РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Радомир, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100892 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът О. Т. твърди, че е работил в ответната община за периода
от 27.08.2012 г. до 11.08.2022 г., като на основание сключен трудов договор № ./27.08.2012
г. изпълнявал длъжността „главен инженер“, с място на работа Община Р., работно време 8
часа и основно месечно трудово възнаграждение - 1350,00 лева. Трудовият договор бил
определен като такъв за определен срок до провеждане на конкурс. Със заповед №
./11.08.2022 г. на кмета на община Р. трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ - поради несъвместимост по чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че заповед № ./11.08.2022 г. на кмета на община Р. е
незаконосъобразна, тъй като нормата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, на която се е позовал
работодателят, била неотносима, защото касаела единствено заети служители в държавната
администрация и не намирала приложение по отношение на служителите в общинската
администрация, какъвто бил настоящият случай.
Твърди, че в действителност ищецът имал участие в две търговски дружества, но
наред с това процесният трудов договор бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ до
провеждане на конкурс за избор на лице, което да заеме длъжността „главен инженер“, но
такъв конкурс до момента не бил провеждан и не било назначено друго лице на тази
длъжност.
1
Наред с това, преди издаването на заповед № ./11.08.2022 г. кметът на общината
следвало да уведоми ищеца за образувано срещу него дисциплинарно производство и да му
даде възможност за обяснения.
Предвид изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае
уволнението на ищеца за незаконно и да отмени заповед № ./11.08.2022 г. на кмета на
община Р., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да го възстанови на длъжността „главен
инженер“, с място на работа Община Р. и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа за периода от 11.08.2022 г. до 11.02.2023 г. в размер на 9000,00 лева, ведно със
законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил исковете
като неоснователни и недоказани, с твърдения, че с термина „държавна администрация“ в
КТ законодателят определял всички служители в администрацията, работещи по трудово
или служебно правоотношение в органите на държавната или общинската власт и поради
тази причина ищецът е следвало да спазва изискванията на чл. 107а КТ.
Ответникът оспорва и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, с твърдения, че същият е
неоснователен поради законосъобразността на заповедта за уволнение, а наред с това излага
и твърдения, че ищецът би могъл да претендира обезщетение само за част от периода по
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
представител, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
Ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител, изразява становище
за неоснователност на предявените искове поради наличието на законовите предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото заверено копие на личното трудово досие на ищеца се
установява, че същият по силата на трудов договор № ./27.08.2012 г. е работил в Община Р.
по трудово правоотношение на длъжност „главен инженер“, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 800,00 лева, при 8-часов работен ден, като трудовият
договор е сключен за определено време до провеждане на конкурс.
С допълнително споразумение към трудовия договор от 15.04.2021 г. е променено
основното трудово възнаграждение, получавано от ищеца, на 1350,00 лева месечно.
Със заповед № ./11.08.2022 г. на кмета на Община Р. е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца О. Д. Т., на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ – поради
несъвместимост по чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като при направена проверка в ТР към
10.08.2022 г. се установило, че служителят е управител и съдружник в „И. – Е.“ ООД,
2
управител на „Н. Т. М.“ ЕООД и управител на „К. И.г Б.“ ЕООД.
По делото е представена и декларация от 27.08.2012 г. от ищеца О. Т., с която
последният е декларирал, че не заема друга длъжност и не извършва друга дейност, която
съгласно Конституцията на Република България или друг специален закон е несъвместима с
положението му на гл. инженер.
По делото е представена и декларация по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14 от Закона за
предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, с която ищецът е декларирал, че
към датата на назначаването му на длъжността гл. инженер в Община Радомир не е имал
участие в търговски дружества.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „главен
инженер“ се установява, че сред основните задължения за така посочената длъжност са
извършване на проверки по молби и жалби на граждани и даване на компетентни отговори
в срок, издаване на различни видове разрешителни, изработване и оптимизиране на
графиците за изпълнение на СМР и пр.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Искът е предявен в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца на 11.08.2022 г., а искът е
предявен на 08.09.2022 г.
Страните не спорят, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника за
длъжността „гл. инженер“ в периода от 27.08.2012 г. до 11.08.2022 г., като трудовият
договор е прекратен със заповед № ./11.08.2022 г. на кмета на Община Р., на основание чл.
330, ал. 2, т. 8 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ не може да бъде сключван трудов
договор за работа в държавната администрация с лице, което е едноличен търговец,
неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски
пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или
синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.
Въпреки че в случая ищецът е работил в общинската, а не в държавната
администрация, то забраната на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ важи и за него, тъй като
законодателят е използвал общото понятие „държавна администрация“ за обозначаване
както на централната, така и на териториалната администрация на изпълнителната власт,
каквато е и общинската администрация съгласно чл. 36 от Закона за администрацията. С
оглед на горното, за ищеца е съществувала предвидената в закона несъвместимост между
заеманата от него длъжност в Община Р. и качеството му на управител в търговско
дружество, поради което съдът приема за доказано от страна на работодателя наличието на
законовото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 330, ал.
2, т. 8 КТ, а именно – от работодателя без предизвестие. Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 8
КТ е въведена в публичноправен интерес и целта ú е да се избегне възможността да се оказва
3
неправомерно въздействие върху лицата, които изпълняват дейност или работа по трудово
правоотношение в държавната и общинската администрация. Извършването на уволнение
без предизвестие, както визира чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, цели бързото прекратяване на
трудовото правоотношение, за да се отстрани възникналата несъвместимост и опасността от
непозволено въздействие при обективното и безпристрастно изпълнение на служебните
задължения.
Нормата на чл. 330, ал. 2 КТ не дава възможност на работодателя да извършва
преценка за отстраняване на несъвместимост. Доколкото носител на тази несъвместимост е
работникът или служителят, негова е грижата да я отстрани своевременно (решение №
./23.04.2010 г. по гр. дело № ./2009 г. на ВКС). В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ
несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали е
съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това; фактът е
обективен и няма значение дали за него знае уволненият – в този смисъл решение №
./04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № ./2010 г., IV г. о. Основанието за прекратяване по чл. 330,
ал. 2, т. 8 КТ се прилага, независимо от това дали работникът или служителят е декларирал
наличието на несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 КТ. Не се изисква и предпоставя виновно
поведение от страна на работника или служителя. Уволнението на това основание се налага
поради обективен факт - наличието на някой от изчерпателно изброените случаи на
несъвместимост на работещия по трудово правоотношение в държавната или общинската
администрация с нововъзникнали юридически факти, което води до невъзможност при
създаденото положение трудовото правоотношение да продължи да съществува.
От доказателствата по делото се установява, че към 11.08.2022 г. ищецът е имал
качеството на управител в посочените в заповедта търговски дружества, което
обстоятелство се потвърждава от самия ищец в исковата молба, както и от изложеното от
него в хода на устните състезания.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът
не е изпълнил задължението си по чл. 126, т. 12 КТ да уведоми работодателя - ответник за
възникналата несъвместимост. Налице е несъответствие между фактическото осъществено
поведение на бездействие и правно дължимото от служителя поведение за действие.
Законодателят не е предвидил срок, в който работникът следва да изпълни задължението си
по чл. 126, т. 12 КТ и да уведоми работодателя за възникналата несъвместимост. В
практиката на ВКС се приема, че задължението за работника или служителя да уведоми
работодателя е от датата на възникване на несъвместимостта (в този смисъл: решение №
./28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № ./2009 г., IV г. о.). В цитираното решение е посочено, че
след уведомяване на работодателя по смисъла на чл. 126, т. 12 КТ би следвало
работодателят да даде разумен срок, за да може служителят да направи своя избор и да
прекрати едно от правоотношенията. Едва в случай, че с изтичането на този срок
служителят не е прекратил едно от правоотношенията, би следвало да се приложи
хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ. В конкретния случай работодателят изобщо не е
уведомен от служителя за възникването на несъвместимост, поради което за него не
4
възниква и задължението да даде разумен срок.
При тези мотиви, съдът прие, че работодателят - ответник е провел пълно доказване
за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, поради
което и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се явява и
искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „гл. инженер“ в
Общинска администрация - Р.. Съдът приема, че поради законността на уволнението,
ищецът не е носител на потестативното право за възстановяване на прекратената със
заповедта трудово - правна връзка, поради което съдът отхвърля иска по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ в размер на 9000,00 лева за времето, през което е останал без работа поради
уволнението. Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до неоснователност и
на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Предвид гореизложеното,
съдът приема, че претенцията за обезщетение за вреди, претърпени вследствие оставане на
ищеца без работа след незаконното уволнение, е неоснователна и недоказана. Поради
неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, не са налице и материално - правните
предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а именно - уволнението не е
признато за незаконно и съответно не е налице вреда, настъпила за ищеца в резултат на
уволнението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски по делото в размер на 1800,00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
07.11.2022 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. Д. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ № .,
ет. . ап. . срещу Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П. С.А.,
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
заповед № ./11.08.2022 г. на кмета на община Р., за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „главен инженер“ в Общинска администрация – Р. и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9000,00 (девет хиляди лева), представляваща
5
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от
11.08.2022 г. до 11.02.2023 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА О. Д. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ № ., ет. ., ап. 13 ДА
ЗАПЛАТИ на Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П. С. А.
сумата в размер на 1800,00 лева (хиляда и осемстотин лева), представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 29.12.2022 г.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6