гр. София, 18.07.2023 г.
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета С., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1787 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането - отменен (КЗ-отм) вр. § 22 на ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) от Д.С.Р. (ищец) срещу „З.А.“ АД (ответник).
Ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
дядо му М.Ц.Ц., чиято смърт била причинена в резултат
на ПТП, настъпило на 14.09.2015г. на път II-35 км 2+138 Плевен – Русе между т.а.
„Форд Транзит“ с рег.№ ********, в който пътувал дядото на ищеца, и л.а.
„Фолксваген Тауран“ с рег. ********, при което
увреден бил също л.а. „Рено Клио“ с рег.№ ********.
Уточнява, че причина за удара е неправомерното и виновно поведение на водача на
т.а. „Форд Транзит“, който управлявал превозното средство с превишена скорост и
който предприел маневра за изпреварване на попътно движеният се л.а. „Рено Клио“ в забранен за изпреварване участък, поради въведена
временна организация на движението, както и поради допуснато от водача на л.а.
„Фолксваген Тауран“ нарушение, изразяващо се в
шофиране с превишена скорост, като последица от което поведение на двамата
водачи превозните средства се сблъскали челно. Заявява, че при произшествието
неговият дядо получил несъвместими с живота травматични увреждания и починал,
което му причинило силен шок, с който трудно се справил, тъй като между двамата
била изградена силна и трайна дълбока емоционална връзка, поради което загубата
била непреодолима. Поддържа, че отговорността на двамата
водачи за обезвреда на пострадали при ПТП лица е покрита по договор за
задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника, поради
което предявява иск срещу „З.А.“ АД за заплащане на обезщетение в размер на
150000.00 лева за причинените неимуществени
вреди от смъртта на дядо му М.Ц.Ц., ведно
със законната лихва от датата на събитието до окончателното плащане.
Ответникът не оспорва, че е
страна по валиден договор за задължителна застраховка ГО за т.а. „Форд Транзит“
с рег.№ ******** и за л.а. „Фолксваген Тауран“ с рег.
********, валидни към датата на събитието. Оспорва ищецът да е материално –
правно легитимиран да получил обезщетение с довод, че такова е дължимо на лица
вън от кръга, посочени с ППВС № 4/1961г. и ППВС 5/1969г.и „ЗД Б.И.“ АД само по
изключение и при доказана силна, трайна, дълбока емоционална връзка с
починалия, което да оправдава обезщетяване на причинената вреда, каквато връзка
отрича да е била формирана между починалия М.Ц.Ц. и
ищеца. Твърди, че взаимоотношенията между тях са били традиционни за
българското семейство и няма изключителност.
Позовава се на нормата на чл.493а, ал.4 КЗ, съгласно която евентуално
дължимото в този случай обезщетение, ако се признае правото на ищеца на такова,
е до размера от 5000 лева по § 96 ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/ 2018г., в сила от
07.12.2018г.). Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на търсената лихва за забава за периода 14.09.2015г. – 11.02.2017г. по аргумент
от чл.111, б. „в“ ЗЗД. Поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия при произшествието с твърдение, че е пътувал
без обезопасителен колан. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа
и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да
докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО, покриваща
отговорността за вреди, причинени при управление на застрахованите превозни
средства от всеки от двамата деликвенти; настъпване на застрахователно събитие
- ПТП, което да е резултат от виновното
и противоправно поведение на двамата водачи; вида и размера на причинените
вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от произшествието и
конкретно създадената между починалия пострадал от произшествието и ищеца
дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната за отношенията дядо – внук. В тежест на
ответника е било да докаже възражението си съпричиняване.
Предвид обстоятелството, че търсеното обезщетение е по
чл.226 КЗ (отм) то не е необходимо ищецът да доказва,
че е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя ответник като
предпоставка за допустимост на иска, каквато съществува по сега действащия КЗ –
чл.498, ал.3 КЗ.
По отношение на осъществения деликт
Установява се от приложените доказателства, че на
14.09.2015г., около 13.40 ч., на път II-35 км 2+138 Плевен – Русе, е настъпило
ПТП, при което е загинал М.Ц.Ц. - пътник в участващия
в произшествието т.а. „Форд Транзит“ с рег.№ ********. Доказа се, че причина за
инцидента е допуснато от водача на товарния автомобил нарушение на правилата за
движение по пътищата и конкретно на чл.21, ал.2, чл.42, алл.1, т.2, чл.42,
ал.2, т.2 и чл.43, т.4 ЗДвП. Изяснено е и не се спори между страните, че в
участъка от пътя била въведена временна организация на движението, поради
ремонт на моста на ж.п. прелез при с.Гривица, в резултат на което движението се
осъществявало само в платната, обичайно предназначени за движение в една
посока, но преустроени за двупосочно движение с по една лента за движение във
всяка посока. Това наложило сигнализиране на стенения участък с пътни знаци и
светлинни индикатори, както и ограничение в зоната на скоростта на движение на
автомобилите до 50 км/ч и забрана за изпреварване, които ограничения били
указани с пътни знаци. Независимо от тях, водачът на товарния автомобил
навлязъл в участъка със скорост значително надвишаваща ограничението – 106
км/ч, и предприел маневра за изпреварване на попътно движеният се л.а. „Рено Клио“, която, освен забранена, била несъобразена с пътната
обстановка и конкретно с наличието на насрещно движение маневра, станала
причина за удар с л.а. „Фолксваген Тауран“. Водачът
на увреждащото МПС не е спазил ограничението на скоростта, забраната за
навлизане в насрещното движение само при видимост и свободен път на разстояние,
даващ възможност за своевременно заемане на пътната лента по посоката си на
движение, без да създава пречки за попътно и насрещно движещите се превозни
средства. В резултат на неправомерното и виновно поведение на този водач е
настъпило процесното произшествие.
Установи се също, че пътникът М.Ц.Ц.,
превозван в увреждащото МПС, както и още четирима пътници от същия автомобил и
един от насрещно движещия се са починали в резултат на травматичните
увреждания.
Горните изводи се подкрепят от приложения по делото
Констативен протокол, изготвен от дежурен ПТП при сектор ПП при ОД на МВР
- Плевен за настъпилото на 14.09.2015г.
произшествие, както и от постановената по образуваното по случая наказателно
производство присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието по отношение на това извършено ли
е то, както и по отношение на неговата противоправност
и виновност на дееца. В тази връзка по делото е представена присъда №
29/04.06.2018г. по н.о.х.д.№ 207/2017г. на Софийския военен съд, присъда № 3-а
от 18.11.2021г. на Военно–апелативния съд, постановена по внохд
№ 39/2019г., както и решение № 50161/08.02.2023г. по н.д.№ 471/2022г. на ВКС, I НО, с което присъдата на Военно-апелативния съд е
потвърдена. С последната именно водачът на т.а. „Форд Транзит“ е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б. „б“, пр.2
вр.чл.343, ал.1, пр.3 НК, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по
пътищата, в причинно-следствена връзка с което поведение е настъпил вредоносния
резултат – причинена е смъртта на шест лица и средна телесна повреда на едно
лице. Със същата присъда е била отменена присъдата на Софийския военен съд в
частта, с която е прието, че престъплението е причинено при независимо съизвършителство с водача на л.а. „Фолксваген Тауран“, който е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Оттук следва, че претенцията за присъждане на обезщетение срещу ответника за
вреди от ПТП, които да са резултат от осъществен от водача на л.а. „Фолксваген Тауран“ деликт е неоснователно.
Механизмът на ПТП е потвърден и с приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по
която е извело категоричен извод от наличните доказателства, че произшествието
е настъпило по вина на водача на т.а. „Форд Транзит“, който е навлязъл в
стеснения участък от пътя с временна организация на движението с превишена
скорост и е предприел неподсигурена маневра за изпреварване, без да съобрази
положението на насрещно движещият се л.а. „Фолксваген Тауран“,
поставен в ситуация на изненада, доколкото пътят е бил с наклон и в завой,
който е ограничавал видимостта и от момента, в който двамата водачи са можели
да се възприемат, ударът е бил непредотвратим. Същият е можел да бъде избегнат,
ако признатият за виновен водач бе спазил ограничението на скоростта или
забраната за изпреварване.
Пряката причинно-следствена връзка между
произшествието и смъртта на М.Ц.Ц. се установява от
приетата съдебно-медицинска експертиза. Съгласно нея получените от пътника
множество травматични увреждания са били несъвместими с живота и въпреки
оказаната спешна помощ и проведено оперативно лечение за извеждане на
кръвоизливите в тялото, пътникът е починал.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано
настъпването на застрахователно събитие – ПТП, като резултат от виновно и
противоправно поведение на водача на т.а. „Форд Транзит“, както и пряката
причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на дядото на ищеца.
Относно отговорността на ответника
По делото не е спорно и се установява от КП за ПТП, че
към датата на събитието е бил валиден договор за задължителна застраховка ГО по
полица № **********, със срок на действие за цялата 2015г., по силата на който
ответникът „З.А.“ АД се е задължил да обезщети вредите, причинени от водача на
т.а. „Форд Транзит“ с рег.№ ********. Обстоятелството е било отделено за
безспорно с доклада по делото. Предвид
изложеното, произтеклото ПТП се явява покрит риск по застрахователния договор и
ангажира отговорността на ответника за репариране на причинените имуществени и
неимуществени вреди от пострадалите от деянието.
Относно възражението за съпричиняване
По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди (Решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на
ВКС, II ТО). Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на
вредата, т.е. не зависи от субективния елемент вина (ТР № 1/23.12.2015г. на
т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС).
Възражението за съпричиняване ответникът обосновава с
твърдение, че загиналият при този пътен инцидент М.Ц.Ц.
не е бил с поставен предпазен колан.
За изясняване на този въпрос по делото е изслушана
комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза и допълнителна такава. От заключенията не може да се изведе
категоричен извод дали пострадалият пътник е бил с правилно поставен предпазен
колан. От събраните данни, вкл. протокол за оглед на труп, не са описани
белези, които обичайно се получават при заключване на колана при удар. Следва
да се отбележи обаче, че останалите травми на този пътник са били толкова
тежки, че е напълно възможно охлузванията от колан да са останали незабелязани
или да са приети за незначителни на фона на останалите увреждания – травма на
главата с разкъсно-контузни рани и избиване на зъб,
счупване на гръдна кост и на ребра от първо до седмо вдясно и от първо до пето
вляво, разкъсване на органната плевра, излив на кръв
и въздух в плевралната кухина, контузия на белите
дробове и сърцето, разкъсване на слезката, контузия на
задстомашна жлеза, излив на кръв в коремната кухина, счупване на дясна бедрена
кост, мастна емболия и др.
При изслушване в съдебно заседание вещите лица са
заявили, че поставеният колан би могъл да предотврати летален изход при челен
удар между две МПС, само ако двете превозни средства са се движили със скорост
до 50 км/ч. При избрана от водача на увреждащото МПС скорост от 106 км/ч.,
съответно скорост на движение на насрещно движещият се от 82.69 км/ч., обезопасителният колан не би могъл да противодейства до
степен, че да ограничи интензитета и тежестта на увреждането и да охрани живота
на този пътник, още повече при установената липса на странична въздушна
възглавница, каквато не се включва в оборудването на автомобила. Така в съдебно
заседание от 16.02.2021г. вещо лице Т. изрично е заявил, че от техническа
гледна точка М.Ц. не би оцелял и с поставен колан. В съдебно заседание от
08.03.2022г. същото вещо лице е пояснило, че с оглед интензитета на удара,
това, че е челен, предвид скоростта на движение на автомобилите и травмите на
другите още пет загинали пътници се налага извода, че не е било възможно
охраняване живота на починалия дядо на ищеца и с поставен колан.
Предвид изложеното, съдът намира, че вредите не са в
пряка причинно-следствена връзка от непоставен колан, а непосредствена и
логична последица от травматичните увреждания, причинени поради допуснатите от
деликвента нарушения, поради което счита, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Относно материалната легитимация на ищеца
Кръгът лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди за търпените болки и страдания от загубата на близък,
загинал при ПТП, първоначално е определен с разрешенията по ППВС № 4/1961г. и
ППВС № 5/1969г. Съгласно възприетото с тях правото на обезщетение принадлежи на
най-близкия кръг родственици – деца на починалия, съпруг, родители, братя и
сестри и други, които поради нетрудоспособност са били издържани или имат право
на издръжка от пострадалия, лица, които починалият е отглеждал, без да е осиновил,
отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия, без да е бил сключен брак, освен ако това съжителство не съставлява
престъпление или противоречи на правилата на морала. При всички случаи вредите
подлежат на доказване, за да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
С ТР № 1/21.06.2018г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръгът лица е разширен, като е признато право
на обезщетение и на възходящи и низходящи от втора степен, но по изключение
и само при проведено пълно и главно доказване на фактите, които обуславят
наличието на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща
обичайната, връзка на особено близка привързаност, сходна на тази между родител
и дете. Съдебната практика признава такава връзка да е налице, когато внук е
бил отглеждан от баба или дядо при починали родители, родители, които са се
дезинтересирали от отглеждането и възпитанието на детето си или живеещи в
чужбина, поради което грижата и поета изцяло от бабата/дядото и домакинството е
общо. В тези случаи, поради конкретните житейски обстоятелства, привързаността
е станала толкова силна, че смъртта на родственика е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. Тогава е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик.
Разрешението по това тълкувателно решение произтича от
нуждата да се приведе законодателството ни в съответствие с европейското право,
като се изключи възможността за лимитативно определяне кръга на правоимащите само с посочване на родствената връзка. Тъй
като съставлява тълкуване на съществуващ закон, то същото се прилага и по
спорове по чл.226 КЗ (отм).
В настоящия случай, съдът намира, че такава
изключителност на връзката дядо – внук не се установи да е съществувала към
датата на ПТП.
От събраните гласни доказателства –
разпит на бащата и лелята на ищеца, се установи, че от раждането си ищецът и
неговите родители са живели в едно домакинство с дядото М.Ц.Ц.
и неговата съпруга – баба на ищеца, което продължило до десетата му година, когато
семейството се преместило в друг апартамент. Действително дядото и внукът са
продължили да поддържат връзка, но не с този интензитет и наситеност, както
през първите години на ищеца. Отношенията били такива на близост, основана на
разбирателство, взаимна помощ, общи интереси, споделени преживявания, свързани
с лов и риболов, които съдът намира за нормални отношения между дядо и внук при
изградени добри отношения в семейството. Ищецът, макар и подпомаган от дядо си,
което е често срещана грижа в традиционното българско семейство, се установи,
че е бил отглеждан от майка си и баща си, които са били покрай него и са били
ангажирани с неговото развитие, възпитание и образование. Никой от тях не се
доказа да е отсъствал продължително, нито да се е дезинтересирал от детето си,
да го е изоставял или пренебрегвал по начин, че то да изгради нужната му за
развитието близка връзка с дядо си М.Ц., която връзка да надхвърля нормалните
отношения за този вид родственици и която на практика да е била заместваща на връзката
родител-дете. Няма спор, че вестта за загубата на дядото е била травмираща за
ищеца, в който смисъл е и приетата съдебно-психологическа експертиза, но и
вещото лице обосновава извод, че скръбта се преодолява нормално и няма за
последица изменение на личността, което да налага специален подход за
преодоляване на емоционалните и психически последици от тежка загуба на особено
близък човек. Първоначалното затваряне на ищеца след загубата, нежеланието му
за среща с приятели, липсата на апетит, плачливост, тъгата и чувството на
празнота от липсата на дядо му, са нормална реакция при смърт на близък, но
тези признаци отшумяват и се преодоляват от ищеца, който е възстановил
обичайния си ритъм на живот и то благодарение на подкрепящата семейна среда.
Ето защо, съдът намира, че нито от свидетелските
показания, нито от експертното заключение може да се обоснове извод за
изключителност на връзката дядо-внук, на съществувала между родствениците
дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната за традиционното българско
семейство, връзка на особено близка привързаност, която да обосновава правото
на обезщетение на неимуществените вреди на ищеца от загубата на дядото, починал
от процесното ПТП. Именно признака „по изключение“ не се извежда от
доказателствата по делото, поради което исковата претенция се отхвърля. Така и
Решение № 60143/01.12.2021г по т.д.№ 1796/2020г. на ВКС, I ТО.
По разноските
При този изход на спора по
делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от последния разходи по
делото в размер на 1495.00 лева, от които 1290.00 лева депозити за вещи лица,
200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено
по ЗПП, и 5.00 лева разход за съдебно удостоверение. Тази тежест се възлага на
ищеца с оглед правилото, че макар освободен от такси и разноски по делото на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е винаги задължен за разноските на
насрещната страна, въвлечена от него в спора, ако решението не е положително за
ищеца.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** (чрез адв. Н.М.), срещу „З.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм) и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 150000.00 лева за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на дядо му М.Ц.Ц., починал при ПТП на 14.09.2015г. на път II-35 км 2+138
Плевен – Русе, причинено виновно от водача на т.а. „Форд Транзит“ с рег.№ ********,
съответно от водача на л.а. „Фолксваген Тауран“ с
рег.№ ******, застраховани по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със
законната лихва от 14.09.2015г. до окончателното плащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Д.С.Р., ЕГН **********, да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК *******, сумата 1495.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)