Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 17.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на шести август  две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Председател: Венцислав Василев

                                              Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Мирослава Пенева …………………………………...

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………..

         Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1140/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от В.Л.В. против електронен фиш серия „К“ № 2531743/11.04.2018 г., издаден от ОД на МВР-Русе.

         Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.

         Жалбоподателят , редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

         Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е собственик на л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК №  ***. На 11.04.2018 г. този автомобил  се движел в гр.Русе по бул.“България“ в посока „Дунав мост“. В района на бензиностанция „Лукойл“  автомобилът  бил заснет от стационарно автоматизирано техническо средство, измерващо скоростта  със скорост от 93 км/ч при максимално разрешени в този пътен участък 50 км/ч., като такъв в населено място и освен това обозначен и със забранителен знак със същата стойност. По тази причина с обжалвания електронен фиш му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 км/ч., доколкото скоростта е била под 100 км/ч.

        

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право на това.

 

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира ,че правилно е приложен материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

        

         Нарушението съдът намира, че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че жалбоподателят, не оспорва нито пряко, нито косвено факта на извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и несъмнен начин от приложените към преписката доказателства –клип, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, протоколи от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017 г.

          

Приложен и приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на нарушението, точния час, максимално разрешената скорост, скоростта на управлението, отклонението от максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и контролния му номер. Съгласно разпоредбата на   чл.189 ал.7 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП  при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС "..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно  чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал.4, изр.2 реквизити...". В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от  чл.189 ал.4 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя, поради което и възраженията относно допуснати пропуски в тази насока са неоснователни.

         От приложената снимка /разпечатка от клип/ се установява мястото на нарушението бул.“България“ в гр.Русе, до бензиностанция „Лукойл“ в посока „Дунав мост“, GPS координати, времето, превозното средство с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че засечената скорост на движение на автомобила с рег. № СА 33 29 ХТ  е била 96 км/ч. В съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването от 3 км/ч при скорост под 100 км/ч и законосъобразно за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на движение на автомобила от 93 км/ч. Нарушението е установено и заснето с дигитално стационарно техническо средство - „Sitraffic ERS 400“, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението.

         От преписката се установява ,че режимът на скоростта в този пътен участък е определен на основание чл.21 ал.1 от ЗДвП, съгласно която  максимална допустима скорост за превозни средства от категория „В“ в населено място е 50 км/ч., която в случая е била ограничена и със забранителен пътен знак, въвеждащ ограничение също от 50 км/ч.

         С жалбата се правят множество възражения, които са неоснователни по следните съображения :

         Няма никакво нарушение на разпоредбата на чл.34  ал.3 от ЗАНН, доколкото нормите на чл. 189 ал.4 от ЗДвП и следващите са специални по отношение на ЗАНН, най–малко, защото както бе посочено по-горе електронният фиш инкорпорира  в себе си и АУАН и наказателно постановление. Възражението страда от основния недостатък, че не държи сметка за характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за разликата между изпълнителската и преследвателската давност, съответно началото и края  на всяка от тях, а също и за особената природа на електронен фиш и съотношението му с общия ред по ЗАНН за установяване и наказване на административните нарушения.

        

         На първо място следва да се отбележи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, както изрично е посочено в Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС и доколкото са такива намира приложение чл.11 от ЗАНН с препращането към Наказателния кодекс по въпросите касаещи обстоятелствата, изключващи отговорността. Сред тези обстоятелства безспорно е и давността за преследване – начало, край, спиране, прекъсване, абсолютна давност, доколкото в ЗАНН изрично е предвидена изпълнителската давност в чл.82 от него. В този смисъл разпоредбата на чл.82 от Наказателния кодекс не намира приложение.  

 

На следващо място следва да се посочи, досежно формата на електронния фиш, че тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на това понятие, съгласно § 6 т.63 от ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В установените от закона реквизити на електроннния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна система на ОДМВР-гр. Русе, последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания електронен фиш.

 

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като няма отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл. 57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

        

         В ЗАНН няма регламент за преследвателската давност, вкл. и за абсолютната такава за разлика от изпълнителската, която е регламентирана в чл.82 от него, което разбира се не означава, че електронен фиш може да се издава неограничено във времето. В случая доколкото е налице законодателна празнота по отношение на този въпрос същата се преодолява, като  следва да намери приложение чл.81 от вр. чл.80 ал.1 т.5 от Наказателния кодекс вр. с чл.11 вр. чл.84 от ЗАНН. При това положение и доколкото нарушението е извършено на 11.04.2018г. съдът намира, че давността за административнонаказателно преследване не е изтекла, т.е. същата би изтекла, ако обжалваният електронен фиш е връчен повече от три години след тази дата (11.04.2021г., арг.чл.81 ал.1 т.5 от НК) и няма доказателства, че е спирана или прекъсвана. 

         В случая са били налице всички предпоставки за издаване на електронен фиш, посочени в чл.189 ал.4 от ЗДвП и в този смисъл обжалваният е напълно законосъобразен. За пълнота на изложеното само следва да се посочи, че не е имало пречка да се състави АУАН, съответно да се издаде наказателно постановление, защото процедурата по 189 ал.4 и сл. от ЗДвП  представлява специален ред за санкциониране на нарушителите, но не изключва определена категория нарушения от обхвата на ЗАНН по арг.чл.189 ал.14 от с.з. Ето защо производството по ЗАНН може да бъде инициирано за санкциониране на извършителя на всяко административно нарушение , в т.ч. и установени с АТСС , още повече по ЗАНН не се изисква актосъставителят лично да е възприел  извършването на нарушението, а е достатъчно да го установил. Именно след съставяне на АУАН и с наказателно постановление се санкционира нарушение, установено с АТСС с което наред с наказанието гроба се налага и друго, кумулативно наказание.

         Въпреки, че под място на нарушението по см. на чл.189 ал.4 от ЗДвП следва да се разбира населеното място в което е установено нарушението то в обжалвания електронен фиш по ясен и недвусмислен начин е отразена и максимална детайлизация на нарушението – гр.Русе бензиностанция „Лукойл“в посока Дунав мост. Доколкото по бул. “България“ е налице и друга бензиностанция на същата верига, то е ноторно известно, че тя е в обратната посока на Дунав мост, т.е. към гр.Бяла.   

         Не е основателно и възражението, че процедурата по връчване на електронния фиш била компрометирана, защото същият бил връчен отвъд държавната граница на България. Това възражение не държи сметка, че полицейските власти на страна притежават подобни правомощия, които произтичат от Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата, обн.ДВ бр.51/2007 г., чл.11 ал.1 от което именно предоставя подобно правомощие.

  

         При това положение съдът намира, че издаденият електронен фиш е   законосъобразен и следва да бъде потвърден.

        

         С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:

 

                                                   

                                                Р Е Ш И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 2531743 / 11.04.2018 г., издадено от ОД на МВР-Русе, с който на В.Л.В. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в размер на  600 лв. за нарушение по чл. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП.

        

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

        

         Решението  подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

        

                                                                        

 

 

Районен съдия :