Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 25.04.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 04.04.2024г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8367 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба, както и след изменение на исковете по реда на чл.214 ГПК са предявени субективно съединени искове от М.П.С., с ЕГН: ********** и от И.И.И., с ЕГН:**********, действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен представител М.П.С., с ЕГН: **********, и двете с постоянен адрес: ***, действащи чрез своя пълномощник адв. М.Д., член на САК, съдебен адрес:*** N 57, офис 215, срещу “Д.З.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на ответника да заплати както следва:
-на ищеца М.П.С.- сумата от 200 000 лв., представляваща пълния размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от смъртта на баща си П.П.С., вследствие на ПТП от 29.10.2017г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка "Тойота”, модел “РАВ 4” с peг. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.01.2019г. до окончателно изплащане на сумата;
-на
ищеца И.И.И.- сумата от 100
000 лв., представляваща пълния размер
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки
и страдания от смъртта на дядо си П.П.С., вследствие на ПТП от 29.10.2017г., причинено при управление на застрахован при
ответника л.а. марка "Тойота”, модел “РАВ 4” с peг.
№ ********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.01.2019г. до окончателно изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че на 29.10.2017г. водачът на лек автомобил марка "Тойота”,
модел “Раф 4” с per. № ********,Г.С.реализира
пътнотранспортно произшествие, следствие на което на място загива П.Д.С.(водач
на лек автомобил марка “Пежо”, модел “106”). Причина за процесното
ПТП е движение с несъобразена скорост с
пътните и атмосферните условия и поради навлизане в насрещната пътна лента,
когато това не е било безопасно и когато същата е била заета от лек автомобил
марка “Пежо”, модел “106” с per. №********.
П.С.умира на 58 години, като оставя сами първородната си
дъщеря М.С. и дъщеря и И.. Същият се е грижил за дъщеря си и внучката си до
смъртта си, като им помагал, включително и финансово. М. забременяла и родила
дъщеря си И. едва 15 годишна и съвсем скоро след раждането се разделила с
бащата на И.. Нейния баща Петър отгледал дъщеря й като негова най- малка
дъщеричка. До 3 години преди смъртта на П.С., всички живеели заедно в апаратамента на родителите в гр. София. Тогава, тя, сестра
й Й.и дъщеря й И. останали да живеят в апартамента в София, а родителите се
преместили временно в село Гайтанево, където била бащината къща на Петър, тъй
като апартаментът отеснял за фамилията. До момента на смъртта на баща й, М. се
чувала почти всеки ден с него по телефона, често той идвал през седмицата до
София и се виждали, а всеки уикенд, тя ходила в семейната им къща в Гайтанево,
за да бъде с родителите си, били все заедно, там прекарвали основно и почивките
и ваканциите си. Баща й идвал в София, най - често, за да вземе И. от училище,
да я прибере вкъщи и да й помогне с уроците и домашните. П.С.бил главата на
семейството им, нейната морал на, а и финансово опора
В законоустановения
срок ответникът „Д.З.” АД е подал отговор на исковата молба, с който е изразил
становище, че оспорва исковете изцяло по основание и размер, поради което и
иска отхвърлянето им като
неоснователни. Оспорва механизма на ПТП,
като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Ответникът оспорва иска по размер, като твърди, че претендираната сума е прекомерно завишена, като не отговоря
на справедливостта и установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди.
Направени са възражения за съпричиняване
на вредите от пострадалия, тъй като е управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В Автотехническата
експертиза, изготвена в досъдебното производство, е посочено (стр.2, долу под
чертата), че в кръвта на П.Д.С.е установено наличие на алкохол в кръвта в
концентрация 3.64 промила на хиляда!
Концентрацията на алкохол в кръвта на П.Д.С.е толкова
висока, че от медицинска гледна точка същият следва да е изпаднал в безпомощно,
безсъзнателно състояние, а не да управлява автомобил. В такова тежко алкохолно
опиване реакциите на лицата, ако изобщо са в съзнание, тъй като са с тежко
потиснатата централната нервна система, са изключително забавени - времето за
възприемане на слухови и зрителни дразнения е удължено, времето за реакция -
също.
След като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така
предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
От представената по делото писмена застрахователна
претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 22.01.2019г. се
установява, че ищците са предявили
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения
тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът
намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр.
ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по
чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № BG/08/117002466708 по отношение лек автомобил „Тойота” Rav4 с ДК№ *******.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д.№436/2019г. на СОС, подсъдимият Г.И.С.е признат за виновен в това, че на 29.10.2017г., при управление на лек автомобил „Тойота” Rav4 с ДК№ ******* е причинил процесното ПТП, като нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, и с това по непредпазливост причинил смъртта на П.Д.С..
Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, механизмът на процесното ПТП е следният:
Процесното ПТП е настъпило на 29.10.2017г. около 20:30 часа лек автомобил Пежо 106, peг. № *******се е движил по път SFD 2170 в посока към с. Априлово.
По същото време в обратната посока - към с Гайтанево се е движил лек автомобил Тойота РАВ4, peг. № *******
Тъй като и двата автомобила се движели с частично навлизане на левите им части в насрещните ленти, то в един момент е настъпил неизбежен удар между тях. Ударът е настъпил в предната лява част на л.а. „Пежо 106“ и в предната лява част на л.а „Тойота РАВ 4“. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед.
Вследствие на процесното ПТП е загинал водача на лек автомобил Пежо, а именно П.Д.С..
От допълнителната САТЕ е видно, че
-процесното ПТП е настъпило върху път извън населени места в тъмната част от денонощието.
-местопроизшествието е изцяло върху лентата за движение на лек автомобил Пежо 106, peг. № *******. Непосредствено преди удара лек автомобил Пежо 106 се е движил по принадлежащата му част от пътното платно в близост до мислената осова линия - 10 - 15 см вдясно от нея, но се е намирал върху принадлежащата му част от пътя.
-при огледа на местопроизшествието не са констатирани спирачни следи оставени и от двата автомобила.
-безспорно е установено, че единствената възможност на водача на лек автомобил Пежо да предотврати произшествието се свежда до напускане на пътното платно от дясно на него, върху банкета.
-безспорно е установено, че дори водачът на л.а. Пежо да спре автомобила, удар би настъпил, тъй като л.а „Тойота РАВ 4“ се движи насрещно на него със застъпване на предните части на двата автомобила около 1,26 м., т.е за водача на лек автомобил Пежо ударът е бил непредотвратим.
-при своевременна реакция от страна на водача на лек автомобил Тойота е имало вероятност автомобилът да се прибере върху принадлежащата му лента и да избегне прозцесното ПТП. В конкретната ситуация, водачът на лек автомобил Тойота не е извършвал маневри по прибиране върху принадлежащата му лента, предвид характера на увреждането на двата автомобила.
Видно от СМЕ на в.л.д-р М. при аутопсията на трупа на П.Д.С.е
взета кръвна проба. Установената концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия е 3,64 промила, което отговаря на тежка степен на алкохолно
опиване. Тежката степен на алкохолно опиване се характеризира със значителни
нарушения в мисловната дейност, речта, вниманието, координацията на движенията,
силно забавени реакции, афекти, сънливост, налице е пълна безчувственост към болкови дразнители, значително потискане на централната
нервна система. Изследвания в медицината показват, че с нарастване на
алкохолната концентрация в кръвта, нараства и рискът от реализиране на
катастрофи.
Видно от СМЕ причината за смъртта на пострадалия е закрита
гръдна травма. Уврежданията на корема и гръдния кош отговарят на удар на тялото
на пострадалия във волана на управлявания лек автомобил.
При данни по делото за срязан, но прибран в изходно
положение предпазен колан, дава основание да се приеме, че най- вероятно в
момента на ПТП пострадалият не го е използвал. При такива увреди на автомобила
се очаква да се получат увреждания по пострадалия дори при поставен предпазен
колан, но същите биха били в по- лека степен. Не може обаче да се отговори дали
при поставен предпазен колан смъртният изход при пострадалия би бил
предотвратим. САТЕ не дава отговор дали
пострадалият е използвал предпазен колан.
Видно от показанията на свидетелите Д.Л.Л.и
Г.Г.И. ищците са имали
силна връзка с починалия П.Д.С., като той се е грижил за внучката си И.И. като за най- малка своя дъщеря. Детето е възприемало дядо
си като баща, тъй като биологичният му баща не се е интересувал от детето.
Дядото е полагал е непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето,
като в определени периоди от живота дори са живеели в едно домакинство. Дори
след като дядото заминал да живее на село, заедно с бабата, същият не е
прекъсвал връзката с внучката си, като задължително поддържали контакт през
почивните дни. Детето приемало дядо си като морален авторитет и опора в живота
си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.429,
ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45
от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя, настъпили вреди за третото
лице, противоправно поведение на виновния водач и
причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№436/2019г.
на СОС, с която подсъдимият Г.И.С.е признат за виновен в това, че на 29.10.2017г., при управление на лек автомобил
„Тойота” Rav4 с ДК№ ******* е причинил процесното ПТП, като нарушил правилата за движение,
установени в ЗДвП, и с това по непредпазливост причинил смъртта на П.Д.С..
Присъдата е задължителна относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Не се спори по делото, че към момента на настъпване на
ПТП е налице валиден застрахователен
договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица № BG/08/117002466708 по отношение лек автомобил
„Тойота” Rav4 с ДК№ ******* при
ответното дружество.
Относно иска на М.П.С.:
Ищецът М.С. е дъщеря на починалия в процесното
ПТП- П.Д.С., което се установява от представеното по делото удостоверение за
съпруг и родствени връзки на Столична община. /л.80 от делото/.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установено, че в резултат на процесното ПТП
на ищеца М.П.С. са причинени неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията
следва да бъдат определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика справедливостта налага претърпелият
вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само
физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и
интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и
неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. За
да определи справедливия размер на обезщетението за деликт,
съдът следва да преценява установените от ищеца правнозначими
обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в неимуществената сфера
зависят не само от обективни фактори, каквито например са болките от
физическите увреждания предвид тяхната продължителност и интензитет, но и
начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на
поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр. вредата в
неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани
обстоятелства в тази връзка.
От приетите по делото гласни доказателства се установяват
болките и страданията на ищеца М. С. след
загубата на баща и П.Д.С.. Към датата на процесното
ПТП ищцата М.С. е на 28 години, като губи баща си в ранна възраст. От свидетелските
показания е видна тясната връзка на починалия с неговата първородна дъщеря.
Внезапната смърт на бащата, който е само на 58г. към датата на процесното ПТП, оставя трайни последици върху личността на
дъщеря му. Същата губи финансова и морална опора в живота си. Била е силно привързана към него и все още не може да
преодолее тежката му загуба. Починалият П.С., като баща, е бил и неин стожер и
най-близък човек, и приятел. Тя споделяла всичко с него, винаги търсила опора и
подкрепа в него, неговото мнение.
Като взема предвид възрастта на починалия (на 58 г.),
характера на връзката баща- дъщеря, близките отношения, както и периода на
съжителство в едно домакинство, интензитета на на
моралните страдания и продължителността им (включително и за бъдеще),
промененият начин на живот на ищцата, съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението за ищцата е 100 000,00 лева, като при определяне на този размер,
съдът взема предвид и икономическите условия в страната към 2017г.
За
разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200
000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За
да отхвърли иска за разликата до пълния претендиран
от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете, че между
ищеца М.С. и нейния баща са съществували нормални близки отношения между баща и
дъщеря, които се характеризират с обичайните за българското общество и традиции взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. В същото време по делото няма събрани
доказателства, които да обосновават отношения между баща и дъщеря, които да
надхвърлят като интензитет обичайните такива, и които да обосновават претендирания завишен размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Дъщерята М.С. сама е станала родител на 15- годишна
възраст и е създала фактическо съжителство с друго лице, което следва да се
тълкува като признак за еманципация и самостоятелност.
По
възраженията на ответника за съпричиняване:
По
приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на
приноса на пострадалия и делинквента е формирана
постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т.
о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването
на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на делинквента
и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото
лице в причиняването на общата вреда.
Недоказано
са възраженията на ответника, че починалият Стефанов е съпричинил
процесните вреди, като е управлявал автомобил без
поставен предпазен колан и при концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия
е 3,64 промила.
Действително
съдът намира за безспорно установено, че при процесното
ПТП починалият Стефанов е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия 3,64 промила, което отговаря на тежка степен на алкохолно
опиянение. Съдът намира, че това е тежко нарушение на правилата за управление
на МПС, което обаче не е допринесло нито за настъпване на процесното
ПТП, нито за настъпване на вредоносния му резултат. Този извод на съда се потвърждава от заключението
по допълнителната САТЕ, от което е видно, че местопроизшествието е изцяло върху
лентата за движение на лек автомобил Пежо 106, peг. №
*******, като е безспорно е установено, че дори водачът на л.а. Пежо да спре
автомобила, удар би настъпил, тъй като л.а „Тойота РАВ 4“ се движи насрещно на
него със застъпване на предните части на двата автомобила около 1,26 м., т.е за
водача на лек автомобил Пежо ударът е бил непредотвратим. Следователно съдът
намира, че смъртният резултат при пострадалия би настъпил независимо от концентрацията
на алкохол в кръвта на същия.
Що
с касае до възражението за съпричиняване на вредите
поради управление на МПС без поставен предпазен колан, то съдът намира, че от
една страна това възражение не е доказано съгласно горепосочения стандарт на
доказване на възражението за съпричиняване. СМЕ дава
само заключение за евентуална вероятност за неизползване на предпазен колан от
починалия. От друга страна не може да се твърди, предвид механизма на ПТП, че
при използване на предпазен колан не би настъпил летален изход при пострадалия
Стефанов.
Съдът
намира за нужно да отбележи, че възражението за съпричиняване
е било отхвърлено и в наказателното производство по н.о.х.д.№436/2019г. на СОС.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 22.01.2019г. , поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от посочената дата.
Относно иска на И.И.И.:
Ищецът И.И. е внучка на починалия в процесното ПТП- П.Д.С., което се установява от представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки на Столична община. /л.80 от делото/. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално легитимираните лица се допуска по изключение, при наличие на установена връзка на привързаност между лицата, която поради конкретни житейски обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с това следва да се установят морални болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за съответната връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост
От ангажираните по делото гласни доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че между ищеца и починалия в ПТП негов дядо е съществувала изключителна като интензитет връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционните такива за българския бит и традиция. Видно от показанията на свидетелите Д.Л.Л.и Г.Г.И. ищците са имали силна връзка с починалия П.Д.С., като той се е грижил за внучката си И.И. като за най- малка своя дъщеря. Съдът обаче намира, че тези отношения не са излизали извън характеристиката на обичайните близки отношения между дядо и внуче, основани на взаимна обич и подкрепа. Такива близки отношения са характерни за обичайната подкрепяща роля на дядото, като близък човек от разширеното семейство. Смъртта на дядо му е разстроило дълбоко ищеца И.И., като е предизвикало негативни преживявания у детето. Въпреки това съдът намира, че по делото няма доказателства, че смъртта на дядо му е внесла съществени промени в бита и обичайния начин на живот на ищеца.
Предвид изложеното в процесния случай не се установява качеството "изключителност" на отношенията между ищеца и неговия дядо по смисъла на горепосоченото ТР.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че процесният иск на ищеца И.И. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Видно от договор за правна защита и съдействие ищецът е бил представляван от адв. М.Д. безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ е в размер на 12 650лв., от което в съответствие с уважената част от иска минималното адвокатско възнаграждение е 6325лв.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства. Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. Д. сумата от 3500лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Делото е с нормална фактическа и правна сложност за иск с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски и не е доказал извършването на такива.
Ответникът е доказал разноски в размер на 1055,00лв. за процесуално представителство, експертизи и такси, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 703,33лв.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 4000лв., съразмерно с уважената част от иска, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 166,66лв., представляваща разноски за експертизи съразмерно с уважената част от иска
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.П.С., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, чрез адв. М.Д., член на САК, съдебен адрес:*** *****, на основание чл.432 КЗ, сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от смъртта на баща и П.П.С., вследствие на ПТП от 29.10.2017г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка "Тойота”, модел “РАВ 4” с peг. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.01.2019г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от И.И.И., с ЕГН:********** и постоянен адрес: ***, чрез адв. М.Д., член на САК, съдебен адрес:*** ******, срещу “Д.З.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, с правно на основание чл.432 КЗ, с който ищецът иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща пълния размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от смъртта на дядо си П.П.С., вследствие на ПТП от 29.10.2017г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка "Тойота”, модел “РАВ 4” с peг. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.01.2019г. до окончателно изплащане на сумата;
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. М.Д., член на САК, съдебен адрес:*** N 57, офис 215, сумата от 3500лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца М.С. в настоящето производство
ОСЪЖДА М.П.С., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, и И.И.И., с ЕГН:********** и постоянен адрес: ***, да заплатят на Д.З.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***,сумата от 703,33лв., представляваща направени по делото разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 4000лв., представляваща държавна такса, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 166,66лв., представляваща разноски за експертизи съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: