РЕШЕНИЕ
№1473/18.7.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
първи юли
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен П.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1766
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от П.П.Б. - ЕГН **********
в качеството му на управител на „ Белор България” АД
против Наказателно Постановление №
408 115/414 569 / 13.02.2019. на заместник Директор на ТД - НАП
гр.Варна, с което му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.74 ал.1 от ЗСч
.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се навеждат доводи за
това, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно че акта и постановлението не са издадени от
компетентни лица, че не са посочени дата и място на извършване на нарушението,
че актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, че не е било обсъдено дали нарушението не представлява маловажен
случай и др. Поради това се иска отмяна
на постановлението.
Въз.
Б., редовно призован ,не се
явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския
закон следва чрез заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър,
да публикуват годишния си финансов
отчет.Такова задължение за 2017. било налице и по отношение на „ Белор България ”
АД.Един от неговите управители, считано от 14.05.2018г. бил въз. П.Б.. На 30.03.2018г. била подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО
за 2017г., в която били отчетени съответните приходи и разходи от дейността на
дружеството, като следвало годишния
финансов отчет за 2017г. да бъде публикуван в регистъра до 02.07.2018г.Това
задължение обаче не било изпълнено и годишния финансов отчет за 2017г. на
дружеството не бил публикуван в
Търговския регистър.
На 28.08.2018г. К.Ч. –
инспектор по приходите, в изпълнение на служебните си задължения , извършила проверка в Търговския
регистър, информационните масиви на
НАП-Варна и на Агенцията по вписванията и установила, че „
Белор България ” АД, представлявано от въз. Б. до 02.07.2018г. не е публикувало ГФО за
2017г. в Търговския регистър.Поради това
до дружеството по ел. поща и чрез
препоръчана пощенска пратка била изпратена
покана за явяване в ТД на НАП-Варна
на техен представител за съставяне на акт за извършено нарушение по
чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.Те били получени на адреса на дружеството
съответно на 11.09.2018г. и на
17.09.2018г., но в указания срок въззивникът
не се явил.
Междувременно, на 04.09.2018г. в ТР
било подадено заявление за публикуване на годишния финансов отчет.
На
01.10.2018г. против въз.Б. бил съставен
акт за установяване на
административно нарушение, за това че в качеството си на управител и
ръководител на „ Белор
България” АД, в качеството си на
задължено лице, не е изпълнил задължението си да публикува чрез
подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията-Търговския регистър, на годишния финансов отчет за 2017г. в
законоустановения срок- до 02.07.2018г. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1
т.4 от ЗСч.След съставяне на акта били предприети действия за негово връчване,
като до въззивника били изпратени съответните покани.На 09.01.2019г. актът бил
връчен на надлежно упълномощено лице.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.Б. депозирал писмени възражения, в които
посочил, че след неговото назначаване като управител и ръководител на
дружеството, не е имало приет и подписан годишен финансов отчет за 2017г. от
общото събрание на съдружниците и стария ръководител Р.Р. в сроковете за публикуването му.Едва след това е бил
направен одит с лицензиран одитор и са били направени
корекции в ГДД и ГФО за 2017г.Поради това въз.Б. изразил становище, че
нарушението не е било допуснато от него, а от стария управител.В заключение
формулирал искане да не му бъде налагано наказание, а да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта
фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч.Депозираното възражение било разгледано и с оглед
липсата на спорни обстоятелства било прието за неоснователно. Поради това и на
основание чл.74 ал.1 от ЗСч
административно-наказващият орган
наложил на въз. Б. наказание „ Глоба” в размер на 200лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана К.М. –актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че
нарушението е констатирано при извършена
проверка в масивите на ТД на НАП, както и че
към датата на съставяне на акта
годишния отчет на дружеството не е бил публикуван.
Съдът приобщи към доказателства по делото
представените от процесуалния представител на наказващият орган копия от
търговския регистър от ГФО, които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление № 408
115 / 414 569 /13.02.2019г. е издадено от компетентен орган- от Зам.Директора
на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г. на Министъра на
финансите. Актът също е съставен от компетентно лице, доколкото св.М. е
инспектор по приходите.Поради това възраженията за некомпетентност на
издателите на акта и постановлението са неоснователни.В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочена е датата, до която
е следвало задължението за подаване на годишен финансов отчет да е изпълнено, а
именно до 02.07.2018г.Съдът констатира, че в описанието на нарушението от
фактическа страна не е посочено изрично, че е извършено в гр.Варна.Това обаче
се установява както от обстоятелствената част на постановлението, в която е
посочено , че седалището на дружеството е в гр.Варна, така и от всички
приложени по преписката доказателства.Поради това съдът намира, че това нарушение
не е съществено, доколкото с него по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на нарушителя, което е упражнено
в цялост с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.Актът действително е бил
съставен в отсъствието на въз.Б., но до дружеството, чиито управител е бил, са
били изпратени две покани, на които никой не се е отзовал.Дори да се приеме, че
той не е бил уведомен , че срещу него тече процедура по съставяне на акт, както
е посочено в жалбата, то след като акта е бил предявен на надлежно упълномощено
лице и той е депозирал възражения срещу него, то правото му да участва в
производството и да се защити, не е било накърнено в съществена степен.Поради
това съдът намира, че възраженията и в тази насока са неоснователни. На следващо място подадените възражения са били разгледани и
доколкото в тях не е била оспорена фактическата обстановка , за наказващият
орган не е било налице задължение за провеждане на разследване по смисъла на
чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Образуваното
административно-наказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно.Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел
изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Правилно е било прието, че въз. Б. е допуснал нарушение по чл.38 ал.1
т.1 от Закона за счетоводството, като
са съотнесени установените факти към хипотезата на
правната норма. Установено е , а и не оспорва от страните, че „ Белор България”
АД, е търговец по смисъла на Търговския
закон , чиито управител от 14.05.2018г. е бил въз.Б..Той, на основание чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч. отговаря
за съставянето , съдържанието и публикуването на финансовия отчет, изискван от
закона. Поради това за него съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1 т.1
от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния финансов отчет чрез
заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл
отчета за 2017г. е следвало да бъде публикуван до 02.07.2018г., доколкото
30.06.2018г. е бил неработен ден.Това обаче не е било сторено от въз. Б., като причините за това в конкретния случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство.В
случая, видно от приложената по делото ГДД дружеството е осъществявало дейност,
като е реализирало сериозни приходи, а въззивникът с
оглед датата , от която е придобил управленските си функции , е имал обективна
възможност да изпълни задълженията си по ЗСч, което не е сторил. Поради
изложеното до тук , съдът намира че въз.
Б. е извършил нарушение по чл.38
ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.Самото нарушение по своя
характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на
определен вредоносен резултат.То не се
отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената
му опасност е явно незначителна. Срокът
за публикуване на годишния финансов отчет
не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил
по-продължителен и е следвало да бъде спазен.От друга страна , отчетът е бил
публикуван два месеца след изтичане на законоустановения срок. Поради това съдът намира, че не следва да
се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и
санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСч е
предвидено налагане на „ глоба” за
този, който не публикува годишен
финансов отчет, каквото бездействие в
случая е налице.Правилно наказващият орган е наложил на въз. Б. наказание в минималния предвиден в закона
размер от 200лв., като се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
408 115/414 569 / 13.02.2019. на заместник Директор на ТД - НАП
гр.Варна, с което на П.П.Б. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.74 ал.1 от ЗСч
.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: