МОТИВИ на присъда от 22.01.2021 г. по н.о.х.д. № 751/2019
г. по описа на Софийски окръжен съд, НО – 4 - ти състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който са
повдигнати следните обвинения:
- срещу
подсъдимия К.Г.М. за това, че на 16.11.2018 г., в района на гара „В.”, община И.,
Софийска област, във вагон № 2 на международен влак № 494, пътуващ по
направление гр.С. – гр.С., в съучастие като извършител със З.Г.М., като
помагач, умишлено умъртвил А.Г.Ц., с ЕГН **********, от гр.С., като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.116 ал.1, т.11, пр.1, във
вр.с чл.115, във вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК и
- срещу
подсъдимата З.Г.М. за това, че на 16.11.2018 г., в района на гара „В.”, община И.,
Софийска област, във вагон № 2 на международен влак № 494, пътуващ по
направление гр.С. – гр.С., в съучастие като помагач с подсъдимия К.Г.М.
/извършител/, чрез набавяне на средства /приготвяне на нож, който извадила и
поставила най-отгоре в носения от нея багаж/, умишлено е улеснила подсъдимия К.Г.М.,
умишлено да умъртви А.Г.Ц., с ЕГН **********, от гр.С., като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.116 ал.1, т.11, пр.1, във
вр.с чл.115, във вр. с чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С.о.п. поддържа
изцяло повдигнатите обвинения срещу подсъдимите К.М. и З.М., като заявява, че
същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от ангажираната в хода на
съдебното следствие доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата
на последната – гласни, писмени, веществени доказателства, дават основание за
категоричен извод за осъществяване на процесното престъпление, при съвместната
съучастническа дейност на подсъдимия К.М., като извършител и подсъдимата З.М.,
като помагач. Прокурорът от СОП твърди и, че посредством събраните по делото
доказателствени материали, се установява непротиворечива фактическа обстановка,
която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния акт. В тази насока
/относно обвинението по пункт първи от обвинителния акт/ представителят на СОП
претендира да бъде кредитирано заключението на съдебномедицинската експертиза
на иззетия като веществено доказателство – нож; заключението на извършената на
последното СМЕ чрез ДНК анализ, съгласно която следите от кръв по същия този
нож произхождат от пострадалия А.Ц.; заключението на допълнителната СМЕ
установила, че стоящото в генезата на смъртта нараняване на пострадалия, е било
причинено с процесния нож или с такъв, със сходни характеристики; свидетелските
показания на П.Г. и П.М., на които в качеството им на полицейски служители,
подсъдимия е признал за извършеното убийство. Сочи се също, че не следва да
бъдат кредитирани като достоверен източник на доказателства по делото,
обясненията на подсъдимия К.М. в частта им, в която същия отрича оръдието на
престъплението да му е било набавено от подсъдимата З.М., доколкото тъкмо тези
негови обяснения са житейски нелогични. Съобразно изложените съображения,
прокурорът от СОП моли съда да постанови присъда, с която да бъде признат
подсъдимия К.М. за виновен по повдигнатото му обвинение за умишлено убийство на
пострадалия А.Ц., извършено в съучастие с подсъдимата З.М., като негов помагач.
Предвид несъмнените данни по делото за липса на предхождащи инцидента лични
отношения между пострадалия и подсъдимите, за липса на проявена от страна на
пострадалия словесна или физическа агресия спрямо подсъдимите, както и предвид
поведението на подсъдимите /същите разговаряли на висок глас, слушали музика,
подсъдимата си качила краката на седалката/ прокурорът счита, че е налице и
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.115 от НК. По
отношение на наказанието за това престъпление, представителят на държавното
обвинение изразява становище, че на подсъдимия К.М. следва да бъде наложено
наказание – лишаване от свобода, индивидуализирано над средния предвиден в
закона размер. В тази насока прокурорът изтъква, че като отегчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, следва да бъдат отчетени високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние и липсата на проявено от
него самокритично отношение и съжаление за извършеното, а като смекчаващо
такова – оказаното съдействие на
разследващите от страна подсъдимия. По мнение на прокурорът, осъществяването и на
инкриминираното на подсъдимата З.М. престъпление по чл.116 ал.1, т.11, пр.1,
вр. чл.115, вр. чл.20 ал.4 от НК, следва да се приеме за доказано по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелките Г.П., Г.Д., Н.П.. За това престъпление, извършено от
подсъдимата М., прокурорът от СОП предлага на последната да й бъде наложено наказание
над средния размер на предвиденото в НК за посоченото престъпление наказание
лишаване от свобода. Сочи и, че по отношение на това подсъдимо лице, като
отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъдат отчетени високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние и липсата на проявено от М.
самокритично отношение и съжаление за извършеното, а като смекчаващо
такова – оказаното от нея съдействие на
разследващите. По отношение на приобщените по делото веществени доказателства,
прокурорът предлага тези от тях, представляващи лични вещи на пострадалия, да
бъдат върнати на неговите наследници, а останалите предмети да бъдат отнети в
полза на държавата на основание чл.53 ал.2, б.“а“ от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция договорният защитник на подсъдимата
З.М. – адвокат Г.А. изразява становище, че всички събрани в хода на проведеното
съдебно следствие доказателства, по категоричен начин оборват обвинителното
твърдение, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното й
престъпление. Според защитникът, несъмнено установените по делото обстоятелства,
налагат категоричен извод, че при извършване на деянието подсъдимия се е
намирал в условията на неизбежна отбрана, респ. в условията на крайна
необходимост. Твърди се в частност, че наличната доказателствена съвкупност
сочи, че непосредствено преди да нанесе смъртоносния удар на пострадалия,
подсъдимия е бил в опасност, вследствие на предприето словесно и физическо
нападение от страна на пострадалия, извършено по отношение на него и
подсъдимата З.М.. С оглед на това, защитата моли съда да приеме, че извършеното
от подсъдимия деяние не е общественоопасно и противоправно, а такова в защита
на свои и тези на сестра му лични права. Изразява и становище, че ако съдът не
възприеме тази негова теза за основателна, да приеме, че подсъдимия К.М. не е
целял пряко умъртвяването на пострадалия, доколкото същия е нанесъл само един
удар с нож на пострадалия и веднага след това е избягал. При условията на
алтернативност, в случай че не се възприемат и тези доводи, защитникът моли
съда да наложи на всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода, което да
индивидуализира при условията на смекчения режим по чл.55 от НК.
В хода
на съдебните прения пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на
подсъдимия К.Г.М. – адвокат П.Г., не взема самостоятелно становище, като
единствено изразява солидарност с доводите и възраженията на адвокат А.. Моли
при определянето на наказанията на двамата подсъдими да бъде взето в предвид
чистото им съдебно минало.
В
последната си дума пред настоящата съдебна инстанция подсъдимият К.Г.М. признава
вината си, изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде наложено
наказание в по-нисък размер.
В
предоставената на подсъдимата З.Г.М. последна дума пред настоящия съд, тя също
не отрича вината си и изразява съжаление за деянието.
С.
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
През
2018 г. пострадалият А.Г.Ц. живеел със съпругата си – свидетелката И.А.Ц. ***.
Същият работел като „охранител“ в хотел „П.“ в гр.С. и пътувал ежедневно за
работното си място, с влак по маршрута Б. – С..
На
16.11.2018 г., около 07,00 часа, пострадалият А.Ц. тръгнал за работа, като се
качил на гара Б., във вагон № 2 на международния влак № 494, пътуващ по
направление С. – С..
Вратите
за качване и слизане на пътниците на посочения вагон № 2 на влака се намирали в
средната част на същия, като вътре вагона бил разделен със стъклени двойни
врати на два салона. Във всеки от тях имало двойни седалки, разположени една
срещу друга в две колони, разделени от коридор. В края на салона, до стъклената
врата, от едната страна имало две двойни седалки, а от другата страна на
пътеката, под прозореца, били разположени две срещуположни седалки и три
свалящи се.
Пострадалият
Ц. седнал на двойната седалка до стъклената врата на салона, в дясно по
посоката на движение на влаковата композиция.
Около
07,45 часа, влакът спрял на гара И. и в него се качили подсъдимите З.Г.М. и К.Г.М..
Последните влезли в салона, в който пътувал пострадалия Ц. и се разположили на
седалките встрани от него, от другата страна на коридорчето, разделящо двата
реда двойни седалки в салона. Подсъдимият М. седнал по посока на движението на
влака, а подсъдимата М. – на седалката срещу него. Подсъдимият бил облечен в
синьо шушляково яке и син дънков панталон, носел метална патерица, а
подсъдимата – с тъмносиньо долнище на анцуг, черен на цвят шушляков елек и сив
суитчър с качулка. Подсъдимата носела със себе си пътнически куфар, в който
била поставила предмети от бакър и две чанти, както и отвертки, и кухненски /туристически/
нож с дървена дръжка и метален гард. Поставила куфара на пода в близост до нея
и подсъдимия М..
На същата
гара във влака се качили и свидетелите Г.И.П. и Г.С.Д., който пътували за
работа от гр.И. за В.. Те също се настанили в салона, в който пътувал
пострадалия Ц., като седнали на двойната седалка срещу него /едната от страната
на прозореца, а другата – откъм коридора/.
След
като се настанили на седалките и влака потеглил, подсъдимите започнали да
разговарят на висок тон на ромски език. Подсъдимата З.М. събула маратонките си
и качила краката си на седалката срещу нея. Във вагона било топло и се разнесла
неприятна миризма от краката й. Пострадалият Ц. направил забележка на
подсъдимите да разговорят по-тихо, а на подсъдимата – да свали краката си от
седалката и да се обуе. Подсъдимите на висок глас му отговорили да не им прави
забележки и ако не му е удобно на това място, да се премести на друго.
Подсъдимата М. се обърнала към пострадалия с думите: „…Кой си ти да ни
кажеш…Заради такива като вас ще лежа в затвора…Ей сега ще видиш ти, много знаеш
да говориш“. Пострадалият отвърнал „Не заради нас, а заради мен“ и спрял да
разговаря с подсъдимите. В следващият момент подсъдимата З.М. отворила куфара и
извадила от дъното му ножа, който носела. Поставила го най-отгоре на намиращия
се в куфара багаж и закопчала ципа на куфара. Тези действия на подсъдимата били
възприети от свидетелката Г.П.. След това двамата подсъдими продължили да
разговарят по между си на висок тон, на ромски език.
В
същото време, във втори вагон на влака пътували и свидетелите И.Д., Д.П. и М.Ц.,
последната била заедно с малолетното си дете. Те били седнали в предната част
на вагона, в който пътували подсъдимите и пострадалия. Свидетелите Д. и П.
седяли заедно на една седалка, а на срещуположната седалка – пътувала
свидетелката М.Ц. и друга, непозната за нея жена. Свидетелката Ц. била много
изморена и се опитвала да заспи, когато чула, че една от пътничките във вагона
– жена, се карала на висок глас. Обърнала се назад и видяла подсъдимата З.М.,
която викала на висок тон на пострадалия А.Ц., който от своя страна си седял на
мястото и мълчал. Свидетелката Ц. чула също така, че подсъдимата се обръщала
към пострадалия на български език с думите: „Престани бе, престани…аз заради
такива като тебе ще влизам в затвора“, а на ромски език казвала: „ще го убия,
ще видиш какво ще стане с него“. В следващият момент свидетелката Ц. чула
викове от страна на пострадалия, станала от седалката и като се обърнала назад
видяла, че пострадалия и подсъдимия М. стояли изправени с лице един срещу друг,
като подсъдимия му нанасял удари с юмруци по тялото.
Междувременно
влакът бил наближил ж.п. гара В.. Свидетелките Г.Д. и Г.П. станали от местата
си и се насочили към изхода. В това време подсъдимият К.М. извадил от куфара
предварително подготвения от подсъдимата нож и нанесъл с него един удар в
областта на лявата половина на гърба, по лопатъчната линия, на пострадалия А.Ц..
В този момент пострадалият започнал да вика високо „Бият ме…Наръгаха ме…“ и
останалите пътници във вагона насочили вниманието си към него. Свидетелките Д.
и П. се върнали назад и видели, че пострадалия Ц. имал голямо петно от кръв на
гърба си, а в непосредствена близост до него стояли двамата подсъдими. Тези
викове на пострадалия били чути и от свидетеля И.Д., който се събудил от тях и
се насочил към мястото, откъдето идвали.
В
същото време подсъдимите се изплашили от извършеното, подсъдимата З.М. извадила
с ръка ножа от гърба на пострадалия и подканила брат си – подсъдимия М. да
бягат. Двамата слезли от влака, който вече бил спрял на трети перон на гара В..
Във вагона останали куфара и обувките на подсъдимата. Бягайки по перона,
подсъдимият М. изпуснал патерицата, която носел, но продължил да бяга без нея.
Двамата пресекли железопътните линии, минали покрай сградата на ж.п. гарата и
продължили в посока село В..
Вътре
от вагона на влака свидетелят И.Д. видял през прозореца как двамата подсъдими
тичат през ж.п. линиите, насочват се покрай сградата на гарата, в посока
селото. Свидетелките Д. и П. също възприели как от изхода на вагона слизат
подсъдимите и бягайки през перона се отправят към село В..
През
това време пострадалият А.Ц. слязъл от влака на перона и паднал на земята.
Около него се събрали хора, между които свидетелите И.Д., Н.П., С.Р.. Подаден
бил и сигнал до дирекция „Национален телефон 112“. Свидетелите Д. и П.
започнали да притискат с бинт раната на пострадалия. Пред събралите се
свидетели Р., П. и Д., пострадалият обяснил, че заради една забележка, която
направил, мъжът от ромски произход го пробол с нож в гърба.
След
пристигането на екипа на спешна медицинска помощ, пострадалият Ц. бил качен в
линейката за транспортирането му към МБАЛ „С.А.“ – гр.С., но по пътя същия
починал.
Междувременно
влизайки в село В., бягайки по ул.“П. Е.“, подсъдимата М. хвърлила ножа до лява
задна гума на паркиран в тревната площ на улицата, лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № СА 8549РР. След това двамата подсъдими продължили към ромската махала на
селото, където се скрили в едноетажна постройка.
На
мястото на произшествието бил изпратен автопатрул на РУ И.. Предприет бил и
обход на ромската махала на с.В. от служители на РУ на МВР И. – свидетеля П.Г.
/началник група „КП“/ и свидетеля П. М. /инспектор група „КП“/. Посочените
полицейски служители открили подсъдимите в една от къщите на кв.Кръста1 в
селото и установили самоличността им. Пред свидетелите Г. и М., подсъдимият К.М.
разказал, че е намушкал с нож в гърба мъжът от влака, защото е направил
забележка на сестра му.
На
същата дата /16.11.2018 г./ бил извършен оглед на местопроизшествието,
обективиран в съставен протокол /л.2-10, т.1 от ДП/. Предмет на огледа бил вагон
№ 2 с № 5052 на международен бърз влак № 494, по маршрут С. – С., намиращ се
спрял на трети коловоз на ж.п. гара В.. Вътре в салона на вагона, между
седалките, бил открит червен пътнически куфар, означен в протокола и иззет като
обект № 1, а в близост до него – чифт маратонки марка „Фила“ /иззети като обект
№ 2/. Между седалките в салона, в зоната за преминаване, до обекти № 1 и 2 били
установени петна от червеникаво-кафява течност, от която били иззети обтривки
/обект № 3/. Навън на перона на гарата, пред входа на вагона, била намерена и
иззета като обект № 4 – 1 брой метална патерица.
Същият
ден бил извършен оглед на ул.“П. Е.“ в с.В., удостоверен в протокол от
16.11.2018 г. /л.37-44, т.1 от ДП/. От западната страна на заведение, намиращо
на № 1 на посочената улица, върху тревна площ на пътното платно, бил намерен
паркиран лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ******. Пред задна лява гума
на автомобила бил открит нож – с кафява на цвят дървена дръжка, с обща дължина 25,5
см., от които острието 15 см., а дръжката 10,5 см., с инкрустирани елементи от
дясната страна на ножа. Върху ножът било констатирано червеникаво-кафяво
зацапване от двете страни на острието, от върха му в продължение на 13 см.
Описаният нож бил означен в протокола и иззет като обект № 1.
В хода на образуваното досъдебно производство,
при условията на чл.158 ал.3 от НПК /с писмено съгласие на освидетелствания/,
бил извършен оглед /освидетелстване/ на подсъдимия К.Г.М. удостоверен в протокол за оглед /л.45-50, т.1
от ДП/. При този оглед били иззети дрехите, с които същия бил облечен, а
именно: синьо на цвят шушляково яке, със зацапвания в предната му от част от
кафеникаво-червена течност; един брой син на цвят дънков панталон, със
зацапвания от червеникаво-кафява течност. При огледа на тялото на К.М. било
констатирано следното нараняване – на лявата длан, в основата на втори пръст
било намерено Г-образно червеникаво охлузване с дължина на раменете 0,3/1,0
см., като други увреждания по главата, лицето, тялото и крайниците на същия, не
били установени.
В
съставен на датата 16.11.2018 г. протокол за оглед на лице с писмено съгласие
/л.52-55, т.1 от ДП/ е обективирано извършено освидетелстване и на подсъдимата З.Г.М..
При същото са били иззети дрехите, с които лицето е било облечено въпросния ден,
а именно: тъмносиньо долнище на анцуг с два джоба отпред и надпис; един брой
елек без ръкави с две лица; един брой суитчър в сив цвят, с качулка.
Гореописаните
вещи, приобщени като веществени доказателства в хода на образуваното досъдебно
производство, били предмет на изследване по назначена, изготвена и впоследствие
приета от настоящия съд, съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства – по протокол № 18/17.01.2019 г. /л.114-120, т.2 от ДП/. От
заключението по тази експертизи се установява следното: по обекти означени в
експертизата под № 4.1 /туристически нож с дървени чирени и метален гард, с
обща дължина 150 мм., иззет с протокол за оглед от 16.11.2018 г. като обект №
1/ и № 4.3 /елек от черна на цвят щушлякова материя, иззета при извършеното
освидетелстване на подсъдимата М./ се е доказало наличието на кръв, като кръвта
по обект № 4.1 /нож/ е от човешки произход. По другите изследвани от
експертизата обекти с № 4.2 /яке с качулка, сиво на цвят, иззето при личния
оглед подсъдимата/, № 4.4 /долнище на анцуг от черна текстилна материя с надпис
на единия крачол, иззето при освидетелстването на подсъдимата/ № 4.5 /мъжки
дънков панталон, син на цвят, иззет при огледа на подсъдимия/ и №4.6 /мъжко яке
от шушлякова материя, иззето при огледа на подсъдимия/ не се е доказало
наличието на кръв.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства чрез ДНК анализ № 15/2019 г. /л.154-165, т.2 от ДП/ се
установява, че при проведените изследвания на ДНК профила на биологичния
материал – човешка кръв по обектите с № 15-4-1-19 /туристически нож с дървена
кафеникава дръжка, с инкрустации от едната страна на острието, с обща дължина
25,7 см./ и № 15-5-19 /черен шушляков елек без ръкави/ е установено, че същият
е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на пострадалия А.Ц.. От заключението
е видно още, че извършеното изследване на генетичния материал /епителни клетки/
по обект № 15-4-2-19 /обтривка от предната част от дръжката на ножа към
ограничителя/ и обект № 15-4-3-19 /обтривка от дръжката на ножа, към задната й
част/ са визуализирани множество допълнителни алели, различни от
демонстрираните в генетичния профил на А.Ц. /съобразно техническата корекция
направена от вещото лице в с.з. на 24.09.2020 г./. Това е дало основание на
експертът да приеме, че посоченият генетичен материал е оставен от
лицето/лицата държали ножа, чийто генетичен профил не може да се изведе при
сравнителен анализ по автозомни генетични локуси, поради наслагване на
генетичен материал от повече от две лица.
Съгласно
заключението на дактилоскопната експертиза по протокол № 48/2019 г. /л.124-127,
т.2 от ДП/ по изследваният обект – туристически нож с дървени чирени и метален
гард с обща дължина 259 мм. и дължина на острието 150 мм. /означен като обект №
4-1/, не са открити годни за сравнително изследване и идентификация
дактилоскопни следи.
Назначената
по делото съдебномедицинска експертиза № 101/2018 г. /л.105, т.2 от ДП/,
извършила преглед /освидетелстване/ на подсъдимия К.М., е установила при същия,
наличие на повърхностно червеникаво Г-образно охлузване с дължина на раменете
0,3 и 0,1 см., разположено в основата на втори пръст на лявата ръка, откъм
страната на палеца. Според експертното заключение, това увреждане може да се
получи при повърхностно въздействие на предмет с остър връх и режещ ръб, но
също така и при въздействие от тъпоръбест предмет с добре изразен ръб.
Според
заключението на извършената съдебномедицинска експертиза на подсъдимата З.Г.М.
/л.109, т.2 от ДП/, при освидетелстването на същата е установено наличие на
драскотина с линейна форма и прекъсване по хода й, локализирана в долната трета
на лявата предмишница, дължащо се на действието по допирателната на твърд
ръбест предмет, с ограничена контактна повърхност.
В хода на разследването по досъдебното производство, всеки
от свидетелите Г.И.П. и Г.С.Д. разпознала подсъдимия К.Г.М., което е видно от
съставените за тези процесуални действия протоколи за разпознаване на лица, на
датата 16.11.2018 г. /л.80-82 и л.85-87, т.2 от ДП/. Подсъдимата З.Г.М. също така била разпозната от свидетелките Г.П.
и Г.Д. при извършените на 16.11.2018 г. разпознавания по реда на чл.169 и сл.
от НПК /протоколи – на л.90-92 и на л.95-97, т.2 от ДП/.
Видно
от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 751/2018 г. /л.99-100,
т.2 от ДП/, при огледа и аутопсията на трупа на А.Г.Ц. са установени следните
увреждания: едно сляпо завършващо прободнопорезно нараняване в лявата половина
на гърба по лопатъчната линия, с проникване в лявата гръдна половина на ниво
осмо междуребрие; пронизващо нараняване на долния лоб на левия белодробен дял;
хемопневмоторакс вляво с количество на излялата се кръв 2,200 мл.; морфологични
данни за масивна остро настъпила кръвозагуба. Съгласно това заключение, смъртта
на А.Ц. се дължи на остро настъпилата масивна кръвозагуба, причинена от
ножовото нараняване на белия дроб, като в генезата на същата е взела участие и
дихателната недостатъчност, развила се вследствие притискането на белия дроб от
излялата се кръв в гръдната кухина и набралия се в нея въздух. Вещото лице е
приело в заключението си, че констатираното прободно-порезно нараняване е
причинено от един мушкащ удар, нанесен с много голяма сила на замаха, с предмет
с остър връх и режещ ръб – нож. Според експертът, за силата на удара сочи
размачканата подкожна мастна тъкан в зоната около кожната рана, което се е
получило от удара на дръжката на оръжието в тялото. Прието е в обсъжданото
заключение и, че при отчитане на
морфологията на нараняването, може да бъдат определени следните параметри на
оръжието – острие с едностранно заточване и тъп гръб с ширина около 0,2 см.,
ширина не по-голяма от 0,25 см. и дължина на острието не по-малко от 15 см.
Вещото
лице по тази експертиза е достигнало и до извод, че морфологията на кожната
рана на жертвата, направлението и дълбочината на раневия канал, отчетено при
изправено анатомично положение на тялото, му дават основание да определи начина
на получаване на нараняването – при захват на оръжието с дръжка между палеца и
показалеца, и острие насочено под малкия пръст и замах на въоръжената ръка
отгоре надолу.
Извършена
е по делото и допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.168-170, т.2 от ДП/,
която е потвърдила констатациите на гореобсъдената експертиза относно
установеното при аутопсионното изследване на трупа на А.Ц. телесно увреждане,
довело до настъпване на смъртта му, начина на причиняването му, използваното
средство, силата на нанесения удар. Вещото лице по тази експертиза е изследвало
иззетия по делото като веществено доказателство – туристически нож с дървена
дръжка, с едностранно заточено острие с дължина 15 см., в резултат на което е
достигнал до извод, че при комплексната оценка на размерите на същия с
морфологичните характеристики на констатираното при пострадалия прободнопорезно
нараняване, довлело до смъртта му, може да се заключи, че последното е
причинено с нож с такива или със сходни характеристики.
Във
връзка с така даденото заключение, експертът от съдебномедицинската експертиза
отбелязва още и механизма на получаване на прободнопорезното нараняване,
причинило смъртта на А.Ц. – при взаимно разположение на телата на пострадалия и
нападателя с гръб на пострадалия спрямо нанасящия удара; при захват на оръжието
с дръжка между палеца и показалеца, и острие насочено под малкия пръст и замах
на въоръжената ръка отгоре надолу. Според експертът, именно така описания
механизъм на причиняване на телесното нараняване на жетвата, обяснява и
констатираното при освидетелстването на подсъдимия К.М. увреждане между първи и
втори пръсти на дланта на лявата ръка.
От
заключението по коментираната експертиза се установява и още, че след
причиняването но прободнопорезното нараняване на пострадалия Ц., същият е могъл
да извършва активни действия, да говори, да оказва съпротива, да се придвижва,
за известен период от време, но с бързо намаляващ интензитет. През цялото това
време, докато кръвозагубата му е напредвала, същият е бил в съзнание и е
разбирал и осъзнавал състоянието си, и случващото се с него, като същевременно
е изпитвал болки и страдания.
От заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза /л.130-136, т.2 от ДП/ се установява, че подсъдимия К.М. е психично
здрав, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към момента на инкриминираното му деяние. При експертното
изследване вещите лица не са установили преки или косвени данни за формирана
актуална зависимост на подсъдимия към алкохол или други психоактивни вещества.
По
делото е назначена и изготвена допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия К.М. /л.2-7, т.3 от ДП/, която
потвърждава констатациите на обсъдената по-горе, за липса на установени при
същия психични заболявания и на данни за актуална зависимост. Експертите,
изготвили тази експертиза, са извели категорично заключение, че към момента на
деянието, подсъдимия не се е намирал в състояние на физиологичен афект /силно
раздразнение, уплаха или смущение/, като действията му са били подредени,
съответни на случващото се, импулсивни, но без липса на силно ограничаване на
ясното съзнание, хаотични агресивни действия и амнезия за случката.
Съгласно заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, извършена на подсъдимата З.Г.М. /л.142-148, т.2 от
ДП/, същата е психично здрава, липсва при нея синдром на зависимост към алкохол
или наркотични вещества, могла е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние.
Посочени е и, че с оглед психичното си състояние, М. може да участва във всички
фази на наказателното производство и да дава достоверни обяснения /ако желае/.
Назначената по делото допълнителна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на подсъдимата З.М. /л.13-17, т.3 от ДП/ е изготвила
заключение, че по време на инкриминираното деяние същата не е била в състояние
на силно раздразнение /физиологичен афект/, тъй като липсват данни за обсъждане
на афектно отреагиране за съответните фази на единична реакция и изчерпване
/липсва последваща дезориентация, обърканост, изчерпване на енергията/. Според
експертите, последващото инцидента поведение на подсъдимата е било подредено,
съответно на стимули от действителността и подчинено на съзнателния волеви
контрол.
Гореизложената
фактическа обстановка, този състав на СОС прие за установена въз основа на
събраните в рамките на съдебното следствие доказателствени материали, а именно:
-
гласни доказателствени средства – частично от обясненията на подсъдимия К.М., депозирани
от него в хода на съдебното следствие, включително и тези дадени от него на досъдебното производство пред
състав на СОС и приобщени чрез прочитането им на основание чл.279 ал.2, вр.
ал.1, т. 4 от НПК, частично от обясненията на подсъдимата З.М., включително и
от тези, дадени от нея в първата фаза на процеса пред състав на СОС и приобщени
чрез прочитането им на основание чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК; показания
на свидетелите Г.Д., Г.П., М.Ц., И.Д., С.Р., Г.М., П.Г., П.М., Н.П., Х.Х.М.,
Миглена М., И.Ц., Г.Ц., Й.Б.;
-
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.2-10 т.1 от ДП/, протокол за оглед ведно
с фотоалбум /л.11-15, т.1 от ДП/, протокол за оглед на труп /л.16-23, т.1 от
ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.24-36, т.1 от ДП/, протокол за
оглед /л.37, т.1 от ДП/, протоколи за освидетелстване на подсъдимите /л.45-50 и
л.55, т.1 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица /л.80-82, л.85-87, л.90-92
и л.95-97, т.2 от ДП/, справка от „Национална система 112“ /л.37, т.2 от ДП/,
удостоверения за наследници и за родствени връзки /л.43, 44 от т.2 ДП/, справки
за съдимост на подсъдимите /л.45,46 т.2 от ДП/, декларации на подсъдимите,
протокол за доброволно предаване /л.53, т.2 от ДП/, справки от А1, Теленор и
Виваком;
-
способите за доказване – съдебномедицинска експертиза на труп /л.99, т.2 от
ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.168, т.2 от ДП/,
съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия К.М. /л.105, т.2/, съдебно-медицинска
експертиза на подсъдимата З.М. /л.109, т.2 от ДП/, комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза на подсъдимия /л.130-136, т.2 от ДП/,комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимата /л.142-148, т.2 от
ДП/, допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
/л.2-7, т.3 от ДП/, допълнителна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
/л.13-18, т.3 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
чрез ДНК анализ /л.154-165, т.2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства /л.114-120, т.2 от ДП/, дактилоскопна експертиза
/л.124-127, т.2 от ДП/, видеотехническа експертиза на /л.25-30, т.3 от ДП/,
техническа експертиза /л.43-62, т.4 от ДП/.
За да обоснове решаващите си
фактически изводи /описани по-горе/ относно релевантните по делото обстоятелства,
съставът на СОС се довери на показанията на свидетелите Г.Д. и Г.П., приобщените изцяло
от първата фаза на процеса, чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5, вр.
ал.1, т.1 НПК свидетелски показания на М.Ц., отчасти на обясненията на
подсъдимата З.М., депозирани от нея в хода на съдебното следствие, включително
и тези дадени от нея
на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл.279
ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, отчасти на съответните приобщени по реда на чл.279
ал.2, вр. ал.1, т.4 НПК обяснения на подсъдимия К.М. от досъдебното
производство, всички които представляват преки първични доказателствени
средства. В подкрепа на гореизложените констатации по фактите са и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите И.Д., С.Р., Г.М., П.М., П.Г.,
Н.П., обективните находки, намерени при извършените огледи, заключенията на
експертизите.
В тази
насока, преди всичко съдът взе предвид показанията на свидетелите Г.П. и Г.Д.,
включително и приобщените по съответния процесуален ред, показания на тези
свидетели от досъдебното производство, които кредитира изцяло. За
настоящият съдебен състав не е налице никакво съмнение в тяхната
безпристрастност, незаинтересованост и обективност при излагане на фактите от
значение за делото. При преценка достоверността на показанията на посочените
свидетели, съдът отчете обстоятелството, че относно конкретно възприетите и
възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на
относимите за процеса обстоятелства и които са приети за безспорно установени,
съдът не констатира никакво съществено противоречие между показанията на
посочените свидетели, като не констатира и такова противоречие на същите с
останалия доказателствен материал по делото. Все в насока преценка надеждността
на свидетелските показания на Д. и П., съдът обърна внимание и на
обстоятелството, че по делото липсват данни посочените свидетели по някакъв
начин да са заинтересовани от изхода му, което да ги мотивира да бъдат
недостоверни и недобросъвестни при излагане на показанията си. Тук е необходимо
да се отбележи единствено констатираното от настоящият съдебен състав
съществено несъответствие между показанията на свидетелката Г.П., депозирани в
двете фази на процеса, относно дадените от нея сведения за действията на
подсъдимата М. предшестващи умъртвяването на пострадалия. В показанията си,
депозирани в хода на проведеното съдебно следствие, свидетелката П. заяви, че е
възприела подсъдимата М. да отваря куфара си, в който имало „дрехи, обувки и
един кухненски нож“, който нож обаче твърди, че подсъдимата не е изваждала навън
или премествала в куфара. Така заявеното от свидетелката П. е в противоречие с
депозираните от нея показания на досъдебното производство – както с тези,
дадени от нея пред разследващ полицай /л.28-30, т.2 от ДП/, така и тези,
депозирани от същата в процедура по чл.223 от НПК /л.48-51, т.2 от ДП/. В тези
си показания свидетелката П. дава недвусмислени сведения за това, че е видяла
подсъдимата М. как изважда от багажа в куфара си кухненски нож и го поставя
най-отгоре на носения в него багаж, след което закопчала ципа на куфара.
Свидетелства още, че възприела тези действия на подсъдимата в момента, след като
пострадалия Ц. й отправил забележка да свали краката си от пътническата
седалка. Така, цитирана дословно свидетелката П. е заявила:“Просто човекът
съвсем културно им направи забележка….обаче те започнаха да се карат и да му
викат: Кой си ти да ни кажеш. Ей сега ще видиш, ти много знаеш да говориш! и
циганката в този момент отвори червения куфар и лично аз видях как извади един
нож от дъното на куфара и го сложи отгоре върху дрехите, пак в куфара ама
най-отгоре, и затвори ципа на куфара“. Това противоречие съдът преодолява като
игнорира в тази им част показанията на свидетелката Г.П., дадени от нея в хода
на съдебното следствие пред настоящата инстанция и съответно кредитира с доверие
тези, депозирани от същата пред разследващия орган и пред съдия от СОС в хода
на досъдебното производство, тъй като тогава спомените на свидетелката са били
много по-ясни, предвид изминалия кратък период от време от случилото се, както
и с оглед пълното им съответствие с останалите доказателства по делото, които
се възприемат и кредитират от съда.
Вън от
това, съставът на СОС намери показанията на свидетелите П. и Д. за подробни,
детайлни, последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи на
останалите доказателства, които се възприемат от съда, каквито са показанията
на свидетелите И.Д., М.Ц. /единствено приобщените от ДП показания на тази
свидетелка/, Г.М., С.Р., Н.П., Х.М., отчасти обясненията на подсъдимите, обективните находки, намерили
отражение в протоколите за оглед и иззетите с тях веществени
доказателства, данните съдържащи се в заключенията на изготвените експертизи. Показанията
на тези свидетелки са източник на преки фактически данни за възникването и
развитието на предхождащата инцидента конфликтна ситуация между подсъдимите и пострадалия
по време на пътуването им във влака; за обстоятелствата на това пътуване,
относно времето /рано сутринта на процесната дата/, транспортното средство
/вагон № 2 на международния влак по направление С.-С./, лицата, които пътували
с тях в същия вагон /пострадалия Ц. и двамата подсъдими/ и разположението им на
пътническите седалки; за поведението на двамата подсъдими след настаняването им
във вагона на влака /подсъдимата си качила краката на седалката до нея и заедно
с брат си водили разговор на висок тон/; за причиненото нараняване на
пострадалия Ц. „от намушкване“ в задната част на гърба; за действията и
поведението на двамата подсъдими след като влака спрял на гара В. /същите
стояли изправени до пострадалия, който бил с кървяща рана на гърба, след което
побягнали навън от влака, през перона и ж.п. линиите в посока селото/. Показанията
на свидетелите П. и Д. са особено информативни за осъществения между двамата
подсъдими и пострадалия вербален контакт, започнал с отправена от последния
забележка към тях да преустановят разговора си на висок тон, на която
подсъдимата М. му отвърнала с думите:“Кой си ти да ни кажеш. Заради такива като
тебе ще влизам в затвора. Ей сега ще видиш, ти много знаеш да говориш“. В
частност, показанията на свидетелката П. са основен източник на доказателствена
информация за последвалите това вербално общуване, конкретни действия на
подсъдимата М., насочени към приготвянето на ножа, с който било осъществено
умишленото умъртвяване на пострадалия – същата извадила ножа от дъното на
куфара и го сложила най-отгоре на носения в него багаж, след което отново
затворила ципа на куфара.
За да се довери изцяло на показанията на
свидетелките Г.П. и Г.Д. /относно очертаните по-горе обстоятелства/, съдът взе
предвид тяхната безусловна кореспонденция в отделните им части, с другите
доказателствени източници по делото, а именно: в подкрепа на твърдения от
свидетелките факт, че след отправената от пострадалия към двамата подсъдими
устна забележка, подсъдимата с думите си е афиширала намерение за разправа с
него, без от своя страна пострадалия да е отговорил по какъвто и да било начин
на отправеното му предизвикателство или да е проявил някакъв вид агресия към
подсъдимите, на първо място - са приобщените по реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1,
т.1 от НПК показания на свидетелката М.Ц. /л.55, т.2 от ДП/, които носят
конкретна информация за възприетите от нея думи /заплахи/ на подсъдимата М.
адресирани към пострадалия /“Аз постоянно я чувах, че се кара с човека, който
после почина, казваше на цигански език – Престани бе, престани…Заради такива
като тебе ще влизам в затвора…Ще го убия, ще видиш какво ще стане с него“/,
както и за поведението на пострадалия Ц.
в този момент /“Този човек нищо не правеше, а тя му викаше“; на второ място – с
показанията на свидетелите И.Д., С.Р., Г.М., С.Р., Н.П. /пътници в същия вагон
на влака/ и свидетелите Х.М. и М.М. /служители във влака/, които не твърдят да
са чули или видели проявена от страна на пострадалия към подсъдимите, словесна
или физическа агресия.
В
подкрепа на съобщената от свидетелките Д. и П. информация, че след като двамата
подсъдими се качили във влака и се настанили на седалките във вагона при тях, носели
със себе си червен на цвят куфар, в който имало отпадъци; че подсъдимата събула
маратонките си, за да качи краката си на седалката до нея; че подсъдимия М. се
придвижвал с метална патерица, съответстват в пълна степен съдържащите се в
приложения протокол /л.2-10, т.1 от ДП/, данни за установените при огледа на
вагона вещи – червен на цвят куфар и
чифт маратонки, а на перона пред вагона – захвърлена метална патерица.
По-нататък,
дадените от свидетелката Г.П. сведения, относно конкретните действия на
подсъдимата М., насочени към набавянето /приготвянето/ на ножа, с който било
осъществено умишленото умъртвяване на пострадалия, кореспондират напълно с обясненията
на подсъдимата З.М., дадени от нея в проведената на досъдебното производство
процедура по чл.222 НПК /л.73-77, т.1 от ДП/ и приобщени по съответния
процесуален ред. Така, при депозиране на обясненията си в първата фаза на
процеса, подсъдимата цитирана дословно е заявила:”..Сложих и един нож вътре в
куфара, дълъг нож..Брат ми го изкара ножа от куфара…Аз взех ножа, който му
стърчеше отзад от гърба на човека…На гърба беше същия нож, който беше в сака“.
Именно
от посочените гласни доказателствени източници, съставът на СОС прие за
установено от фактическа страна, че тъкмо ножът, който подсъдимата е набавила
/приготвила/, като го е изровила от багажа в куфара и го поставила най-отгоре
на вещите, носени в него, е оръжието /средството/, с което подсъдимия М.
нанесъл удара, предизвикал смъртта на пострадалия. В подкрепа на тази
фактическа констатация е и протокола за извършеният оглед на ул.“П. Е.“ в с.В.
/л.47-44, т.1 от ДП/, при който именно на мястото, на което подсъдимата е
заявила в обясненията си, че е изхвърлила ножа, е установен и иззет процесния
нож, както и изготвените по делото съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства /л.114-120, т.2 от ДП/ и съдебномедицинска експертиза чрез ДНК
анализ /л.154-165, т.2 от ДП/,
изследвали оставените следи от кръв по този нож и дали заключение за произхода
им от пострадалия Ц.. Експертният анализ на характеристиките на този същия нож
и на морфологичните характеристики на причиненото на пострадалия смъртоносно
нараняване, извършен от изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза
/л.168, т.2 от ДП/, също потвърждава констатацията, че това увреждане на Ц.,
предизвикало смъртта му, е причинено с нож с такива или сходни характеристики.
Т.е. коментираните експертни
заключения, съотнесени към заявеното както от свидетелката П., така и от
подсъдимата М. в дадените от нея обяснения, проверяват тяхната достоверност и
показват, че същите относно тези обстоятелства, изцяло съответстват на
обективната истина и следва да заслужат доверието на съда.
При така установеното по посочения доказателствен път
фактическо положение, не могат да заслужат доверието на СОС, доколкото изцяло
се опровергават, показанията на свидетелката Г. Попов, че не разпознава
предявения й като веществено доказателство нож /стр.234 от протокол от с.з.,
проведено на 02.07.2020 г./, и че това не е ножа, който е видяла в куфара на
подсъдимата. Видно от протокола за оглед на ул.“П. Е.“ в с.В. /л.37-44, т.1 от
ДП/, от западната страна на заведение, намиращо на № 1 на посочената улица,
върху тревна площ на пътното платно, пред задна лява гума на паркиран лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******, бил открит нож – с кафява на цвят
дървена дръжка, с обща дължина 25,5 см., от които острието 15 см., а дръжката
10,5 см., с инкрустирани елементи от дясната страна на ножа, с
червеникаво-кафяво зацапване от двете страни на острието /означен в протокола и
иззет като обект № 1/. Обект на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства – по протокол № 18/17.01.2019 г.
/л.114-120, т.2 от ДП/ е бил същия този нож, описан в заключението като обект
под № 4.1 /туристически нож с дървени чирени и метален гард, с обща дължина 150
мм., иззет с протокол за оглед от 16.11.2018 г. като обект № 1/. Пак този нож е
бил обект на изследване и от изготвената съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства чрез ДНК анализ № 15/2019 г. /л.154-165, т.2 от ДП/,
посочен в заключението като обект с № 15-4-1-19 /туристически нож с дървена
кафеникава дръжка, с инкрустации от едната страна на острието, с обща дължина
25,7 см./. Видно от приложеното по делото веществено доказателство – нож
/посочено в описа на веществените доказателства – „1 бр. туристически нож,
обект 1 съм СМЕ 18/19г., изследвано ВД в сектор „БНТЛ“ при МВР“/, то е същото,
което е описано в протокола за оглед и е визуализирано на снимки № 7 и 8 /л.43,
т.1 от ДП/ от албума със снимки, изготвен при огледа, а така също и на снимка №
1 към СМЕ на ВД /л.115, т.2 от ДП/. Следователно, налице е пълна идентичност
между иззетия по време на огледа нож, изследвания от вещите лица, изготвили СМЕ
на веществени доказателства и приложения по делото като веществено доказателство
нож. От друга страна, съобразно изложеното по-горе, изяснен е по доказателствен
път и въпросът, че именно това веществено доказателство е оръжието, с което е
било извършено деянието. Ето защо, не следва да бъдат кредитирани показанията
на свидетелката П., в които същата отрича предявения й за разпознаване като
веществено доказателство – нож, да е идентичен с този, който тя е видяла да
държи подсъдимата. Основание за това, съдът намери и в обстоятелството, че предвид
краткото време, през което свидетелката П. е наблюдавала подсъдимата и
позицията й, същата не е имала възможност добре да разгледа оръжието, тъй като
последното единствено е било извадено от куфара от страна на подсъдимата и
поставено /приготвено/ най-отгоре на багажа, носен в него.
В
продължение на извършваният доказателствен анализ на показанията на свидетелите
Г.П. и Г.Д. следва по-нататък да се посочи и, че съобщеното в тях относно
действията на двамата подсъдими непосредствено след нанесеният на пострадалия
от страна на подсъдимия удар с нож, резултирал в настъпилата по-късно негова смърт
– същите стояли изправени до пострадалия, който бил с кървяща рана на гърба, предприетото
от тях бягство навън от влака, в посока селото, при което подсъдимия изпуснал
патерицата, с която се придвижвал, на перона пред входа на вагона, напълно
кореспондира с казаното в показанията на свидетелите И.Д., Г.М., Н.П.; на второ
място – с протоколите за извършените огледи, както в купето на вагона, така и на
мястото, на което било открит процесния нож; с данните от заключението на
приетата съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК
анализ /л.154-165, т.2 от ДП/, която установява по безспорен начин, че следите
от кръв открити върху горната връхна дреха, с която е била облечена подсъдимата
М. на инкриминираната дата, произхождат от пострадалия; показанията на
свидетелите – полицейски служители, които са открили двамата подсъдими да се
крият в една от къщите в ромската махала на с.В..
След
като съпостави по посочения начин показанията на свидетелите П. и Д. с останалите източници на
доказателства /заслужилите доверието на съда/, като отчете пълната им
кореспонденция с тях, съдът прие същите за добросъвестни, достоверни и обективни.
Показанията на тези две свидетелки са основен източник на преки доказателства,
дадени са под страх от наказателна отговорност и по делото не са налични
основания за игнорирането им, като неотговарящи на действителността. Доколкото
е налице известно колебание в показанията им от двете фази на процеса, касаещи
отделни моменти от инцидента, довел до смъртта на пострадалия А.Ц. /коментирани
по-горе/, според този състав на СОС, това не води до цялостното им
дискредитирани и може да се обясни с избледняването на спомена, с
отдалечаването във времето от участието в събитието до даване на сведения за
него пред съда.
От
значение за изясняване на основни моменти от инцидента, довел до смъртта на
пострадалия А.Ц., са и показанията на свидетелката М.В.Ц.. Този съдебен състав
категорично не кредитира депозираните от нея при разпита й в хода на съдебното
следствие свидетелски показания. В същите, свидетелката М.Ц. заявява, че като
пътник в същия вагон на влака, в който пътували подсъдимите и пострадалия,
видяла как последния станал от мястото си „за да се сбие“ с подсъдимия М.,
защото „имало силна музика“, а от своя страна подсъдимата викала „Престани да
се заяждаш с мен“. Твърди още, че възприела също пострадалия /“момчето, което
почина“/ да удря с юмруци по рамото подсъдимия М., докато подсъдимата се
опитвала да ги разтърве. Тези показания на свидетелката М.Ц. в пълна степен
противостоят на останалия кредитиран доказателствен материал, недостоверни са и
неотговарящи на действителността. На първо място – опровергават се от
показанията на свидетелите Г.П. и Г.Д., които от мястото, което са заемали /на
пътническите седалки встрани от местата на подсъдимите/, са станали преки
очевидци на осъщественото от пострадалия и подсъдимите вербално общуване, на
действията и думите на всеки от тях. При излагане на показанията си, всяка от
свидетелките, категорично заявява, че поведението на пострадалия Ц. в никакъв
случай не е било враждебно насочено към подсъдимите, а точно обратното - след
отправената от пострадалия към двамата подсъдими устна забележка, подсъдимата
била тази, която с думите си афиширала намерение за разправа с него, без от
своя страна пострадалия да е отговорил по какъвто и да било начин на
отправеното му предизвикателство или да е проявил някакъв вид агресия към
подсъдимите. Така, в показанията си свидетелката Д. дословно твърди:“Двамата
разговаряха на висок тон и мъжът срещу нас им направи културна забележка да
говорят по-тихо“/л.31-33, т.2 от ДП/. В този смисъл са и показанията на
свидетелката П., която заявява:”Потърпевшият й направи забележка да си свали
краката и да се обуе, защото вътре е топло и много неприятен мирис се получи.
Просто човекът съвсем културно им направи забележка по-тихо да говорят, обаче
те започнаха да се карат и да му викат – Кой си ти да ни кажеш, Ей сега ще
видиш ти много знаеш да говориш“ /л.48-51, т.2 от ДП/.
На
второ място – показанията на свидетелката М.Ц. се явяват в пълно противоречие и
с показанията на свидетелите И.Д., С.Р., Г.М., С.Р., Н.П. /пътници в същия
вагон на влака/ и свидетелите Х.М. и М.М. /служители във влака/, които не твърдят
да са чули или видели проявена от страна на пострадалия към подсъдимите,
словесна или физическа агресия. Освен това, съгласно показанията на свидетелите
Н.П., Г.М. и С.Р., пострадалият докато е бил в съзнание им е разказал, че „заради
една забележка, са го наръгали“.
На
следващо място, обсъжданите показания на свидетелката М.Ц., че пострадалия е
нападнал физически подсъдимия К.М., нанасяйки му удари с юмруци в рамото, се
опровергават и от данните, съдържащи се в протокола за извършеното лично
освидетелстване на този подсъдим, непосредствено след деянието /л.45, т.1 от
ДП/, потвърдени по експертен път от заключението на съдебномедицинската
експертиза, за установените при прегледа на М. телесни увреждания. В заключението по тази експертиза е посочено,
че при същия е констатирано единствено повърхностно червеникаво охлузване в
основата на втори пръст на лявата ръка от страна на палеца, с възможност да
бъде получено при повърхностно въздействие на предмет с остър връх и режещ ръб,
или на тъпоръбест предмет. Следователно не се установява по експертен път да са
констатирани обективни находки от нанесени на подсъдимия М. множество удари с
юмруци по тялото му, каквито свидетелката Ц. твърди, че са му били причинени от
пострадалия. При това положение съдът счете, че следва да даде вяра на
отразеното в извършената съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия, а не на
свидетелските показания на Ц., които от своя страна не намират опора и в
другите съществуващи гласни доказателствени източници.
Не на последно място, за да не
даде вяра на депозираните в хода на съдебното следствие, показания на свидетеля
М.Ц., настоящата инстанция взе предвид пълното им противоречие с тези, дадени
от нея в досъдебната фаза на производството и приобщени по делото, чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.1, пр.2 от НПК /л.55, т.2 от
ДП/. Същите носят конкретна и недвусмислена информация за възприетите
от свидетелката заплахи на подсъдимата М. адресирани към пострадалия /“Аз
постоянно я чувах, че се кара с човека, който после почина, казваше на цигански
език – Престани бе, престани…Заради такива като тебе ще влизам в затвора…Ще го
убия, ще видиш какво ще стане с него“/, както и за поведението на пострадал Ц. в този момент /“Този човек нищо
не правеше, а тя му викаше“/. Освен това, в тези си показания, свидетелката Ц.
е дала сведения за възприетите от нея обстоятелства на случилото се, абсолютно
противоречащи на тези, които даде в хода на проведеното съдебно следствие.
Цитирана дословно, свидетелката Ц. е заявила: „видях как брата на тази жена
биеше човека с юмруци, навсякъде по тялото, и видях, че русата жена беше зад
гърба на човека, който почина, а брат й
и човека бяха лице в лице, и брат й го биеше с юмруци…..мъжът казваше на сестра
си на цигански език – Дай да се върнем да го пребием“. Съдът възприе като истинни именно
тези показания на свидетелката Ц., предвид пълното им
съответствие с останалите доказателства по делото, които се кредитират от съда.
Значение следва да бъде отдадено и на обстоятелството, че при разпита си в
съдебно заседание, свидетелката М.Ц. не даде никакво адекватно обяснение за
причините, поради които депозира съществено противоречиви показания в двете фази
на процеса, като първо посочи, че не поддържа дадените от нея показания при
разпита си пред разследващия орган, тъй като „тогава въобще не си спомня какво
беше“, а след това заяви, че същите тези показания „не са верни“, без да даде
отговор за това. Тези противоречиви твърдения на свидетелката Ц. са изцяло неистинни,
доколкото в показанията си пред настоящата инстанция, същата е възпроизвела
фактите и обстоятелствата, за които е разпитвана и които имат отношение към
предмета на делото, по съществено различен и несъответен на показанията й от
досъдебното производство, начин. Предвид това и позовавайки се на всички тези, обсъдени по-горе
доказателства по делото, настоящият състав на СОС прие, че депозираните в хода
на съдебното следствие, показания на свидетелката М.Ц. са неправдиви,
заинтересовани и нагласени, и че единствено целят оневиняване на подсъдимите,
поради което не се приемат с доверие от СОС.
При преценка на обясненията на
подсъдимата З.М., този състав на СОС взе предвид, че от една страна те са
процесуален способ и средство за осъществяване на защита, но от друга са и
доказателствено средство за фактите, които установяват. С оглед на това,
дадените от подсъдимото лице сведения за случилото се, следва внимателно да се
анализират, като се съпоставят с други източници на доказателства.
Съобразявайки тези условия, съдът даде вяра на обясненията на подсъдимата З.М.
/както тези, приобщени от досъдебното производство чрез прочитането им по реда
на чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.3 НПК, така и тези, дадени от нея в хода на
съдебното следствие/, в частите им, в които установяват обстоятелствата досежно
предприетото от нея и брат й – подсъдимия М., пътуване с влак № 494, пътуващ по
направление С. – С.; разположението им на пътническите седалки във вагон № 2 на
влака, както и това на другите пътници – пострадалия и свидетелките Д. и П.;
носеният от нея /подсъдимата/ червен куфар, в който поставила и процесния нож; извършените
от нея действия след като се настанила на седалката във влака /събула обувките
си и си качила краката на седалката/; възприятията й, че брат й извадил ножа от
куфара, след което го видяла забит в гърба на пострадалия и самата тя го
извадила от там; мястото, на което изхвърлила ножа след бягството им от влака, доколкото
тези обяснения са източник на доказателства за посочените интересуващи процеса
факти. Съдът обсъди тези
обяснения на подсъдимата във връзка с другите
доказателствени материали, които
възприема и кредитира, и констатира пълното им съответствие с тях и в частност - с показанията на
свидетелите Г.Д., Г.П., И.Д., Г.М., Н.П., както и тези, на полицейските служители
П. Г. П.Г., с обективираните в съответните протоколи, огледи на
местопроизшествието и на трупа на пострадалия, и намерените при извършването им
обективни находки; със заключенията на съдебномедицинските експертизи на веществени
доказателства.
Така, обясненията на подсъдимата,
че ножът, който е носила в куфара при качването си във влака е същият, с който
подсъдимия М. нанесъл смъртоносния удар в тялото на пострадалия, както и, че изхвърлила същия този нож до
автомобил, намиращ се в близост до гара В., намират опора в данните, съдържащи
се протокола за оглед /л.37-44, т.1 от ДП/, извършен на ул.“П. Е.“ в с.В.,
при който действително в близост до
заведение, намиращо на № 1 на посочената улица, върху тревна площ на
пътното платно, пред задна лява гума на паркиран лек автомобил марка „Мерцедес“
с рег. № *******, бил открит нож /с подробно описани характеристики/, с
червеникаво-кафяво зацапване от двете страни на острието. Обект на
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства – по протокол №
18/17.01.2019 г. /л.114-120, т.2 от ДП/, както и на изготвена съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 15/2019 г. /л.154-165,
т.2 от ДП/, е бил същият този нож, като заключенията им категорично
установяват, че следите от кръв по ножа произхождат от пострадалия А.Ц..
По-нататък, коментираните обяснения на подсъдимата М. се потвърждават от
показанията на свидетелката П., възпроизвела личните си възприятия за носен от
подсъдимата в куфара й нож, който подсъдимата изровила от багажа и го сложила
най-отгоре в куфара, който нож свидетелката
описала със същите характеристики като процесния; косвено се
потвърждават от показанията на свидетелите П.Г. и П.Г., пред които подсъдимата
споделила, че знае мястото, на което се намира ножа, с който брат й извършил
убийството; подкрепят се и от заключението на СМЕ /л.168, т.2 от ДП/, от което
е видно, че стоящото в генезата на смъртта на пострадалия прободно-порезно
нараняване, е причинено с нож с такива или със сходни характеристики на
процесния нож /предоставен за изследване на експертизата/.
Твърденията
на подсъдимата М., че след като видяла ножа забит в гърба
на пострадалия, самата тя го извадила от там, и в ръка с него /по която имало и
кръв/, подканила подсъдимия М. да бягат навън от влака, напълно се подкрепят от
показанията на свидетелката М.Ц. - тези, приобщени по съответния процесуален
ред от първата фаза на процеса – л.55, т.2 от ДП. Така, при излагане на тези си
показания свидетелката Ц. твърди /цитирана дословно/: „..Тази руса жена бързо
мина покрай мен и видях, че по ръката й,
мисля че лявата ръка имаше кръв, не съм видяла да е държала нож в ръцете. Мъжът
казваше на сестра си на цигански – Дай да се върнем да го пребием, а тя му
казваше – Дай да си тръгваме, защото ще ни хванат“.
Във връзка доказателствената оценка на обясненията на
подсъдимото лице З.М., настоящият съдебен състав констатира съществено
несъответствие на същите с останалите доказателствени източници по делото. В този
аспект съдът не прие за достоверни обясненията на подсъдимата М. в частта им,
носеща информация за проявена към нея и брат й, вербална агресия от страна на
пострадалия, прераснала впоследствие и във физическо нападение спрямо
подсъдимия, отчитайки несъответствието на тези гласни доказателствени източници
с данните, съдържащи се в съществуващите други такива – кредитираните от съда
свидетелски показания, протоколите за оглед на подсъдимите, заключенията на
съдебномедицинските експертизи /л.109, т.2 и л.105, т.2 от ДП/. Така, в
обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция, както и в тези, приобщени по съответния процесуален ред
от първата фаза на процеса, конкретно се твърди, че след като се настанили
заедно с другия подсъдим на местата във влака и започнали да си говорят,
пострадалия започнал да им вика и да ги обижда, с думите: „Циганска
работа..Слушайте какво ще ви кажа, да вземате оттука да се махате, ще ви еба
циганската майка. Ще ви миришеме краката, ще говорите по цигански“. Заявява
още, че след това пострадалия Ц. станал от мястото си и започнал да нанася
удари с ръце на подсъдимите. Така изложените от подсъдимата М. обяснения
напълно се опровергават от показанията на свидетелите Г.П. и Г.Д., които категорично
заявяват, че поведението на пострадалия Ц. в никакъв случай не е било враждебно
насочено към подсъдимите, а точно обратното - след отправената от пострадалия
към двамата подсъдими устна забележка, подсъдимата била тази, която с думите си
афиширала намерение за разправа с него, без от своя страна пострадалия да е
отговорил по какъвто и да било начин на отправеното му предизвикателство или да
е проявил някакъв вид агресия към подсъдимите. На второ място – тези обяснения
на подсъдимата се явяват в пълно противоречие и с показанията на свидетелите И.Д.,
С.Р., Г.М., С.Р., Н.П. /пътници в същия вагон на влака/ и свидетелите Х.М. и М.М.
/служители във влака/, които не твърдят да са чули или видели проявена от
страна на пострадалия към подсъдимите, словесна или физическа агресия. И на
последно място, изложените в обясненията й, твърдения на подсъдимата, че
пострадалия е нападнал физически подсъдимия К.М., а така също и самата нея, се
опровергават и от данните, съдържащи се в протоколите за извършеното веднага
след деянието, лично освидетелстване на всеки от двамата подсъдими /л.45 и л.52,
т.1 от ДП/, потвърдени по експертен път и от заключенията на съдебномедицинските
експертизи /л.109, т.2 и л.105, т.2 от ДП/, които при извършените прегледи на
подсъдимите, не са констатирали обективни находки от нанесени им удари с ръце /юмруци/
по главата и тялото им, каквито подсъдимата твърди, че са им били причинени от
пострадалия. Впрочем, в абсолютно същият смисъл са и дадените от другия
подсъдим - К.М. обяснения, който цитиран дословно заявява: „удари ме с юмруци в
гърдите и лицето…аз даже паднах..Удря в лицето и сестра ми с юмруци, в лицето,
в главата“. Следователно, гореупоменатите докзателствени източници, а не
обясненията на всеки от двамата подсъдими /в обсъжданите им части/, следва да
бъдат кредитирани като отговарящи на действителното фактическо положение. Поради
това, съдът счита, че тези обяснения на подсъдимите К.М. и З.М. са израз на
стремежа им да представят поведението на пострадалия като изключително
агресивно, а чрез това да омаловажат и собствените си прояви.
В останалата им част, относно
твърдяната от подсъдимата липса на нейни
преки възприятия за момента, в който е бил нанесен удара с нож в тялото на
пострадалия Ц., обсъжданите обяснения на подсъдимата М., съдът приема, като
лансиращи защитната й позиция и съответно целящи да оневинят другия подсъдим,
който е неин брат. В тази им част обясненията на подсъдимата са
объркани, непоследователни, некатегорични, за да бъдат достатъчно убедителни
относно истинността на пресъздадените в тях факти. Следва да се отбележи и тяхната вътрешна противоречивост – така в
приобщените от първата фаза на процеса обяснения при първоначалния й разпит
пред съдия от СОС /л.73-77, т.1 ДП/, подсъдимата веднъж заявява „Този нож съм
го сложила в сака. Брат ми го изкара ножа от куфара. Ножът си беше в куфара, не
съм го извадила да намушкам човека“, а втори път сочи: „Не знам кой е извадил
ножа от куфара, защото аз виках да идват да помагат, че те всичките седят“.
Твърди още, че не е видяла „кой е намушкал“ пострадалия, защото в този момент
отишла на края на вагона, за да потърси помощ от другите пътници и когато се
върнала видяла пострадалия да държи ръката си на кръста, откъдето му течала
кръв. В обясненията си пред настоящата инстанция, подсъдимата З.М. изтъква
съвсем друго – „Не съм го видела, защото умрелия мен ме удряше. Не съм видяла
кога го е извадил. Аз като го видях ножа в ръката на брат ми, му викам – Бегай
ще ни трепат хората“. Защитната теза на подсъдимата З.М., изразена в изложените
й обяснения, изцяло се опровергават от показанията на свидетелката Г.П., която
лично е възприела момента, в който подсъдимата намира ножа от багажа в куфара и
го приготвя най-отгоре на вещите в същия; от обясненията на подсъдимия К.М.
/приобщените такива от първата фаза на процеса, по съответния процесуален ред/,
в които същия твърди, че именно той е нанесъл удара на пострадалия с процесния
нож; от заключението на СМЕ /л.168, т.2 от ДП/ относно характера на
нараняването на пострадалия, неговата локализация и преди всичко - механизма на
причиняването му, с който вещото лице е обяснило и констатираното при огледа на
подсъдимия специфично увреждане между първи и втори пръсти на дланта на лявата
му ръка.
Следователно,
с изложените обяснения на подсъдимата за отсъствието на възприятия у същата за
осъщественото от подсъдимия К.М. физическо въздействие /нанасяне на удар с нож/
върху телесната цялост на пострадалия, резултирало в настъпилата смърт на същия,
се пресъздава единствено и само защитната версия на двамата подсъдими. Нелогично и неправдоподобно е
подсъдимата да е възприела детайлно действията и думите на пострадалия във
всеки един момент от развитието на инцидента, както и собствените си такива, а
така също и поведението на подсъдимия М.,
и в същото време да заявява единствено липса на възприятия за конкретните извършени от последния
фактически действия, насочени и причинили умъртвяването на пострадалия.
Обясненията на подсъдимия К.М., с
които той признава авторството на деянието, следва да бъдат кредитирани като
обективни и достоверни, тъй като същите безпротиворечиво са подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства. Подсъдимият не отрича, че именно
той е нанесъл удара с нож в областта на лявата половина на гърба на
пострадалия, в резултат на което е настъпила смъртта на последния. Правдиви са
и твърденията на подсъдимия, че след нанасянето на този удар с нож, подсъдимата
М. издърпала последния от гърба на пострадалия; че веднага след това двамата
заедно избягали навън от влака в посока селото; че подсъдимата изхвърлила ножа в
близост до ж.п.гара В., до паркиран в тревната площ автомобил; че двамата
подсъдими се скрили в една от къщите в ромската махал, където по-късно били
установени и задържани от полицията.
Така изложените от подсъдимия К.М.
обяснения намират пълна подкрепа в останалия доказателствен материал по делото
– писмени доказателствени средства – протокол за оглед /л.37-44, т.1 от ДП/,
съдържащ данни за открития на ул.“П. Е.“ № 1, в тревната площ, до една от
гумите на автомобил, нож; заключенията на съдебномедицинските експертизи на
веществени доказателства /л.114-120 и л.154-165, т.2 ДП/, които установяват, че
биологичния материал по този обект /процесния нож/ произхожда от пострадалия А.Ц.;
обясненията на подсъдимата З.М., съгласно които подсъдимия М. извадил от куфара
предварително подготвения нож и след нанасянето на удара на пострадалия, тя
/подсъдимата/ извадила ножа от раната и двамата избягали навън от влака, като
по пътя си подсъдимата изхвърлила ножа; заключението на съдебномедицинската
експертиза на трупа на жертвата /л.99, т.2 от ДП/ относно броя и вида на
телесните увреждания, тяхната локализация и механизма на причиняването им; заключението
на допълнителната съдебномедицинска експертиза /л.168, т.2 от ДП/ установила начина
на причиняването на прободнопорезното нараняване на пострадалия, довело до
настъпването на смъртта му и вероятността това нараняване да е било причинено с
иззетото веществено доказателство – процесния нож. Видно от заключението на
последно цитираната експертиза, на пострадалия е причинено едно сляпо
завършващо прободнопорезно нараняване в лявата половина на гърба по лопатъчната
линия, с проникване в лявата гръдна половина, на ниво осмо междуребрие и
пронизващо нараняване на долния лоб на левия белодробен дял. По отношение на
механизма на причиняване на увреждането, вещото лице е дало заключение, че
същото е причинено от един мушкащ удар, нанесен с много голяма сила на замаха,
с предмет – нож, при захват на последния – с дръжка между палеца и показалеца и
острие насочено под малкия пръст, и замах на въоръжената ръка отгоре надолу;
при взаимно разположение на телата на пострадалия и извършителя в изправено
анатомично положение, с гръб на пострадалия спрямо нанасящия удара. Според
експертът, именно с посоченият механизъм на получаване на нараняването на
пострадалия, се обяснява и установеното при извършеният веднага след деянието
личен преглед на подсъдимия К.М., удостоверен в съставен протокол за
освидетелстване /л.45, т.1 от ДП/, увреждане между първи и втори пръсти на
дланта на лявата ръка на този подсъдим. Следователно, заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза напълно потвърждава обясненията на
подсъдимия К.М., както относно вида на нанесения на пострадалия Ц. удар и
средството за нанасянето му, така и по отношение на механизма на причиняване на
увреждането и неговата локализация. Потвърждава преди всичко и признанието на
подсъдимия, че именно той е нанесъл удара с процесния нож, причинил нараняването
на пострадалия, резултирало в настъпването на смъртта му. С оглед на това,
съдът прие, че в обсъжданата им част обясненията на подсъдимия К.М. следва да
бъдат кредитирани като отговарящи на обективната действителност.
Твърдението на подсъдимият К.М.,
че ножът, с който нанесъл смъртоносния удар на пострадалия, не е взел от куфара
на подсъдимата, а е носил със себе си, в джоба на панталоните си, не се
установява от събраните по делото доказателства. Посочената фактология се
опровергава по недвусмислен начин от показанията на свидетелката Г.П., която
лично е възприела момента, в който подсъдимата намерила ножа от багажа в куфара
и го приготвила най-отгоре на вещите в същия, както и от обясненията на
подсъдимата З.М., в които категорично твърди, че ножа, който тя лично е сложила
при багажа в куфара си е този, който е видяла забит в гърба на пострадалия и
самата тя е извадила оттам, и че преди това подсъдимия М. го извадил от куфара.
Изложеното опровергава по несъмнен начин версията на подсъдимия, че използвал
нож, който е носил в джоба на панталоните си. Това твърдение на подсъдимия - за
мястото, на което е носил ножа, е и житейски и фактически нелогично предвид
конкретните характеристики на процесния нож. Несъмнено е установено, че
използваното за убийството на Ц. оръжие – процесния нож, представлява тип
туристически, с обща дължина 259 мм., метална режеща повърхност с дължина 150
мм. и дървена дръжка. Самият подсъдим в обясненията си също заявява: „Не беше
джобно ножче, като кухненски нож беше“. При това положение неправдоподобно е
твърдението на подсъдимия К.М., че е носил такъв по размерите си нож в джоба на
панталоните си. Ето защо, съставът на СОС намери, че обясненията на подсъдимия
в тази им част не следва да бъдат кредитирани. Тези обяснения са изолирани,
нелогични и в сериозно противоречие с останалите доказателства, като чрез тях
подсъдимия цели да оправдае престъпната деятелност и съответно да защити
подсъдимата З.М., която е негова сестра.
Съдът прие с доверие и показанията на
свидетелите П.М. и П.Г. /включително и тези, дадени от последния на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им в съответната част, по реда на
чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК/. Същите са кореспондиращи си и пресъздават
възприятията на всеки един от тези свидетели по логически последователен,
житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин. В показанията си, тези
свидетели дават сведения за мястото, на което са намерили укрити двамата
подсъдими. Свидетелските показания на посочените полицейски служители предлагат
и информация за споделеното им от подсъдимите лица при задържането им на
въпросната дата, в рамките на проведена с тях „беседа”.
В
практиката си ВКС неведнъж е имал повод да изрази становище, че процесуалният
закон, както и правната наука, не познават такова процесуално-следствено
действие. Провежданите „беседи” с подсъдимия при задържането му на основание
ЗМВР и преди подсъдимия да има все още каквото и да е процесуално качество, по
съществото си не са нищо друго освен предварително снети обяснения от
задържаното лице, по отношение на което има данни и съмнения да е съпричастно
към извършено престъпление, с цел получаване на информация за начало и насоки
на разследването, за разработване на следствени версии. Тези действия се
извършват от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са
полицейски служители и участници в екипа, който работи по случая. Поради това
те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса, а
проведените от тях разговори /”беседи”/ с подсъдимия не са доказателствено
средство. В този смисъл Р. 486/2015 г. на 1 н.о. , Р. № 163/2010 г. на 3 н.о.
на ВКС.
Настоящият случай е именно такъв
и затова не е съществувала процесуална пречка за разпита на полицейските служители
П.Г. и П.М. в качеството на свидетели по делото. Депозираните от тях показания
са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и
обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от
доказателствената съвкупност, доколкото направената им оценка сочи на тяхната
достоверност. В показанията им са изнесени възприетите от тях факти в рамките
на проведения разговор с подсъдимия К.М., при който същия им признал, че е
причинил смъртта на пострадалия Ц. и в частност – че възникнал „скандал и
сбиване във влака за гр.С.“, че е „намушкал с нож в гърба мъжа от влака, който
направил забележка на сестра му“, както и признанията на подсъдимата М., че
знае и може да покаже мястото, на което е изхвърлила ножа, с който е извършено
деянието.
Процесуалната стойност на
съдържимите се в посочените свидетелски показания фактически данни в очертаната
част, ги определя като производни по характер доказателства, доколкото те не
отразяват и пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното
престъпление и неговото авторство, а възпроизвеждат съобщени от двамата подсъдими
извънпроцесуални признания за неправомерния акт.
Правната природа на производните
доказателства предпоставя тяхната процесуална роля и предназначението им в
наказателното производство. Известно е в правната доктрина и в съдебната
практика, че е недопустимо подмяната на първични доказателства с производни,
освен в три хипотези: - когато производните се явяват средство за разкриване на
първични доказателства; - когато служат за проверка на първични доказателства;
- когато заменят първичните доказателства, ако те се окажат недостъпни.
Конкретиката на настоящото дело индицира именно на една от лимитираните
хипотези – проверка на приобщени първични доказателства - обяснения на
подсъдимото лице. Т.е. доколкото показанията на свидетелите Г. и М.
възпроизвеждат доказателствен факт – предпроцесните изявления на подсъдимия К.М.
за неговото авторство в инкриминираното деяние, този доказателствен факт
/признанието/ е допустимо да се включи в процеса не с цел да бъдат подменени
първични доказателства, а с оглед проверката на същите. При извършването на
последната, съставът на СОС констатира пълната и безусловна кореспонденция на
обсъжданите свидетелски показания в отделните им части с
източниците на преки доказателства по делото, а именно: в подкрепа на
твърдените от свидетелите факти, че пред тях подсъдимия М. признал за възникнал
словесен сблъсък с пътник във влака, при който той нанесъл на последния удар с
нож в областта на гърба, на първо място - са обясненията на подсъдимия М.,
които са в напълно идентичен смисъл; на второ място – протоколите за оглед на
местопроизшествието, които установяват обективните находки, открити при
извършения оглед във вагона на влака, както и местонахождението на въпросния
нож; показанията на свидетелите, които са били пътници в същия този влак и
съответно пряко са възприели отделни обстоятелства от случилото се; на последно
място – заключенията на приетите по делото основна и допълнителна СМЕ, които по
експертен път са установили броя и силата на нанесения на пострадалия удар, неговата
локализация, характера и вида на причинените телесни увреждания на пострадалия,
механизма на причиняването им и възможността смъртоносното нараняване да е причинено
от процесния нож. Показанията на свидетелите Г. и М. относно споделените им от
подсъдимата М. обстоятелствата, относно мястото, на което е скрила въпросния
нож, кореспондират напълно с обясненията на всеки от двамата подсъдими; с протокола
за оглед /л.37-44, т.1 от ДП/, който удостоверява факта на установяването на
процесния нож и мястото на намирането му; заключението на СМЕ на веществени
доказателства чрез ДНК анализ /л.154-165, т.2 от ДП/, от което е видно, че
установените по този нож следи от кръв произхождат от пострадалия Ц..
Съдът
дава вяра и на показанията, изложени от свидетелите И.Д., С.Р., Г.М., С.Р., Н.П.
/пътници в същия вагон на влака/ и свидетелите Х.М. и М.М. /служители във
влака/, тъй като същите не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на
делото, а посочените от тях факти кореспондират изцяло на останалите
доказателства. Тези свидетелски показания са от съществено значение за
изясняване на фактическата обстановка досежно времето и мястото на извършване
на деянието, участвалите в инцидента лица, поведението на последните, както и
състоянието на пострадалия след причиненото му нараняване и казаното от него
пред тези свидетели за лицето, което го е ранило и причините за това.
От доказателственият материал, събран по делото, следва да
се ценят и всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, тъй
като те са изготвени съобразно изискванията на процесуалния закон.
Съдът
счете, че от годния за оценка доказателствен материал по делото, следва да бъде
изключен протокола за извършен на досъдебното производство следствен експеримент
от 16.11.2018 г. /л.56-66, т.1 от ДП/, доколкото същия не е валидно
доказателствено средство по смисъла на процесуалния закон, въз основа на което
съдът може да гради изводите си по фактите. В разпоредбата на чл.166 от НПК е
посочено, че следственият експеримент е способ за проверка и уточняване на
данни, съдържащи се в обясненията на обвиняем, показанията на свидетел или
установени от друго процесуално-следствено действие. По настоящото дело
следствения експеримент, при който според изготвения протокол подсъдимата З.М.
е посочила мястото на извършване на инкриминираното деяние и конкретно
пътническите седалки, на които пътували тя, подсъдимия и пострадалия, взаимното
им разположение, изхода на влака, през който двамата подсъдими напуснали влака
и посоката на бягството им, както и мястото, на което се опитали да скрият
средството на престъплението, е проведен за проверка на дадени от същата /З.М./
показания при проведен неин разпит в качеството й на свидетел, обективиран в
протокол от 16.11.2018 г. /л.12, 13, т.2 от ДП/. Съдът счита, че доколкото от
така проведения разпит на подсъдимата З.М. в качеството й на свидетел, не могат
да се формират по никакъв начин доказателствени изводи, предвид последвалото
привличане на същото лице като обвиняем, а впоследствие и повдигане на
обвинение пред съд, то проведения в рамките на досъдебното производство
следствен експеримент за проверка на данните, установени именно от този разпит,
също не е годно доказателствено средство, въз основа на което могат да се
формират фактически изводи. Това е така, тъй като горецитираната разпоредба на
чл.166 от НПК допуска да бъдат проверявани и уточнявани чрез провеждане на
следствен експеримент само данни, събрани чрез други надлежно използвани
средства за събиране на доказателства, предвидени в НПК. Следователно,
следствения експеримент не може да служи за потвърждаване на данни, съдържащи
се в източници, които са процесуално негодни да бъдат основа на доказателствени
изводи, каквито в случая са гласните доказателства, дадени от подсъдимата М. в
качеството й на свидетел.
Съдът
възприе изцяло заключенията на приетите по делото експертизи, а именно: съдебномедицинска
експертиза на труп /л.99, т.2 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза
/л.168, т.2 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия К.М. /л.105,
т.2/, съдебно-медицинска експертиза на подсъдимата З.М. /л.109, т.2 от ДП/,
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия
/л.130-136, т.2 от ДП/, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на подсъдимата /л.142-148, т.2 от ДП/, допълнителна комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.2-7, т.3 от ДП/, допълнителна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.13-18, т.3 от ДП/,
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ
/л.154-165, т.2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства /л.114-120, т.2 от ДП/, дактилоскопна експертиза /л.124-127, т.2
от ДП/, видеотехническа експертиза на /л.25-30, т.3 от ДП/, техническа
експертиза /л.43-62, т.4 от ДП/. Посочените експертни заключения са компетентно
изготвени, обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не
пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимия К.Г.М. на датата 16.11.2018 г., в района на гара „В.”,
община И., Софийска област, във вагон № 2 на международен влак № 494, пътуващ
по направление гр.С. – гр.С., в съучастие като извършител със З.Г.М., като
помагач, умишлено умъртвил А.Г.Ц., с ЕГН **********, от гр.С., като деянието е
извършено по хулигански подбуди. По този начин подсъдимият осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116 ал.1, т.11, пр.1,
във вр.с чл.115, във вр. с чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК
От
обективна страна безспорно и категорично се установи, че подсъдимият К.М. на
посочените по-горе време и място, е нанесъл на пострадалия А.Ц. един силен,
мушкащ удар, с иззетия по делото като веществено доказателство нож, в областта
на лявата половина на гърба по лопатъчната линия, с проникване в лявата гръдна
половина на ниво осмо междуребрие и пронизващо нараняване на долния лоб на
левия белодробен дял. Вследствие именно на ножовото /прободнопорезно/
нараняване на белия дроб, пострадалия Ц. получил остра и масивна кръвозагуба,
която в съчетание с дихателната недостатъчност, развила се вследствие
притискането на белия дроб от излялата се кръв в гръдната кухина и набралия се
в нея въздух, от своя страна е довела до настъпването на смъртта му. В частност,
чрез описаният нож – туристически /кухненски/ с дървени чирени и метален гард,
с обща дължина 259 мм. и метална режеща повърхност с дължина 150 мм., приобщен
по делото като веществено доказателство, подсъдимият е осъществил такова
физическо въздействие върху тялото на пострадалия /чрез нанасянето му на мушкаш
удар в областта на лявата половина на гърба на ниво осмо междуребрие, довело и
до пронизващо нараняване на долния лоб на левия белодробен дял/, при което
последният е получил масивна кръвозагуба, която пък в съчетание с развилата се
дихателна недостатъчност, непосредствено е довела до настъпване на биологичната
му смърт. В резултат на посоченото нараняване, състоянието на пострадалия
прогресивно се е влошавало в съответствие с напредващата при него кръвозагуба,
като първоначално същия е могъл да извършва активни действия, да говори, да
оказва съпротива, да се придвижва – за известен период от време, но с бързо
намаляващ интензитет, до момента на настъпването на смъртта. Следователно,
налице е причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия К.М.
/нанасянето на силен мушкащ удар в областта на лявата половина на гърба по
лопатъчната линия/ и настъпването на смъртта на А.Ц., като в случая
причинно-следствения процес с оглед характера на увреждането /настъпила остра и
масивна кръвозагуба в резултат на ножовото нараняване на белия дроб/ се е
развил сравнително бързо след причиняването на това увреждане.
От
обективна страна съдът приема, че деянието по умъртвяването на пострадалия, е било
извършено от подсъдимия К.М. при условията на съучастие, като извършител, с
друго лице – подсъдимата З.М., действала като помагач. Участието на подсъдимата
М. в осъществяване на деянието, в качеството й на съучастник – помагач на
подсъдимия К.М. /извършител на деянието/ е безспорно установено от събраните по
делото доказателствени източници. Фактическите данни за поведението на
подсъдимата М. обективират умишлено улесняване /физически/ на подсъдимия М. за осъществяване на
умишленото убийство на пострадалия, чрез набавянето на средството за
изпълнението на последното. Физическото помагачество на подсъдимата З.М. е
обективирано в действията й по приготвяне на ножа /процесния нож/, който другия
подсъдим използвал за умъртвяването на пострадалия Ц. – същата извадила от
багажа в куфара, който носила със себе си, процесния нож и го поставила
/приготвила/ най-отгоре на багажа, след което отново затворила куфара /закопчала
ципа на капака му/. По този начин, с деянието си подсъдимата З.М. допринесла
/улеснила/ за извършването на убийството на пострадалия Ц., от страна на
подсъдимия К.М. /негов извършител/, чрез създаване на условия и предпоставки за
това /набавяне на оръжието на престъплението/.
От
субективна страна подсъдимия К.М. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност, подсъдимия М.
е съзнавал, че деянието му е от естество да причини смърт на пострадалия А.Ц.,
тъй като в съзнанието си той е имал конкретни представи, че с нанасянето на
пострадалия на един мушкащ удар с нож, с много голяма сила на замаха, в
областта на лявата половина на гърба на нивото на белия дроб, ще му причини
такива по характер увреждания, които са от естество да предизвикат неговата
смърт. Подсъдимият е съзнавал и обстоятелството, че извършва деянието /умъртвяването
на пострадалия/ в съучастие с подсъдимата З.М., като е съзнавал и, че той
участва в самото изпълнение на престъплението /извършител/, а подсъдимата М. –
улеснява извършването на престъплението, чрез набавянето на средството за
извършването му - процесния нож /помагач/. Подсъдимият е предвиждал и
общественоопасните последици на своето деяние – смъртта на пострадалия Ц. и е
искал тяхното настъпване.
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че подсъдимия К.М. е съзнавал всички
гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от
състава на престъплението. В съдебната практика и в правната теория въпросът за
установяването на вината е решен принципно в смисъл, че данните за психическото
състояние на дееца към деянието не следва да се извличат от конкретните
изявления на дееца и от субективните му преценки, а от онези факти от
обективната действителност, в които са обективирани конкретни негови действия
/бездействия/, насочени към осъществяването на престъплението, респ. на целения
престъпен резултат. В случая, за да приеме, че подсъдимия К.М. е действувал
умишлено при извършването на деянието, съдът прецени в съвкупност всички
безспорно установени факти и обстоятелства индивидуализиращи деянието и
последиците от него, включително предшестващото поведение на подсъдимия,
характера и интензитета на причинителската дейност, които се обуславят от
насоката, мястото и силата на упражненото въздействие върху организма на
пострадалия, използваното средство. Явното намерение на подсъдимия М. да
умъртви пострадалия А.Ц. се обективира от неговите фактически действия – нанесъл
на пострадалия мушкащ удар с нож в областта на лявата половина на гърба на ниво
осмо междуребрие, и то със сила, определена от вещото лице – др.В.Т. /СМЕ –
л.99, т.2 от ДП/ като значителна по интензитет /“с много голяма сила на
замаха“/, причинявайки му по този начин дълбоко прободнопорезно нараняване,
пронизващо и долния лоб на левия белодробен дял; използван по посочения начин –
за нанасяне на силен удар в областта на задната част на гръдния кош на
пострадалия, процесния нож е представлявал средство, годно да причини смърт; подсъдимият
е нанесъл удара с ножа в областта на гръдния кош – лявата гръдна половина на
ниво осмо междуребрие, където /в гръдната кухина/ се разполагат жизненоважни
вътрешни органи /бял дроб, сърце, хранопровод, кръвоносни съдове/, вследствие
на което нараняването е проникнало и в левия бял дроб на пострадалия, което
сочи на целенасочеността му при преследване на искания резултат; от причиненото
ножово нараняване на пострадалия, в зоната около кожната рана, вещото лице по
изготвената СМЕ констатирало размачкана подкожна мастна тъкан, получена от
удара на дръжката на оръжието в тялото, което също сочи
на особената сила, проявена от подсъдимия при нанасянето на удара; поведението на подсъдимия непосредствено след
деянието – избягал от мястото на престъплението и се опитал да се укрие.
Прекият умисъл на подсъдимия М. да лиши от живот пострадалия се извежда, както
бе посочено по-горе и от мястото на причиненото на последния телесно увреждане
и неговия характер, а също така от вида и силата на така нанесения удар, и
средството за нанасянето му /един единствен, но със значителна сила на
въздействието удар с нож, с много голяма сила на замаха/. В случая не се касае
само до допускане от страна на подсъдимия на крайния резултат като възможен
такъв, тъй като допускането съдържа в себе си предположение или известна степен
на вероятност за настъпването на общественоопасните последици. Допускането на
престъпния резултат означава също, че макар и възможен този резултат, не е
непременно неизбежен. В случая, обаче позовавайки се на гореобсъдените
конкретни фактически обстоятелства, изведени от доказателствените източници,
съдът прие, че подсъдимия К.М. напълно е съзнавал, че от деянието му ще настъпи
с положителност умъртвяването на жертвата, поради което счете, че убийството е
извършено при пряк, а не при евентуален умисъл, в какъвто смисъл се релевира
възражение от защитникът – адвокат А.. На базата на своя житейски и социален
опит подсъдимият несъмнено е съзнавал, че чрез действията си по нанасяне на
удара с нож в лявата гръдна половина на пострадалия, със значителна сила на
въздействието, неминуемо ще му причини такива по характер увреждания, които са
от естество да отнемат живота му, респ. които са от естество непосредствено да
причинят смърт, тъй като засягат жизненоважни органи. Извършеното от страна на
подсъдимия действие по нанасянето на удара с ножа установява целенасочено
негово поведение по отнемане на живота на жертвата. Ето защо, следва да се
отбележи, че напълно неоснователни се явяват възраженията на защитата, че
подсъдимия К.М. не е действал с умисъл да умъртви пострадалия.
От субективна страна е налице
особеният субективен признак, квалифициращ престъплението като такова по чл.116
ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.115 НК, а именно умишленото умъртвяване на пострадалия
А.Ц. е извършено по „хулигански подбуди“. За да е налице посочената
квалификация, правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че
отговорността на дееца бележи този квалифициращ признак на деянието, когато
„убийството е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са
подтикнали дееца да го извърши или когато е извършено по мотиви, изразяващи
явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
човешката личност. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се
обхващат от състава на убийството, ако са извършени с едно деяние“ /в този
смисъл ППлВС № 2/16.12.1957 г., изм. и доп. с ПП № 7/06.07.1987 г./. Следователно,
убийството е извършено по „хулигански подбуди“ по смисъла на чл.116 ал.1, т.11
от НК, когато липсва личен мотив /предхождащи лични отношения между дееца и
жертвата/, а основният доминиращ такъв е чрез това деяние да се покаже явно
неуважение към обществото, да се демонстрира грубо незачитане на установените
обществени отношения и хуманни ценности, чрез извършването на умъртвяването на
жертвата. Конкретиката на установената по делото фактология дава възможност на
настоящият състав на СОС да приеме без съмнение наличието на предвидените за
престъпната съставомерност на деянието по чл.116 ал.1, т.11 НК – хулигански
подбуди, при реализираната от подсъдимия К.М. неправомерна дейност. Описаната
по-горе и доказателствено обезпечена фактология за времето, мястото, механизма
на извършване на деянието и използваното средство, интерпретирани при
съблюдаване на незначителния повод за проявената от подсъдимия М., а и
подсъдимата З.М. агресия /отправена от пострадалия забележка към двамата
подсъдими да не разговарят на висок глас във вагона на влака/, сочи на мотиви,
демонстриращи явно неуважение към обществото, незачитане на утвърдените правила
за поведение и игнориране на човешката личност. Така, несъмнено е установено по
делото, че преди осъществяване на престъплението, двамата подсъдими са проявили
хулиганско поведение при пътуването си във вагона на влака, като са разговаряли
по между си на висок тон, смущавайки спокойствието на останалите пътници във
вагона, а подсъдимата М. от своя страна си събула обувките и си качила краката
на пътническата седалка до нея. Отправената от пострадалият забележка към тях е
била реакция на възмущение именно към проявата им, разкриваща белезите на
хулиганството /дребно/. Последвалият словесен сблъсък между пострадалия и
подсъдимите, при който последните му отвърнали на висок глас да не им прави
забележки, а да се премести на друго място, като подсъдимата го заплашила с
думите: “Кой си ти да ни кажеш…Заради такива като вас ще лежа в затвора.. Ей
сега ще видиш, ти много знаеш да говориш“, който сблъсък веднага след това се
развил с нанасяне от страна на подсъдимия М. на удара с нож в тялото на
пострадалия, бил мотивиран именно от нежеланието на двамата подсъдими да бъде
оценявано поведението им като неприлично. Действията на двамата подсъдими – М.
намерила в багажа на куфара си и приготвила ножа за извършване на убийството на
пострадалия, а К.М. осъществил изпълнението на последното, били част именно от
проявените от тях хулигански действия, демонстрация на грубо незачитане на
установените обществени и хуманни ценности. Проявеното от двамата подсъдими
отношение към пострадалия Ц. е било подтикнато изцяло от хулигански, а не от
личен мотив. Между тях и пострадалия не са съществували предходни лични
взаимоотношения, а и от своя страна, пострадалия с поведението си по никакъв
начин е провокирал възникването на вербален или физически конфликт с
подсъдимите, който именно да е станал причина за проявена лично отношение към
него от страна на подсъдимите. Нарушаването на телесната неприкосновеност,
дръзването на подсъдимия М. да упражни физическо въздействие върху жертвата,
довело до неговата смърт, е последица /продължение/ на предприетите от него и подсъдимата
З.М. хулигански действия. В подкрепа на това сочат и обстоятелствата, че убийството
било показно извършено, на обществено и оживено място /в пътническия вагон на
влака/, в присъствието на множество лица, пътували по това време в същия вагон
и станали свидетели на случилото се. Следователно, убийството на пострадалия е
било скандално представено и е целяло именно предизвикване на възмущение в
обществото. Всички тези фактически обстоятелства сочат на това, че подсъдимия М.
е имал за цел чрез убийството на пострадалия да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност и
съответно обосновават правен извод за наличието на коментирания квалифициращ
същото признак.
С оглед
на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимия К.Г.М. с деянието си е
осъществил състава на престъплението по чл.116 ал.1, т.11, пр.1, във вр.с
чл.115, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление, като на
основание тези разпоредби от НК, приложени във връзка с разпоредбата на чл.54
от НК го осъди на 16 /шестнадесет/ години лишаване от свобода.
За
престъплението в извършването, на което подсъдимия К.М. е признат за виновен,
законът предвижда три алтернативни санкции. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1
и чл.38а ал.2 от НК наказанията „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен
затвор” се налагат само на лица извършили изключително тежко престъпление, като
преценката за това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия
автор, разкриващи особена /изключителна/ степен на обществена опасност и
морална укоримост, значително надхвърлящи тези на останалите случаи. Тази оценка
обхваща всички обстоятелства, извън квалифициращите убийството по чл.116 от НК
/в този смисъл Р. № 134/2011 г. на 1 н.о. ВКС/. В случая, извършеното от
подсъдимия К.М. престъпно деяние, като посегателство против живота на друго
лице, само по себе си се отличава с висока степен на обществена опасност, но
последната с оглед особеностите на конкретното деяние /причини за извършването
му, начин на извършване, средство за извършването му, настъпили вредни
последици от него/ не надхвърля обществената опасност на други такива деяния от
посочения вид. В личността на подсъдимия М. също не се установяват особености,
които да разкриват изключителна тежест на убийството. Макар и данните по
делото, касаещи личностните характеристики на подсъдимия М. /регистриран за
криминална проява, склонен към злоупотреба с алкохол и физическа саморазправа –
л.66, т.4 ДП/ да разкриват известна лична степен на обществена опасност, то
същата несъмнено няма изключителен характер. Подсъдимият е с необременено с
криминални прояви съдебно минало. Освен това, с процесуалното си позиция на досъдебното
производство, в много голяма степен М. е спомогнал за разкриване на обективната
истина по настоящото дело. Съвкупната оценка на всички тези обстоятелства, не
дава основание на съставът на СОС да приеме, че е наложително подсъдимия М. да
бъде изолиран в местата за лишаване от свобода до края на живота му. В
конкретния случай, с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 НК подходящото
за подсъдимия М. наказание е по-лекото алтернативно по вид, а именно „лишаване
от свобода”.
За да
индивидуализира така определеното на подсъдимия К.М. наказание лишаване от
свобода в посочения по-горе размер, съдът взе предвид, като отегчаващи вината и
отговорността му обстоятелства – това, че въпреки отсъствието на отправено
предизвикателство от страна на пострадалия, с когото подсъдимия не се познавал
до момента, същия изненадващо отнел живота му; извършил е деянието в съучастие
с друго лице – подсъдимата З.М., негов помагач; предприел е веднага след
деянието активни действия по укриването си. В насока утежняване
наказателно-правното положение на подсъдимия следва да бъде ценено и това, че
от момента на причиняването на прободно-порезното нараняване до момента на
настъпването на смъртта, пострадалият е търпял болки и страдания, бил е в
съзнание и е разбирал случващото се с него, данни за което СОС изведе от
заключението на допълнителната СМЕ – л.168, т.2 от ДП /така търпените болки и
страдания не са въздигнати като квалифициращ признак на престъплението, поради
което е допустимо същите да бъдат отчитани като отегчаващо обстоятелство/.
Като
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия К.М. обстоятелства съдът отчита
чистото му съдебно минало; изразеното от него пред настоящия съдебен състав съжаление
за извършеното и проявената самокритичност; депозираните от него обяснения още
в първата фаза на процеса, с които изцяло признава вината си, и с които
несъмнено е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото;
интензитета на упражненото физическо въздействие върху телесния интегритет на
пострадалия /нанесъл му един единствен удар/; затрудненото му социално
положение и здравословно състояние.
След като анализира гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината и
наказателната отговорност на подсъдимия К.М. обстоятелства,
степента му на обществена опасност и тази на
извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размера на наложеното му
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината и отговорността
му обстоятелства, а именно в размер, близък до минималния такъв, предвиден в
особената част на НК за конкретното престъпление – лишаване от свобода за срок
от 16 /шестнадесет/ години. Така определеното наказание, според съда е
съответно на тежестта на престъплението и личността на дееца, като в достатъчна
степен удовлетворява целите, визирани в чл.36 от НК.
Видно е,
че в действителност по делото се установяват много на брой смекчаващи
отговорността на подсъдимия К.М. обстоятелства. Същевременно обаче не налице
другата кумулативно предвидена предпоставка за приложението на смекчения режим
на наказателната отговорност по чл.55 от НК, а именно дали при гореизброените
смекчаващи обстоятелства най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко за подсъдимия. С оглед данните по делото съставът на СОС
намери обаче, че в случая тази кумулативно предвидена предпоставка за
приложението на чл.55 НК не е налична, тъй като предвид високата степен на
обществена опасност на деянието /изненадващо отнемане на живота на друг,
непознат човек под въздействието на неоправдана и с нищо не провокирана агресия
от страна на последния/, както и предвид съществуването и на не-малко на брой и
с относително висока тежест отегчаващи отговорността на подсъдимия М.
обстоятелства, не може да се приеме, че най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия. Във връзка с
гореизложеното СОС следва да подчертае несъгласието си с искането на защитата
за определяне на наказание на този подсъдим при условията на чл.55 от НК.
На основание чл.57 ал.1, т.2,
бук.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален “строг“ режим на изтърпяване на
така наложеното на подсъдимия К.Г.М., наказание лишаване от свобода за срок от
16 /шестнадесет/ години, от което приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което същия
е бил задържан, а именно времето от 17.11.2018 г. до влизане в сила на
присъдата.
С оглед изричното възражение на
защитата в лицето на адвокат А., релевирано в хода на съдебните прения пред
настоящата инстанция, досежно наличието на хипотезата на чл.119, вр. чл.115 от НК, следва да се посочи, че в разглеждания случай няма основания за обсъждане
на подобна квалификация. Данните по делото не убеждават този състав на СОС в
това, подсъдимия К.М. да е причинил смъртта на А.Ц. в условията на неизбежна
отбрана и при превишаване на нейните предели. От коментираните по-горе
доказателства и доказателствени средства се установява, че след като
пострадалия отправил забележка на подсъдимите да преустановят хулиганските си
прояви, подсъдимите били тези, които с думите си провокирали възникването и
развитието на конфликт с пострадалия. От своя страна, подсъдимите на висок глас
му отговорили да не им прави забележка и да се премести на друго място, а
подсъдимата М. заплашила пострадалия с думите: „Кой си ти да ни кажеш…Заради
такива като вас ще лежа в затвора…Ей сега ще видиш ти, много знаеш да говориш“.
В същият този момент подсъдимата приготвила нож най-отгоре на багажа в куфара
си и впоследствие подсъдимия го взел и нанесъл смъртоносния удар на
пострадалия. Не се установи от събраните
по делото доказателства пострадалият в някакъв момент от инцидента да е проявил
каквото и да е физическо въздействие или словесна агресия спрямо подсъдимите.
Не се установи на някой от двамата подсъдими да са били причинени някакви
телесни увреждания от нанесени удари от пострадалото лице, освен при подсъдимия
М. – от такива, получени при повърхностното въздействие на предмет с остър връх
и режещ ръб в основата на втори пръст на лявата ръка /от ножа, който е държал
при нанасянето на удара на пострадалия/. Версията на подсъдимия М. в обратния
смисъл – за нанесени му от пострадалия множество удари с юмрук по тялото му, са
израз изцяло на възприетата от него защитна позиция, тъй като посочените от
него факти не се подкрепят от доказателствата, събрани по делото /аргументите
си в този аспект, съдът изложи по-горе/. Следователно, не се установява
пострадалият да е нападнал вербално или физически някой от двамата подсъдими,
за да се приеме, че последните са действали с цел отблъскване на това нападение,
респ. извършили са деянието в условията на неизбежна отбрана. Точно обратното, явното
намерение на подсъдимия да убие пострадалия се обективира от неговите
фактически действия. Спрямо пострадалия подсъдимият тръгнал въоръжен с нож –
средство годно да причини смърт. С ножа той му нанесъл удар в областта на гърба
в ляво – част от тялото, във вътрешността, на която се намират жизненоважни
органи като белия дроб и сърцето. За особената сила на този удар говори фактът,
че прободно-порезното нараняване в областта на гърба е довело и до пронизващо
нараняване на долния лоб на левия белодробен дял, резултирало в остро настъпила
масивна кръвозагуба и дихателна недостатъчност. Както бе посочено по-горе, вида
на средството, чрез което подсъдимия е нанесъл смъртоносния удар, силата и
насочеността на последния, характеризират деянието като такова, осъществено при
пряк умисъл. От всичко това е видно, че подсъдимия не е бил поставен от
пострадалия в положение да се отбранява срещу непосредствено противоправно
посегателство върху личността му или тази на неговата сестра. С оглед на
изложеното, не би могло да се приеме, че подсъдимия е действал при условията на
неизбежна отбрана, поради което и не следва да се обсъжда въпроса дали има
превишаване на нейните предели.
Пак в отговор на възраженията на
защитата в лицето на адвокат А. следва да се посочи, че и алтернативно
подържаната пред настоящата инстанция теза за причиняване на съставомерния
резултат при действието на подсъдимия К.М. в условията на крайна необходимост,
не намира опора в доказателствата по делото, поради което също се отхвърли от
състава на СОС. Известно е, че при „крайната необходимост“ по смисъла на чл.13
ал.1 НК е налице състояние на непосредствена опасност – достатъчно е да е
налице вероятност от предстоящо засягане на правно защитени интереси, без
значение какъв е техния характер /държавни или обществени, свързани с личността
или имуществото на граждани/. Причините за тази опасност могат да бъдат
различни – стихийни или обществени бедствия, действия на други сили /аварии на
инсталации или съоръжения/, внезапни остри болестни състояния и др. На второ
място, действието при крайна необходимост е насочено към спасяване на застрашените
интереси, но за разлика от неизбежната отбрана, тук не се нанасят вреди на
нападател, а се засягат интересите на други, трети лица, които нямат отношение
към опасността. И най-сетне, за да е налице крайна необходимост, трябва да са
изпълнени още две условия, посочени едновременно – да не съществува друг начин
за избягване на опасността и причинените вреди да са по-малко значителни от
предотвратените. В случая е очевидно, че по делото не са налице доказателствено
обезпечени факти, сочещи наличието дори на някоя от очертаните по-горе
предпоставки, за да приеме, че деянието на подсъдимия К.М. е извършено при
крайна необходимост.
Въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по
един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата З.Г.М. на датата 16.11.2018
г., в района на гара „В.”, община И., Софийска област, във вагон № 2 на
международен влак № 494, пътуващ по направление гр.С. – гр.С., в съучастие като
помагач с подсъдимия К.Г.М. /извършител/, чрез набавяне на средства /приготвяне
на нож, който извадила и поставила най-отгоре в носения от нея багаж/, умишлено
е улеснила подсъдимия К.Г.М., умишлено да умъртви А.Г.Ц., с ЕГН **********, от
гр.С., като деянието е извършено по хулигански подбуди. По този начин
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.116 ал.1, т.11, пр.1, във вр.с чл.115, във вр. с чл.20 ал.4,
вр. ал.1 от НК
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимата З.М. на посочените
по-горе място и време, е извършила такива действия, с които физически е
улеснила подсъдимия К.М. в осъществяването /изпълнението/ на умишленото
умъртвяване на пострадалия А.Ц., т.е. действала е в съучастие, като помагач, с
подсъдимия К.М. в извършването на деянието. Помагачеството е форма на физическо
или интелектуално участие в престъплението и допринася за неговото извършване
чрез създаване на условия и предпоставки за това. В случая, физическото
помагачество на подсъдимата З.М. е обективирано в действията й по приготвяне на
ножа /процесния нож/, който другия подсъдим използвал за умъртвяването на
пострадалия Ц. – същата извадила от багажа в куфара, който носила със себе си,
процесния нож и го поставила /приготвила/ най-отгоре на багажа, след което
отново затворила куфара /закопчала ципа на капака му/. По този начин, с
деянието си подсъдимата З.М. допринесла /улеснила/ за извършването на
убийството на пострадалия Ц., от страна на подсъдимия К.М. /негов извършител/,
чрез създаване на условия и предпоставки за това /набавяне на оръжието на
престъплението/. Тези изводи на настоящата инстанция са подкрепени убедително с
установените фактически данни от показанията на свидетелката Г.П., която лично е възприела
момента, в който подсъдимата намерила ножа от багажа в куфара и го приготвила
най-отгоре на вещите в същия; от обясненията на подсъдимата З.М., в които
категорично твърди, че ножа, който тя лично е сложила при багажа в куфара си е
този, който е видяла забит в гърба на пострадалия и самата тя е извадила оттам,
и че преди това подсъдимия М. го извадил от куфара, както и, че изхвърлила същия този
нож до автомобил, намиращ се в близост до гара В.; данните, съдържащи се
протокола за оглед /л.37-44, т.1 от ДП/, извършен на ул.“П. Е.“ в с.В., при
който в близост до заведение, намиращо
на № 1 на посочената улица, върху тревна площ на пътното платно, пред задна
лява гума на паркиран лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******, бил
открит нож /с подробно описани характеристики/, с червеникаво-кафяво зацапване
от двете страни на острието; заключенията на съдебномедицинската експертиза на веществени
доказателства – по протокол № 18/17.01.2019 г. /л.114-120, т.2 от ДП/, както и
на изготвена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК
анализ № 15/2019 г. /л.154-165, т.2 от ДП/, на които обект на изследване е бил
същият този нож, като заключенията им категорично установяват, че следите от
кръв по ножа произхождат от пострадалия А.Ц.; показанията на свидетелите П.Г. и
П.Г., пред които подсъдимата споделила, че знае мястото, на което се намира
ножа, с който брат й извършил убийството; заключението на СМЕ /л.168, т.2 от
ДП/, от което е видно, че стоящото в генезата на смъртта на пострадалия
прободно-порезно нараняване, е причинено с нож с такива или със сходни
характеристики на процесния нож.
От
обективна страна съдът приема, че деянието на подсъдимата З.М. е било извършено
при условията на съучастие, като помагач, с друго лице – подсъдимия К.М.,
действала като извършител. Доколкото, помагачът принципно е съучастник на
извършителя в задружното осъществяване на умишленото престъпление, поради което
неговата дейност заедно с тази на извършителя довежда в своята цялост до
осъществяване на престъплението, то между техните действия съществува обективна
и субективна връзка. Тя се изразява в това, че обективно помагачът създава
условия и предпоставки за извършване на престъплението и подпомага извършването
му. В случая тази връзка също е налице, доколкото с деянието си подсъдимата З.М.
е допринесла /улеснила/ за извършването на убийството на пострадалия Ц., от
страна на подсъдимия К.М. /негов извършител/, чрез създаване на условия и
предпоставки за това /набавяне на оръжието на престъплението/.
От
субективна страна подсъдимата З.М. е извършила престъпното деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същата е съзнавала
общественоопасния характер на своето деяние –
съзнавала е, че допринася за извършването на убийството на пострадалия А.Ц.,
чрез създаване на условия за това – набавянето на ножа, с който е извършено това
убийство. Подсъдимата е имала субективни
представи, че извършва деянието при условията на съучастие с подсъдимия К.М..
Във волево отношение подсъдимата З.М. е предвиждала общественоопасните
последици на своето деяние /целяла е улесняването и извършването на
престъплението/, както и деянието на съучастника си и последиците, които ще
настъпят от нейното собствено и от това на подсъдимия поведение, и съответно е
искала тяхното настъпване.
От субективна страна СОС приема, че и по отношение на деянието на
подсъдимата З.М. е налице особеният субективен признак, квалифициращ същото
като такова по чл.116 ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 НК, а именно деянието на подсъдимата по създаването на условия /улесняването/
за умишленото умъртвяване на пострадалия А.Ц., е извършено по „хулигански
подбуди“. Както бе казано по-горе, за да е налице посочената квалификация,
правната доктрина и съдебната практика последователно приема, че отговорността
на дееца бележи този квалифициращ признак на деянието, когато „убийството е
предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да го извърши или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност.
Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от
състава на убийството, ако са извършени с едно деяние“ /в този смисъл ППлВС №
2/16.12.1957 г., изм. и доп. с ПП № 7/06.07.1987 г./. Следователно, убийството
е извършено по „хулигански подбуди“ по смисъла на чл.116 ал.1, т.11 от НК,
когато липсва личен мотив /предхождащи лични отношения между дееца и жертвата/,
а основният доминиращ такъв е чрез това деяние да се покаже явно неуважение към
обществото, да се демонстрира грубо незачитане на установените обществени
отношения и хуманни ценности, чрез извършването на умъртвяването на жертвата.
Описаната по-горе и доказателствено обезпечена фактология за времето,
мястото, механизма на извършване на деянието и използваното средство,
интерпретирани при съблюдаване на незначителния повод за проявената от подсъдимата
З.М. агресия /отправена от пострадалия забележка към двамата подсъдими да не
разговарят на висок глас във вагона на влака/, сочи на мотиви, демонстриращи
явно неуважение към обществото, незачитане на утвърдените правила за поведение
и игнориране на човешката личност. С оглед на това, СОС без съмнение прие наличието
на предвидените за престъпната съставомерност на деянието по чл.116 ал.1, т.11,
вр. чл.115, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 НК – хулигански подбуди, при реализираната
от подсъдимата З.М. дейност по физическото улесняване извършването на
убийството на А.Ц.. Така, несъмнено е установено по делото, че преди осъществяване
на престъплението, двамата подсъдими са проявили хулиганско поведение при
пътуването си във вагона на влака, като са разговаряли по между си на висок
тон, смущавайки спокойствието на останалите пътници във вагона, а подсъдимата М.
от своя страна си събула обувките и си качила краката на пътническата седалка
до нея. Отправената от пострадалият забележка към тях е била реакция на
възмущение именно към проявата им, разкриваща белезите на хулиганството
/дребно/. Последвалият словесен сблъсък между пострадалия и подсъдимите, при
който последните му отвърнали на висок глас да не им прави забележки, а да се
премести на друго място, като подсъдимата З.М. го заплашила с думите: “Кой си
ти да ни кажеш…Заради такива като вас ще лежа в затвора.. Ей сега ще видиш, ти
много знаеш да говориш“, който сблъсък веднага след това се развил с набавянето
/подготвянето/ на нож от страна на подсъдимата и нанасяне от подсъдимия М. на
удар с този нож в тялото на пострадалия, бил мотивиран именно от нежеланието на
двамата подсъдими да бъде оценявано поведението им като неприлично. Действията
на двамата подсъдими – М. намерила от багажа в куфара си и приготвила ножа за
извършване на убийството на пострадалия, а К.М. осъществил изпълнението на
последното, били част именно от проявените от тях хулигански действия,
демонстрация на грубо незачитане на установените обществени и хуманни ценности.
Проявеното от двамата подсъдими отношение към пострадалия Ц. е било подтикнато
изцяло от хулигански, а не от личен мотив. Между тях и пострадалия не са
съществували предходни лични взаимоотношения, а и от своя страна, пострадалия с
поведението си по никакъв начин е провокирал възникването на вербален или
физически конфликт с подсъдимите, който именно да е станал причина за проявена
лично отношение към него от страна на подсъдимите. Действията на подсъдимата М.
по подпомагане на подсъдимия М. да упражни физическо въздействие върху
жертвата, довело до неговата смърт, е последица /продължение/ на предприетите
от двамата хулигански действия. В подкрепа на това сочат и обстоятелствата, че
убийството било показно извършено, на обществено и оживено място /в пътническия
вагон на влака/, в присъствието на множество лица, пътували по това време в
същия вагон и станали свидетели на случилото се. Следователно, убийството на
пострадалия е било скандално представено и е целяло именно предизвикване на
възмущение в обществото. Всички тези фактически обстоятелства сочат на това, че
подсъдимата З.М. е имала за цел чрез физическото подпомагане убийството на
пострадалия, да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на морала и към човешката личност и съответно обосновават правен
извод за наличието на коментирания квалифициращ деянието й признак.
С оглед
на изложеното, съставът на СОС намери, че подсъдимата З.Г.М. с деянието си е
осъществила състава на престъплението по чл.116 ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.115,
вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна,
и я призна за виновна в извършването на това престъпление, като на основание
тези разпоредби от НК приложени във връзка с разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1,
във вр. с чл.58 бук.”б” от НК я осъди на лишаване от свобода за срок от 9
/девет/години.
След
като анализира особеностите на конкретното деяние, извършено от подсъдимата З.М.
– степента на участие на същата в престъплението по умъртвяването на
пострадалия А.Ц., с оглед предоставената на съда правна възможност с
разпоредбата на чл.58 бук.”а” от НК при определяне на наказанието на помагача в
престъплението, да приложи разпоредбите на чл.55 НК /макар и да не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства/, съдът прецени, че в
конкретния случай са налице основанията за приложение по отношение на
подсъдимата на посочения смекчен режим на наказателната отговорност. В частност,
този състав на СОС намери, че са налице основанията за приложение на нормата на
чл.58 бук.”б” от НК, доколкото в случая поведението на подсъдимата З.М. по
изваждане на ножа от багажа в куфара, който същата носела със себе си във влака
и оставянето му /приготвянето му/ най-отгоре на багажа, откъдето другия
подсъдим го взел и извършил с него убийството, не разкриват такъв висок интензитет
на съучастието й в инкриминираната форма. Наред с всички други обстоятелства,
касаещи степента на обществена опасност на подсъдимата М. /невисока/ и тази на
извършеното от нея деяние /сравнително невисока, предвид конкретните
обстоятелства, при които подсъдимата подпомогнала извършителя/, както и
отделните детайли при извършване на престъплението, следва да се има предвид и
обстоятелствата, че същата е с чисто съдебно минало, както на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие подсъдимата отчасти е признала
съществените факти по обвинението, с което несъмнено е спомогнала за разкриване
на обективната истина по делото, изрази също така съжаление и прояви самокритичност
за извършеното, прояви безупречно процесуално поведение по време на съдебното
производството пред настоящата инстанция. Въз основа на това, съдът намери, че
са налице основанията за приложение на чл.58 бук.”б” от НК и при приложението
на чл.55 ал.1,т.1 от НК наказанието на подсъдимата М. следва да бъде определено
под най-ниския предел, който в случая е 15 години, а именно да й бъде
определено наказание от 9 /девет/ години лишаване от свобода. За да индивидуализира така наложеното
на подсъдимата наказание лишаване от свобода в посочения
размер, съдът отчете като отегчаващи вината и
отговорността й обстоятелства /след като взе предвид и преобладаващото
наличие на гореупоменатите смекчаващите такива/ следните: факта, че въпреки отсъствието
на отправено предизвикателство от страна на пострадалия, с когото подсъдимата
не се познавала, същата помогнала за отнемането на живота му; деянието й е част
от задружното осъществяване на умишленото престъпление, т.е. съучастническа
дейност; предприела е веднага след деянието активни действия по укриването си;
търпяните от пострадалия болки и страдания от момента на нараняването му до
настъпването на смъртта. Преценявайки всички тези данни, СОС намери, че и
най-лекото предвидено в чл.116 ал.1, т.11, вр. чл.115 от НК наказание /от 15
години лишаване от свобода/ би се явило несъразмерно тежко за подсъдимата,
поради което и на основание разпоредбата на чл.58 б.“б“ от НК /поради ниската
степен на участие на подсъдимата в престъплението/, приложи разпоредбата на чл.55
ал.1,т.1 от НК и слезе под минималния размер, определяйки наказание 9 /девет/
години лишаване от свобода.
Съобразно
разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2, бук.“а“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален
“строг“ режим на изтърпяване на така определеното наказание - лишаване от
свобода за срок от 9 години, наложено на подсъдимата З.М., от което на
основание чл.59 ал.1 от НК приспадна времето, през което същата е била
задържана, а именно времето от 17.11.2018 г. до 25.04.2019 г., както и времето,
през което по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение домашен
арест, считано от 25.04.2019 г. до влизане в законна сила на настоящата
присъда.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия К.Г.М.
да заплати по сметка на С. окръжен съд направените във фазата на съдебното
производство разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, както и в
полза на държавата – по сметка на ВСС, направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 2205,66 лева.
На
цитираното процесуално основание, съдът осъди и подсъдимата З.Г.М. да заплати
по сметка на С. окръжен съд направените във фазата на съдебното производство
разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, както и в полза на
държавата – по сметка на ВСС, направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 2205,66 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател:
........................
/Кристина Тодорова/
Член-съдия: ..........................
/Боряна Гащарова/