№ 205
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Силвия Тачева
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител И.И. Й. (разменени са
местата на бащиното име и фамилията, но това не възпрепятства изяснението на
самоличността на подателя) срещу разпореждане по н.ч.х.д. № 100/2021 г. на СРС, НО, 97
състав, от 9.03.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по частната тъжба
на И.И. Й. поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК.
В жалбата, подадена чрез адв. В. Д., се прави искане за отмяна на
разпореждането и за продължаване на производството. Не се излагат доводи за
неправилността на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател – частният тъжител И.И. Й.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.
Първоинстанционното производство е образувано на 24.07.2019 г. по тъжба на
частния тъжител И.И. Й., насочена срещу Я.И.И..
В саморъчно написана тъжба, чийто текст е трудно четивен, е посочено, че
тъжителят иска да повдигне обвинение за клевета, тъй като „бил набеден в престъпление“
по прокурорска преписка, въпреки че лицето, срещу когото е насочена тъжбата, знаело, че
тъжителят е невинен. Към тъжбата е приложено пълномощно от тъжителя на адв. П. Р. и
постановление от 13.03.2019 г. на прокурор при СРП за отказ за образуване на досъдебно
производство по заявление от Я.И.И..
С разпореждане от 14.01.2021 г. съдията – докладчик е приел, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Посочил е, че тъжбата е нечетлива и не
позволява да се разбере какви са обстоятелствата на престъпленията, като не е внесена и
държавна такса. Дадени са указания на тъжителя в 7-дневен срок да отстрани изтъкнатите
1
недостатъци.
Съобщение с указанията било връчено на тъжителя на 27.01.2021 г. чрез
повереника му.
Указанията не били изпълнени.
С разпореждането от 9.03.2021 г., предмет на въззивния съдебен контрол, съдия-
докладчик при СРС, НО, 97 състав прекратил наказателното производство, като приел, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като в нея не се съдържат факти,
които могат да бъдат квалифицирани като престъпление и не е внесена държавна такса.
Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението
на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му
решаване във въззивното производство.
Въззивната жалба е неоснователна.
І. По приложението на процесуалния закон и обхвата на правомощията на съдията-
докладчик
Процесуалната спецификата на конкретния случай изисква, на първо място, да се
обсъди значението на настъпилата промяна в процесуалния закон с ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от
4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), с която се отменя правомощието на съдията-докладчик
по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да прекрати наказателното производство, когато деянието,
описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление.
Независимо че съдията-докладчик не е посочил основание за прекратяване на
наказателното производство, от мотивите на разпореждането става ясно, че правомощието
му произтича от чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. От естеството и границите на
предметния му обхват – съдържание на процесуалната власт и правни последици – е видно,
че това правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали то е
токава, което се преследва именно по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия
без участие на прокуратурата. Поради това отмяната на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2
НПК, което представляваше процесуална тавтология на част от първо възникналото
правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, по същество не представлява
правна промяна.
Съдът стигна до този извод въз основа на историческо тълкуване за
правомощието на съда да извършва преценка за редовността на тъжбата, както и въз основа
на съдържателния му анализ, който дава отговор дали проверката за редовността на тъжбата
по чл. 81, ал. 1 НПК включва имплицитно и изискването съдът да установи дали в тъжбата,
с която е сезиран, се твърди престъпление.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява,
когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. От 5.11.2017 г.
първоначалната компетентност да проверява редовността на тъжбата е предоставена
изключително на съдията-докладчик, защото със ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила
от 5.11.2017 г.) е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал. 2 вр. ал.1,
т. 2 НПК да отказва да образува производство по тъжба на пострадалия. Правомощието на
председателя на съда да отказва да образува дело от частен характер е въведено със ЗИД (дв,
бр. 28 от 1982 г.) на НПК, отм. (Дв бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) – чл. 240,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, като негова изключителна компетентност, т.е. към този период
съдията-докладчик не разполага с компетентност да извършва проверка за редовност на
тъжбата, тъй като тази преценка е изнесена изцяло преди образуването на наказателното
производство.
С приемането на настоящия НПК (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от
29.04.2006 г.) правомощието на председателя на съда (вече по чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
НПК, но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм.)
2
продължава да съществува като суверенна компетентност, а съдията-докладчик има
правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК да прекратява наказателното производство
единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 НПК, както и когато деянието,
описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. С други думи – съдията-
докладчик не може да прекратява производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4
НПК (нова ал. 5), включително поради нередовност на тъжбата.
С последващите изменения в чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (ДВ, бр. 32 от
2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал.
1, т. 1 НПК да прекратява образуваното производство по тъжба на пострадалия и в случаите
по чл. 24, ал. 4 НПК (актуалната ал. 5) и когато деянието, описано в обвинителния акт или в
тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.
При тази нормативна уредба, при действието на процесуалния закон до
5.11.2017 г., е въведен двоен първоначален филтър за редовност на тъжбата – и преди
образуването на делото и след – в първия стадий на съдията-докладчик. В
наказателноправната доктрина и постоянната съдебна практика относно съдържанието на
правомощието на председателя на съда да отказва да образува наказателни дела от частен
характер никога не е имало спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се
изразява в именно в оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с нормативните
изисквания, които не са търпяли изменения от въвеждането им – първоначално посочени в
чл. 57, ал. 1 НПК (отм.), а в сегадействащия НПК – в чл. 81, ал. 1 НПК. В този смисъл –
например решение № 16 от 14.03.2001 г. на ВКС по д. № 697/2000 г., II н. о., р ешение №
472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава,
следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на когото е
възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените
в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление.
Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата
престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква
провеждане на досъдебно производство от прокуратурата и разследващите органи.
Следователно, още преди да бъде предвидено правомощието на съдията-
докладчик изрично да проверява тъжбата за съответствието й по чл. 81, ал. 1 НПК, без да е
било необходимо експлицитното препрещане към разпоредбата, предвиждаща изискванията
за съдържанието на тъжбата, съдебно производство за престъпления по тъжба на
пострадалия е започвало само когато действително тъжбата е навеждала факти, които
председателят на съда е квалифицирал като престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия. Не се е изисквало изрично пояснение на съдържанието на правомощието за
отказ в чл. 274, ал. 2 НПК (отм.), защото тълкуването му е било еднозначно и е почивало на
точния разум на разпоредбата.
По аргумент за по-силното основание, когато е предвидено изрично правомощие
на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не
отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че съдията-
докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление.
Членуването на думата “престъпление” е езиков аргумент, съществуващ наред с формално
логическия, който изисква да бъде установено от компетентния орган кое е конкретното
заявено престъпление.
Отделно от изтъкнатите съображения, спецификата на фактическия състав за
повдигане на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително категорично обуславят
необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата престъпление и кое е то.
По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на
подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна,
3
удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането, с което й даде ход,
по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление.
Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове,
споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност от
прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК
на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото
(тъжбата) и препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е
така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по
този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията-
докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението,
предмет на разглеждане.
Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само
обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия,
съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резулатите от проверката на редовността на
тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати
наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. С други
думи – и понастоящем, след отмяна на дублиращото се правомощие на съдията-докладчик
по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на тъжбата, не е настъпила никаква съдържателна
промяна в процесуалната му власт.
II. По отношение съответствието на тъжбата на И.И. Й. с изискванията на чл. 81, ал. 1
НПК и законосъобразността на обжалваното разпореждане за прекратяване на делото.
След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на
законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство,
образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд
за това, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно преследване, защото в нея не се
твърди престъпление, е правилен.
Видно от съдържанието на тъжбата, в нея изобщо не са изложени обстоятелства на
престъпление. Поради това и декларативно заявеното, че тъжителят иска да започне
наказателно преследване за клевета, не е достатъчно.
Клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на
конституционната забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която
стои в основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. За да е
осъществен престъпният състав, е необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго/други
лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.
Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и
осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия. Подобно деяние е в
достатъчна степен общественоопасно по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ само поради обективната
си годност да застраши нечия репутация и добро име, обекти на защита на лични абсолютни
субективни права. Поведението на дееца е от естество да засегне споменатите
неимуществени блага на личността, респ. обществените отношения, които ги защитават,
само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът осъзнава
това, като зад паравана на свободата на изразяване той цели злепоставяне на пострадалия. В
съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво и последователно се
приема, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място,
лице (явление от миналото и настоящето). Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е
недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
еднозначна негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на
престъпление. На следващо място тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
В конкретния случай тъжителят изобщо не е инкриминирал изрази, за които съдът
да може да извърши проверка дали са годен предмет на клевета.
4
Същевременно частният тъжител не е внесъл държавна такса и не е отстранил и
тази нередовност на тъжбата, въпреки изричните указания на съдията-докладчик.
Съгласно чл. 187, ал. 2 НПК по дела за престъпления, които се преследват по тъжба
на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако не са
внесени, дава му се седемдневен срок да ги внесе. А съобразно чл. 81, ал. 1, изр. 2 НПК
държавната такса представлява изискване за редовност на тъжбата. Като е отказал да внесе
държавна такса, частният тъжител е отказал и да приведе тъжбата си в съответствия с
изискванията за валидно сезиране на съда.
Поради всички изложени съображения въззивният съд намира, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и недостатъците й са непреодолими. Това е
достатъчно на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното
производство, образувано по нея, да бъде прекратено.
Мотивиран така и на основание чл.334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане по н.ч.х.д. № 100/2021 г. на СРС, НО, 97
състав, от 9.03.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по частната тъжба
на И.И. Й..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5