Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……... 24.11.2014 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10814 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът И.И.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. В.Д., е предявил против Х.Б.С., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в резултат на причинени леки телесни увреждания, ведно със законната лихва считано от 18.10.2011 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба е посочено, че 18.10.2011 г. ответникът нанесъл побой над ищеца в собственото му жилище, нанасяйки му удари с юмруци в главата и ритници по долната част на тялото, като едновременно с това крещял, че щял да го убие. Ищецът се опитал да избяга на улицата от нападателя си, но последният го застигнал и отново му нанесъл удар с крак в дясното бедро, като в резултат на побоя на пострадалия били причинени телесни повреди. Извършеното деяние представлявало престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, за което ответникът бил признат за виновен по решение № 2600/ 15.10.2013 г., постановено по н. а. х. дело № 1044/ 2013 г. на ПРС, XXII нак. с-в., потвърдено и с решение на ПОС по В. н. а. х. дело № 580/ 2014 г. На пострадалия били причинени контузия на главата и лицето, разкъсно- контузна рана по челото и кръвонасядане на дясното бедро, които се намирали в пряка причинна връзка с престъпното деяние на ответника. След нанесения му побой ищецът посетил спешен кабинет при лекар, където му направили изследвания, а раната на челото му била обработена. На 19.10.2011 г. той посетил и УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, Център по образна диагностика за извършване на рентгенография на лицев череп по направление на д-р Ж., където били дадени препоръки за домашен режим на лечение на получените травми. В резултат на уврежданията ищецът понесъл силни болки и страдание, както и притеснения и неудобство от травмите. От обстоятелството, че бил нападнат в собствения му дом и пред негови близки и познати, той се почувствал унизен, като в следващите месеци станал затворен и избягвал контакти с приятели, а това се отразило крайно неблагоприятно на обичайния му начин на живот. Също така му били причинени значителна емоционална травма и страх, тъй като бил нападнат в жилището си, а освен това побоят бил съпроводен и със заплахи, че щял да бъде убит. Ответникът не бил предложил обезщетение за тези неимуществени вреди, поради което с настоящия иск се търсело именно това. Претендира се обезщетение в размер на 2 500 лева, считано от датата на деликта, ведно с разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Исковата претенция произтичала от деликт, свързан с нанасяне на лека телесна повреда, но при разглеждане на наказателното дело от свидетелите- очевидци на инцидента и от издадено на ответника съдебно- медицинско удостоверение се установявало, че и на ответника била причинена лека телесна повреда, чрез разстройство на здравето, временно неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. По този начин било налице пълно съвпадение на причинените между страните травми, довели до „болки и страдания” и така на никой от двамата не следвало да се дължи обезщетение за причинени вреди от създадени неудобства, негативни емоционални изживявания, страх и стрес. Както травматичните увреждания, така и последствията от тях, били идентични за двамата. Наред с това, претендираният размер на обезщетението бил прекомерно голям и лишен от доказателства, предвид наличната в случая реторсия, а и съпричиняване. Обичайната практика също сочела на прекомерност на иска за обезщетение. Претендира разноски. В с.з. страната също се явява, но чрез пълномощника си моли за отхвърляне на иска. Също депозира писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 02.06.2014 г. решение № 2011/ 20.10.2011 г., постановено по н.а.х. дело № 1044/ 2013 г. на ПРС, XXII нак. с-в, ответникът е признат за виновен за това, че на 18.10.2011 г. в град Пловдив по хулигански подбуди е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно- контузна рана на челото, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което на основание чл. 78 а от НК деецът е бил освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева.
Към делото е приложено за послужване н.а.х. дело № 1044/ 2013 г. на ПРС, XXII нак. с-в.
Като писмени доказателства по делото са приети съдебно- медицинско удостоверение на ищеца, ведно и протокол за направени изследвания и лист за преглед на пациент, както и СМУ за ответника, придружено с амбулаторен лист и епикриза.
По делото е изслушана и съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице на база наличната по делото медицинска документация е установило уврежданията на всяка от страните, като не е изключило наличие на причинно- следствената връзка между побоя и травмите за всяко от лицата.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от всяка страна (протокол от с.з. от 05.11.2014 г.). Св. Г. И. К.- сестра на ищеца, посочва, че той получил телефонно позвъняване от лице, което му се представило като приятел на неговата бивша приятелка Е. и излязъл от в къщи, за да се срещнат. Късно вечерта обаче й се обадил от болницата, където бил настанен след безпричинно нанесен побой от непознат. Имал наранявания на главата, дълбока рана над веждата, както и синини по десния крак, за което разполагал с медицински документи. Бил стресиран и много изплашен, затворил се в себе си, не излизал навън, като това му състояние продължило повече от един месец, а белегът от раната стоял около 8 месеца. И до момента нямал представа за причината, поради която му бил нанесен побой, като цялата ситуация му била неприятна и непривична. Св. Б. Я. С.- баща на ответника, заявява, че станал свидетел на телефонен разговор между сина и му и трето лице, в който ставало въпрос за някакво недоразумение, което принудило ответника да излезе навън, за да се уточнят. По- късно вечерта се върнал, като бил видимо разстроен, с подутина на устната, но не искал да разговаря. В последствие се разбрало, че ставало въпрос за разговор относно някакво момиче, който прераснал в разправия и сбиване, като и двете страни взаимно си нанасяли удари. След този инцидент за няколко дни ответникът се държал неестествено, като също избягвал контакти с околните, а за ударите си бил извадил и медицинско свидетелство.
При така установеното, от правна страна съдът намира следното:
За да бъде основателен иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай е налице влязло в сила решение по наказателно дело, по което ответникът е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по отношение на ищеца- причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, чрез което деяние на пострадалия са причинени вреди, изразяващи се в засягане на телесната му неприкосновеност. Според чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда (в случая решение, което обаче има същия характер като присъдата по смисъла на цитираната норма) е задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Това означава, че по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че ответникът виновно е извършил съответното деяние, за което вече е бил осъден, макар и освободен от наказателна отговорност,
Въпреки че установената от наказателния съд фактическа обстановка принципно няма задължителна сила, защото в последващия граждански процес на самостоятелно доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода от настоящия спор за причинените с деянието вреди, тук не се установяват различни факти от вече събраните по наказателното дело, защото ангажираните от страните гласни доказателства не променят съществено вече наличните такива по предходното дело. И двамата свидетели въобще нямат преки впечатления от инцидента, което обстоятелство изрично признават в разпита си, защото не са присъствали лично на него, като ситуацията им е разказана от страните, но предвид пряката им роднинска връзка с участниците в процеса (съответно св. К. е сестра на ищеца, а св. С.- баща на ответника), техните показания следва да се преценят с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, като се отчете заинтересоваността на двамата от изхода на делото в качеството им на близки роднини на страните. Доколкото в настоящото дело не са събрани данни от преки очевидци на побоя, а само за проведения телефонен разговор между страните преди това, което обаче не влияе върху релевантните факти, свързани с имуществените последици от деянието, с оглед липсата на доказване на нещо различно, следва да приеме, че фактическата обстановка по време на осъществилия се инцидент е била такава, каквато е установена с решението по наказателното дело. На 18.10.2011 г. около 20.45 часа ответникът е позвънил на входната вратата на апартамент, в който тогава се е намирал ищецът и при отваряне на вратата от последния, той неочаквано е получил от С. удар с юмрук в челото си, като изненадан от случилото се е започнал да отстъпва назад, опитвайки да се предпази, но нападението спрямо него е продължило с удари с ръце и крак в областта на лицето и тялото му, а наред с това атаката е била придружена и със словесна агресия- ответникът е крещял срещу ищеца, че щял да го убие. Ищецът е успял да се измъкне навън от жилището, избягвайки на улицата, но и там е бил застигнат от ответника, който отново е успял да му нанесе удар, но този път с крак в дясното бедро. Именно, защото е липсвало поведение на пострадалия, което да афектира извършителя, нито пък са били установени лични мотиви, които да провокират нападението, което освен това е било изненадващо и неочаквано, а и е извършено на обществено място, ставайки достояние на трети лица, предизвиквайки и тяхната негативна обществена реакция, деянието е било квалифицирано като извършено „по хулигански подбуди”.
Изцяло недоказана в процеса остана тезата на ответника за едновременно причинена му от ищеца лека телесна повреда при инцидента, която да репарира напълно деликтната отговорност на двамата, за да се изключи дължимото парично обезщетение за неимуществени вреди. От една страна в гражданското право е недопустимо приложението на наказателноправния институт на „реторсията“, като в тази връзка законодателят е предвидил възможността за защита чрез предявяване на насрещен иск или пък посредством възражение за прихващане, но подобни неща не са заявени с отговора. От друга, както вече се отбеляза, по делото не са събрани доказателства за твърдените обстоятелства, свързани с осъществен деликт и от ищеца- нито подобен факт е установен в приключилия наказателен процес, нито пък събраните по настоящото дело данни могат да доведат до обосноваване на подобна теза. Показанията на св. С. в тази връзка се базират само на негови вътрешни предположения, без да са лични възприятия на пряк очевидец, като представляват и пресъздадена от сина му ситуация, която е съвсем естествено да е разказана в негова полза. Представената медицинска документация- съдебно- медицинско удостоверение, амбулаторен лист и епикриза, които установяват травматични увреждания на ответника (оток, кръвонасядане и разкъсно- контузна рана по лигавицата на горна устна в дясната й половина) и са послужили на вещото лице при изготвяне на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза във втората й част досежно нараняванията на дееца, действително описва наличие на причинени на лицето травми. Това обаче съвсем не е достатъчно, за да се приеме, че те са били нанесени именно от ищеца и то във връзка с процесния инцидент, тъй като нито един от останалите четири елементи на деликта- деяние, вина, противоправност и причинна връзка, не е доказан, за да може тук за пръв път да му се ангажира отговорност. В този смисъл заключението на вещото лице по СМЕ в тази му част не следва да се кредитира, защото не установява релевантни за делото обстоятелства, свързани с предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, при която не се доказва съпричиняване от страна на ищеца, но пък безспорно са ясни авторството и вината на ответника, както и пряката връзка между деянието и нанесените телесни увреждания, искът се явява доказан по своето основание, като спорен остава само размерът на причинените на пострадалия вреди. В резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено е претърпял неимуществени такива, изразяващи се в болки и страдания, които по принцип се следват от подобен род физически травми. Видно от наличната по делото медицинска документация- съдебно- медицинско удостоверение, протокол за направено изследване и лист за преглед на пациент, както и от изслушаната СМЕ, се установява, че при инцидента на лицето са били причинени контузия на главата, оток и разкъсно- контузна рана по челото, както и кръвонасядане по дясното бедро. Първата част от нараняванията са били нанесени на видимо място- по лицето и главата, като са наложили и посещение в болнично заведение за извършване на изследвания и прегледи с оглед установяване на точното здравословно състояние на пациента. Според вещото лице тези контузии били довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и отшумели в рамките на две- три седмици от инцидента. Втората част от травмите (тези по бедрото) според експерта били довели само до болки и страдания, но без причиняване на разстройство на здравето, като и от двете групи увреждания пострадалият бил изпитал умерени по сила, затихващи и сравнително краткотрайни болки и страдания, като създадените му неудобства не били от медицинско естество, а от естетично- хигиенен характер. Като цяло следва да се приеме, че причинените травми не са довели до тежки или сериозни последици за здравето, значително надхвърлящи обичайните случаи на леки телесни повреди, нито пък са предизвикали особено силни болки или страдания в такава висока степен, че ищецът да е бил поставен в състояние на безпомощност или пък в невъзможност да се обгрижва сам. От показанията на св. К. се установява, че болките продължили около един месец, но белегът на челото изчезнал чак след осем месеца, защото раната била дълбока, като именно тези наранявания потискали ищеца, който за кратко се бил затворил в себе си и не искал да излиза навън от срам, защото не желаел околните да го виждат в този му вид със синини, нито пък да го разпитват за случая. Действително на лицето са били причинени такива емоционални травми, които са напълно естествени за подобни случаи и той е изживял негативно съответния инцидент, като е бил принуден да търпи определени неудобства, без да по никакъв начин да е предизвикал нападението срещу себе си. Отделно от това, е изпитал страх и уплаха от отправените му закани и заплахи за живота, което допълнително го е притеснило и смутило, като всичко това се е явило последица от нанесения му побой.
Ищецът следва да бъде парично компенсиран за неблагоприятните си психични изживявания, емоционални травми и душевен дискомфорт, за това, че са били нарушени обичайния му житейски ритъм и душевно спокойствие, както и за причинените от ударите болки и страдания. Обезщетението за тях обаче трябва да бъде адекватно и в тази връзка съдът намира, че сумата в размер на 1 500 лева се явява напълно достатъчна, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 2 500 лева следва да се отхвърли като неоснователен. В контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и понесените болки и страдания. В този смисъл така определеният размер на обезщетението се явява съобразен с процесната фактическа обстановка и причинените морални вреди.
С оглед изхода на делото, а именно-
частичното уважаване на исковата претенция, на всяка от страните се дължат
разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената част от
иска. И двете страни претендират разноски, представили са и списък за тях, а по
делото са налице доказателства за направени такива, като заплатените от ищеца
са в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева (л. 7),
а от ответника- заплатен депозит за вещо лице в размер на 80 лева (л. 31) и адвокатски
хонорар от 400 лева. Така, изчислени по съразмерност, разноските възлизат,
както следва: на ищеца трябва да се заплати сумата от 360 лева, а на ответника-
сумата от 192 лева. Отделно от това, ответникът
също така следва да бъде осъден и да внесе по сметка на ПРС в полза на бюджета
на съдебната власт дължимите по делото държавна такса и депозит за вещо лице по
СМЕ, от които ищецът е освободен на основание на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, които
с оглед уважения размер на претенцията, възлизат общо на сумата от 108 лева (60
лева- за държавна такса и 48 лева- за вещо лице).
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Б.С., ЕГН: **********,***, да заплати на И.И.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. В.Д., сумата в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва считано от 18.10.2011 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, както и причинени неудобства, негативни изживявания, стрес и страх в резултат на причинени на ищеца леки телесни увреждания поради извършено от ответника престъпление, за което той е бил осъден с влязло в сила на 02.06.2014 г. решение № 2600/ 15.10.2013 г., постановено по н.а.х. дело № 1044/ 2013 г. на ПРС, XXII нак. с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 500 лева до пълния му предявен такъв от 2 500 лева.
ОСЪЖДА Х.Б.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Я.Р., да заплати на И.И.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. В.Д., направените по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. В.Д., да заплати на Х.Б.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Я.Р., направените по делото разноски в размер на 192 (сто деветдесет и два) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Х.Б.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Я.Р., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 108 (сто и осем) лева, представляваща държавна такса по настоящото производство и депозит за вещо лице по съдебно- медицинската експертиза, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД