентно за
изготвяне на експертизата и че не са ангажирани доказателства за метрологични
проверки на уредите за отчитане. Излага доводи, че не е доказано, че ответницата е
потребител - собственик или ползвател на имота в процесния период. Поддържа още,
че ищецът не е установил реалното потребление за периода, както и че сградата е
топлофицирана и ищецът е доставял в нея ТЕ за битови нужди, нито е установен
конкретният размер на ТЕ, която се претендира. Сочи, че не се доказва и
законосъобразно извършване на дялово разпределение от ФДР, нито законосъобразно
отчитане на количеството ТЕ. Поддържа, и доводи, че ФДР не притежава лиценз, че
договорът между ЕС и „Топлофикация София“ ЕАД е изтекъл, че претенцията е
завишена, че липсват документи за установяване изправността на индивидуалните
уреди за отчет и не са представени доказателства къде е поставен централния топломер
на входа. По тези и множество допълнителни съображения, моли да се отмени
решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят, като не се уважават
претенциите за разноски на ищеца. Претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАДв.
Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в
писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа доводи, че решението, в оспорената
от ответницата част, е законосъобразно постановено, в съответствие с материалния
закон и представените по делото доказателства в цялост. Моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на разноските на ответницата за адвокат.
Третото лице помагач на ищеца Т.С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. СРС е изложил в
мотивите си установената по делото фактическа обстановка.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част.
Производството се развива след подадено от ответницата Н. А. Б. възражение по чл.
414 ГПК.
Решението е влязло в сила в цялата отхвърлителна част, като неоспорено от
ищеца.
Във връзка с поддържаните в жалбата съображения настоящият състав приема,
че в съответствие със събраните доказателства в цялост СРС е направил извод, че
страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във
вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за
периода.
Следва да се посочи освен това, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
2
сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото
тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС, което е
задължително за съдилищата, страна по договора за доставка на топлинна енергия и
потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало
откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.
В случая въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че договорното
отношение между страните е възникнало от качеството на ответницата на собственик
на процесния имот, което се установява от приетия като писмено доказателство
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, т. 2, рег. № 5602, дело №
304/17.12.2015 г., по силата на който Н. А. Б. е придобила право на собственост върху
процесния имот : апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ет. 1.
Следователно и доколкото не са ангажирани доказателства в обратния смисъла,
обосновано СРС е приел, че за процесния период от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.
ответницата е собственик на процесния имот. В съответствие с материалния закон и
практиката на съдилищата, вкл. тълкувателна такава, СРС е приел, че ответницата е
потребител на ТЕ за процесния период по смисъла на чл. 153 от ЗЕ - като собственик
на имота. Неоснователни са всички възражения в жалбата, че не се установява
наличието на облигационно отношение с ответницата в периода.
Освен изложеното следва да се посочи, че законодателят не е предвидил като
условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е
уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в
топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства
ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.
Неоснователно е и възражението, че не е установено сградата да е
топлоснабдена. От доказателствата по делото, включително тези представени от ФДР
се установява, че сградата, в която се намира имота, е етажна собственост и в исковия
период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на Т.С.“ АД.
Неоснователно е възражението, че договорът с ЕС и ФДР е изтекъл, доколкото,
съгласно чл. 2. 4. от него той се счита продължен автоматично след изтичане на
първоначалният му срок, ако никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие.
На следващо място настоящият състав намира, че реалното потребление на
топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява от всички събрани и обсъдени от СРС писмени доказателства в тяхната
съвкупност, в това число - от приетата от съда СТЕ, която е работила с документите,
касаещи дяловото разпределение за периода за процесната сграда, които са изготвени
3
от ФДР и са приети като доказателства пред СРС. Неоснователно в жалбата се прави
възражение, че експертизата е работила само по документи, изходящи от ищеца, тъй
като вещото лице е базирало изчисленията си въз основа на представените от фирмата
за дялово разпределение индивидуални справки и протоколи за реален отчет на ИРРО.
ОТ протоколите за отчет се установява, че потребителят е осигурил достъп на
представителите на ФДР за отчет на уредите в имота в периода.
В отговор на съображенията във въззивната жалба, съдът констатира, че от
заключението на съдебно - техническата експертиза, което е компетентно и
непротиворечиво изготвено, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е
извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия
топломер са за сметка на ищеца. Вещото лице е посочило, че извършеното
разпределение на топлинната енергия е направено съобразно приложимата методика
към Наредба № 16 - 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ) и Общите условия на
ищцовото дружество.
От съдебно-техническата експертиза се установява също така, че през процесния
период в имота е имало пет броя отоплителни тела с поставени индивидуални
разпредлители на топлинна енергия /ИРРО/ и един водомер за топла вода. Вещото
лице е съобразило, че топлинната енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване е начислена на база реален отчет на уредите, за който ответницата е
осигурила достъп на ФДР, съгласно приетите от съда протокола за главен отчет.
Експертът е посочил, че показанията от протоколите за главен отчет са нанесени
правилно в подробните изравнителни сметки. Отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия е била изчислена по формула съгласно т. 6. 1. 1. от приложението
към НТ (отм.) на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и
денградусите за периода.
Според експертизата през процесния период общият топломер в абонатната
станция е монтиран на 09.09.2016 г. и е преминавал необходимите периодични
метрологични проверки на 04.02.2019 г. и на 23.06.2021 г., като е установено, че
същият съответства на изискванията на Закона за измерванията. Неоснователно в
жалбата се поддържа, че не е установена метрологична годност на топломера.
Съдът намира за неотносими за спора възраженията на ответницата, че вещото
не е посетило имота, тъй като към момента на изготвяне на заключението посещението
на имота е ирелевантно, понеже предмет на делото е доставка на топлоенергия за
минал период.
Обоснован е и извода на СРС, че за спора е без правно значение обстоятелството
дали представените от третото лице-помагач протоколи за главен отчет са подписани
от ответницата към момента на извършване на отчета. Подписът единствено
установява, че проверката е извършена в присъствие на лице, намиращо се в имота,
което не е задължително да е потребителя. Както е приел и СРС в законовата уредба и
в Общите условия на ищеца няма изискване протоколите за отчет да бъдат подписвани
от собственика на имота.
Въззвният съд споделя изводите на СРС, че не са налице основания да не се
кредитират заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертизи, доколкото те са изготвени от лица със специални знания в изследваната
област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал.
Предвид изложеното в съвкупност съдът приема за обоснован извода на СРС, че
стойността на доставената в имота на ответницата топлинна енергия за периода м.
4
05.2018 г. - м. 04.2020 г. е установен до размер от 2 738, 69 лв.
По отношение задължението за дялово разпределение, въззивният състав
споделя изводите на СРС и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК, като не
намира за необходимо да го преповтаря.
Обосновано СРС е намерил за неоснователно възражението на ответницата,
поддържано и във въззивното производство, че ФДР не е лицензирана да извършва
дейността, понеже режимът уредени в чл. 139 а ЗЕ не е лицензионен, а
регистрационен. Според договора от 03.06.2020 г. и публичния регистър, воден от
Министерството на енергетиката, ФДР е регистрирано надлежно за извършване на
дейността. Съдът е съобразил също така, че според чл. 36, ал. 1 от приложимите към
договора Общи условия на ищеца, е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Стойността на услугата, според заключението на ССчЕ за периода м. 05.2018 г.
- м. 04.2020 г. е в размер на 64, 37 лв., за който обосновано искът е приет за
основателен и е уважен.
По претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху
главното вземане за ТЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното :
В жалбата не са изложени конкретни съображения срещу вземането за лихви за
забава, за това съдът намира, че то също е установено по основание и размер. Само за
пълнота следва да се посочи, че за забавата на длъжника ще намери приложение
нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, според която месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г.,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията, неплатени в посочения срок. Предвид изложеното, съгласно ОУ от 2016
г., изпадането в забава има конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на
периода, за които се отнасят съответните месечни задължения.
СРС е определил лихвата за забава в размер на 344, 09 лв. по реда на чл. 162
ГПК, върху дължимата главница от 2 738, 69 лв., до който размер е приел обосновано,
че искът е основателен и го е уважил.
Въззивният състав не намира основание за промяна в изводите на СРС и в тази
част от решението.
В заключение и по изложените до момента съображения, в оспорената
уважителна част, решението на СРС е съобразено с материалния и процесуален закон
по отношение на признатите в него задължения за главниците за ТЕ и дялово
разпределение и лихви за забава върху главницата за ТЕ и следва да се потвърди в тази
част.
След като изходът от спора остава непроменен, решението следва да се потвърди
и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответницата.
Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
По разноските пред СГС :
5
При този изход от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски за
въззивното производство има ищеца. Доколкото обаче ищецът е депозирал само
отговор на въззивната жалба, без да осъществи процесуално представителство във
въззивната инстанция, съдът намира, ч негова полза следва да се присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. за тази инстанция.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9271/16.08.2022 г. по гр. д. № 47636/2021 г. по
описа на СРС, 175 с – в, в частите, в които е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. А.
Б., с ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******* сумата
от 2 738, 69 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******
an. 1, аб. № *******, ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. (подаване на
заявлението) до окончателното изплащане на вземането, сумата от 344, 09 лв., лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 23.04.2021 г. и сумата от 64, 37
лв., цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 27316/2021 г. по описа на
СРС, 175 с – в и ответницата е осъдена за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес по делото : гр. София, ул.
„*******“ № 11, ******* чрез адв. Д., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: ******* с адрес : гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. за СГС.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца отхвърлена
част на исковете
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С.“ ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6