Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 02.07.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на девети май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря : ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ д. № 2122 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Поискано е от С.– Б.Т.И.внос
– износ ДООЕЛ Б., Р М., признаване на решение от 22.07.2016г. на нотариус А.Б.,
Р М., по УПРД, бр.27364/16 г. срещу „П.“ АД ЕИК ********, клон М. .
С исковата молба се
твърди, че с горепосоченото решение ПОСТАНОВЕНО ОТ НОТАРИУС Б. ответника е
осъден да заплати на молителя сума от 2 032 865 динари основен дълг
по падежирало парично задължение, в едно със наказателна лихва върху тази сума
и 52 282 динара разноски за нотариалното производство.Според Закона за
изпълнението на Р М., тези актове, постановявани в такъв вид нотариални
производства са официални документи и
подлежат на изпълнение, ако в 8-дневен срок от получаването им длъжникът не
направи възражение срещу постановеното решение. Ответникът, чрез своя клон е
уведомен за решението на 05.08.16г. и в законоопределения срок не е постъпило
възражение от длъжника , решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение
считано от 13.08.2016г., за което са поставени съответните удостоверителни
знаци върху самото решение. Клонът на чуждестранно дружество съгласно чл.589 и
чл.590 от Закона за търговските дружества на Р М. участва в гражданския оборот
от името и за сметка на чуждестранното лице и последното отговаря за неговите
задължения. Моли да се допусне изпълнението на
постановеното в Р М. решение на територията на Р България. Претендират
се направените разноски.
С отговора ответника твърди, че
искането е неоснователно. Намира, че след като нотариусите по българското право
не могат да издават решения или други актове, като заповед за изпълнение,
какъвто характер има този акт, с право
на принудително изпълнение и такава има само съдът, то съгласно чл.117 ГПК не е
допустимо признаване този акт на територията на Р България, тъй като органа,
който го е издал няма такава компетентност според българското право. За да се
поиска издаване на решението от нотариус причина е регистрацията на ответника в
Р М.. Документа издаден от нотариус на Р М. намира, че няма характер на
официален документ, по отношение на който са предвидените в КМЧП основания за
изпълнение на територията на Р България. Наред с това върху документа липсва
заверка на Министерство на външните работи. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази, че
в конкретния случай се иска признаване изпълнение на Решение за изпълнение въз
основа на автентичен документ издаден от нотариус на територията на Р М.,
намира, че в конкретния случай по отношение основателността на искането следва
да се съобразяват нормите на чл.117 КМЧП и Договора за правна помощ по
граждански дела сключен между Р България и Р М.. Съгласно чл.20 от договора за
правна помощ между двете страни допустимо е признаване само на съдебни решения
и спогодби,между двете страни, като за България е предвидено и определения.
Няма предвидена възможност за изпълнение на друг вид документи. Съдебните
актове и нотариалните документи издадени
от другата страна се освобождават от легализация, съобразно чл.24 от Договора .
Всички официални документи в конкретния случай са с апостил, а предвид и чл.24
от договора, съдът намира, че заверка от МВнР в конкретния случай не е
необходима. Съдът намира възражението на ответната страна по чл.117,ал.1,т.1 от
КМЧП за основателно. Независимо, че съобразно закона за изпълнение на Р М.
изпълнителния нотариален документ подлежи на изпълнение, то се касае за акт на
чуждестранен орган, който има предоставена местна компетентност да постановява
актове по имуществени спорове, но според българското законодателство, нотариус
не издава изпълняеми актове, включително и заповеди за изпълнение. Нормата на
чл.117,ал.1,т.1 от КМЧП изисква за да бъде признат един акт на орган различен
от съдът, този орган да е компетентен и по българското право. В конкретния
случай нотариуса както се посочи, по българското право няма компетентност
сходна или равна на предоставената такава на македонския нотариус да се
произнася с решение, по спор за имуществено право, макар и в едностранно
производство. Следователно, доколкото не е предвидено и в договора за правна
помощ, то акта, за който се иска от молителя признаване и допускане на
изпълнението му на територията на Р България не може да бъде признат . Искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно изходът по
спора на ищеца разноски не се следват, а
на ответника не могат да му се присъдят, предвид че липсват представени
доказателства за договорени и заплатени такива, независимо от
представителството от един адвокат.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.117 от КМЧП на С.– Б.Т.И.внос
– износ ДООЕЛ Б., Р М. за признаване и допускане изпълнението на Решение от 22.07.2016г. на нотариус А.Б.,
Р М., по УПРД, бр.27364/16 г. срещу „П.“ АД ЕИК ********, клон М., като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
: