ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883
гр. Перник, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500557 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.2 и сл. във вр. с чл. 278, ал. 2 от ГПК
образувано по подадена въззивна жалба
ОТ: Г. С. М. от ***
СРЕЩУ: Определение № 262150 / 30.6.2021 г.. по гр.д.№ 9339/2018 г. по описа на
PC Перник, с което жалбоподателя бил осъден да заплати на НБПрП сумата от 840 лв.,
адвокатско възнаграждението на назначения ми служебен защитник по гр.д. № 9339/2018 г.
на PC Перник и по в.гр.д. № 292/2020 г. на ОС Перник.
Жалбоподателя моля да се отмени обжалваното Определение № 262150 / 30.6.2021 г.
по гр.д.№ 9339/2018 г. на PC Перник, като незаконосъобразно, нехуманно, необосновано,
постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с КРБ и ПЕС.
В жалбата се излагат доводи, че понеже бил пенсионер с нищожна пенсия, която не
му стига за храна и лекарства, камо ли за ТЕЦ, помолил съда да му назначи служебен
адвокат. Искането му било уважено и му бил назначен служебен адвокат. Изрично поискал
и да бъде освободен от плащането на съдебни такси и разноски, тъй като доходите ми не му
стигат за храна и лекарства. Загубил делото. Не само загубил половината от имота, който
бил заплатил, но и бил осъден да плати разноските на ищеца и адвокатския хонорар на
неговия адвокат! А с обжалваното определение бил осъден да заплатя още 840 лв. за това, че
съдът уважили молбата му и поради липсата му на доходи му бил назначили и служебен
адвокат?!!
Общия размер на сумите които бил осъден да платя по това дело бил непосилни за
него! Не отричал правото на служебния му адвокат да получи възнаграждение за положения
от нея труд! Ако имал пари щял да плати на драго сърце, но нямал пари дори за лекарства.
Не можел да плащам за отоплението си колкото и оскъдно да се отоплявал при изключени
1
радиатори трябвало да плаща за сградната инсталация, а той нямал тези пари и сега го
съдели за такси за ТЕЦ?! За жалост тази сума от 840 лв. била непосилна за него и той просто
нямало как да я платя!
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната по частната жалба страна е подала отговор,
с който моли да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна. Сочи, че
законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд постановил определение с което
на осн чл. 78, ал. 8 от ГПК с оглед постигнатия правен резултат.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 275 от ГПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалване, счита същата допустима, поради което и след като обсъди събраните по
делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе взе предвид
следното:
За да осъди Г. С. М. за сумата 840.00 лева за изплатено възнаграждение на
назначения й служебен защитник, в полза на НБПП, районния съд приел от фактическа
страна, че в хода на гр.дело № 9339/2018 г. по описа на Районен съд - Перник на ответника
Г. С. М. му била предоставена правна помощ и с Определение от 13.03.2019год. му е
назначен адвокат В.Б. от АК-***, вписана под № *** в Националния регистър за правна
помощ за процесуален представител. С оглед на депозирано писмо изх. № *** от
Националното бюро за правна помощ, с приложено към него решение № ПК-38-999/2021 от
25.01.2021г., сочещо, че на адв. Б. е определено и изплатено възнаграждение в размер на 840
лв. (осемстотин и четиридесет лева) за участието й по гр.д. № 9339/2018 г. по описа на
Районен съд-Перник и по в.гр.д. № 292/2020 г. по описа на Окръжен съд- Перник,
първоинстанционния съд приел на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъденият Г. С. М. да
заплати в полза на Националното бюро за правна помощ горепосочената сума.
Съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21 от ЗПрП правната помощ във вида на процесуално
представителство обхваща и случаите, когато страната по едно висящо гражданско дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП предвижда, че съдът е органът, който
предоставя правната помощ в хипотезата на ал. 2, след като съобрази съответните
обстоятелства, посочени в законовия текст. В сравнение с чл. 22 от ЗПрП, чл. 23 от ЗПрП
действително не посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално
представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл. 2 от ЗПрП,
където е уредено, че тя се финансира от държавата, и от чл. 94 от ГПК, който я посочва
изрично, като безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат
по начало възстановяване в полза на държавата на средствата, чрез които тя им се осигурява.
Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в
ЗПрП – правната помощ съгласно чл. 5 от ЗПрП се предоставя на физически лица и се поема
от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на
защита в процеса. Разпоредбата на чл. 27а от ЗПрП предвижда изключение от този принцип,
като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от
лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените в закона
случаи.
Уредените в чл. 78, ал. 7 изр. 1 и 2 ГПК две хипотези не са такива случаи. Това се
налага от граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл. 78, ал. 1, изр. 1
ГПК е казано, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и
следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна, разноските, които е
направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за
2
разноските за адвокатско възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на
искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник
е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата
спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на
НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е
страната, на която е предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави страна
нито в процеса, нито страна по материалноправната по своето естество безвиновна
отговорност за разноски. Именно отговорността за разноски урежда чл. 78 ГПК, която е
отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и която е поставена в зависимост
основно от материалноправния изход на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл. 78,
ал. 7, изр. 2 ГПК следва да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и въвежда
вземането на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 ГПК, касаещ
разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по
него.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК в случаите на осъдително решение лицето,
получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК - изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че
в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното
дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи на НБПП средствата, които
бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен защитник/. Следователно чл. 78, ал. 7,
изр. 2 ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, за разлика от чл. 97, ал. 2 ГПК
- случаят на лишаване от правна помощ, и чл. 96, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП - хипотезата
на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е
предоставена.
Аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от чл. 24 ЗПрП, който
урежда случаите, в които правна помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице
предпоставките, очертани в чл. 22 и 23 ЗПрП. Една от хипотезите е, когато претенцията на
страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Само в този случай
законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото, но на етап предоставянето й.
По никакъв начин ЗПрП не обвързва с изхода на делото възстановяването на средствата от
лицето, на което тя вече е предоставена, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК го прави.
Обстоятелството, че в случая страната, на която е предоставена правна помощ, е
освободена от такси и разноски по делото, е неотносимо към спора. Средствата, които
държавата отделя за осигуряването на правна помощ, не са разноски по смисъла на чл. 78
ГПК.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 99 от
14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о.; Определение № 238 от 27.10.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5920/2015 г., I г. о.,; Определение № 131 от 24.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2020/2016 г., II г. о. и други, която се споделя и от настоящия състав.
По изложените съображения обжалваният акт на Пернишки районен съд се явява
неправилен и следва да бъде отменен в обжалваната му част, като вместо това следва да
бъде отхвърлено искането на НБПП за присъждане на разноски за възнаграждение на един
адвокат, предоставил правна помощ по посоченото в писмо изх. № *** от Националното
бюро за правна помощ, с приложено към него решение № ПК-38-999/2021 от 25.01.2021г.,
сочещо, че на адв. Б. е определено и изплатено възнаграждение в размер на 840 лв.
(осемстотин и четиридесет лева) за участието й по гр.д. № 9339/2018 г. по описа на Районен
съд-Перник и по в.гр.д. № 292/2020 г. по описа на Окръжен съд- Перник
Водим от изложеното СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 262150 / 30.06.2021 г.. по гр.д.№ 9339/2018 г. по описа на
PC Перник, с което Г. С. М. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, е осъден
да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 840 лв. (осемстотин и
четиридесет лева), представляваща определеното и изплатено адвокатско възнаграждението
на адв. В.Б. от АК-*** за участието й гр.д. № 9339/2018 г. по описа на Районен съд-Перник
и по в.гр.д. № 292/2020 г. по описа на Окръжен съд- Перник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на направените разноски за оказана правна помощ на Г. С. М., изразяваща се в
процесуално представителство по гр.д.№ 9339 / 2018г. по описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4