Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 68
гр.Бургас,
25.06.2019
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Попова
ЧЛЕНОВЕ: Събчо Събев
Стефан Стойков
Секретар:
Евдокия Недкова
Прокурор:
Светослав Маринчев
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВНОХ дело № 347 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 1 от 13.03.2019 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 17/2019 г., Малкотърновският районен съд признал
подсъдимия Т.И.Д., роден на *** г. в гр. ***, ***,
гражданин на **, за виновен в това, че на 18.09.2012 г.
в местността „Шекер чешма“ в землището на Малко Търново влязъл през границата
на страната от Република Турция в Република България без разрешение от
надлежните органи на властта и не през определените за това места, като
деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 279, ал. 2 вр.
чл. 28, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на
лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 200 лв., като
постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим.
Със същата присъда районният съд на
основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода
за срок от шест месеца, наложено на Т.Д. с одобрено на 14.05.2010 г.
споразумение по н.о.х.д.№ 410/2010 г. по описа на РС - гр. Свиленград, като
постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Недоволство срещу така постановената
присъда е изразил защитникът – адв. Б.К. от АК-Благоевград, като в подадената
въззивна жалба се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, не е съобразен
със събраните по делото доказателства, в резултат на което в недопустима степен
засяга правата на подсъдимия. Към окръжния съд е отправено искане да отмени
обжалваната присъда и вместо нея да бъде приложена разпоредбата на чл. 279, ал.
5 НК. Във връзка с това се сочи, че следва да бъдат отчетени и фактите,
установени от събраните по делото доказателства, че по време на провеждане на
първото наказателно производство пред РС - гр. Малко Търново подсъдимият е бил
в процедура по предоставяне на закрила, а впоследствие е получил исканата
закрила от държава членка на ЕС – Финландия.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас пледира за отмяна
на присъдата и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане по общия
ред. Посочва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва коментар
относно приложението на чл. 279, ал. 5 НК, основаващ се на конкретни факти и
обстоятелства. На досъдебното производство не е извършено разследване за
установяване на фактите, които се съдържат в обясненията на обвиняемия, а
разпитът на единствения по делото свидетел – свид. К. е схематичен и не
изяснява фактите, нужни за предмета на делото. Районният съд не е следвало да
проведе съкратено съдебно следствие поради наличието на известно противоречие
между признатите факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и направеното впоследствие искане за приложението на
привилегированата разпоредба.
Защитникът поддържа жалбата, като
изразява становище, че връщането на делото на прокурора не би имало смисъл,
предвид отдалечеността във времето на инкриминираното деяние. Намира, че в
случая е налице основание да се приложи чл. 279, ал. 5 НК, тъй като по делото е
безспорно установено, че единствената причина за извършване на деянието е
търсената от лицето закрила, още повече че друга държава членка на ЕС
впоследствие му е предоставила закрила. Претендира отмяна на обжалвания съдебен
акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност моли да се приложи
чл. 279, ал. 5 НК.
При предоставената му последна дума
подсъдимият Т.Д. заявява, че не е виновен и иска от съда да му помогне да се
върне при семейството си.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда, прие следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. При предварителното изслушване на страните
първостепенният съд разяснил на подсъдимия Д. правата му и го уведомил, че
съответните доказа-телства от досъдебното производство и направеното от него
самопризна-ние ще се ползват при постановяване на присъдата. Непосредствено
след това районният съд на основание чл. 372, ал. 4 НПК обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебния протокол не е отразено
изявление на подсъдимия, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Липсва и изразено от него съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. В тази насока е единствено изявлението на
защитника – адв. К., направено в разпоредителното заседание при обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК: „не оспорваме обстоятелствата в обвинителния
акт, че г-н Д. е прекосил границата на РБългария на 18.09.2012 г. най-вероятно
на посоченото в обвинителния акт място, като той е направил това деяние
единствено с цел закрила или да иска убежище.“ В обстоятелствената част на
прокурорския акт се съдържат и други факти, освен заявените от защитника, като
същевременно не са посочени факти за това, че подсъдимият е влязъл в страната,
за да се ползва от правото на убежище съгласно с Конституцията. Важното е друго
– изявлението на защитника в разпоредителното заседание не може да замести
волеизявлението на подсъдимия по този въпрос при предварителното изслушване на
страните. Районният съд е бил длъжен да установи каква е била действителната
воля на подсъдимия, именно който съгласно чл. 371, т. 2 НПК трябва да изрази
изричното си съгласие с всички факти по обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и изричния си отказ от събирането на доказателства за тези факти.
Без такива волеизявления на подсъдимия е недопустимо да бъде проведено
съкратено съдебно следствие, поради което липсата им е достатъчно основание за
отмяна на обжалваната присъда.
На следващо място, друга
предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК
е направеното от подсъдимия признание на фактическата страна на обвинението да
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Районният
съд е преценил, че тази предпоставка е налице, въпреки че в хода на досъдебното
производство не са събрани всички доказателства за инкриминираното деяние. На
досъдебното производство е разпитан само един свидетел – *** К. Н. К., но не и
колегата му, с когото са били наряд – *** Й. И.. Двамата са забелязали групата
бежанци и са предприели действия по задържането им. Въз основа само на
показанията на свид. К. прокурорът е отразил в обстоятелствената част на
обвинителния акт, че „…бежанците ги видели и се разбягали на различни посоки,
пръснали се из гората.“ При проведения от разследващия полицай разпит обаче
свидетелят е заявил още, че „на място заловихме двама, а останалите лица
заловихме след пристигането на колегите“ (л.22 от ДП). От това твърдение не
става ясно дали двамата бежанци са останали на място при появата на граничните
полицаи или са били задържани при опит за бягство. Не е ясно дали подсъдимият Д.
не е едното от тези две лица, нито е установено какво изявление той е направил
относно причината за неправомерното влизане през границата на страната. Не е
установено и кой, на кого и в кой момент е предал пълномощното от 12.09.2012
г., с което подсъдимият упълномощава адв. К. Т. от Адвокатска колегия - гр.
Хасково да го представлява пред всички държавни органи и институции в Р
Бълга-рия „и във връзка с желанието ми да остана в Р България“ (л.9 от ДП).
Видно от протокола за личен обиск на лице, това пълномощно не е сред вещите,
намерени и иззети при обиска на подс. Д. (л.7 от ДП). Вярно е, че отразеният в
обвинителния акт факт – опитът на всички бежанци да избягат от граничните
полицаи, не е задължителен елемент от квалифика-цията, която прокурорът е
възприел. След като обаче този факт е взет предвид от районния съд при
формиране на извода за отказ да бъде приложена разпоредбата на чл. 279, ал. 5 НК, съдът е бил длъжен да събере доказателства за него. Признаването на този
факт от подсъдимия (при наличието на ясно и недвусмислено признаване на всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт) е в противоречие
с искането за приложение на чл.279, ал. 5 НК, заявено още в разпореди-телното
заседание от защитника, поради което районният съд не е следвало да проведе
съкратено съдебно следствие, а да разгледа делото по общия ред.
С оглед на изложените съображения
и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 1 от 13.03.2019
г., постановена по н.о.х.д.№ 17/2019 г. по описа на Малкотърновския районен съд
и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.