Решение по дело №1041/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.М.Х., ЕГН: **********, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 44/12.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 466/2022 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е потвърдено НП № 22-0335-000242/29.11.2022 г. на началник група РУ – Айтос при ОДМВР гр. Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и противоречи на събраните по делото доказателства. Твърди се, че превратно и неправилно е прието, че процесният електрически скутер представлява моторно превозно средство. Счита, че същият представлява „индивидуално електрическо превозно средство“ (ИЕПС) като същото не следва да бъде регистрирано. По подробно изложени в жалбата доводи се иска отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на потвърденото с него НП. Претендират се разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата по изложените в същата възражения. Излага допълнителни съображения, че при издаване на оспореното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, защото не е посочена коя от хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е нарушена. Твърди, че постановеното решение е в нарушение на чл. 4, пар. 1 към Протокол № 7 от КЗПЧОС и ТР № 3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на Общото събрание на ВКС. Поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касация, редовно уведомен, се явява лично като изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, изразява мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХІV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Айтос е потвърдил НП № 22-0335-000242/29.11.2022 г. на началник група РУ – Айтос при ОДМВР гр. Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.06.2021 г. около 06.55 часа в с. Люляково, общ. Руен, е управлявал моторно превозно средство - електрически скутер марка „Joker”, което не е регистрирано по надлежния ред и съответно няма поставени per. табели.

По случая на 17.08.2021 г. е образувано ДП № 335 ЗМ-130/2021 г. на РУ-Руен при ОДМВР-Бургас, вх. № 8669/2021 г. по описа на РП-Бургас, ТО-Айтос, като в хода на наказателното производство е установено, че се касае за електрически двуколесен мотопед с двигател 100W12042440 от категория Lie, подлежащо на регистрация в КАТ. Представена е също така мотивирана резолюция № 21-0335-М000007 от 31.03.2022 г. на началник Група при ОДМВР-Бургас, РУ-Руен, с която административно наказателното производство по АУАН е прекратено поради образуваното ДП на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН - чл.54, ал. 1, т.9 от ЗАНН. Последвало е прекратяване на наказателното производство по ДП № 335 ЗМ- 130/2021 г. на РУ-Руен при ОДМВР-Бургас, вх. № 8669/2021 г. по описа на РП-Бургас, ТО- Айтос - с постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.11.2022 г. на прокурор при РП-Бургас, ТО-Айтос, като е прието, че не е доказано осъществяване на престъплението по чл.345 от НК от субективна страна. Препис от постановлението е изпратено на началника на РУ-Руен с оглед преценка налагане на административно наказание на жалбоподателя. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано административно наказателно производство и съответно е издадена обжалваното НП № 22- 0335-000242 от 29.11.2022 г. на началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ-Руен, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е намерил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен правилно. Преценил е, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е издадено въз основа на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния закон.

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП. Наказателното постановление съдържа необходимите законови реквизити и в частност дава ясно описание на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено, без да е налице породена неяснота за привлеченото към отговорност лице за това какво нарушение му се приписва, съответно как да организира адекватно своята защита. В контекста на изложеното, съдът не споделя твърдението на касатора, че НП се явява порочно, предвид обстоятелството, че в същото не е коя от хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗАНН е нарушена.

Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че процесното ППС представлява индивидуално електрическо превозно средство, а не моторно превозно средство (МПС). Определение за МПС се съдържа в §6, т.11 от ДР на ЗДвП, според който МПС е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС). Последните са определени в т.18б от същия параграф, а именно: ИЕПС е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 кг. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

Цитираните правни норми определят, че МПС е ППС, снабдено с двигател за придвижване, като не поставят условие за вида двигател – с вътрешно горене или електрически. Същите въвеждат определени технически характеристики, на които, ако отговаря едно ППС може да бъде определено като ИЕПС и така да попадне в предвиденото изключение. В случая видно от представения сертификат за съответствие се касае за електрически велосипед.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл. 149, ал. 1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви категория L – моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

Член 4 "Категории превозни средства" от Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП на Съвета, гласи че към превозните средства от категория L спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност.

- Пар. 2 от същия чл. 4 на цитирания Регламент гласи, че за целите на настоящия Регламент се прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I:

а) превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории:

i) L1e-А превозно средство (велосипед с двигател);

ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед);.

Съгласно Приложение № І на Регламента - Категорията "L1e" представлява леко двуколесно моторно превозно средство, имащо следните параметри: две колела и задвижване с двигател, посочен в член 4, параграф 3 /в б. "г" на пар. 3 са посочени електрическите двигатели/; максимална конструктивна скорост на превозното средство ? 45 km/h; максимална постоянна номинална или ефективна мощност (1) ? 4000 W; максимална маса = технически допустима маса, посочена от производителя.

При така посочените характеристики/техническите данни в Регламента, правилни са изводите на Районен съд – Айтос, че процесното ППС, представлява МПС от категория L1e. В случая съдът неправилно е преценил, че се касае за подкатегория L1e-B, тъй като видно от сертификата за съответствие съгласно това е „електрически велосипед“, като същият попада в подкатегория L1e-A. Независимо от това, процесният електрически велосипед несъмнено следва да се квалифицира като МПС и същият безспорно подлежи на регистрация.

Неоснователни са и доводите изложени в проведеното о.с.з., че е допуснато нарушение на чл. 4, пар. 1 към Протокол № 7 от КЗПЧОС и ТР № 3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. Според настоящия съдебен състав не е нарушен принципа „non bis in idem”. Принципът "non bis in idem" е характерен за наказателнопроцесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Този принцип е приложим в националната ни правна система и е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да понесе два пъти наказателна или съответно административнонаказателна отговорност. Всъщност, нормата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията закрепва този принцип като същият е доизяснен и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК, очертавайки забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо него е било проведено и приключило с влязъл в сила акт производство с наказателен характер. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата се прилагат единствено на национално ниво, като се приема, че правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще за същото деяние. Изяснено е, че дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Посоченият принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса като административнонаказателно производство е с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Или иначе казано, правилото въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен характер. В случая обаче, към датата на издаване на процесното НП /29.11.2022 г. /, наказателното производство вече е било прекратено с постановление на прокурор от Районна прокуратура - Айтос от 18.11.2022 г. без да е била ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното деяние с влязъл в сила акт. Санкционният акт за извършеното нарушение е един единствен и не се е стигнало до наказване на ответника по касация два пъти за едно и също деяние. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, която гласи: "Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24. ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган. " Такъв е и настоящият случай, предвид което не е нарушен принципът "non bis in idem". Постановлението за прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е необходимо условие за спазване на забраната "non bis in idem", поради което не може да бъде подвеждано като факт, сочещ на вече реализирана от държавата наказателна принуда спрямо същото лице за същото деяние. В тази връзка следва да се приеме, че издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурор при РП, не води до извод, че в случая няма извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което да подлежи на санкциониране с издаване на наказателно постановление на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, поради което деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай.

Предвид всичко изложен по-горе, следва да се заключи, че като е потвърдил издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/12.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 466/2022 г. по описа на Районен съд - Айтос.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: