№ 367
гр. Пловдив, 03.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Иван Хр. Ранчев
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600417 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Обвиняемият Г. А. М. се явява лично и с адв. Ш. от АК - К., назначен за
служебен защитник на обвиняемия от ДП, редовно упълномощен.
В залата се намира Г. Р. – преводач.
Обвиняемият Г. А. М.: Не разбирам и не мога да говоря добре
български език.
Съдът, като констатира, че обвиняемият Г. А. М. не владее добре
български език и за да не се наруши правото му на защита, намира, че на
същия следва да бъде назначен преводач за осъществяване на устен превод от
български език на турски език и обратно. Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Назначава Г. Р. за преводач на обвиняемия Г. А. М., за извършване на
устен превод от български език на турски език и обратно.
Сне се самоличността на преводача:
Г. М. Р. – бълг. гр., неосъждан, без родство.
1
РАЗЯСНИ се наказателната отговорност по чл. 290 ал. 2 НК. ОБЕЩАВА
да извърши точен превод.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Б..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Г. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частния протест на Окръжна
прокуратура - К., срещу определението на Окръжен съд – К., постановено по
ЧНД № 228/2024 г. по описа на същия съд
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Поддържам протеста. Нямам искания по доказателствата.
Не правя отводи.
Адв. Ш.: Протестът е неоснователен. Не правя отводи. Нямаме искания
по доказателствата.
Обвиняемият Г. М.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Поддържам протеста на ОП.
В същия са развити мотиви за необоснованост и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт от страна на КОС. Правилно прокурорът от ОП - К.
2
е посочил, че по обсъждането на доказателствата са налице разколебаване на
част от тях. Но, успоредно с това съществува и друго обвинение, което по
смисъла на закона съответства на тежко такова. Доказателства за това
обвинение са събрани и то в достатъчен обем в смисъл, че от тях може да бъде
извлечен обосновано предположение, че именно Г. М. е автор на вмененото му
престъпление, а по отношение на обстоятелствата дали същият може да се
укрие или да извърши ново престъпление, колегата е посочил тежестта на
извършеното престъпление, като доводи, неговата висока обществена
опасност и както опасността да се укрие от воденото от него наказателно
преследване под угрозата на значителна ефективна присъда, с оглед вмененото
му престъпление. В този смисъл, моля да постановите вашия съдебен акт,
като уважите протеста от ОП К.
Адв. Ш.: Уважаеми апелативни съдии! Намирам депозирания пред вас
прокурора протест за неоснователен, необоснован и неубедителен. Споделям
напълно мотивите, изложени от КОС, в атакувания с него съдебен акт, като
считам, че действително към настоящия етап мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия се явяван
незаконосъобразна. Тази мярка е взета на 13-ти май тази година, на основание
на първоначално постъпили данни и първично събрани доказателства, които
са дали основание на КОС да приеме, че са налице предпоставките на закона,
налагащи постановяване на тази мярка за неотклонение. Тези обстоятелства
към настоящия момент са променени значително и мярката се явява
необоснована и незаконосъобразна и оставайки в този вид, би се нарушил
балансът между обществения интерес и правото на лична свобода на
обвиняемия.
От момента на вземане на мярката са изминали почти 4 месеца.
Анализирайки обективността на действията на разследващите са проведени
значителни по обем процесуално-следствени действия. Принципно обаче, от
тези проведени процесуално-следствени действия прокуратурата следва да
представя по-убедителни доказателства, но това в настоящия случай не е така.
От събраните първоначално доказателства обоснованото предположение е
разколебано в значителна степен и опровергано. В тази насока ОС е изложил
убедителни мотиви.
На следващо място, от анализа на материалите по делото и доклада на
3
разследващия полицай е видно, че разследването е в завършващ стадий.
Наблягам на това, защото считам, че ако подзащитният ми бъде оставен на
свобода, не би могъл да повлияе на хода на разследването и установяване на
истината по делото.
По делото няма никакви доказателства, които да обосноват извода, че
обвиняемият би се укрил или би извършил друго престъпление. В тази насока
законовата презумпция не е достатъчна. Моля да отхвърлите прокурорския
протест, като неоснователен, като оставите в сила съдебния акт на КОС, с
който акт мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е била отменена с
налагането на по-лека такава. Считам, че с мярката за неотклонение,
определена от КОС, биха се постигнали в пълна степен целите на закона,
визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК.
Моля за вашето определение.
Обвиняемият Г. А. М. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитника ми. Моля за по-лека мярка за неотклонение. Адресът ми е в П..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият Г. А. М.: Моля да остане решението на Окръжен съд – К..
Искам по-лека мярка. Искам да си бъда вкъщи.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С определение № 111 от 26.08.2024г. по ЧНД № 228/2024 г. на Окръжен
съд - К. е уважено искането на защитата на обвиняемия Г. А. М. с ЕГН
********** по досъдебно производство № ***/**** г. по описа на РУ МВР -
К. като е изменил мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в
по-лека такава, а именно „Подписка“, която да се изтърпява по
4
местоживеенето на сестра му А. А. И. в с. П., общ. К., № ***.
Недоволна от така постановеното определение е останала прокурор Р. Г.
от ОП – К., която го е обжалвала в законоустановения срок пред въззивната
инстанция с доводи, че от момента на вземане на първоначалната мярка
„Задържане под стража“, спрямо обвиняемия М. не са налице нововъзникнали
обстоятелства, налагащи промяната й в по-лека. Намира, че до момента не е
разколебано обоснованото предположение за неговата съпричастност във
вменените му две престъпления. Дори и да се приеме, че има промяна в
доказаността на първото обвинение по чл.142, ал.2, т.3 от НПК, това не е
относимо да второто обвинение по чл.152, ал.2, т.1 от НК. Последното е
достатъчно сериозно и тежко наказуемо, за да е налице опасност от укриване
от наказателно преследване. Налице е и опасност от извършване на
престъпление предвид на обстоятелството, че настоящите престъпления са
били извършени в изпитателния срок на предходно осъждане на обв. М. и за
него са налице лоши характеристични данни. Счита за неподходящо
определеното място, където ще бъде реализирана мярката за неотклонение
„Подписка“, защото между обвиняемия е неговите роднини са налице
влошени взаимоотношения, което не гарантира оставането му на този адрес.
По този повод се иска и отмяната на определението на окръжния съд и
постановяването на ново, с което да се остави без уважение искането на
защитата за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“
в по-лека такава.
Прокурорът от АП – Пловдив по отношение на изменението на мярката
за неотклонение на обв. М. заявява, че поддържа протеста по изложените в
него съображения и моли за потвърждаване на първоначалната мярка за
неотклонение.
Обв. Г. М. се явява лично и със защитник – адв. Д. Ш. от АК - К..
Заявяват, че подадения протест се явява неоснователен като молят да се
потвърди определението на окръжния съд за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека – „Подписка“.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в протеста на ОП –
Хасково, приема за установено следното:
Протестът е неоснователен.
5
С атакуваното определение Окръжен съд - К. е уважил искането на
защитата на обвиняемия Г. А. М. като е изменил мярката му за неотклонение
от „Задържане под стража” в по-лека такава - „Подписка“.
Първоинстанционният съд аргументирано е отчел, че въз основа на
събраните по делото доказателства е разколебано обоснованото
предположение за съпричастността на обв. Г. М. спрямо първото от вменените
му престъпления по 142, ал.2, т.3, пр.2 от НК, за това че на 06.05.2024 г. в гр.
К. е отвлякъл ненавършилата 18 – годишна възраст – М. Г. С. от с.гр. Това е
видноп от съществено променените показания на св. С., дадени на 28.05.2024
г., в които категорично заявява, че сама доброволно е тръгнала с обвиняемия и
той по никакъв начин не е упражнявал спрямо нея насилие, за да тръгне с
него. Свидетелката е пояснила, че в първоначалните си показания е съобщила
за отвличането с упражнено физическо и психическо насилие под страх от
майка си. Тези нейни показания си кореспондират с показанията на
разпитаните полицейски служители – свидетелите Г. Г. и С. Х., които след
сигнала за обявено за ОДИ непълнолетно лице, са открили издирваната М. С.,
както и момчета Г. М.. Полицейските служители са заявили категорично в
показанията си, че М. С. не е била изплашена, когато са я открили, пред тях не
е плакала, нямала е никакви оплаквания, че е била отвлечена и изнасилена или
да е била удряна, а напротив е заявила, че доброволно е тръгвала с момчета Г.
М. и е искала да бъде с него и то, дори след като е дошла майка й, която е
поискала да си я прибере в къщи.
По отношение на второто обвинение за престъпление по чл.152, ал.2, т.1
от НК правилно е преценено, че обоснованото подозрение за съпричастността
на обв. Г. М., макар и в известна степен да е разколебано, все още е налице. И
това е така, защото в показанията на пострадалата М. С. съществуват
противоречия спрямо показанията на полицейските служители – св. Г. Г. и св.
С. Х. относно извършения с нея от обвиняемия полов акт, дали е бил
доброволен или насилствен, т.е. дали в случая се касае за съставомерно
изнасилване. В показанията си, въпреки промяната, пострадалата твърди, че
доброволно е тръгнала с М. и не е била отвлечена, но не е била съгласна да
прави с него „секс“ и той я е насилил, докато пред полицейските служители тя
е заявила, че не е била изнасилвана или удряна от обвиняемия. От изготвената
по делото СМЕ е видно, че с пострадалата е бил осъществен полов акт, но от
6
описаните две наранявания, свързани с констатираното кръвонасядане на
долния клепач на лявото око и овална рана от изгаряне на лявата ключица, не
може да се направи категоричен извод, чете са причинени в резултат на
упражненото насилие по това време, за да се осъществи против волята й
полово сношение.
На следващо място досъдебното производство е пред приключване, като
са извършени повечето от процесуално-следствените действия, свързани с
разпити на лицата, добили впечатление от престоя на пострадалата и
обвиняемия в дома на неговите родственици, на нейната майка, изготвена е
СМЕ и комплексна СППЕ и др. Остава изготвянето на заключения по
назначените експертизи за изследване и идентификация на ДНК по иззетите
дрехи и завивки, както и образци от телесни течности. Затова и самият
обвиняем не би могъл да повлияе и попречи на разкриването на обективната
истина с действията си, каквато реална опасност е съществувала в началото на
разследването по случая.
Затова и окръжният съд, напълно обосновано и правилно е преценил, че
на настоящия напреднал етап от разследването, както и с оглед на
разколебаването на обоснованото подозрение за съпричастността на
обвиняемия за извършването на престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява
незаконосъобразна и прекомерна. Вярно е, че тези деяния са били извършени в
изпитателния срок на негово предходно осъждане за извършено умишлено
престъпление, но само по себе си това обстоятелство, не е достатъчно за да
обоснове наличието на реална опасност от неговото укриване или извършване
на друго престъпление.
В тази връзка окръжният съд аргументирано е преценил, че с оглед на
разпоредбите на чл.56, ал.1 и ал.3 и чл.57 от НПК, определената мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обв. Г. М. по ДП № ***/****г.
по описа на РУ на МВР – К. следва да се промени в най-леката такава
„Подписка“. Противно на тезата на прокурора в протеста, няма пречка за
изпълнението на тази мярка за неотклонение да остане на адреса на неговата
сестра А. А. И. в с. П., № ***, община К., който е посочен от защитника и
съответства на извършената справка в НБДН, като обв. М. следва да бъде
освободен от Следствения арест – К..
7
Окръжният съд е пропуснал да уведоми, съобразно изискванията на
чл.60, ал.2 и ал.3 от НПК съответната местна структура на МВР, която ще
бъде задължена да контролира спазването на мярката за неотклонение от
обвиняемия, но няма пречка да го стори впоследствие.
В заключение, настоящият въззивен състав намира, че посочените от
прокуратурата основания, на настоящия етап от разследването не могат да
бъдат приети за обосновани и като последица да доведат до оставането на
взетата спрямо обвиняемия Г. М. първоначална, най-тежка мярка за
неотклонение.
За това, следва да се потвърди като обосновано и правилно,
обжалваното определение на Окръжен съд - К., с което е било уважено
искането на защитата за промяна на мярката му за неотклонение от
„Задържане под стража“ в най-лека такава – „Подписка“.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
чл. 65, ал. 8 и ал.9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 111 от 26.08.2024г. по ЧНД №
228/2024 г., с което Окръжен съд - К. е уважил искането на защитата на
обвиняемия Г. А. М. с ЕГН ********** по досъдебно производство №
***/**** г. по описа на РУ МВР - К. като е изменил мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава, а именно
„Подписка“, която да се изтърпява по местоживеенето на сестра му А. А. И. в
с. П., общ. К., № ***.
На преводача да се изплати възнаграждение от бюджета на съда в размер
на 100 лева, за което на същия се издаде РКО.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:17 часа.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9