РЕШЕНИЕ
№ 102
/ 23.5.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 24.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 125/2018г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е образувано по предявени от ***, ЕИК ***, против В.Р.Д., ЕГН ********** искове
с правно основание чл.422 от ГПК и в условията на евентуалност с правно
основание чл.79, ал 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 223,90 лева,
представляваща незаплатен остатък от отпусната сума по договор за кредит №***/26.07.2012г., сключен между В.Р.Д.
и ***, вземането, по който е прехвърлено с договор за цесия от 14.10.2015г. в
полза на ищеца, сумата от 66,10 лв, представляваща договорна лихва за периода
от 03.08.2012г. до 11.01.2013г., сумата от 103,27лв, представляваща неустойка
за забава за периода от 30.11.2012г. до 01.08.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 04.08.2017г.. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№$933/2017г. на ДРС.
В исковата молба се излага, че на
26.07.2012г между *** и В.Р.Д. е сключен договор за заем за сумата от 400 лева,
която е получена от длъжника. Уговорено е вземането да се погаси в срок от 24
седмици, като размерът на месечната вноска е определен на 29 лева. Сочи се, че
на 14.10.2015 год. между ищеца и *** е сключен договор за цесия, по силата на
който вземането по договор №***/26.07.2012г.,
е прехвърлено на ищеца, както и че до длъжника е изпратено уведомление за
сключения договор за цесия.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна чрез назначения особен представител по
реда на чл.47 от ГПК излага, че иска е неоснователен, тъй като кредитът е бил
застрахован.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано е експертно заключение на вещо лице Р. С.,
неоспорено от страните.
Съдът
намира така предявените искове с основание чл.422 ГПК за допустими като
предявени в предоставения на ищеца едномесечен срок.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 26.07.2012г. е бил сключен договор между ***ЕАД
и В.Р.Д.
за потребителски заем № ***
за сумата 400 лева. Към задълженията на ответника е
калкулирана и застраховка „защита на плащанията“ в размер на 16 лева. Кредита е
предоставен при годишен лихвен процент 260,93 % и годишен процент на разходите 1136,40
%, като е следвало да бъде изплатен на 24 седмични вноски по 29 лева. Приложен е и препис на
застрахователен сертификат № ***
за застраховка защита на плащанията, от който може да се направи извод, че
ответника е застрахован кредитополучател, а ищеца притежател на полицата по сключен
с ***договор за застраховка, осигуряващ застрахователно покритие на рисковете
“смърт в резултат на злополука или заболяване”,
“инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване”,
„продължителени болнични в резултат на злополука или заболяване”, „ хоспитализация
в резултат на злополука ” .
По делото се установи, че правата на ***ЕАД са
надлежно прехвърлени на ищеца по делото *** с договор за прехвърляне
на вземания от 14.10.2015г., като
цесията е съобщена в хода на настоящото производство с връчването на исковата
молба с приложенията на ответника. Този извод следва от приобщените
към материалите по делото и неоспорени договор за цесия от 14.10.2015 г. и
Приложение № 1 към него, където вземането за главница е подробно
индивидуализирано с посочване имената на длъжника, номера на кредита, както и
размера на непогасените главница и лихва, които преминават към новия кредитор.Спазени
са и изискванията на чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като в чл. 15 от Общите условия
изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата и
задълженията си по договора на избрано
от него трето лице, и това на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а именно предишният кредитор
да съобщи на длъжника прехвърлянето. Ето защо следва да се приеме, че договорът
за цесия имат действие спрямо ответника и цесионерът - ищец се явява носител на
спорното вземане за главница.
Тъй
като и договора за потребителски заем № ***
и Общите условия по договор за потребителски заем са подписани от ответника и в
последното изречение на Общите условия е посочено, че той е получил уговорената
сума, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
са постъпвали суми по кредита, като не се навеждат доводи за липсата на
основание за това, а и няма доказателства за наличието на друго правоотношение
между тях, в съответствие с нормалната житейска логика съдът приема, че след като на заемодателя се
връща определена сума, то тя преди това е била предадена от него на
ответника-заемател. Ето защо съдът намира за установено, че по процесния
договор ***ЕАД е изпълнил задължението
си по него. В тежест на ответника е да установи насрещното задължение за
връщане на получената сума съобразно уговореното в договора, но от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след 02.11.2012г. не са извършвани плащания по
него. Неизпълнението на договорно задължение е отрицателен факт от
действителността, поради което е достатъчно ищецът само да го твърди, а в
тежест на ответника е докаже положителният факт, който го изключва –
погасяването на останалите вноски, което за казуса не бе сторено.
Съдът
намира, че при сключването на процесния договор № ***
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.12 ЗПК, защото от съдържанието му е видно, че липсва
посочената в тази законова рапоредба информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания и
правилото за разбивка на погасителния план за всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение и на
основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски заем № ***
от 26.07.2012 г. е недействителен и съгласно чл. 23 ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други
разходи по кредита.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че първата пропусната вноска по заема е
на 09.11.2012г., а предсрочната изискуемост е настъпила на 30.11.2012г. След
09.11.2012г. не са правени погасителни вноски. Непогасеният остатък от
главницата по процесния договор е в размер на 223,90 лв., размерът на предоставената
на ответника сума е 400 лв, а размерът на извършените от него плащания е 406 лв.,
при това положение така предявените искове се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени .
В
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, като от исковата
молба става ясно, че ищецът предявява осъдителните претенции в случай, че съдът
приеме, че съобщаването на цесията не може да бъде зачетено по установителния
иск. Това условие не се е осъществило, тъй като съдът прие, че съобщаването на
цесията следва да бъде зачетено и по установителните искове на основание чл.
235 ал.3 от ГПК. Допълнително съгласно т.11
б от ТР № 4/2013г. ВКС въвеждане на
друго основание от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена Заповедта за изпълнение,
може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. Следователно – за да е допустим осъдителен иск в производството
по чл.422 ГПК следва той да е въведен на друго, различно основание за
възникване съществуването на вземането.
За казуса вземанията по установителните и по осъдителните искове
произхождат от едно и също договорно основание и са за един и същи период и следователно, предявените евентуални
осъдителни искове са недопустими, предвид което съдът не дължи произнасяне на
по евентуално предявените осъдителни искове.
При
този изход на делото на претенцията за разноски на ищцовата страна се явява
неоснователна.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл.422 ГПК от ***, ЕИК ***, ***против В.Р.Д., ЕГН **********,
за приемане на установено в отношенията между страните, че В.Р.Д., ЕГН **********,
дължи на ***, ЕИК ***, следните вземания
по Договор за кредит № ***от 26.07.2012г. сключен между
ответника и ***, прехвърлени с договор за цесия между ***и ищцовата страна- ***
от 14.10.2015г. , а именно: сумата 223,90
лв. / двеста двадесет и три лева и 90 стотинки / главница, сумата 66,10
/ шестдесет и шест лева и 10 стотинки / договорна лихва за периода 03.08.2012г-11.01.2013г.,
сумата от 103,27 лв. /сто и три лева и 27 стотинки/ неустойка за забава за
периода 30.11.2012г-01.08.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК -07.08.2017г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. №933/2017г. на РС Девня, като
неоснователни
ПРЕКРАТЯВА
КАТО НЕДОПУСТИМИ предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове от ***, ЕИК ***, ***против В.Р.Д.,
ЕГН **********, ДА БЪДЕ ОСЪДЕН
ответникът да заплати същите суми на осн. чл.10 ал.1 ЗПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД
вр.86 ЗЗД
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................